Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 14.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Й.
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Й. АНД № 550/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят
С.И. ***,
бул. „***обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен
от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-002211
от 30.09.2020 г., с което на осн. чл. 175а., ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и
лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца.
В с.з. жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. Ц.С. от МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № 20-0294-002211 от 30.09.2020 г., на жалбоподателя С.И.
са наложени следните административни наказания на осн. чл. 175а., ал. 1, предл.
3 от ЗДвП – „Глоба“ от 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за това, че като водач на МПС използа пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 19.09.2020 г. Д.Л. и ***– служители на РУ
– Лом били в с. Расово, на ул. „Георги Димитров“ и извършвали контрол на
пътното движение. От съседната улица се чул шум от автомобил, който ускорявал
скоростта си. Автомобилът спрял на знак „Стоп“, насочил се към мястото, където
били проверяващите, като се поднесъл наляво и надясно. Служителите на РУ – Лом
го спрели за проверка, водач бил жалбоподателят И.. Свидетелят Л. му съставил
АУАН за това, че управлява лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с рег. № М 4605 ВТ,
като при извършване маневра завой на ляво, поднася умишлено задната част на
МПС-то (надясно и наляво), като не използва пътя по предназначение, с което
създава опасност за ПТП. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното
НП № 20-0294-002211 от 30.09.2020 г.
В случая съдът намира, че не е доказано
жалбоподателят да е извършил умишлено нарушението, вменено му с АУАН и НП.
Според чл. 104б., т. 2 от ЗДвП: „На водача на моторно превозно средство е
забранено да:
2. използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.“ Както се установи от събраните по делото доказателства, И. действително
е управлявал лек автомобил „Фолксваген Лупо“, като се е случило МПС-то да се
поднесе веднъж надясно и веднъж наляво (както посочва в показанията си свид. Л.).
Не става ясно обаче дали поднасянето е било самоцелно (с идеята да се извършва
т.нар. „дрифт“), или е станало случайно. Автомобилът първо е спрял на знак
„Стоп“, а след потеглянето си е завил веднъж надясно и веднъж наляво, както
заявява и разпитаният актосъставител. Безспорно е установено също, че по това
време други участници по пътя на движението не е имало и не е създадена никаква
опасност или пречка за останалите участници в движението. В подадената жалба е
отразено, че И. е свил встрани, за да избегне неравности на пътното платно
вследствие на ремонтни дейности. Това твърдение не се оборва от събраните по
делото доказателства. Ето защо може да се направи обоснован извод, че съставът
на административно нарушение по чл. 175а., ал. 1, предл. 3 от ЗДвП не е
осъществен най-малкото от
субективна страна – дори да се приеме, че улицата на с. Расово, по която се е движил
жалбоподателят с въпросното МПС, не е използвана в съответствие с
предназначението за превоз на хора и товари, то не се доказва с категоричност,
че е налице умисъл за това деянието, описано в АУАН и НП.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0294-002211 от 30.09.2020 г., с което на С.И. ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 175а.,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 12
месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :