№ 504
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501239 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивни жалби от ответниците по гр.д. 13 427/16 г. по описа на СГС.
С решение по делото № 262 017/23.12.20 г., като е отчел действалата към
момента на реституиране на спорния имот в полза на ответниците разпоредба на § 6,
ал. 6 ЗППДОбП (отм.) и е установил, че към този момент е имало стартирала
приватизационна процедура в полза на ищеца и е уважил предявения отрицателен
установителен иск, като със сила на пресъдено нещо е отрекъл принадлежността на
правото на собственост за ответниците на имот с административен адрес гр. София,
район ***, НПЗ „***“, п.з. Горубляне с площ 2056 кв.м., с идентификатор
68134.4092.9928 по ККР, одобрен със заповед РД-18-35/09.06.11 г. на Изпълнителния
директор на АГКК.
Недоволни от решението са ответниците, легитимиращи се като собственици на
имота в качеството им на правоимащи по земеделска реституция - наследници на Й. К.
М., с осъществено въз основа на Решение 392/05.02.07 г. на Общинската служба по
земеделие и гори възстановяване на две ниви с квадратура съответно 4 286 дка и 2 262
дка (л. 120). Приложена е скица на подлежащия на възстановяване имот с квадратура
2 262 кв.м. от 23.12.03 г. (л.121).
Във въззивните жалби се навеждат доводи, че ищецът - „Радиоизотоп“ ЕООД
(в несъст.) не е доказал в условия на пълно и главно доказване принадлежността на
правото на собственост върху имота, описан в исковата молба. Развиват се доводи за
недоказано правоприемство между Дирекция „Изотоп“ при Министерство на
машиностроенето, фирма „Електрон – София“ и ищцовото дружество, за
нендивидуализирани имоти в легитимиращите ищеца като собственик актове за
1
държавна собственост, за неясен разделителен протокол при образуването на ищцовото
дружество „Радиоизотоп“ ЕООД (в несъст.) при разделяне на ДСО „Електрон“. На
това основание се твърди, че решението е неправилно и като такова следва да се
отмени, а искът – да бъде отхвърлен.
С отговора на исковата молба ищецът отрича твърденията на ответниците,
позовава се на приетите по делото техническа и икономическа експертизи и
обосновава, че установяване принадлежността на собствеността му не следва да се
провежда в условията на пълно и главно доказване, тъй като той е ищец, търсещ
защита е отричане чрез сила на пресъдено нещо спрямо противната страна на правото
на собственост над конкретен имот. Навеждат се доводи защо ответниците не са
доказали надлежното възникване в тяхна полза на собственост над земеделския имот,
намиращ се към момента на земеделската реституция в чертите на населеното място –
гр. ***.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка въззивният състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Последното се обосновава със следното: Постановен е отказ от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) по заявление № 01-290347-
05.10.15 г., подадено от една от ответничките Й. Б. С., но отнасящо се за спорния
имот. Заявлението е оспорено от „Изотопна техника“ АД (л. 156). В отказа се съдържа
извод, че и двете страни разполагат с редовни от външна страна документи за
собственост, а отразяването съобразно проект, изработен от правоспособно лице, ще
доведе до застъпване на ПИ с проектен идентификатор 68134.4092.9970 (настоящ
68134.4092.9928 – имотът на ответниците) и ПИ 68134.4092.2405 (имот на
дружеството, направило възражение). Ищецът е уведомен за постъпилото заявление и
постановения отказ като заинтересовано лице. Според приета по делото техническа
експертиза, осъществена от в.л. инж. Падков (л. 392), имотът на ответниците с
идентификатор 68134.4092.9928 е нанесен в кадастралната карта с последна Заповед
РД-18-1862/17.03.17 г. Същият преобладаващо попада в архивен имот ПИ с
идентификатор 68134.4092.601 (заявен като притежаван от ищеца). Това се
удостоверява от скица-проект, класирана на с. 137 от делото. Констатираното
застъпване на имотите е причина АГКК да доведе до знанието на ищеца отказа си да
допусне изменение на КК. Това обосновава наличие на правен интерес за ищеца да
предяви иска, по който се е произнесъл СГС. Предвид постановките на ТР 8/12 г. от
27.11.13 г. ОСГТК ВКС при заявени от двете страни вещни права върху идентичен
обект съществува правен интерес от защита на собствеността на една от страните чрез
предявяване на отрицателен установителен иск спрямо правото на собственост на
противната страна.
При така установената допустимост на решението, САС следва да се произнесе
според доводите за неправилност на решението, на база доказателствата, събрани в
първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
в рамките на дължимата проверка, САС прави следните изводи:
Неправилен е акцентът, направен в двете въззивни жалби (от името на две групи
ответници), за недоказаност на принадлежността на правото на собственост на ищеца.
Същото се изследва само в рамките на процеса относно процеса при установяване на
оспорената от ответниците положителна процесуална предпоставка – правен интерес
от търсената защита. За допустимостта на исковата молба се съди от изявленията на
ищеца, направени с исковата молба. Достатъчно е твърдението за носителство на
2
вещно право на собственост над имот, спрямо част от който ответниците имат изявени
собственически претенции, за да се приеме, че предявеният отрицателен установителен
иск е допустим.
СГС е изследвал принадлежността на правото на собственост за ищеца, тъй като
основава изводите си на конкуренция между два реституционни способа – по ЗСПЗЗ и
по ЗППДОбП (отм.) и се позовава на създадената за решаване на тази конкуренция
стълкновителна разпоредба, действала към момента на проявление на придобивните
спрямо вещното право на собственост основания за двете страни.
Точно обратната хипотеза е валидна за ответниците – те в условията на пълно и
главно доказване следва да установят надлежното възникване в тяхна полза на правото
на собственост над спорния имот. Прави впечатление, че доказателствата относно
осъществената спрямо ответниците земеделска реституция (административната
преписка, въз основа на която е издадено Решение 392/05.02.07 г. на Общинската
служба по земеделие и гори, приета в осз от 12.03.19 г.) са изискани от ищеца, нямащ
тежест да установи собствеността на ответниците (л. 178).
В проектодоклада, последван от обстоятелствен доклад в първото открито
съдебно заседание (л. 305), неоспорен от страните, първостепенният съд е дал
правилни указания за разпределението на доказателствената тежест.
Неоснователно е възражението на ищеца, застъпено в писмената защита и
отговора на жалбите, че предявяването на искането за възстановяване на земеделската
земя е извън в срока, установен от чл. 11 ЗСПЗЗ, който е преклузивен. Видно от
класирано на с. 191 доказателство - заявление до ОСЗГ от ответничката Й.С.
(действаща за себе си и за останалите ответници), е предявила допълнително искане,
основано на § 64 ПРЗ ППЗСПЗЗ на 31.01.92 г. Ищецът не е оспорил автентичността на
датата – като част от съдържанието на частен диспозитивен документ, ползващ
ответниците. При подобно оспорване тяхна (като черпещи права от доказателството)
би била доказателствената тежест да установят момента на подаване на заявлението.
Само поради липса на копие от това заявление в приложената реституционна
преписка, не може да се заключи, че ответниците са представили антидатирано
доказателство.
Основателно е възражението за нарушаване изискването на чл. 13а ППЗСПЗЗ в
редакцията към изменението, осъществено с Дв 31/03 г. Установено е, че в
кадастралната карта са липсвали граници на подлежащия на възстановяване в полза на
наследниците на И. К. М. имот. Поради това с оглед коректното определяне границите
на имота е следвало да се изработи помощен план, скица от който да съпътства
удостоверението по чл. 13, ал. 5 ЗСПЗЗ. Приетата по делото техническа експертиза е
категорична, че помощен план не е бил изработван (л. 392 и сл.). Видно от твърдението
на вещото лице (л. 394) до настоящия момент действащ подробен устройствен план е
този от 1983 г. Идентификацията на имота, предмет на Решение 392/05.02.07 г. на ОСЗ
Панчерево е на база изработен оптофото план за територията по летене от 50 г. и
анкетиране от фирма, извършваща земеразделяне.
Липсата на ясна индивидуализация на реституирания имот не позволява да се
провери дали, след като той попада в урбанизирана територия, не е изцяло или
частично застроен, а свободните от застрояване площи дали не са с естество на
обслужващи спрямо сгради, застроени в имота или в непосредствена близост с него.
С оглед на горното САС приема, че ответниците не са доказали, че при
възстановяването на земеделската земя са били спазени особените процедури,
регламентирани от специалния закон за индивидуализиране на границите на имота и
на това основание липсва пълно и главно доказване на принадлежността на право на
собственост върху имот с идентификатор 68134.4092.9928 с площ 2056 кв.м.
3
Издаденият от нотариус И. Д. нотариален акт в полза на ответниците на база
наследяване и възстановяване на земеделска земя (л. 102) е констативен и не създава, а
установява подлежащи на оспорване права.
Предвид горното, макар и на друго основание, въззивният състав достига до
изводи, съвпадащи с направените от СГС, поради което постановеното решение следва
да се потвърди.
Въпреки изводите на съда не се дължат разноски в полза на въззиваемото
дружество, защото заявеният адвокатски хонорар не е удостоверен като реално
заплатен.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 017/23.12.20 г., постановено по гр.д. 13 427/16
г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4