Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2227/20.12.2017 година,
гр.Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и
прокурор А.Ч.,
разгледа адм.д. № 1702/2017 година.
Производството е по реда на чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д.Г.Д.
***, против ОД – Бургас на МВР за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила
решение, наказателно постановление № 15-0769-002007 от 24.08.2015 година на
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Ищецът, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Твърди, че е заплатил
претендираната сума за процесуално представителство пред съда по повод
обжалване на издаденото наказателно постановление. Иска присъждане на сумата от
300 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 33 лева от момента на влизане в
сила на съдебния акт до завеждане на исковата молба, както и законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираното
обезщетение, както и направените по делото разноски.
Ответникът по иска – ОД - Бургас на МВР,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва претенцията на
ищеца. Счита същата за неоснователна и недоказана.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на
иска.
Административен съд – Бургас, като
взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
Искът е подаден от надлежна страна
срещу пасивно легитимиран ответник по
смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
От представените по делото
доказателства се установява, че с наказателно постановление № 15-0769-002007 от
24.08.2015 година на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Бургас на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
обжалвано от Д.Д. ***, за което е образувано административно наказателно дело №
3997 по описа на съда за 2015 година. С решение № 219 от 19.02.2016 година
(лист 2а), съдът е отменил наказателното
постановление. Това решение на районния съд е обжалвано пред Административен
съд – Бургас, който с решение № 1027 от 27.05.2016 година по а.х.д. № 572/2016
година е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Решението на
Административен съд – Бургас е окончателно.
В процеса пред Районен съд – Бургас
настоящият ищец е имал процесуално качество на жалбоподател и сам посочва, че
не е извършил разноски за адвокат. Такива е извършил в производството пред
Административен съд – Бургас, което е било образувано по касационна жалба на ОД
МВР – Бургас, и в което е бил ответник. За адвокатска защита в това съдебно производство
е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лева, видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 05.05.2016 година (лист 4, стр.2).
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
По делото е доказана първата
предпоставка за реализиране на отговорността. С решение № 219 от 19.02.2016
година по н.а.х.д. № 3997/2015 година (лист 2а) на Районен съд – Бургас е
отменено наказателно постановление № 15-0769-002007 от 24.08.2015 година на
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР. Това решение на
районния съд е оставено в сила с решение № 1027 от 27.05.2016 година по а.х.д.
№ 572/2016 година на Административен съд – Бургас. Съдът намира, че отмененото
наказателно постановление представлява незаконосъобразен акт по смисъла на
чл.203, ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да
се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
От незаконосъобразния акт –
отмененото наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по
обжалването му. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налично е и третото условие –
причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско
възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.
Изложеното мотивира съдът да приеме,
че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство по
обжалване на наказателно постановление № 15-0769-002007 от 24.08.2015 година на
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, ведно с
мораторна лихва в размер на 33 лева от момента на влизане в сила на съдебния
акт до завеждане на исковата молба, както и законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.
Процесуалният представител на ищеца
е направил своевременно искане за присъждане на разноски по настоящото дело. С
оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 310 (триста и десет) лева, представляващи 10 лева платена държавна
такса (лист 8) и 300 лева адвокатско възнаграждение (лист 25).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ОД – Бургас на МВР да заплати
на Д.Г.Д. *** сумата от 300 (триста) лева
обезщетение за причинени имуществени вреди, мораторна лихва в размер на
33 (тридесет и три) лева от 27.05.2016 година до завеждане на исковата молба,
както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА ОД – Бургас на МВР да заплати
на Д.Г.Д. *** сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: