Р Е Ш
Е Н И Е
№ 253
гр. Севлиево
09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на трети октомври
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 566 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на
иска 621,24 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че е потребител на
ел.енергия в недвижим имот, намиращ се в гр.Севлиево. През м.април 2019 г. е получила писмо от ответника, с което я уведомяват, че
на 13.12.2017 г. е извършена проверка на СТИ и то е демонтирано и изпратено за
проверка в БИМ. Въз основа на съставения констативен протокол е извършена
корекция на сметката и е начислена сума
за доплащане в размер на 621,24 лв. Издадена е и фактура от 05.04.2019 г. Ищцата
счита, че не дължи посочената сума, по изложените съображения и моли съда да
уважи иска, като претендира и разноските по делото.
Ответникът е представил в законния срок писмен
отговор, в който оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Твърди, че не е
извършена корекция на сметката, а сумата по фактурата се дължи по редовен отчет
за потребена ел.енергия, на осн.чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Претендира и разноските по
делото.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните няма спор, че ищцата е потребител
на ел.енергия в недвижим имот, намиращ се в гр.Севлиево.
На 13.12.2017 г. служители на „Електроразпределение
– Север“ АД, с предишно наименование ”ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, една от които е свид. О.
извършили проверка на СТИ на ищцата.За проверката съставили констативен
протокол № 1104238 от 13.12.2017 г. в отсъствие на абоната, тъй като не била
открита при позвъняване на апартамента. В този констативен протокол е посочено,
че СТИ е демонтирано за проверка в БИМ, без да е конкретизирано кое е наложило
демонтажа на електромера. Или иначе казано, от този констативен протокол ищцата
и всеки друг, който не е специалист, не би могъл да разбере защо е свален
електромерът. От показанията на свид.О., както и от приетата съдебно-техническа
експертиза, се установи, че проверката на СТИ е извършена чрез софтуерно четене
паметта на електромера, при което е установено, че е консумирана ел.енергия и
от трета и четвърта тарифи, които не са визуализирани на дисплея на СТИ. При
отчитане показанията на електромера на дисплея са налични първа и втора тарифа
– дневна и нощта. Констатацията за преминал ток през трета и четвърта тарифи е
било основанието за демонтажа на СТИ.
С констативен протокол № 885 от 01.04.2019 г. на
БИМ – л. 21 е извършено метрологично изследване на СТИ, което е било предадено
на 15.12.2017 г. Констатацията е, че „при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа се състои от две тарифи и
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи
3 и 4. Посочено е, че не е осъществен достъп до вътрешността на електромера и
той отговаря на изискванията за точност.
Въз основа на констативния протокол на БИМ „Електроразпределение – Север“ АД е изготвило становище за начисление на
ел.енергия – л. 23, като е одобрено начисляване на допълнително общо количество
за период от 14.12.2016 г. до 13.12.2017 г. След това е издадена фактура от
05.04.2019 г. – л. 24 с новата начислена сума и за посочения по-горе период от
една година назад от проверката. Ищцата е представила полученото от нея писмо –
л. 8, с което я уведомяват за коригиране на сметката й „съгласно приложената
справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
ел.енергия“. Такава справка обаче не е представена нито от ищцата, нито от
ответника.
И тъй като се касае за отрицателен установителен
иск, ответникът е длъжен да докаже фактите, от които произтича вземането му. А
тези факти са: валидно сключен договор между страните /като този факт не се
спори от ищцата/, основанията за допълнително начисленото количество ел.енергия
и изчисляването й съобразно нормативните изисквания.
Основната теза на ответното дружество е, че не се
касае за прилагане на корекционна процедура, а за начисляване на ел.енергия,
която е ползвана от ищцата, не е отчетена и се дължи въз основа на
констатацията от БИМ.
Съдът обаче е на становище, че приложеният
констативен протокол от БИМ – л. 21 не е годно доказателствено средство, по
следните съображения: от съдържанието на този протокол - т. 3 се установява, че СТИ е предадено на
регионалния отдел Варна на 15.12.2017 г. въз основа на заявление №
000029-74980. По неясно какви причини метрологичната проверка/експертиза е извършена на 01.04.2019 г. Съгласно чл. 58,
ал. 2 от Закона за измерванията срокът за извършване на метрологичната
експертиза е 7-дневен от получаване на искането и не може да бъде по-дълъг от
12 месеца след получаване на искането. В случая експертизата е извършена
няколко месеца по-късно от максимално допустимия срок за изготвянето й, поради
което този констативен протокол няма доказателствената стойност, която законът му
е възложил.
Затова съдът счита, че ответникът, при негова
доказателствена тежест, не е представил годно доказателство за метрологична
проверка на процесното СТИ, за да се направи категоричен и безспорен извод за
софтуерна намеса върху електромера. Това не може да бъде установено чрез
съставения на място констативен протокол, защото той не съдържа никакви данни и
не посочва обстоятелствата, поради които СТИ е било демонтирано. Свидетелските
показания на едно от лицата, извършили проверката, не е достатъчно за
установяване твърденията на ответника.
Но дори и да се приеме като годно доказателствено
средство констативният протокол на БИМ, съдът е на становище, че ответникът не
е установил намеса на ищцата в софтуера и на други основания. Беше изяснено от
техническата експертиза, показанията на свид.О. и изслушване на в.л., че електромерът е защитен с парола и софтуерна
намеса в СТИ е възможна чрез парола и достъп до нея. Тази парола е известна на
производителя и собственика на СТИ – ЕРП – Север. Дори и неговите служители,
осъществяващи проверките на място, имат достъп само за разчитане на данните, но
не и за промяна. Тогава следва да се отговори на въпроса как ищцата по делото
/или трето лице/ би могла да манипулира електромера и чрез софтуерна намеса,
включваща парола, да проникне в него и да активира скритите две тарифи. Въпрос
на този отговор обаче ответникът не даде. Позоваването на програми от руски сайтове за достъп до СТИ
за смяна на тарифите /какъвто въпрос пълномощникът на ответника зададе на вещото
лице/, е ирелевантно, несериозно и съдът въобще няма да го обсъжда. От друга
страна разчетените с помощта на софтуер показания на тарифи 3 и 4 /при
положение, че протоколът на БИМ е законосъобразен/, показват моментното
състояние на паметта на електромера, но не е възможно да се определи от кога
тези две тарифи са включени за преминаване на тока и през тях. Няма данни имало
ли е показания на тези две тарифи към датата на монтажа на СТИ, защото не е
представен такъв протокол или друг документ. Вещото лице предполага, че
„обикновено се монтира с нулеви тарифи“ и че дори и да е монтиран от външна
фирма, ЕРП – Север проверява и външната фирма. Затова приема, „че показанията
на трета и четвърта тарифа са възникнали след поставяне на електромера“, който е
произведен през 2015 г. и е метрологично годно СТИ.
Съдът обаче не е убеден и счита, че това са
предположения, които не почиват на конкретни факти и документи.
По много странен начин е изчислено и заплащането
на допълнителните количества ел.енергия от тарифи 3 и 4. В.л. обясни, че са
използвани цени за технологични разходи, които са по-ниски от дневната тарифа,
но по-високи от нощната. Пълномощникът на ответника пък обясни, че „с оглед на
някаква добронамереност с цел избягване хипотезата на неоснователно обогатяване
по ЗЗД, са фактурирани на цени по-ниски от дневната и по-високи от нощната
ел.енергия“. Всъщност точно това изчисляване сочи по безспорен начин, че не е технически възможно да се определи реално консумираното
количество ел.енергия през различните времеви периоди за една година назад от
датата на демонтажа на процесното СТИ, което пък прави невъзможно правилно да се
остойности допълнително начисленото количество ел.енергия.
Не на последно място съдът следва да се произнесе
по твърдението на ответника, че не се касае за приложена корекционна процедура
– „не е извършена корекция на сметка по реда, предвиден в ПИКЕЕ“. В същото
време становището на ищцата е обратното.
Твърдейки, че не е извършена корекция на сметката,
ответникът не сочи на какво основание тогава е начислено допълнително общо
количество ел.енергия. Той се позовава на чл. 200 от ЗЗД, защото е продадено на
ищцата количество ел.енергия, което не е заплатено изцяло от нея.
Съдът обаче не е съгласен с това становище, тъй
като за измерване на ел.енергията са създадени специални правила и норми и
всяко действие на ответника следва да бъде съобразено с тях. Всъщност няма
спор, че се касае за продажба на ел.енергия, но тя трябва да бъде осъществена
съгласно специалния ЗЕ, ПИКЕЕ и ОУ.
Корекционната процедура е въведена с изменението
на Закона за енергетиката през 2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6. Този текст обаче
изисква изменения в Общите условия, при които крайният снабдител продава
ел.енергия, както и правила за измерване на ел.енергия, които да
регламентират принципите, начините и
местата за измерване. Такива правила бяха създадени, но с решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/16 г., в сила от 14.02.2017 г. ВАС отмени всички текстове на ПИКЕЕ, с
изключение на чл. 48 – 51. Т.е. към извършване на проверката 13.12.2017 г. ПИКЕЕ
вече е бил отменен без чл. 48 – 51. А тези текстове се намират в Раздел ІХ,
наречен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
ел.енергия от операторите на съответните мрежи“. Именно в чл. 50 е била
предвидена възможност за коригиране на сметката за период не по-дълъг от една
година от установяване на несъответствието. Точно затова е начислено и
допълнителното общо количество за период от една година 14.12.2016 г. до
13.12.2017 г.
В този смисъл съдът счита, че действията,
извършени след издаване на констативния протокол от 13.12.2017 г.,
представляват корекция на сметката на ищцата, на осн.чл. 50 от ПИКЕЕ. Тези
действия обаче са извършени след метрологичната проверка в началото на м.април
2019 г. Към този момент с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/17 г. в сила от
23.11.2018 г., ВАС е отменил и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ. Т.е. не е било налице
законово основание за корекция на сметката на ищцата при изцяло отменен вече
ПИКЕЕ.
Само за сведение съдът ще посочи, че вече действат ПИКЕЕ, които са в сила
от 30.04.2019 г.
Поради изложеното съдът счита, че предявеният отрицателно
установителен иск е основателен и доказан в пълен размер и следва да се уважи.
Съдът констатира, че в приложените и от двете
страни документи обектът на потребление е посочен или в ***, или в ***.
Всъщност на съда е известно, че се касае за един и същ жилищен комплекс в
гр.Севлиево и няма противоречие относно обекта на потребление. Още повече, че
всеки обект се индивидуализира с клиентски и абонатен номер.
С оглед изхода на делото и направеното от ищцата искане
за заплащане на разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК – л. 7, ответникът ще бъде осъден да й заплати, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 355 лв., включваща д.т. 50 лв., издаване на
съдебно удостоверение 5 лв. и адвокатско
възнаграждение 300 лв., като разноски са документирани и извършени от ищцата. Не
е представена обаче вносна бележка за банков превод в размер на 1 лв., поради
което тази сума не се присъжда.
Разноските на
ответника остават в негова тежест.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна район Владислав
Варненчик Варна Тауърс – Г бул.Владислав Варненчик № 258 ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от членовете на УС - П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., че Ц.П.И. *** ЕГН ********** не
дължи сумата от 621,24 лв. /шестстотин
двадесет и един лв. 24 ст./, представляваща стойността на допълнително начислено общо количество
ел.енергия за периода от 14.12.2016 г. до 13.12.2018г. въз
основа на констативен протокол № 1104238
от 13.12.2017 г. за обект, намиращ
се в гр.С. *** ***/ с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № ********** от 05.04.2019 г., на осн.чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД със седалище и адрес на управление
гр.Варна 9009 район Владислав Варненчик Варна Тауърс – Г бул.Владислав
Варненчик № 258 ЕИК *********, представлявано от от всеки двама члена на УС - П.С.С.,
Я.М.Д. и Г.К. да
заплати на Ц.П.И.
*** ЕГН ********** направените от нея разноски по делото в размер на 355 лв. /триста петдесет и пет/, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноските на
ответника остават в негова тежест.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: