РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100620 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителните директори З. С. Б.,
Д. М. М. и Ю. Г. А., чрез пълномощник, срещу К. К. К., ЕГН **********, с
адрес:***.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от Търговския закон ТЗ), във вр. с чл.
99 от ЗЗД и чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – съответно за сумата от
5 947,29 лева – главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 01.11.2021 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, и
ответника, за сумата от 2 725,37 лева – договорна възнаградителна лихва,
договорена между страните по същия договор за периода от 04.01.2022 г. до
05.11.2023 г. и за сумата от 3 031,69 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху просрочените вноски по същия договор за периода от
05.01.2022 г. до 01.08.2024 г.
Ищецът твърди, че на 01.11.2021 г., между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
********* – кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит с № **********. Предоставен е кредит в размер на
6 115,76 лева, като кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова
сметка на кредитополучателя. Договорната лихва по кредита е уговорена
1
между страните в размер на 2 948,79 лева, като общото крайно задължение по
договора възлиза на 9 064,55 лева, която сума е разсрочена на 24 броя месечни
погасителни вноски, всяка от първите 23 вноски в размер на 377,69 лева и
последната в размер на 377,68 лева. Падежната дата за издължаване на
месечните вноски е 5-то число на месеца. Срокът на договора е изтекъл на
05.11.2023 г. Твърди още, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на
месечните погасителни вноски на 05.01.2022 г. Сочи, че на 30.10.2023 г. между
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ищеца е подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба на вземания (цесия) от 30.10.2023 г., по силата на който от
последния са придобити вземанията по договора, сключен с ответника –
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството – кредитор. Твърди, че ответникът е уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/********** от 26.08.2024 г., което не се твърди да
е получено от ответника, но същото е приложено към исковата молба. Твърди
също, че се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника, издадена по
ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд Своге за сумите, предмет на
настоящото производство. Иска се от съда да бъде признато за установено, че
ответникът К. К. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата
от 5 947,29 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 01.11.2021 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, и ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от
01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 725,37
лева – договорна възнаградителна лихва, договорена между страните по
същия договор за периода от 04.01.2022 г. до 05.11.2023 г. и сумата от 3 031,69
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените
вноски по същия договор за периода от 05.01.2022 г. до 01.08.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се
присъждане на разноски за производството.
С отговора ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете по
основание и размер, като твърди, че процесният договор е сключен в
противоречие с императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 10 и т. 11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора не са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора и освен това в договора не е
посочена каква е договорната лихва, която потребителят следва да заплати,
посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита не отговаря
на действителния и не са посочени основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване, както и в договора, и в погасителния план,
инкорпориран в същия, не се съдържа информация относно
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Поради това, се заявява становище, че договорът е изцяло
нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Оспорва се и размерът на
претендираните вземания. Претендира се присъждане на разноски за
производството.
2
В открито съдебно заседание страните не изпращат представител, но
пълномощниците им с писмени молби подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от
страните и са изслушани съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и съдебно-
техническа експертиза (СТЕ), чиито заключения също не са оспорени от
страните, като съдът ги кредитира като логични безпротиворечиви и
компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд Своге, се
установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 300 от
01.08.2024 г., с която е разпоредено длъжникът К. К. К. да заплати на ищеца в
настоящото производство сумата от 5 947,29 лева, представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 01.11.2021 г.,
сключен между К. К. К. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 01.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 2 725,37 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва по същия договор за периода от 04.01.2022 г. до
05.11.2023 г. и сумата от 3 031,69 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху просрочените вноски по същия договор за
периода от 05.01.2022 г. до 01.08.2024 г. и 334,09 лева разноски по делото, от
които 234,09 лева за заплатена държавна такса и 100 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът, чрез пълномощник, е
оспорил заповедта за изпълнение. Поради това, с определение от 07.08.2024 г.,
заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 19.08.2024 г., като ищецът е
упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен
срок е предявил на 19.09.2024 г. настоящите искове за установяване на
вземанията си със сила на пресъдено нещо.
Между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – кредитор и ответника –
кредитополучател (потребител) е сключен Договор за потребителски кредит
№ ********** от 01.11.2021 г. По силата на този договор, от кредитора е
предоставена на ответната страна сума в размер на 5 000,00 лева. Освен тази
сума обаче се посочват още общ размер на застрахователна премия от 1 115,76
лева, както и общ размер на кредита от 6 115,76 лева (чл. 7.1 от договора). Не е
посочено как се изчислява общият размер на кредита и защо има една сума с
наименование размер кредита, която се различава от общия размер на кредита,
което може да доведе до объркване от потребителя. Съгласно чл. 7.2.2 от
договора сумата за застрахователна премия представлява част от средствата
по кредита, която се превежда директно от кредитора по банковата сметка на
3
застрахователя. В чл. 9.1 от договора е постигнато съгласие за лихвен процент
на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 41,05 % годишно към датата
на сключване на договора. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената
в договора банкова сметка (чл. 7.2.1, вр. чл. 11.2 от договора), като кредиторът
е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата, което обстоятелство
не е спорно между страните, а и се установява от заключението на вещото
лице по неоспорената от страните и приета по делото ССЕ. Срокът за
издължаване на кредита е 24 месеца, платими на 5-то число на месеца, а
крайният падеж е 05.11.2023 г. (чл. 11.2 от договора).
Процесният договор за кредит е подписан на ответника, което
обстоятелство не се оспорва от него.
По делото е представен застрахователен сертификат №
170532201452021 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, издаден от „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане,
клон България“ КЧТ в полза на ищеца. Последният в качеството си на
кредитополучател по договора за потребителски кредит е дал изрично
писмено съгласие за присъединяването му като застраховано лице към
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и като
ползващо лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, за което е заплатил следните суми: еднократна застрахователна
премия в размер на 1 109,04 лева за застрахователни програми „Защита на
кредита“ и „Защита на сметките“, заедно с еднократна такса „Второ
медицинско мнение“, както и данък върху еднократната застрахователна
премия в размер на 6,72 лева. Посочените суми са събрани и преведени на
застрахователите от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството му на застрахователен
посредник.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява, че текстовете на процесния договор са отпечатани с шрифт
Arial Narrow и размер 12 пункта.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен на 01.11.2021 г. от
ответника, като за погасяване на задълженията по договора на 08.12.2021 г. от
ответника е платена сумата от 379,30 лева, както и че ГПР по процесния
договор за кредит при вземането предвид на разхода за заплатена сума за
застрахователна премия, възлиза на 147,42 %.
По делото са ангажирани доказателства, че на 30.10.2023 г. между „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД – цедент и ищеца – цесионер, е сключен Договор за
продажба на вземания (цесия), по силата на който цедентът е продал на
цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приложение № 1 от
30.10.2023 г. към договора за цесия, съдържащ списък на вземанията с размера
и състоянието им към момента, в който списък са включени и процесните
вземания срещу ответника.
В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е потвърдило извършената цесия на всички вземания,
цедирани съгласно горепосочения договор за покупко-продажба на вземания и
4
Приложение № 1 към него.
По силата на писмено пълномощно цедентът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е
овластил цесионера (ищеца в настоящото производство) с правото да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и съгласно договора за
покупко-продажба на вземания, всички длъжници за сключения договор.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за
извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на настоящото
производство, подписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество,
което дружество действа от името на цедента „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.
По делото липсват доказателства за плащането от ответника на други
суми, за които е издадена заповедта за изпълнение в заповедното
производство, освен вече посочената по-горе.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключения на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи,
които са напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на
сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание
(договор за потребителски кредит); предоставяне на сумата по кредита на
ответника; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на сумите; настъпване на падеж на
вземанията; наличието на сключен валиден договор за цесия, прехвърляне
вземането на ищеца по договора за цесия и уведомяване на длъжника за
извършената такава; по отношение на претенцията за договорна лихва ищецът
носи тежестта да докаже основанието за начисляването й и нейния размер; по
отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва ищецът носи тежестта да докаже съществуването и размера на главния
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.
Във връзка с възраженията за нищожност на процесния договор, респ.
на отделни негови клаузи, а и доколкото съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи, както и за нарушаването на императивни правни
норми, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към
процесния договор за потребителски кредит императивни законови
изисквания, както и че клаузите на договора са индивидуално договорени.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че между ответника, в
качеството на кредитополучател, и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на
кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
01.11.2021 г., по силата на който ответникът е получил по посочената в същия
разплащателна сметка сумата от 5 000,00 лева, която, е следвало да се върне,
ведно с платените суми за застраховки в общ размер 1 115,76 лева и
договорената възнаградителна лихва в срок до 05.11.2023 г. – съгласно
погасителен план. От страна на ответника, на 08.12.2021 г., е платена сумата
5
от 379,30 лева.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ответникът е физическо лице, което при сключването на
договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани
доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон.
С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР
възлиза на 49,12 %. Така посоченият цифрово ГПР обаче, не става ясно по
какъв начин е формиран. Нещо повече – посоченият в договора ГПР не е
действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Не е спорно между страните, а и се
установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че сумата от 1 115,76 лева, представляваща общ размер на
застрахователна премия, не е включена в ГПР, като при вземането й предвид
ГПР възлиза на 147,42 %.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищеца, че тази сума
не следва да бъде включена в ГПР. Застрахователната премия е свързана с
договора за кредит и води до допълнителни разходи за потребителя, които
оскъпяват кредита, като същата е включена в погасителни план към договора,
поради което е следвало да бъде взета предвид и при определяне в същия на
ГПР. С обозначаването на застраховките като доброволни, а не като
задължителни, кредиторът е увеличил посочения общ размер на кредита и
така чрез него е намалил ГПР, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 19 от
ЗПК, ГПР се формира като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, тоест повишаването на посочения размер на кредита
води до намаляване на годишният процент на разходите по него. Ако
застраховките бяха посочени като задължителни, каквито, според настоящия
съдебен състав в действителност са, то тогава съгласно ДР на ЗПК би трябвало
да бъдат представени като допълнителни разходи по кредита, а не да бъдат
част от главницата, което води до промяна в ГПР, изчислена от вещото лице.
Тази конструкция води до заобикаляне на имеративната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на
6
Министерския съвет на Република България. Именно в този смисъл е трайната
съдебна практика (Решение № 665 от 23.05.2024 г. по в.гр.д. № 606 / 2024 г. на
Окръжен съд Пловдив, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в.гр.д. № 6564/2023
г. на Софийски градски съд и мн.др.). В обобщение – при сключването на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а
с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му
по определения в ЗПК начин, поради което договорът е нищожен както на
общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и на специалното
основание на чл. 22 от ЗПК. Съдът съобрази и задължителния характер на
тълкуването на Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48,
дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което,
посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Тъй като договорът за кредит е изцяло недействителен, потребителят
дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита (чл. 23 от ЗПК). Ето защо, основателен се
явява искът за главница до размера от 4 602,70 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане, който
размер е определен след приспадане от преведената на потребителя сума от 5
000 лева на платеното от последния по договора – сумата от 379,30 лева. Няма
пречка искът по чл. 422 от ГПК да се уважи за чиста стойност на кредита на
основание чл. 23 от ЗПК (Решение № 50005 от 21.02.2024 г. по т.д. №
1950/2022 г. на II т.о. на ВКС). В останалата си част исковите претенции
подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по
производството, съразмерно с уважената част от исковете. От страна на ищеца
в настоящото исково производство са направени и претендирани разноски,
както следва: 234,08 лева – платена държавна такса; 100,00 лева – внесен
депозит за ССЕ; 400 лева – внесен депозит за СТЕ и 360 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на материалния интерес, процесуалната активност и степента
на фактическа и правна сложност на делото или разноските на ищеца за
исковото производство са общо в размер на 1 094,08 лева. Съобразно
уважената част от исковите претенции, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 430,24 лева
(4 602,70/11 704,35х1 094,08).
От страна на ответника в настоящото исково производство са направени
и претендирани разноски в размер на 400 лева – внесен депозит за ССЕ.
7
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на
ответника разноски в исковото производство в размер на 242,70 лева
(7 101,65/11 704,35х400).
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в
заповедното производство (334,09 лева), които според установената част от
вземанията са в размер на 131,38 лева.
В настоящото производство ответната страна е представлявана от
адвокат, като се твърди, че процесуалното представителство е оказано при
условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), за което е
представен договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда.
Съдът безспорно е обвързан от направено изявление за оказана безплатна
адвокатска помощ и не дължи служебна проверка за наличие на
предпоставките за предоставяне на такава, но в случай, че насрещната страна
не е възразила в тази връзка. В случая обаче е налице такова възражение в
множество молби по делото, че не са доказани предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ответника в производството.
В подкрепа на последното са ангажирани и доказателствени искания, като
видно от приетите по делото доказателства ответникът към месец декември
2024 г. получава трудово възнаграждение при осигурителен доход в размер на
960,99 лева. Същият притежава жилище и гараж на територията на общ.
Своге, както и на 14.08.2020 г. е регистриран на негово име лек автомобил,
като към датата на справката в АИС КАТ (14.02.2025 г.) няма данни за
промяна в собствеността. Така установените по делото обстоятелства според
настоящия съдебен състав изключват наличието на соченото от
пълномощника на ищеца основание за оказване безплатно адвокатска помощ
на същия по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Това се подкрепя и от обстоятелството, че
ответникът е внесъл определения депозит за ССЕ в размер на 400 лева.
Поради изложеното не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на адв. М..
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Изпълнителните директори З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А.,
сумата от 4 602,70 лева, представляваща непогасената част от чистата
стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, по Договор за
потребителски кредит № ********** от 01.11.2021 г., сключен между „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, и ответника, вземанията по който са
8
прехвърлени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с Договор за продажба на вземания (цесия) от 30.10.2023 г. и
Приложение № 1 от 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, а като
неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ последния иск за разликата над
4 602,70 лева до пълния предявен размер от 5 947,29 лева, както и като
неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за сумата от
2 725,37 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по същия
договор за периода от 04.01.2022 г. до 05.11.2023 г. и за сумата от 3 031,69
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху просрочените вноски по същия договор за периода от 05.01.2022 г. до
01.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 300 от 01.08.2024 г. по ч.гр.д. № 492/2024 г.
по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителните директори З. С.
Б., Д. М. М. и Ю. Г. А., сумата от 430,24 лева, представляваща направени
разноски по гр.д. № 620/2024 г. по описа на Районен съд Своге, съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата от 131,38 лева, представляваща
направени разноски по ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд Своге,
според установената част от вземанията.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителните
директори З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А., да заплати на К. К. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 242,70 лева, представляваща направени
разноски по гр.д. № 620/2024 г. по описа на Районен съд Своге, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 492/2024 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
9