РЕШЕНИЕ №
23.12.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3615 по описа на съда за 2018
година.
Производството
е образувано по иск на И.Д.А. *** срещу „К. К. М.“ ЕАД за признаване за
установено, че договорът за кредит тип „кредитна линия“ с номер *********,
сключен между страните на 23.05.2018 г., е нищожен поради противоречие с
императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите. При условията на
евентуалност се иска прогласяване на нищожност на клаузите, уреждащи
обезпечение на договора и заплащането на неустойка в случай на неизпълнение на
това задължение като неравноправни, противоречащи на добрите нрави, заобикалящи
изискванията на чл. 32 и 33 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващи чл. 11,
т. 9 и т. 10 от ЗПК. Иска се и осъждане на другата страна да заплати
възнаграждение в размер 1200 лв. на адвоката, оказал на ищеца безплатно правна
помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът
е представил отговор. Той заявява, че исковете са недопустими поради
насочването им срещу ненадлежна страна – представеният погасителен план се
отнася до договорни отношения между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД, по които
отношения ответникът не е страна. По съществото на исковете счита, че те са
неоснователни. Договорът представлява рамков договор за кредит, в рамките на
който клиентът може многократно да усвоява суми до размера на кредитния лимит
от 2000 лв. чрез подаване на отделно искане за усвояване. Некоректно като номер
на договора е посочен в исковата молба номерът на искането за усвояване – този
номер в действителност е номер на искане за усвояване за сумата 1800 лв. След
усвояването на тази сума ищецът е платил само една от дължимите вноски.
Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба за изискване на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, като твърди, че наистина има предвидено
изискване за обезпечаване на кредита, но не и неустойка, ако то не бъде
предоставено.
Исковете
са с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 21, ал. 1 от ЗПК и по
чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от ЗЗП.
От
писмените доказателства и заключението на вещото лице по делото се установява
следното:
На
21.03.2018 г. между ответника “К. К. М.” ЕАД и ищеца И.Д.А. с помощта на
кредитния посредник “Финтех сървисиз” ЕАД бил сключен договор за потребителски
кредит тип кредитна линия – рамков договор, при условията на който
кредитополучателят можел да прави искания за отпускане в заем на конкретни суми
до определен общ размер (кредитен лимит). Договорът съдържал уговорки за
условията на връщане на заетите суми, последиците от неизпълнението, начина на
прекратяване и други условия, както и уговорка, според която кредитополучателят
се съгласява в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума да
осигури обезпечение – банкова гаранция или поръчителство от две физически лица,
работещи по безсрочно трудово правоотношение с трудово възнаграждение поне 1500
лв. или от одобрено от кредитодателя дружество поръчител.
В
договора е посочено още, че при забава се дължи законната лихва и разноски за
събиране на вземането, например за писма, телефонни съобщения, посещения на
служители и ангажиране на човешки ресурс за събирането.
Общите
условия на търговеца за този вид кредити съдържат клауза, според която
кредитополучателят може по всяко време да погаси предсрочно задължението си,
като уведоми кредитодателя на хартиен или друг траен носител по начин, който
може да бъде доказан, и като заплати обезщетение в размер , не по-голям от 1 на
сто, съответно 0,5 на сто от предсрочно погасената сума съобразно оставащия
срок на кредита.
На
23.05.2018 г. ищецът направил искане № ********* за усвояване на сумата 1800
лв. по сключения договор. Отпускането на сумата било одобрено и тя му била
предоставена, като следвало да я върне заедно с възнаградителна лихва на 18
равни вноски, всяка по 130,88 лв. , като
на ищеца му били дадени погасителен план и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация. Според заключението на вещото лице
размерът на възнаградителната лихва възлиза на 36% на годишна база. Такъв
размер на лихвата е посочен и в договора за кредитна линия, както и в стандартния
европейски формуляр, като е уточнено, че важи за всички отпуснати суми и всички
срокове по рамковия договор.
Посочен
е примерен годишен процент на разходите от 42,58% при сума 2000 лв., подлежаща
на връщане за 12 месеца. Във формуляра е уточнено, че във всички случаи, при
всички суми и срокове ГПР не надхвърля 50%. В договора за кредитна линия е
посочен годишен процент на разходите 50% при допускане, че кредитът се предоставя
за една година, погасяването започва един месец след датата на първоначалното
усвояване и пр.
Договорът
за кредит не съдържа уговорки за неустойка или други задължения за плащания
извън погасителните вноски от 130,88 лв. Такива уговорки няма и в искането за
отпускане на сума или в други подписани от страните по делото документи.
Във
връзка с отпускането на тази сума трето юридическо лице - “Кредит гаранция”
ЕООД, поело задължение да бъде поръчител срещу възнаграждение по задължението
за връщане на кредита. Възнаграждението било определено в общ размер 1712,16
лв. и се дължало на вноски по 95,12 лв. на падежа на всяка вноска по кредита.
Договорите за поръчителство с кредитодателя и за заплащане на възнаграждение с
кредитополучателя не са представени по делото, представен е единствено
изготвеният отделен погасителен план, подписан само за “Кредит гаранция” ЕООД
от неговия управител Лилия Богоева, с включено в него възнаграждение за
поръчителство и погасителни вноски, съставени от главница и лихва, без да е
отразено изрично те да се дължат на различни кредитори. Погасителният план
освен това съдържа следния текст: “В случай на възползване от услуга за
възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество
общо дължимата сума по усвоения кредит № ********* и възнаграждение за
предоставено обезпечение възлиза на: (...). С полагането на подписа си клиентът
декларира, че е запознат с погасителния план по договора за обезпечение. Като
клиент на “Финтех сървисиз” ЕАД, в рамките на 5 работни дни от пдписването на
договора и усвояването на кредита с № ********* можете да предоставите
обезпечение според обявените условия от “К. К. М.” ЕАД.”
Ищецът
заплатил само първата погасителна вноска по кредита с падеж през юни 2018 г. -
това плащане в размер 130,88 лв. се признава от ответника. Не са представени
доказателства за плащането на възнаграждението за поръчителство с падеж юни
2018 г. и ищецът не е напарвил твърдения в тази насока.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Ищецът
не сочи конкретни противоречия на договора за потребителски кредит с нормите на
ЗЗД. Съдът също не установява такива противоречия, както не установява и
противоречия с посочените от ищеца норми на ЗЗП и ЗПК или с други техни
императивни норми.
Договорът
за кредитна линия и предоставеният на ищеца стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация съдържа минимално изискваната от ЗПК информация, в
това число тази по чл. 11, ал. 1, точки 9 и 10. По-конкретно в него е посочено,
че лихвеният процент е 36% за всички случаи. Единствената особеност се състои в
това, че годишният процент на разходите при някои размери на отпуснати суми и
срокове би бил по-нисък от посочените в договора 50%. Следва да се отговори на
въпроса дали при такова посочване на максималния възможен по договора ГПР, а не
на конкретен, отнасящ се до определена сума и срок, може да се говори за противоречие
с т. 10 и оттам – за нищожност. Според настоящия състав на съда не би следвало само
поради това, че действителният ГПР би могъл да бъде по-нисък от посочения в
договора, да се приеме, че договорът за кредит е нищожен.
Колкото
до нарушение на чл. 33 от ЗПК, то не би довело до нищожност на целия договор –
няма такава норма в ЗПК, а би била нищожна поради противоречие с чл. 33 само
уговорката за допълнителна отговорност за забава извън законната лихва. Тази
уговорка в случая предвижда допълнителни разноски за писма, съобщения,
посещения и пр. За обявяване на нищожност на тази клауза обаче не е предявен
иск.
Същото
се отнася и за нарушаването на чл. 32 от ЗПК – то не води до нищожност на целия
договор, а още повече, съдът не установява никакво нарушаване на този текст от
закона в конкретния случай.
Предявеният
при условията на евентуалност иск е свързан с нищожност на уговорката за
задължението, което според ищеца представлява неустойка в размер 1712,16 лв.
Това задължение обаче е поето не към кредитодателя, а към трето лице - “Кредит
гаранция” ЕООД. Наистина данните по делото не оставят съмнение, че става дума
за уговорка между двете юридически лица, която по същество заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, въвеждащ ограничение на годишния процент
на разходите, което ограничение се отнася включително и за необезпечени кредити
– съдържащата се в договорите с кредитодателя възнаградителна лихва и други
разходи са в размер под това ограничение, а разликата в повече се заплаща на
трето лице под формата на възнаграждение за поръчителство. Независимо от това
обаче уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчителство не е част от процесния договор между
страните по делото и не би следвало да може да бъде обявена за недействителна в
настоящия процес. Това би следвало да може да стане по иск, предявен от
ищеца срещу “Кредит гаранция” ЕООД, с което е уговорено възнаграждението. В
договора, сключен между страните по делото, няма уговорка за неустойка, а тази
за предоставяне на обезпечение сама по себе си не урежда санкции или
възнаграждение и формулирана така, не противоречи на закона.
Поради
всичко изложено искът е неоснователен и следва да се отхвърли, а на ответника,
койтос отговора е поискал присъждане на разноски, да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по НЗПП. Ищецът следва да
бъде осъден също да заплати по сметката на съда направените разноски за
възнаграждение на вещото лице в размер 250 лв.
По
изложените съображения съдът
РЕШ И:
Отхвърля
иска на И.Д.А., ЕГН **********,***, срещу „К. К. М.“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, за признаване за установено, че договорът тип кредитна линия,
сключен между страните на 21.03.2018 г., и искане към него с номер ********* от
23.05.2018 г. са нищожни поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
Отхвърля
иска на И.Д.А., ЕГН **********,***, срещу „К. К. М.“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, за признаване за установено, че уговорки в договора тип кредитна линия,
сключен между страните на 21.03.2018 г., и искане към него с номер ********* от
23.05.2018 г., уреждащи задължения за неустойка и предоставяне на обезпечение,
са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като
противоречащи на добрите нрави, като заобикалящи изискванията на чл. 32, 33 и
19, ал. 4 от ЗПК и като нарушаващи разпорежданията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Осъжда
И.Д.А. да заплати на „К. К. М.“ ЕАД сумата 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда
И.Д.А. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата 250 лв.,
представляваща направени от бюджета разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: