О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164 15.01.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На петнадесети януари, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №23 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №3276 от 28.11.2019г.
по гр.д.№6403/19г. на РС- Бургас са отхвърлени исковете на Н.С.Л. ЕГН:**********
*** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1324,24 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 139,57 часа, положен за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г.,
получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения
нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г.
до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да плати на ответника деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 3.12.2019г. чрез адв.К., а на ОДМВР- на 3.12.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№55555/4.12.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от Н.С.Л.
чрез адв.К.. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че
същото е неправилно, поради което се иска същото да бъде отменено, а вместо
него се постанови ново, с което исковете бъдат уважени, а на въззивника се
присъдят разноските за двете инстанции. Сочи се, че обжалваното решение е в
противоречие с установената вече практика на БРС и БОС, както и тази на други
съдилища, включително ВКС, а същевременно противоречи и на практиката на
конкретния съдебен състав, постановил решението. Намира, че позоваването от
съда на Коментар на КТ, 10-то издание, че преизчисляването на извънредния труд
е с цел компенсиране на работещите по две направления- посредством увеличение
на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, във
втората му алтернатива всъщност е в подкрепа на изложените от въззивника факти
и правни изводи. В този смисъл била и практиката на ВКС- решение по
гр.д.№405/11г. IVг.о.,
според която плащането на нощен труд по 0,25 лв. на час не изключва плащането
на извънреден труд, въпреки плащането на нощен, понеже това са две различни
основания, за които се дължи отделно
плащане на суми. В този смисъл била и практиката на БОС /цитирани са съдебни
решения/. На следващо място се сочи, че по делото липсва спор за съдържанието и
действието на наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи. Според
въззивника разпоредбите на тези наредби не дерогират общите правила на КТ
относно полагането на нощен труд, приравняването му към дневен и заплащането на
извънреден труд, при условия, че е положен такъв. Изтъква се, че въззивникът е със
статут на държавен служител, като по отношение на работното време, почивките и
отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Счита, че КТ е нормативен акт с по-висок ранг
в сравнение с ЗДС и ЗМВР, поради което по-низшите по степен нормативни актове
не могат да поставят лицата в по-неизгодно положение. Макар ЗДС и ЗМВР да могат
да регламентират отношенията, уредени от институтите на КТ по начин различен от
уредбата на КТ, той не следва да влошава положението на лицата, в сравнение с
правните разрешения, предвидени в КТ. Липсата на изрична уредба в конкретната
хипотеза- при приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният
труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. Намира, че
по-скоро нормата разрешава полагането на нощен труд средно в размер на 8 часа
за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънредния
труд, когато такъв е положен. При наличие на празнота в съответния нормативен
акт ще следва да се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР и съответно- на КТ. На
следващо място са изложени оплаквания за превратно тълкуване на Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. Според въззивника разпоредбите ѝ, при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по друг начин-
отработените часове нощен труд се умножават с коефициент 1,143, т.е. възприето
било общото правило, следващо съответните разпоредби на КТ.
Въззиваемата страна- ОД на МВР Бургас,
не е представила отговор на жалбата, въпреки че е надлежно уведомена за тази
възможност на 12.12.2019г.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК и е допустима.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 3.02.2020г.
от 10.00ч., за която дата на страните са изпратени призовки.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по
чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.