О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088 14.06.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №734 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №659 от
22.03.2019г. по гр.д.№6070/18г. на РС- Бургас, е прието за установено по
отношение на К.Т.Ж. ***, че същата дължи на Т.С.Д. ***, сумата от 8000 лв., представляваща
дължимо в двоен размер капаро от 4000 лв., заплатено от Д. на Ж. по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-
22.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3730/2018г. на БРС.
Ответницата е осъдена да заплати на ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 160 лв.
Против решението
е постъпила въззивна жалба вх.№16173/11.04.19г. по описа на РС-Бургас, подадена
от адв.К.Я. като пълномощник на К.Т.Ж.. С нея въззивникът е обжалвал решението
изцяло. Жалбоподателката счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано
и неправилно, поради което иска същото да бъде отменено и вместо него се
постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че въззивницата не е изпълнила задължението си по чл.2.1 от предварителния
договор, да прехвърли на въззиваемата собствеността върху процесния недвижим
имот по нотариален ред в уговорения срок 31.08.2017г. Твърди, че няма вина
имотът да не е прехвърлен на 31.08.2017г. Сочи, че причината да не бъде сключен
окончателния договор е поведението на ищцата. Макар в уговорения в договора
срок въззивницата да поканила ищцата да сключат договор, последната отказала,
като изтъкнала съображения, че бившият съпруг на ищцата може да има претенции
към ¼ ид.ч. от имота, а след изтичането на срока за сключване на
окончателния договор- изискала допълнителни документи- заверена
молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, която предоставила
попълнена на св.Кирилова, както и изискала актуални координати на поземления
имот. Горните обстоятелства се установявали от показанията на св.Кирилова. Подчертава,
че между страните не е имало писмено споразумение за промяна на срока за
сключване на окончателния договор, а ищцата сама е определила датата 1.02.2018г.
като дата за сключване на окончателен договор. Моли да ѝ бъдат присъдени
разноски за двете инстанции. Представена е квитанция за внесена д.т. /в
изпълнение указания на БРС/.
Направила е искане да бъде
издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Община
Бургас с удостоверение, от което да е видно датата, на която е входирана в
Община Бургас молба-декларация и удостоверение за координати, както и датата,
на която са получени посочените документи. Като мотив за искането е посочила,
че съдът е отменил определението си, с което първоначално е постановил
издаването на съдебното удостоверение.
Въззиваемата Т.С.Д., действаща
чрез пълномощника си адв.Ангел Динков е представила своевременно отговор на
жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Сочи, че страните са сключили на
29.07.16г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно
който въззиваемата е заплатила на въззивницата капаро в размер на 4000 лв.
Срокът за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор бил
уговорен в чл.2.1., а именно- 31.08.2017г., след който неизправната страна
изпада в забава. От приложените нотариален акт от 1998г. и удостоверение за
граждански брак било видно, че към датата на сключване на предварителния
договор и понастоящем въззивницата не е изключителен собственик на имота,
придобит в режим на СИО по време на брака ѝ с Димитър Михайлов Желязков.
Същата не е представила доказателства, оборващи правото му на собственост върху
имота, нито такива, че е придобила от него собствената му ид.част от имота,
макар да била длъжна да стори това с оглед задълженията си по процесния валиден
облигационен договор. На 18.08.2017г. въззивницата подписала нотариално
заверено пълномощно, с което упълномощила св.Кирилова да я представлява пред
нотариус за изповядване на нотариален акт за окончателния договор за
покупко-продажба на целия имот. Св.Кирилова заявила, че при посещението им при
нотариуса Сазанова последната заявила, че документите са недостатъчни за
изповядването на сделката, поради това, че видно от документите бившият съпруг
на въззивницата притежава право на собственост върху имота. Въззиваемата дала
достатъчен срок на въззивницата да се снабди с документи за собственост и да
изпълни задълженията си по договора, което не се случило. В нарушение на
договора последната започнала да иска по-висока цена. Чрез св.Кирилова въззиваемата
поканила въззивницата да се яви пред нотариус на 1.02.2018г. за сключване на
окончателен договор. С имейл от 9.03.2018г. въззивницата потвърждавала
получаването на капарото, както и заявила, че увеличава едностранно цената на
40000 евро. Затова намира претенцията си за връщане на капарото в двоен размер
за основателна и доказана, поради което счета, че искът е бил уважен правилно
от районния съд. Моли жалбата да се остави без уважение, а на въззиваемата се
присъдят разноските по делото.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /решението е получено от пълномощника на въззивника на 4.04.19г.,
а жалбата е постъпила в съда на 11.04.19г./. Изхожда от името на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261, т.1, 3 и 4 ГПК. Не е представено пълномощно, от което да е видно, че
въззивника е упълномощил адв.Я. да подаде от негово име въззивна жалба, а
пълномощното, представено в първата инстанция е изрично ограничено до
представителство пред БРС, но не и пред горните инстанции. Този пропуск не е
констатиран и отстранен от първата инстанция при администрирането на жалбата.
На въззивника следва да се даде
възможност да отстрани посочената нередовност.
По доказателствените искания на
въззивницата съдът ще се произнесе след отстраняване нередовностите на жалбата
и след изслушване становището на въззиваемата дали оспорва обстоятелствата, за
които се отнасят доказателствата.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на К.Т.Ж., най-късно в
с.з. на 24.06.2019г. да представи по делото пълномощно с дата преди подаването
на отговора, от което да е видно, че адв.Я. е упълномощен да подаде отговор от
нейно име, или в същия срок с нарочна молба въззивницата да потвърди
извършените от него действия по подаване на отговора.
При неизпълнение в дадения срок
жалбата ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.