Р Е Ш Е Н И Е
№ 655,
09.05.2016г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
деветнадесети април две
хиляди и шестнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: С.К.
като
разгледа докладваните от съдия Пенка Стоева
гражданско дело № 195 по описа за две хиляди и четиринадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Сириус- Тим“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:**** , адв.Е.М.,
моли съда да прогласи за относително недействителна по отношение на него
направата на непарична вноска /апорт/ на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори съответно 56784.518.892.3.18, 56784.518.892.3.11 и
56784.518.892.3.10 по кадастрална карта и кадастрални регистри на ***,
извършена от ответното „Итали
канстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.Е.Н., в ответното
„Келлер ЕС” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.Г.В..
Искът е основан на
обстоятелствата, че:
Ищецът е кредитор на „Итали
канстракшън” ЕООД за следните вземания:
26500евро по договор за заем от 24.04.08г., с падеж 24.04.2010г.;
5000евро по договор за заем от 16.03.09г. с падеж 16.06.09г.; 10000евро по
договор за заем от 03.04.09г. с падеж 03.08.09г.; 40000евро по договор за заем
от 09.09.09г. с падеж 09.09.09г.; 20000евро по договор за заем от 02.10.09г. с
падеж 02.10.11г.; 11520лева по договор за наем от 08.05.09г., дължим наем за
24месеца в периода от 08.05.09г.-08.05.11г.
С възмездно разпореждане,
извършено след възникване вземанията на ищеца, длъжникът му „Итали канстакшън”
ЕООД се разпоредил с цялото си недвижимо имущество, чрез извършен негов апорт в
„Келлер ЕС” ЕАД, създадено на *., с което увредил кредитора си, в лицето на
ищеца, като придобил финансов актив- акции, върху който принудителното
изпълнение е по-трудно, в сравнение с изпълнението върху недвижимо имущество, а
и впоследствие отчуждил и този свой актив, джиросвайки акциите си на С.Е.К.
Енжинееринг” ЕООД- дружество, регистрирано в *, с ясното съзнание и умисъл за
увреждане на кредитора.
Едноличен собственик и управител
на капитала на „Итали канстракшан”ЕООД бил А. М. Едноличен собственик на
капитала на новоучреденото дружество „Келлер ЕС” ЕАД било дружество „Хийтроу.нет
лимитед”, регистрирано във *, чийто собственик на капитала бил също А. М.
По
същество пледира за уважаване на иска с присъждане на разноските в производството,
като развива съображения с писмена защита вх.№13383/26.04.16г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът „Итали канстракшън” ЕООД е подал отговор на исковата молба с
вх.№11630 /л.144-151/, с който искът е оспорен като изцяло неоснователен.
Оспорено е от този ответник
наличието на предпоставките, при които един иск по чл.135 от ЗЗД би могъл да се
намери за основателен, като е взето становище, че:
-договорите, въз основа които
ищецът извежда качеството си на кредитор на „Итали канстракшън”, са подписани
за дружеството от пълномощника В. К. без представителна власт и са израз на
умишлени действия във вреда на уж представляваното лице, тъй като са били
подписани от лицата С. Р. /за „Сириус Тим”ЕООД/ и В. К. /за „Итали канстракшън”
ООД/- и двамата бивши съдружници и управители на „Итали канстракшън” до *.,
когато С. Р. е бил освободен като съдружник и дяловете му са били поети от А.М.,
като фиктивни и с цел източване на дружеството;
-неверни са твърденията, че
описаните с исковата като предоставени заеми суми са постъпили по сметка на
„Итали канстракшън”, като се твърди, че дружеството не е имало нужда от парични
средства, за да търси и получава заеми в процесните периоди, както и че ищецът
не е отразил в годишните си счетоводни отчети за 2008г. и 2009г. предоставяне
на парични заеми на „Итали канстракшън”;
-извършеният апорт не намалява
имуществото /патримониума на вносителя, тъй като в замяна на внесените
недвижими имоти вносителят получава акции, равни на пазарната му стойност,
поради което интересът на кредитора не е увреден;
-невярно е твърдението, щото
принудителното изпълнение срещу придобития конкретен финансов актив е
по-трудно, отколкото срещу недвижими вещи, доколкото в случая се касае до
придобити поименни акции, а не до акции на приносител, и срещу които акции не
стои внесен паричен капитал, а собственост върху недвижими имоти с оценка в
милиони, надхвърляща приблизително десет пъти посочената от ищеца с
допълнителна молба цена на иска ;
-атакуваният по делото апорт не
би могъл да осуети или затрудни осъществяването на правата на кредитора по
описаните от него като налични вземания, доколкото същите са обезпечени
съответно : вземането по договора от 24.04.08г.- чрез налагане на възбрана
върху недвижим имот по изп.дело №01660/2011г. на ЧСИ М.; вземането по договора
за заем от 16.03.09г.- чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по
изп.дело №317/2011г. на ЧСИ Д.; вземането по договора за заем от 03.04.09г.-
чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело №1661/2011г. на ЧСИ М.;
вземането по договора за заем от 09.09.09г.- чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот по изп.дело №1864/2011г. на ЧСИ М.; вземането по договора за заем
от 02.10.09г.- чрез налагане на възбрана върху 1/3 ид.част от обект с
идентификатор 56784.522.233.1.5; вземането по договора за наем от 08.05.09г.-
чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело №1831/2013г. на ЧСИ М.;
-няма знание за увреждане, като
са неверни твърденията, че управителят на „Итали канстракшън” ЕООД А. М. е
собственик на капитала на „Хийтроу нет лимитед”, както и че „С.Е.К енжинееринг”
е еднолично дружество, като се твърди, че последното няма нищо общо с капитала и
личността на А. М., както и че до 30.09.11г. цялата документация на „Итали
канстракшън” е била съхранявана от лицето П. Р., счетоводителка и на ищцовото
дружество, тъй че сделката не е станала достояние на А. М.
Пледира по същество за отхвърляне
на иска с присъждане на разноските в производството, като развива съображения с
писмени бележки вх.№ 13106/25.04.16г.
В срока по чл.131,ал.1 от ЗЗД ответникът
„Келлер ЕС” ЕАД е подал отговор на исковата молба с вх.№10717/л.119-126/, с
който искът е оспорен като изцяло неоснователен.
Противопоставил е на твърденията
на ищеца, че е кредитор на „Итали канстракшън” ЕООД по договори за заем от
24.04.08г., 16.03.09г., 03.04.09г.,
09.09.09г. и 02.10.09г., възраженията, че:
Вземания на ищеца по посочените
договори не съществуват, тъй като: договорите са сключени от пълномощник- В. К.
К. без представителна власт по съображенията, описани в т.3.1.1 от отговора;
представената декларация- потвърждение от 21.12.09г. за сключването на тези
договори е недействителна по съображенията в т.3.1.2. от отговора; липсват
доказателства за реално превеждане на сумите по описаните договори за заем на ответника
„Итали канстракшън”; липсват решения на ОС на съдружниците на „Итали
канстракшън” ООД да поема задължения; протокол №1204386/02.02.12г. на НАП няма
доказателствена стойност по отношение сключване на договорите за заем.
Че невярно е твърдението за
налично знание за увреждане на кредитора, доколкото дружеството не е знаело за
сключените от пълномощника В. К. договори за заем.
Че невярно е твърдението, че
извършеният апорт е действие, увреждащо кредитора, доколкото „Итали
канстракшън” ЕООД разполага с достатъчно други активи, които да послужат за
обезпечаване на задълженията на дружеството към кредиторите му.
Че невярно е твърдението за
знание на „Келлер ЕС” ЕАД за увреждащото действие на апорта.
Пледира по същество за отхвърляне
на иска с присъждане на разноските в производството. Не представя писмена
защита в определения от съда срок и до датата на постановяване на решението.
Съдът, като взе предвид
установените в производството факти намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и следва
да се уважи, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Съдът е признал предявения иск за
допустим с Разпореждане №253/24.01.14г. по съображенията, изложени с него,
които се поддържат и с това решение /виж разпореждането на л.88/.
ІІ. По основателността.
Основателността на иска по
чл.135,ал.1 от ЗЗД се обуславя от установяване на фактите, че ищецът има
качеството на кредитор по отношение на определено лице- негов длъжник, че
длъжникът му е извършил спрямо него действия, с които го уврежда и знание на
длъжника за увреждането, а когато извършеното действие е възмездно- знание за
увреждането и у третото лице, негов контрагент.
Предявеният иск следва да се уважи,
тъй като ищецът установи в процеса всички правно релевантни за основателността
му факти, а възраженията на ответниците, свързани с валидността на договорите
за заем, от които произтичат вземанията на ищеца, а оттам- и за качеството му
на кредитор, както и твърденията им за липса на други необходими за уважаване на
иска предпоставки, се опровергаха от събраните по делото доказателства.
До този извод съдът стигна, воден от следните конкретни съображения:
1.Установи се поставения в тежест
на ищеца правно релевантен факт, че има качеството на кредитор на „Итали
канстракшън“ с парични вземания, произтичащи от наемен договор, сключен на
08.05.09г., и пет броя договори за заем, сключени през 2008г. и 2009г., а възраженията на ответниците, че договорите
за заем са недействителни, се намериха от съда за неоснователни.
1.1. Ответниците са нямали
конкретни възражения по твърдяното от ищеца като налично по отношение на „Итали
канстракшън“ вземане за сумата от 11520лв., произтичащо от договор за наем,
сключен на 08.05.09г., съставляваща неплатени наемни вноски от по 480лв., за
24месеца, в периода от 08.05.09г.-08.05.11г.
Наемният договор, от който това
вземане произтича, не е събран като доказателство в хода на производството, а
ищецът се е позовал в исковата молба на издаден за него изпълнителен лист,
който представя и който е в потвърждение на твърденията му /виж л.35 и
представения при дадено на ищеца с определение №2205/24.07.14г. указание по
чл.183 от ГПК заверен с печат на нотариус В. препис на л.275/.
Освен на коментирания
изпълнителен лист, с писмено становище /виж л.268-273/, подадено в с.з. от
24.03.15г. във връзка с отговорите на ответниците, ищецът се е позовал и на проведени
във връзка с вземанията му към „Итали канстракшън“ съдебни производства по
конкретно описани дела, за част от които има влезли в сила съдебни актове. В
същото заседание от него са били представени съдебни актове, описани като приложени
по т.2-т.6вкл. от становището, които не са приети от съда като незаварени /виж
протокола в частта на л.321 и актовете, прикачени към задната корица на т.3 от
делото/. Измежду тях, по т.2 са и доказателства, отнасящи се до установяване
твърдението му, че това конкретно вземане е признато с влязъл в сила съдебен
акт.
При тези данни, доколкото
съгласно чл.235,ал.5 от ГПК решенията на съда се обявяват в регистър, който е
публичен и всеки има право на свободен достъп до него, при наличие на
информация в становището на ищеца относно номерата на образуваните дела и
съдилищата, в които тези дела са водени,
съдът намери, че няма пречка да се ползват данните от публичния регистър по
чл.235,ал.5 от ГПК, за да се установи налични ли са по тези дела обявени съдебни
решения и какъв е техния статус.
Извършвайки такава проверка на
официалната страница на ВСС www.leagalacts.justice.bg, съдът установи, че действително, с Решение
№328/24.06.2013г. по гр.дело №197/2012г. на РС- ***,
влязло в сила на 12.05.14г., “Итали Канстракшън” ООД е
осъдено да заплати на “Сириус-Тим” ЕООД сумата от 11520лв., дължима се по Договор за наем на недвижим
имот от 08.05.2009г., сключен между двете дружества, и представляваща сбора на неплатени от
наемателя “Итали Канстракшън” ООД 24
броя месечни наеми за периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г., всеки в размер
на 480.00 лева месечно.
Въз основа на представения
изпълнителен лист и влязло в сила решение съдът
намери, че ищецът е установил качеството си на кредитор на ответника „Итали
канстракшън“ за вземане на наемни вноски в размер от 480лв. на месец,
произтичащо от договор за наем от 08.05.09г., възлизащо за периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г. на 11520лв.
1.2. В подкрепа на твърдението на
ищеца, че е кредитор на отв.“Итали канстракшън“ по договори за заем, сключени
съответно на 24.04.08г., 16.03.09г., 03.04.09г., 09.09.09г. и 02.10.09г., се
събраха убедителни доказателства, а възраженията на ответниците за несъществуване
на такива вземания, поради недействителност на тези договори, не се доказаха.
За горния извод съдът взе предвид
съвкупността на следните събрани по делото доказателства:
Представени са от ищеца пет еднотипни
договори за заем от описаните по-горе дати /виж договорите съответно л.12,
л.21, л.24, л.18 и л.15 и представените в изпълнение на вменено на ищеца
задължение по чл.183 от ГПК официално заверени преписи от тях, с изключение на
договора от 03.04.09г., съответно на л.253, л.244, л.250 и л.247/,
сключени между „Сириус Тим“ ЕООД,
представлявано от *** С. Р., в качеството на заемодател, и „Итали канстракшън“
ООД, представлявано от В. К. К., като упълномощено от *** А. М. лице, в
качеството на заемател, с които страните са се споразумели, че заемодателят
предава в собственост на заемателя посочените с договорите суми от съответно 26500евро,
5000евро, 10000евро, 40000евро и 20000евро, с падеж за тяхното връщане съответно
на 24.04.10г., 16.06.09г., 03.08.09г., 09.09.11г. и 02.01.11г., като сумите ще
се предоставят на заемателя по разплащателната му сметка в евро в срок до пет
дни от сключване на договора.
От тези договори не може да се
цени като годно писмено доказателство единствено договорът, сключен на
03.04.09г., макар и да не е бил изключен от доказателствата с нарочно
определение, тъй като при дадено на ищеца с определение №2205/24.07.14г.
указание по чл.183 от ГПК да представи в първото по делото съдебно заседание
оригиналите на документите, приложени на л.12-42вкл. от делото, не е представил
оригинал или официално заверен препис от този договор в проведеното на
24.03.15г. първо с.з., както личи от описа на документи на л.243.
Останалите четири договора не са
били оспорени от гледна точка автентичност на подписите на страните и като
частни писмени документи, подписани от посочените в тях страни, установяват
валидно постигнати уговорки относно възникване на заемни отношения между ищеца
и “Итали канстракшън“ ООД.
Възраженията на ответниците, че
представените договори не ангажират „Итали канстракшън“ ООД, тъй като са сключени
от лице без представителна власт, се опровергават от т.І на събраното по делото
пълномощно, издадено на 25.03.08г. от А. М., в качеството му на *** и ***
„Итали канстракшън“ ООД, на В. К. К., сключил договорите за заем от името
на заемателя „Итали канстракшън“ ООД /виж пълномощното на л.27 и представения в
изпълнение на вменено на ищеца задължение по чл.183 от ГПК официално заверен
препис на л.258-259/, от което личи, че В. К. К. е бил надлежно упълномощен да представлява
дружеството пред всички юридически лица в страната с правото да подписва
договори.
Не може да бъде споделена от съда
тезата на отв.“Келлер ЕС“ АД, развита в т.3.1.1. от отговора му, че доколкото в
текста на т.І и т.ІІ от пълномощното е използван изразът „да ме представлява“,
а в т.ІІІ и т.ІV е изрично уточнено „от името на дружеството“, то може да се
спори дали т.І от това пълномощно дава права на пълномощника да действа от
името на дружеството или от името на А.М. като физическо лице.
Подобно граматическо тълкуване се
изключва според съда, тъй като от титулната част на пълномощното ясно личи, че
то е издадено от А. М. в качеството му на управител и представляващ „Итали
канстракшън“ ООД, а не в лично качество, както и защото в т.І и т.ІІ от
пълномощното също са налични текстовете
„да представлява дружеството“ и „от името на дружеството“, на наличие на
които в т.ІІІ и т.ІV се позовава ответникът, за да обоснове тезата си, че т.І
от пълномощното оставяла съмнение, че упълномощител по него е физическото лице
А. М.
Не могат да се споделят от съда и
становищата на двамата ответници, че с коментираното пълномощно на В. К. К. са
били дадени права да сключва единствено договори за строителство с цел
осъществяваната от „Итали канстракшън“ строителна дейност и за сделки с
недвижими имоти, но не и да задължава дружеството по различни от описаните с
пълномощното договори.
От текста на т.І от пълномощното
ясно личи, че то се отнася до дадени на пълномощника права да подписва
„договори“, а не договори за строителство, и „строителни книжа“, без да се
прави с цитираната точка каквато и да е връзка между тези две хипотези, тъй че те
да се разбират по начина, по който ги интерпретират ответниците, още повече, че
за сключването на договори за строителство пълномощникът е упълномощен нарочно с
т.V, което би било излишно, ако смисълът на упълномощаването по т.І бе то да се
разпростре не до всички договори, както е изрично записано в текста, а само до
договорите за строителство.
Не се доказа в процеса и твърдението
на отв.“Итали канстракшън“, че сключените от В. К. договори за заем са израз на
умишлени действия във вреда на представлявания, тъй като били подписани от
лица, бивши съдружници и управители на „Итали канстракшън“ до 05.02.08г., като
фиктивни и с цел източване на дружеството.
Наистина, от вписаните в ТР данни
за управители и съдружници в „Итали канстракшън“ личи, че С. Р. и В. К. са били
вписани като съдружници и управители на „Итали канстракшън“ООД, при вписване на
дружеството на 06.02.08г., както и че от 05.03.08г. С. Р. е бил заличен като
съдружник, а като нов съдружник, редом с В. К. е вписан А. М., който е изкупил
дяловете на С. Р., както и част от дяловете на В. К., и е вписан като единствен
управител на дружеството, считано от последната посочена дата.
Тези обстоятелства сами по себе
си обаче не са достатъчни за направата на извода, че договори за заем, сключени
между „Сириус Тим“ЕООД, представлявано от *** С. Р., и „Итали канстракшън“ ООД,
представлявано по пълномощие от В. К.,
са във вреда на „Итали канстракшън“, че са фиктивни или че са сключени с цел
източване на последното дружество от бившите негови съдружници.
Както продажбата на дялове от
съдружниците в едно дружество на трети за дружеството лица, така и сключването
на договори, включително договори за заем между юридически лица, са обичайни
действия в правния мир, на които не може да се отдава друго значение, освен
закрепеното със самите договори, тъй че описаните факти на прекратяване на
съдружието от едно лице, упълномощаването на друго и сключването на договор
между същите лица, като представител и пълномощник на две дружества, да се
приеме извършено с цел източване на дружество „Итали канстракшън“ или в негова
вреда, още повече когато в случая то е заемополучател по сключените договори. Тук
следва да се отчете и факта, установен чрез вписванията в ТР, че към датите на
сключване на договорите за заем В. К. не е бивш съдружник, а съдружник в „Итали
канстракшън“ ООД, като дружеството е пререгистрирано като ЕДОО едва на
23.04.13г., след взето на 22.03.13г. от А.М. решение в тази връзка, при
подадено от В. К. с нотариална покана предизвестие за освобождаването му като
съдружник две- три години след сключване на договорите и конкретно- на
20.05.2011г.
Несъстоятелна е и тезата на отв.“Келлер ЕС“
ЕАД, че сключените договори не са могли да породят валидни вземания на ищеца
към отв.“Итали канстракшън“, доколкото липсват в случая решения на ОС на
съдружниците в ДОО то да поеме задължения, тъй като вземането на решения за
поемане на облигационни задължения от дружеството с ограничена отговорност не е
поставено с чл.137,ал.1 от ТЗ в компетентността на ОС на съдружниците, а съгласно
чл.141,ал.1 от ТЗ спада в компетенциите на управителя по организиране и
ръководство на дейността на дружеството, която компетентност, по силата на
пълномощното, издадено от А. М., като *** на дружеството, считано от
05.03.08г., в полза на пълномощника В. К., е надлежно упражнена при
договарянето като такава от името и за сметка на дружеството.
С оглед гореказаното съдът
намери, че тъй като договорите за заем
са валидни- сключени от лице, надлежно упълномощено от управителя да
представлява дружество „Итали канстракшън“ ООД при договаряне с юридически лица,
при неустановени възражения за тяхната фиктивност и сключването им във вреда на
дружеството, те не се нуждаят от
потвърждение.
Затова нямат правно значение за
установеността на наличието на вземанията на ищеца по договорите за заем,
сключени с „Итали канстракшън“ , събраните по делото от ответниците
доказателства по оспорване автентичността на подписа на А. М. в декларацията от
17.11.09г. и по оспорване доказателствената стойност на представените по делото
декларация- потвърждение от 21.12.09г. /виж същата на л.28-29/ и декларация-потвърждение
от 17.11.09г. /виж л.33-34 и превод на л.30-32, съща на л.242 /, с които две
декларации А. М., в качеството на *** на „Итали канстракшън“ ООД, като заемател
по договорите, описани с тези декларации, измежду които и спорните за делото,
сключени със „Сириус Тим“ ЕООД, е заявил, че изрично и неотменимо потвърждава
сключването им и признава, че заемните суми са предадени на представляваното от
него дружество от заемодателите.
Доколкото обаче такива доказателства
са събрани от ответниците, с цел пълнота на обсъждането им, каквато този съд
дължи, следва да се каже, че :
Приетото по делото заключение на
графологична експертиза с вх.№11925/22.04.15г. /л.349-352/ е установило, че
декларацията- потвърждение от 17.11.09г. е подписана от А. М. и като такава е
автентичен, произхождащ от издателя и документ, противно на твърдението на
ответника „Итали канстракшън“, че документът е неистински- не е подписан от
издателя му, във връзка с което е открито производство по оспорване на
истинността му в с.з. от 24.03.15г. /виж л.320-гръб/.
Показанията на св.Т.А. в с.з.
20.10.15 и в с.з. от 19.04.16г., че потвърждава верността на извършения от нея
превод на декларацията от 17.11.09г., че няма спомен изпратеният и за превод
документ на български да е носел подпис на лицето, от името на което е издаден,
но по-скоро не е бил подписан, тъй като иначе би отбелязала в края не превода
„подпис, не се чете“, което е стандартна практика в случаите на превод на
подписани документи, а в извършения превод няма такъв текст, както и че тя не
извършва никакви действия във връзка със скрепяването на превеждания документ и
неговия превод, а такива се осъществяват от агенцията, възложила превода на
преводача- в случая „Питагорас“ ООД, и приетото по делото заключение с
вх.№33514/23.11.15г. /л.440-444/, че изследването на печатите на скрепените
части от декларацията от 17.11.09г. на български и италиански език дават
възможност да се заключи, че първата страница е била скрепена с последен лист,
различен от първоначалния, като е възможно и предпоследния лист да е бил
подменен, като подписът на А. М. стои именно на последния лист от документа на
български, по реда на скрепяването, както е извършено изследването, са в
подкрепа на твърденията на ответника „Итали канстракшън“, че е много възможно
г-н А. М. да е подписал съвсем различен документ, тъй като подписът му е бил положен на лист последен от скрепения
документ, включващ декларацията на български с превод на италиански, за който
подписан лист се установи, че е бил подменен.
Събраните в с.з. от 28.04.15г.
показания на св.Г.Р.и св.Б. са неотносими към обстоятелствата, при които е била
подписана декларацията от 17.11.09г.,
за установяване на които са били допуснати с определение в с.з. от 24.03.15г.
/виж протокола в частта на л.322-гръб/, с оглед приетото за разглеждане в
процеса с доклада по делото възражение на отв.“Итали канстракшън“ за
унищожаемост на едностранното волеизявление на управляващия дружеството,
обективирано в същата декларация /виж определението в тази връзка на л.320/, тъй
като очевидно се отнасят до декларацията от 21.12.09г., доколкото и двамата свидетели говорят за декларация от края на 2009г., от декември месец на 2009г.
Ако все пак се счете, че и валидността на декларацията от 21.12.09г. е предмет на спора, макар
с окончателния доклад по делото подобно възражение да не е приемано за
разглеждане, а молбата на адв.Н. от 24.03.15г. /виж молбата на л.229-230/, въз
основа която е предприето изменение на проекта за доклад, съобщен на страните с
определение №2205/24.07.14г /л.193-197/, да се отнася единствено до
декларацията от 17.11.09г., поради това, че отв.“Итали канстракшън“ е взел отношение и към
тази декларация с отговора на исковата молба, в частта „По доказателствата на
ищцовата страна“ /виж р.ІІ,т.1 на л.148-149/, като е посочил, че
искането за прогласяване нейната нищожност и за съществуването на договорите за
заем, описани с нея, е предмет на заведеното гр.дело №2483/14г. на ПРС /виж
съд. удостоверение на л.127-128, също и на л.152-153/, във връзка с което
производството по това дело е било спряно /виж протокол от с.з. от 11.11.14г.
на л.215-217/, а впоследствие възобновено, като е било установено, че
производството по делото на ПРС е било прекратено с влязло в сила на 12.01.15г.
определение, след връщане на исковата молба на „Итали канстракшън“ ЕООД срещу
„Сириус Тим“ ЕООД, то следва да се каже, че тази декларация не може да
се счита за нищожна поради липса на
намерение у подписалия същата г-н М. тя да послужи за потвърждаване на
описаните в нея договори за заем, тъй като чл.26 във вр. с чл.44 от ЗЗД не
отдава правно значение на намеренията на лицата в случаите на направени от тях
едностранни изявления, за които законът допуска да пораждат права и задължения,
а на материализираните от тях волеизявления в тази връзка.
При дадени от св.Б. показания, че
по електронна поща декларацията от декември 2009г. била пристигнала и на
български и на италиански, а от св.Р., че подписът на г-н М. бил заверен след
спазване на установените за това изисквания, които изключвали подписът на
лицето под документ на непознат за него език да бъде заверен без да е наличен и
превод на документа, както и че след като г-н М., който при явяването си в
консулската служба за заверка на подписа му под декларацията, представена само
на български, заявил, че не знае български до степен, че да разбере значението
му на този език, но като му бил указан редът за заверка заявил, че ще донесе и
превода му, който е наличен, не може да се счита, че г-н М.не е знаел или
разбирал смисъла на подписаното от него изявление в декларацията, тъй като тя е
била преведена на родния му език, на който е разговарял със св.Р. и на който
документът е прочетен от св.Б. в канцеларията на г-н М., където е бил наличен
разпечатан, получен по електронна поща.
Не може да се приеме от съда и
тезата, че при подписването на декларацията от декември 2009г. г-н М.е бил
въведен в заблуждение, макар св.Б. да е дал показания, че на въпроса на г-н М.,
зададен по телефон на г-жа Р., може ли да види договорите за заем, описани в
декларацията, тя дала отговор, че няма никакъв договор, че договори не
съществуват, и декларацията е достатъчна за данъчната проверка, както и на
показанията на св.Р., че г-н М. и казал, че трябва много бързо да върне
подписана декларацията на съпруга си, тъй като без нея не може да продължи
ревизията, която в момента правят на една от фирмите в България, и че на въпроса на консула знае ли какво
подписва отговорил, че подписва декларация, че дължи пари, „…но това е само във
форма да се опише за счетоводството, което е в България“, тъй като от
показанията на св.Б.- *** и *** на г-н М. от повече от 10 години личи, че г-н М.
има бизнес интереси в цяла Европа и множество дружества в България, а един
дългогодишен бизнесмен трудно би могъл да бъде заблуден относно смисъла и
значението на книжата, които подписва. В подкрепа на такъв извод е и
обстоятелството, че преди да подпише декларацията, г-н М. изрично е потърсил
информация относно описаните с нея договори от г-жа Р.- т.е ясно му е било,
че тези документи имат някакво значение,
защото иначе би подписал декларацията без да се интересува от това съществуват
ли. Затова съдът счита, че г-н М. е подписал декларацията от 21.12.09г. не
защото е бил заблуден, а след съзнателно направен информиран негов избор, независимо
от казаното му от г-жа Р., че описаните в декларацията договори липсват, без да има значение какъв е
бил конкретния повод за подписването и, в случая- провеждана данъчна ревизия на
дружеството.
Както съдът вече изтъкна по-горе
обаче, дали ще се счете, че декларациите –потвърждения от 17.11.09г. и 21.12.09г.
са валидни или не, е правно ирелевантно за качеството на ищеца като кредитор на
отв.“Итали канстракшън“ по заемни правоотношения, възникнали 2008г. и 2009г.,
преди подписване на обсъжданите две декларации, защото това негово качество
произтича от сключените от надлежно упълномощено да представлява дружеството
лице договори, които като такива произвеждат
действие за „Итали канстракшън“ , без да се нуждаят от потвърждение.
Несъстоятелни са и доводите на
ответниците, че вземанията на ищеца по договорите за заем не съществуват, тъй
като договорът за заем е реален, а в случая няма данни сумите по договорите да
са предадени на заемодателя и отношенията, възникнало във връзка с тях, да
именно заемни.
Тези доводи са оборени от събраните
по делото доказателства.
От представените от ищеца
платежни нареждания и извлечения от сметки, отнасящи се до четирите приети като
годно доказателство в процеса договори личи, че суми, еднакви по размер с тези,
предмет на сключените договори, са били наредени за превод по банков път от
страна на ищеца в срока за предоставяне на сумата по банков път, уговорен от
страните с договорите, на основание „договор“ /contract/ в нарежданията за сумите от
26500лв. и от 5000лв., съответно от 24.04.08г. и от 16.03.09г., или „договор за заем“- в
нарежданията за сумите от 40000евро и 20000евро, съответно от 11.09.09г. и
06.10.09г., и с тях е била заверена банковата сметка на отв.“Итали канстракшън“
на датите, посочени с извлеченията.
С оглед горното може да се каже,
че доводът на отв. „Итали канстракшън“, щото от представените документи не личи
да имат за свое основание предоставяне на заем, може да бъде отнесен единствено
към изолирания прочит на представените платежни нареждания от 24.04.08г. и от
16.03.09г. и свързаните с тях извлечения от сметка, в които като основание на
превода е посочено само „договор“, но не и към останалите две платежни
нареждания, в които като основание е ясно посочено „договор за заем“.
Тезата на отв.“Итали
канстракшън“, че от документите не ставало ясно дали „Сириус Тим предоставя
заем или връща заети от него самия средства не може да се сподели от съда,
защото взети предвид ведно с представените по делото договори за заем, а не
изолирано, платежните нареждания сочат, че сумите са преведени от „Сириус Тим“
в качеството му на заемодател по сметка на „Итали канстракшън“ като заемател, а
не като връщане на заети преди това от ищеца средства.
Изцяло в подкрепа на горния извод
от съвкупния прочит на договорите и платежните нареждания и извлечения от
сметка са и приетите по делото първоначално и допълнително заключения на ССЕ и
дадени от вещите лица Й. и Г. обяснения при приемането им в с.з. от 23.06.15г.
и с.з. от 16.02.16г., съгласно които, след извършени проверки в счетоводствата на
„Итали канстракшън“ и „Сириус Тим“ е
установено, че сумите, описани в договорите за заем, са били преведени от „Сириус Тим“ по банков
път на „Итали канстракшън“ и са постъпили по сметка на последното дружество, че
в счетоводните регистри като основание за осчетоводяването им е записан
„заем“, че са взети съответни счетоводни
операции, като в счетоводството на „Сириус Тим“ тези суми са осчетоводени като вземания по предоставени фирмени
кредити, а в счетоводството на „Итали канстракшън“- като задължения към други кредитори, и няма счетоводни данни да са били
върнати на „Сириус Тим“.
С основание „договор за заем“ е и
извършеният на 02.04.09г. от „Сириус Тим“ превод на сумата от 10000евро, с
която е заверена сметката на отв.“Итали канстракшън“, като установените данни
относно осчетоводяването и с приетите по делото първоначално и допълнително
заключение на ССЕ се отнасят и до нея.
По отношение на тази сума съдът
намира, че следва да се зачете и влязлото в сила на 12.12.15г. решение от
03.06.14г. по в.гр.д. №80/2014г., с което ***окръжен съд е потвърдил Решение
№633/29.11.13г. по гр.дело №594/2012г. на РС- ***, с което, в производството по
чл.422 от ГПК, първоинстанционният съд е признал съществуването на вземане на
„Сириус Тим“ ЕООД спрямо „Итали канстракшън“ ООД, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №14573/11г. на РС- Пловдив, за сумата от 10000евро, дължима по издаден
от „Итали канстракшън“ ООД в полза на „Сириус Тим“ ЕООД запис на заповед от 03.04.09г.,
като от мотивите на акта личи, че като причина за издаване на записа на заповед
е визирано каузално правоотношение- договор за заем от 03.04.09г., на който
договор се е позовал и ищецът в това производство /виж л.372-379 и л.470-473/.
Ако пък се счете, че договорът за
заем от 03.04.09г. няма отношение към превода, извършен един ден по-рано с
основание „договор за заем“, то съдът намира, че заемно отношение е валидно
възникнало с факта на постъпване на сумата, преведена от наредителя като такава
по договор за заем, по сметката на отв.“Итали канстракшън“, без тя да е
незабавно върната, с оглед нормата на чл.292,ал.1 от ТЗ, като предложение до
търговец, което се счита за прието, ако не е отхвърлено веднага, тъй като
сключването на останалите договори за заем в периода 2008г-2009г. поставя
страните в трайни търговски отношения, свързани с даване и получаване на заемни
средства, по смисъла на цитираната разпоредба.
По отношение вземането на ищеца за
сумата от 5000евро, основано на договор за заем от 16.03.09г., извършвайки
проверка на официалната страница на ВСС www.leagalacts.justice.bg за публикуваните съдебни актове по
гр.дело №595/12г. на РС- ***, на което ищецът се позовава в становището си на
л.268-273, съдът намира, че следва да се зачете и влязлото в сила на 05.02.14г. решение №384/17.07.2013г.
по гр.дело №595/2012г. на РС- ***, с което, по предявен осъдителен иск по
чл.538,
ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ, „Итали канстракшън“ ООД е осъдено да заплати на „Сириус – Тим“ ЕООД сумата в размер на 5000
евро, дължима се по запис на
заповед от 16.03.2009г., доколкото от мотивите на решението личи, че в хода на
производството ищецът е сочил, щото записът на заповед е издаден като
обезпечение на задължение по договор за заем от 16.03.09г., а ответникът е
противопоставил на иска възраженията за нищожност на основание чл.40 от ЗЗД на
договора за заем и на записа на заповед от 16.03.09г., тъй като пълномощникът
К. е действал във вреда на дружеството, както и за нищожност, евентуално за
унищожаемост на декларацията потвърждение на български език от 21.12.09г., тъй
като при подписването и М. бил въведен в заблуждение, като мислел, че подписва
счетоводни документи за годишното приключване на фирмите и по-конкретно на
документи, необходими за приключване на ревизия от НАП. Тези мотиви обосновават
пряката връзка на постановеното решение с договора за заем от 16.03.09г., като
основание за пораждане на едно от задълженията, спорни за делото във връзка с
качеството на ищеца на кредитор, макар осъждането да е основано на записа на
заповед от 16.03.09г., а не на договор за заем от 16.03.09г.
При горните събрани по делото
доказателства и зачетени влезли в сила съдебни актове, не може да се сподели от
съда виждането на отв.“Итали канстракшън“ с писмената му защита, че с приетото
по делото заключение на в.л. Г. била установена верността на направеното в
отговора възражение за липса на основание „заем“ в твърдените от ищеца парични
преводи.
Наистина, както се изтъква с писмената
защита на „Итали канстракшън“, с допълнителното заключение на в.л. Г. е
закрепена констатацията, че то не може да се даде категоричен отговор на
въпроса за идентичност /„огледалност“/ на счетоводните записвания във връзка с
представените договори за заем в счетоводствата на двете дружества /“Сириус Тим“ и „Итали канстракшън“/, но
от същото заключение ясно личи, че
единствената причина такъв отговор да не може да се даде и да се каже дали в
посочената в обявения ГФО на „Итали канстракшън“ за 2008г. и 2009г., в частта
„Пасив“, раздел Б-“Задължения“, ред „Други задължения“ сборна сума съответно
от 1576х.лв. за 2008г. и 2084х.лв. за
2009г. са включени и задълженията по договорите за заем, спорни в случая, е непълната предоставена на вещото лице от
„Итали канстракшън“ счетоводна документация, конкретно аналитични и
хронологични ведомости на сметки 499-други кредитори, 498- други дебитори, 151
и 152-получени краткосрочни или дългосрочни заеми, 496-разчети по лихви, 226-
предоставени дългосрочни заеми, 621- разходи за лихви, оборотни ведомости за
периодите 01.01.08г.-31.12.08г. и 01.01.09г.-31.12.09г., тъй че от неизпълнение
на задължението си да води счетоводна отчетност по съответния ред и/или да
предостави на вещото лице необходимите за целите на допуснатата експертиза
документи, отв. „Итали канстракшън“ не може да черпи изгодни за себе си
последици. Не могат да се споделят в това отношение доводите на адв.Н., развити
в с.з. от 01.12.15г., че представляваното от нея дружество е предоставило на
вещото лице цялата налична при него документация, поради което не може да се
счита, че е създало някакви пречки пред работата на експертизата, още повече в
първото съдебно заседание било изрично заявено, че наличната у тях счетоводна
документация била непълна, предвид нещата, които се били случили. Наистина, макар
и не в първото съдебно заседание, а с т.1.6 от р.І на отговора на исковата молба
отв.“Итали канстракшън“ е заявил, че до 30.09.11г. всички документи на „Итали
канстракшън“ били съхранявани от * на ищцовото дружество П. Р. и е представил в
тази връзка констативен протокол от посочената дата, съставен с участието на
лицето П.Р.- представител на „Баланс“ ООД /л.170-171/, но за организацията на
своите отношения с лицата, на които е възложило определена работа, включително
счетоводството си, носи отговорност дружеството, тъй че фактът, щото е съобщило
предварително за непълноти или липси на
документацията, с която разполага, не могат да го оневинят. Освен това, при
предадена на 30.09.11г. на дружеството документация и извършена много по-късно
от в.л. Г. проверка /тази експертиза е допусната в с.з. от 23.06.15г./ не става
ясно каква точно е пречката изисканите от в.л. Г. документи да и се предоставят.
Ето защо следва да се счита, че отв.“Итали канстракшън“ е създал пречки пред
допуснатата по делото ССЕ, тъй че обстоятелствата относно идентичност /огледалност
на осчетоводяването в двете дружества на преведените от ищеца суми, които биха
се установили при предоставени на в.л. Г. от „Итали канстракшън“ аналитични и
хронологични ведомости за периодите 01.01-31.12.08г. и 01.01-31.12.09г., могат
да се считат в съвкупност с останалите събрани доказателства за установени
/чл.161 от ГПК/.
С приетото по делото допълнително
заключение на в.л. Г. /виж л.456-459/ е опровергано твърдението на отв.“Итали
канстракшън“, че ищецът „Сириус Тим“ не е включил в ГФО за 2008г. и 2009г.,
разпечатки от счетоводните баланси от които са представени от този ответник
/л.173-186/, данни за заемните отношения, по силата на които твърди да има
качеството на кредитор, както и тезата на този ответник в писмената защита, че
след като ищецът не е обявил в ГФО за 2008г. и 2009г. предоставени заеми, то
или воденото от него счетоводство е невярно или осчетоводеното от него не
отговаря на действителните финансови взаимоотношения.
С допълнителното заключение е
установено, че в раздел „Вземания“, по позиции 03210, 03240 и 03241, ищецът е
обявил за 2008г. налични вземания от съответно 361, 121 и 73 хил.лв., а за
2009г.-от съответно 208, 269 и 220 хил.лв., както и че ищецът е водил аналитични
ведомости по сметка 498-други дебитори, но доколкото от тях личи, че дружеството
е предоставяло заеми и на други фирми, освен на „Итали канстракшън“, а в ГФО
вземанията на дружеството се представят в сумарен вид, няма как да се търси и установи
съответствие между сумарните данни, обявени в ГФО на двете дружества в частта
съответно на Вземанията и Задълженията, без и дружество „Итали канстракшън“ да
предостави аналитични и хронологични ведомости във връзка с извършените при
него счетоводни записвания, свързани с преведените му от ищеца суми.
Не съответства на казаното от
в.л. в отговор на въпрос, зададен и при приемане на заключението, и доводът на „Итали
канстракшън“ в писмената защита, че в счетоводството на ищеца преведените суми
са осчетоводени въз основа на партидни листове, които не са първични счетоводни
документи и от които не личи връзката между тях, договора и преводното
нареждане.
Отговорите, дадени от в.л. Г. при
приемане на заключението и в с.з. от 16.02.16г., са обратни на описаното с
писмената защита, като в.л. е заявило, че макар и да не са включени в
счетоводните стандарти, партидните листове са вид първични счетоводни
документи, че извършеното от ищеца осчетоводяване на преведените суми като
заеми в сметка „Вземания по предоставени фирмени кредити“ отговаря напълно на
изискванията на едно редовно счетоводство и че съпоставимостта между сумите,
контрагентите и датите на платежните нареждания и партидните листове, зад които
стоят банковите нареждания, и дава основание да заключи, че осчетоводяването се
отнася именно до вземанията, предмет на сключените между ищеца и този ответник
договори за заем.
Вярно е записаното от отв.“Итали
канстракшън“, че съгласно допълнителното заключение на в.л. Г., в
счетоводството на ищеца не са намерени счетоводни статии за начисляване на
лихва по сключените договори за заем, с която да се реализира финансов приход.
Заемодателят обаче няма как да осчетоводи лихви по договорите, ако такива не са
му били заплатени от заемополучателя, като и в двата случая- на плащане или
неплащане на лихвата се касае до изпълнение на сключените договори, а не до
тяхната валидност, тъй че от този установен с допълнителното заключение факт не
може да се направи извод за несъществуване на вземанията на ищеца по договорите
за заем, какъвто извод обосновава отв.“Итали канстракшън“ с писмената си
защита.
По аналогични на съображенията в
предходния абзац, съдът не намира за относим към естеството на спора и не коментира
отговора на въпроса за какво са били разходвани средствата, преведени от
„Сириус Тим“ на отв.“Итали канстракшън“, даден от в.л. Й. с първоначалното
прието по делото заключение на ССЕ.
Вярно е, както отв.“Итали
канстракшън“ пише в защитата си, че св.Б. е дал показания /виж протокол от с.з.
от 28.04.15г./, щото дружествата „Орион“, „Сириус“, „Ибис“ и „Итали канстракшън“
били такива на инж.М. в България, че на него, като професионален *** на г-н М.
му било известно, че между дружествата „Сириус“ и „Орион“ и създаденото от г-н
М. в Италия дружество „Чиниус“ имало финансови взаимоотношения, като след
създаване на последното дружество дяловете му били записани на имената на
дружествата „Орион“ и „Сириус“, че „Итали канстракшън“ било финансирано от инж.
М., че „Чиниус“ винаги било финансирало „Сириус“ и „Орион“ с банкови преводи,
тъй като те нямали пари, както и че фирмите „Сириус Тим“ и „Орион 2002“ не
можели да финансират фирма „Итали канстракшън“, тъй като нямали средства и
парите идвали от „Чиниус“, но тези негови показания са в противоречие с всички
обсъдени по-горе от съда доказателства, тъй че не могат да се ценят. Във връзка
с тях следва да се изтъкне и това, че св.Б. е допуснат на отв.“Итали
канстракшън“ единствено за установяване на обстоятелствата, при които е била
подписана декларацията от 17.11.09г., а не и за установяване учредяването на
различни фирми на А. М. и на отношенията между тях, тъй като отв.“Итали
канстракшън“ не е навеждал в хода на процеса конкретни твърдения за
предоставени от него на дружество „Сириус Тим“ заеми, по които направените
преводи съставляват връщане на средства, за да се събират за тях доказателства-
респективно да се ценят като такива дадените от св.Б. показания. Отделно от
това, тези показания, макар и да са лишени от конкретност, която да ги съотнесе
към договорите за заем, предмет на спора, са и недопустими на основание
чл.164,ал.1,т.1 от ГПК по отношение фактите на учредяване на описаните
търговски дружества, в каквато връзка ответниците и сами са направили
възражение за даване отговор от св.Б. на зададен от адв.М. в с.з. от 28.04.15г.
въпрос за това налице ли е идентичност между дружество „Хийтроу.нет лимитед“ и
А. М., а в частта относно обстоятелствата има ли или не заемни отношения между
дружествата „Сириус Тим“ и „Итали канстракшън“ са недопустими на основание
чл.164,ал.1,т.6 от ГПК, тъй като с това би се стигнало до опровергаване съдържанието на тези
изходящи и подписани от това дружество частни документи. И накрая, не следва да
се игнорира и факта, че св.Б., видно от данните, вписани в публичния ТР, е член
на съвета на директорите на „Келлер Ес“ ЕАД, поради което и на основание чл.172
от ГПК показанията му следва да се преценяват като се има предвид възможната с
оглед това негово качество заинтересованост.
Доколкото производствата по
образуваните по искове на „Сириус Тим“ срещу „Итали канстракшън“ т.д.
№42/2012г., т.д. №86/2013г. и т.д. №19/2012г. на ОС- ***, за сумите от
съответно 20000евро, 26500евро и 40000евро, не са приключили с влезли в сила
решения преди датата на приключване на устните състезания по това дело, тъй че
актовете по тях да бъдат зачетени от този състав, не се коментират от съда
постановените във връзка с тях съдебни актове и изпълнителни листове, издадени
по тях, събрани като доказателства по делото /виж л.380-382; л.383-385 и л.462-469; виж
л.507-509; л.274/.
Тъй като в случая се
зачитат две влезли в сила решения, съдът дължи да посочи, че за успешното
провеждане на иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД не е необходимо вземанията, с които
ищецът твърди да е кредитор, да бъдат изискуеми и ликвидни, а е достатъчно да
се установи възникването им преди датата на увреждащото действие, предприето от
длъжника, в която насока е налична трайна съдебна практика
/напр.Реш.№45/01.06.11г. по гр.д. №450/10г. на ІІІг.о.; Реш.№264/18.12.13г. по
гр.д. №915/12г. на ІV г.о./, поради което фактът, че за част от спорните
вземания не са налице влезли в сила решения по производствата, описани от ищеца
със становището му на л.268-273/, не влияе върху качеството му на кредитор.
Представеният от ищеца Протокол
№1204386/02.02.12г. /л.36-40/, на който той се позовава във връзка със
закрепената в него констатация, че по отношение финансиране на дейността, от
страна на „Итали канстракшън“ на данъчните органи са били представени описани в
протокола договори за банков кредит и за заем, измежду които и петте броя
договори, описани с исковата молба, не се цени, макар и да не е бил изключен от
доказателствата с нарочно определение, тъй като, при дадено на ищеца с
определение №2205/24.07.14г. указание по чл.183 от ГПК да представи в първото
по делото съдебно заседание оригиналите на документите, приложени на
л.12-42вкл. от делото, не е представил оригинал или официално заверен препис от
този документ, както личи от описа на документи на л.243, представени в изпълнение
на това определение на съда. В тази връзка не се коментира и допълнителното
заключение и отговора на в.л. Г., даден в с.з. от 16.02.16г., че констатациите
в протокола нямат никакво значение за възложеното и заключение, тъй като тя е
проследила счетоводните записвания, а с протокола са закрепени констатации на
данъчните органи въз основа на извършени от тях проверки.
Изявленията на ищеца с писмената
му защита, а по отношение вземането от 5000евро и в с.з. от 16.02.16г. /виж
л.497/, че вземанията му за сумите от 5000евро, от 10000евро и от 11520лв. са
събрани по реда на принудителното изпълнение, не рефлектират върху правно-
релевантния за основателността на иска факт има ли той качеството на кредитор на отв.“Итали
канстракшън“, доколкото в процеса се установи, че ищецът има към този ответник
и още три вземания, за които не се събраха данни да са били удовлетворени преди
приключване на устните състезания по делото, към който момент съгласно
чл.235,ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
завеждане на иска, които са от значение за спорното право.
Въз основа на горните съображения
съдът намери, че ищецът е установил категорично в производството поставения в
негова тежест правно- релевантен за предявения иск факт, че и към датата на
това решение има качеството на кредитор на отв.“Итали канстракшън“ за
вземанията, произтичащи от заемни отношения, възникнали през 2008г. и 2009г., които
не са погасени в хода на производството по делото.
2. Установи се в производството
постановения в тежест на ищеца правно- релевантен факт, че описаното с исковата
молба като увреждащо го действие на длъжника- апорт на имущество /направена
непарична вноска в капитала/, е действително
предприето от отв. „Итали канстракшън“ и това е станало по време, следващо
възникването на вземанията, придаващи на ищеца качеството на кредитор на този
ответник.
От данните, вписани в публичния
търговски регистър за „Келлер ЕС“ ЕАД, ЕИК *********, ползвани от съда на
основание чл.23,ал.4 от ЗТР, за което страните са били уведомени с определение
№2205/24.07.14г., устава –извлечение на
„Келлер ЕС“ ЕАД /л.43-70/, вписан в АВ на 30.12.2013г., съгласие по чл.73,ал.1
от ТЗ за извършване на непарична вноска в капитала на новоучредявано еднолично
акционерно дружество, дадено от „Итали канстракшън“ ЕООД чрез неговия *** и ***
А. М., с нотариална заверка на подписа
от 27.12.13г. /л.57-70/, учредителен акт на „Келлер ЕС“ЕАД от 19.07.13г.
/л.291-304/ се установи, че с Протокол
от 17.07.13г., А. М., като *** на „Итали канстракшън“ ЕООД, е взел решение
дружеството да участва като учредител и едноличен собственик на капитала в
друго дружество, с фирма „Келлер ЕС“ ЕАД, с капитал 2400000лв., като за покриване
на стойността на записаните 2 240 000бр. акции, всяка с номинал от по
1лев, от едноличния собственик на капитала е направена непарична вноска, срещу
която „Итали канстракшън“ получава всички 2 240 000броя поименни
акции от капитала на новоучреденото дружество. След установена допусната
техническа грешка в първоначално даденото съгласие за непарична вноска е дадено
ново такова, съгласно което дружеството е учредено с капитал в размер на
2 241 000лв., разпределен в 2 241 000лв. поименни акции,
всяка с номинална стойност от 1-един лев, който е изцяло внесен, включително
чрез непарична вноска на недвижими имоти, подробно описани в чл.7,ал.2 от
устава, възлизаща на 2 218 128.10лв., като измежду имотите, предмет
на направената непарична вноска, са и самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 56784.518.892.3.18, 56784.518.892.3.11 и 56784.518.892.3.10 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, които са предмет на иска / в
тази насока са и разпечатката на данни от ТР на л.78-86 и удостоверението от АВ
на л.130-142/.
Дружество „Келлер ЕС“ ЕАД е вписано в ТР на 05.08.2013г., с едноличен
собственик на капитала му „Итали канстракшън“ ЕООД, и на основание чл.73,ал.4 във
вр. с чл.67 от ТЗ следва да се счита, че от тази дата новоучреденото дружество
е придобило правото върху направената в него от „Итали канстракшън“ ЕООД
непарична вноска.
Обстоятелствата по учредяване на
дружество „Келлер ЕС“ ЕАД и направената в него от „Итали канстракшън“ ЕООД
непарична вноска не са били спорни между страните в производството.
3. Спорен между тях е бил фактът
уврежда ли направения апорт на имущество кредитора или не, доколкото законът
изисква предприетото от длъжника действие обективно да уврежда кредитора /виж
напр Реш.№48/21.02.14г. по гр.д. №4321/13г. –ІVг.о./.
По този спорен въпрос съдът
намери, че направената от длъжника непарична вноска е увреждащо кредитора
действие, противно на твърденията на ответниците, че увреждане на кредитора в
случая не е налице.
Съображенията на ответника „Итали
канстракшън“ да отрича твърдяното от
кредитора негово увреждане с извършения апорт са, че имуществото му не е
намалено, тъй като в замяна на недвижимите имоти, включени в направената
парична вноска, той е получил акции, равни на пазарната стойност на тези имоти,
че придобитият в замяна финансов актив не е по-труден за насочване на
принудително изпълнение, както и че вземанията са обезпечени и дори свръх
обезпечени чрез други способи, а на отв.“Келлер ЕС“, че доколкото му е
известно, „Итали канстракшън“ разполага с достатъчно активи, от които
кредиторът може да се удовлетвори, доказателство за което е и самото
обстоятелство, че ищецът не атакува извършения апорт изцяло, а само по
отношение на три от включените в направената вноска имоти.
Че ищецът иска прогласяване
недействителност на апорта по отношение само на част от недвижимите имоти,
включени в направената непарична вноска, личи ясно от формулираното по делото
искане и описанието на имотите, включени в апорта /виж данните в ТР или
удостоверението на л.130-142/, но това само по себе си не обосновава извод, че
длъжникът разполага с достатъчно активи, за да удовлетвори кредитора.
В опровержение на твърдението на
отв. „Келлер ЕС“ , че „Итали канстракшън“ разполага с достатъчно активи, за да
удовлетвори кредитора, е отговорът, даден на този въпрос с приетото по делото
заключение на първоначалната ССЕ /виж абзац последен на л. 394/, съгласно
което, по счетоводни данни към 31.12.13г., „Итали канстракшън“ има задължения,
които надхвърлят по размер активите на дружеството, че дружеството не разполага
с недвижими имоти, не притежава краткотрайни материални активи, дълготрайните
му активи са на стойност 5хил.лв., разполага със сумата от 89хил.лв. по
банковата си сметка и основната част от активите на дружеството е свързана с
дългосрочни инвестиции и вземания, но в счетоводната му документация не се
поддържа необходимата информация, тъй че да може да се прецени каква е степента
на ликвидност и събираемост на значителните в сравнителен план нематериални негови
активи.
В подкрепа на извода на вещото
лице Й., че длъжникът не разполага с достатъчно активи, за да удовлетвори
кредитора, макар и да се отнася до обстоятелства към една по-късна дата, е
подадената от самото дружество „Итали канстракшън“ на 18.06.15г. молба за
откриване на производство по несъстоятелност, в която се сочи, че общият размер
на задълженията му по баланса към 30.04.15г. възлиза на
2 866 938.50лв., без дължимите се лихви за забава, като вземанията на
кредиторите не са обезпечени, имуществото на дружеството се състои от амортизирано
офис- оборудване с балансова стойност 1623.52лв. и то не разполага с достатъчно
активи, от стойността на които да може да погаси задълженията си /виж
л.415-417/, представена в производството от отв.“Келлер ЕС“.
За опровергаване твърдението на
ищеца, че не разполага с достатъчно имущество, за да го удовлетвори за
вземанията му, отв.“Итали канстракшън“ е представил решение №107/10.06.15г. на
ПАС /виж л.368-371/, допуснато до касационно обжалване и невлязло в сила към
датата на постановяване на това решение /виж л.489-494/, с което да удостовери
наличие в патримониума си на вземане на стойност от 358 671.73лв. от
лицето З. Р. За това вземане обаче се установи, както от дадените от г-н М. в
с.з. от 01.12.15г. обяснения на основание чл.176,ал.1 от ГПК /виж л.447-гръб,
абзац предпоследен/, така и от представения от ищеца в с.з. от 16.02.16г.
договор за цесия /виж л.474-488/, че е прехвърлено на „Коимп“ ЕООД- дружество
със седалище и адрес на управление в гр. *** т.е не съставлява част от
имуществото на длъжника.
Отделно от горните установени в
производството факти по въпроса разполага ли длъжникът с достатъчно имущество,
от което кредиторът да се удовлетвори, които са в опровержение на твърденията
на отв. „Келлер ЕС“ за притежавано такова, съставът съобрази и наличието на
задължителна съдебна практика по въпроса „дали има увреждане на
кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот, независимо
дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението
си“, с която е прието, че дали длъжникът притежава друго имущество и
на каква стойност след разпореждането, предмет на *** е правно ирелевантно, тъй
като увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество, включително когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява или затруднява по какъвто и да е начин /виж
Реш.№320/05.11.13г. по гр.дело №1379/12г. на ІV г.о./, както и че
обстоятелството, щото длъжникът разполага с друго имущество, макар в конкретния
случай да не е така, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане,
защото противното би означавало при недобросъвестност на длъжника, който не
плаща свой дълг, да се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да бъде насочено принудителното изпълнение /виж Реш.№149/12.11.13г. по т.д. №422/12г. на І т.о./.
Съдебната практика е установила
със задължителна сила по касационния въпрос кога сделката е увреждаща кредитора
тълкуването, че „Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора /виж
напр. Реш.№639/06.10.10г. по гр.дело №754/09г. на ІV г.о./.
В
случая съдът намира, че дори да се приеме тезата на отв.“Итали канстракшън“, че
с извършения апорт не е намалил имуществото си, тъй като е получил в замяна на
внесените недвижими имоти акции на тяхната стойност, каквито са наистина
получени, изискването на закона за увреждане на кредитора е налице, защото с
извършения апорт се затруднява удовлетворението му, доколкото принудителното
изпълнение по отношение на акции, включително поименни, е по-трудно, отколкото
срещу недвижими имоти. А това е така, защото принудителното изпълнение изисква
налагането на запор, който се осъществява чрез опис и изземване на наличните
ценни книжа /чл.515,ал.1 от ГПК/, а за разлика от недвижимите имоти, които са
лесен обект за опис, оценка и продажба, тъй като се намират на установено
място, ценните книги лесно могат да бъдат укрити, преместени и прехвърлени, ако
и за прехвърляне на поименните акции да се изисква джиро /чл.185,ал.2 от ТЗ/.
Така е станало и в случая, както личи от вписванията в публичния ТР и
конкретно: В деня на вписване на учреденото от „Итали канстракшън“ ЕАД „Келлер
ЕС“, 05.08.13г., всички придобити от едноличния собственик на капитала на това
дружество поименни акции са били прехвърлени с джиро на дружество „С.Е.К
Енжинееринг“, със седалище в *, а с джиро от 07.08.13г.- от приобретателя им, на
едно трето дружество-„Хийтроу.нет Лимитед“, със седалище във * /виж книга на
акционерите към 25.11.13г./, които две дружества са вписани последователно като
еднолични собственици на капитала на „Келлер ес“, съответно на 21.11.13г. и на
05.12.13г.
В подкрепа на твърденията на
отв.“Итали канстракшън“, че ищецът е обезпечен за вземанията си чрез други
способи, тъй че и без провеждане на *** би могъл да ги събере без затруднение,
този ответник е представил писмени доказателства /виж л.154-168 и л.231-241,
като поради нечетливост на копията на документите на л.154, 156, 157, 158 и
160, същите са представени повторно с препис за противната страна, който не е
връчен, съответно на л.231 и 236, л.233 и 238, л.232 и 237, л.234 и 239 и л.235
и 240/ от които личи, че за обезпечение вземания на „Сириус Тим“ ЕООД, по
четири броя искания за вписване на възбрани на ЧСИ Л. М., едно искане на ЧСИ К.
Д. и обезпечителна заповед от 08.12.2012г. по т.д. №176/12г. на ПОС, на
26.08.11г., 30.08.11г., 07.10.11г., 22.02.12г. и 17.12.13г. са били вписани възбрани върху самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 56784.522.233.1.10 /л.233/, 56784.522.233.1.1
/л.232/, 56784.522.233.1.2 /л.231/, 56784.522.233.1.3 /л.234/,
56784.522.233.1.4 /л.235/ и върху 1/3ид.част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.522.233.1.5 /л.159/. Видно от описаните документи, касае се
до вземания за сумите от съответно: 10974.59лв.,
по изп.лист, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№14257/2011г. на ПРС /л.233/; 19558.30лв. по изп. лист, издаден на основание
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №14573/2011г. на ПРС, по запис на
заповед от 03.04.09г., с падеж 03.08.09г. /л.232/; 51 829.50лв., по
изп.лист, издаден по ч.гр.д. №14572/2011г. на ПРС /л.231/; 40000евро, по
изп.лист, издаден на основание запис на заповед по ч.гр.д. №14793/2011г. на ПРС
/л.234/; 11520лв.-неплатени наемни вноски, по изп.лист, издаден по ч.гр.дз.
№573/13г. на ПРС /л.235/ и за сумата от 20000евро, предоставена в заем на
02.10.09г., по обезпечителна заповед по т.д. №176/12г. на ПОС. Или, с
изключение на възбраната, вписана за обезпечаване вземането на сумата от
10974.59лв., останалите възбрани могат да се считат за такива във връзка с
вземания, за които ищецът се легитимира като кредитор в това производство, като
се съобрази, че с платежните нареждания за извършени от него банкови преводи за
сумите от 10000евро и от 26500евро е записана левова равностойност от съответно
19558.30лв. и от 51 829.50лв., каквито са размерите на обезпечените
вземания.
Установените факти, че част от вземанията
на ищеца, с които се легитимира като кредитор в производството по иска по
чл.135,ал.1 от ЗЗД, са били обезпечени
чрез вписани възбрани, не могат да обосноват извод за липса на неговото
увреждане от извършения апорт, защото както ищецът изтъква със становището си
на л.268-273 и установи с представеното
поделото постановление от 12.08.14г. на МСИ А. /л.277-280/, възбранените имоти
са били продадени, върху тях са тежали обезпечения в полза и на други
кредитори, и за ищеца, като присъединен взискател, от продажбата им е заделена сума от само 15 018.07лв.,
недостатъчна да го удовлетвори.
4. Налична се намери от съда и
последната изискуема се от закона предпоставка за признаване основателността на
предявения иск- знание у длъжника и третото лице за увреждането, противно на
доводите, развити с писмената защита на отв. „Итали канстракшън“.
Тази предпоставка е поставена в
тежест на ищеца, при спецификата, която съдът е отчел по приложимостта на
презумпцията по чл.135,ал.2 от ЗЗД и разпределението на доказателствената тежест
във връзка с нея, указана на страните с приетия по делото доклад /виж проекта
за доклад в определение №2205/24.07.14г.
на л.193-197, приет като окончателен без изменение в тази част, в с.з.
от 24.03.15г./.
Отв. „Итали канстракшън“ твърди, че знание за
увреждане за него липсва, доколкото договорите за заем, от които основно
произтичат вземанията на ищеца, са сключени от пълномощник, а управителят на
дружеството А. М. не е разполагал с нито един документ, от който би могъл да
узнае за наличието на такива договори, тъй като до 30.09.11г. цялата
документация на „Итали канстракшън“ била съхранявана в лицето П. Р., *** на
ищцовото дружество.
Знанието за увреждане следва да е
налично към датата на сделката, тъй че взето от г-н М. на 19.07.13г. решение за
извършване на апорт, незнание не би могло да бъде обосновано от факта, че
счетоводна документация на дружеството му е била предадена на 30.09.11г,. за
което ответникът представя констативния протокол /л.170-171/, тъй като
последната дата предхожда с почти година и половина тази на апорта. Отделно от
това, в производството се установи, че за такива договори, ако и да бил уверен,
че те не съществуват, г-н М. е получил информация в телефонен разговор от
декември 2009г., че при подписване на декларацията от декември 2009г. сам е
заявил пред длъжностното лице в консулството ни в *, удостоверяващо подписа му,
че знае, че подписва щото дължи пари въз основа на описаните с декларацията
договори, макар и само за целите на счетоводното отчитане. Множество са и
съдебните производства с предмет спорните вземания, водени с участие на
дружеството, образувани през 2011г. и 2012г., за окито се събраха данни в
производството. Казаното категорично налага извод, че управителят и едноличен
собственик на капитала г-н М. е знаел за вземанията на кредитора, а оттам- и за
увреждането му, с оглед предприетите действия по разпореждане с имущество и/или
вземания, притежание на дружеството.
Що се отнася до знанието на
третото лице, съдът намира, че такова е налице, доколкото ЕАД „Келлер ЕС“ е
учредено чрез взето решение на г-н М., като едноличен собственик на капитала и управител на
„Итали канстракшън“ ЕООД, което последно дружество е и едноличен собственик на
капитала на новоучреденото дружество
„Итали канстракшън“, при извършване на апорта. Това е достатъчно да се
заключи, че е налице знание за увреждане и у третото лице към датата на
извършване на апорта.
Горните факти са били и онези,
които съдът е поставил с приетия доклад в тежест на ищеца, като такива, на
които са основани твърденията му за приложимост на презумпцията за знание по
чл.135,ал.2 от ЗЗД в случая, а именно, че лицето А. М. е към датата на апорта
едноличен собственик на капитала и на двете дружества- ответници по делото,
както и че той конкретно е формирал и изявил волята на „Итали канстракшън“ и за
учредяване на дружество „Келлер ЕС“ ЕАД, и за внос на записания капитал на това
дружество чрез извършената с апорта непарична вноска.
При поставена върху ответниците
тежест да оборят установената от чл.135,ал.2 от ЗЗД презумпция за знание, тъй
като ищецът е установил наличието на фактическите предпоставки за нейното
приложение, те не ангажират доказателства за оборването и.
Обстоятелството, че вторият
ответник има съвет на директорите с вписан в ТР персонален състав от лица, по
отношение на които наистина не се установи, нито се е твърдяло от ищеца наличие
на знание за увреждане, се счита от съда за ирелевантно в случая, доколкото
учредяването на дружеството със записан капитал, изцяло внесен чрез апорт, е
едностранен акт, който не изисква формиране на каквато и да е воля от този
орган на дружеството във връзка с направения апорт, тъй че да се търси знанието
за увреждане у членовете на съвета на директорите му.
В тази връзка съдът все пак е
длъжен да посочи, че е наясно с наличието на противоречива съдебна практика без
задължителен характер, отчетена с определение №649/23.11.15г. по т.д.
03484/14г. на ІІт.о, по който е допуснато касационно обжалване по въпроса
представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда
на ЮЛ, в чиято полза е учредената апортна вноска, но все още не е постановено
решение, което да е длъжен да приложи като задължителна практика.
Ирелевантни за спора са според
съда фактите какви последващи прехвърления са били осъществени от „Итали
канстракшън“ ЕООД, като едноличен собственик на капитала на „Келлер ЕС“ при
учредяването му, с получените срещу внесените в това дружество имоти поименни
акции, доколкото само извършеният апорт е предмет на иска и знанието за
увреждане трябва да бъде изследвано към неговата дата.
Затова, а не защото ищецът не е
събрал доказателства кой е собственик на капитала на „Хийтроу.нет Лимитед“, тъй
като от протокола за прието на 24.09.13г. решение на едноличния собственик на
капитала на „Келлер ЕС“ за увеличаване на капитала на дружеството с 1000лв.,
публикувано в ТР, е ясно посочено, че „Хийтроу.нет Лимитед“, едноличен
собственик на капитала на „Келлер ЕС“, се представлява от *** и *** на
дружеството А. М. и същите данни четем и в актуалното извлечение от книгата на
акционерите на „Келлер ЕС“ към 25.11.13г. /разпечатка от ТР на същата е
приложена на л.305, представена от ищеца/, съдът не търси и не коментира установяване
на такова знание у последващите дружества, на които получените акции са били
джиросани. По същите причини ирелевантни
се явяват твърденията на ищеца за това, че лицето А. М. е собственик на
капитала на „Хийтроу нет лимитед”- едноличен собственик на капитала на „Келлер
ЕС” ЕАД, въпреки да е установено с публикуваните в ТР данни, че именно той е
такъв собственик.
Колкото
до намерението за увреждане, споменато в писмената защита на отв.“Итали
канстракшън“, същото не е част от предпоставките, релевантни за основателността
на иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД, а е предпоставка за иска по чл.135,ал.3 от ЗЗД,
какъвто иск не е предмет на спора, тъй че няма защо да бъде установявано като
налично в случая.
Горните съображения карат съда да
смята, че и знанието за увреждане на кредитора, изискуемо се от чл.135,ал.1 от ЗЗД, е налице при извършване на апорта, тъй като решенията в тази връзка са взети
от едно и също лице- г-н А. М., като *** на „Итали канстракшън“ ЕООД,
последното- едноличен собственик на капитала на „Келлер ЕС“ ЕАД при
учредяването му, при наличие на знание у него за възникналите в полза на ищеца вземания,
предхождащи датата на направа на атакуваната по отношение на процесните три
имота непарична вноска.
При изложените съображения съдът
счете, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
В частта за разноските.
Всяка от страните претендира
присъждане на разноски, без да представя списък, но с уважаване на иска, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват само на ищеца.
Ищецът установи в процеса
направата на разноски от общо 11 196лв., от които: 10лв.- ДТ за издадени
2бр. съд.удостоверения /л.92/; 10620лв.-ДТ за производството /л.100/; 266лв.-
ДТ за вписване на исковата молба /л.101/; 300лв.-внесено възнаграждение за вещи
лица /л.330, л.404/, които ответниците следва да бъдат осъдени общо да му
заплатят.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Уважава предявения на основание
чл.135,ал.1 от ЗЗД иск на „Сириус- Тим“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.Е.М., срещу
„Итали канстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.Е.Н., в
ответното „Келлер ЕС” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.Г.В.,
като прогласява за недействителна по отношение на „Сириус- Тим“ ЕООД, ЕИК *********,
направата на непарична вноска на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
56784.518.892.3.18, 56784.518.892.3.11 и 56784.518.892.3.10 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на ***, извършена от „Итали канстракшън” ЕООД, ЕИК
*********, в „Келлер ЕС” ЕАД, ЕИК *********.
Осъжда „Итали канстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:****, адв.Е.Н., и „Келлер ЕС” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:***, адв.Г.В., да заплатят общо на „Сириус- Тим“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:****, адв.Е.М.,
сумата от 11196- единадесет хиляди сто деветдесет и шест лева- разноски в
производството.
Настоящото решение подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.