Р Е Ш Е Н И Е
№……………/…………….2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
При участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от
съдия Писарова в.т.д.№2131 по описа на 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, София, чрез ю.к.Ил.П., срещу решение
№4572/28.10.2019г., постановено по гр.дело №4254/2019г. на 31 състав на ВРС, с
което съдът е приел за установено в отношенията между ищеца Г.В.Т., ЕГН **********
от гр.Варна и ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, София, че
ищецът Т. не дължи на ответното
дружество сумите от 2 003.90лв., главница по договор за кредит, сумата
303.07лв. -договорна лихва и сумата 221.37лв., представляваща такса закъснение,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда както и сумата
216.75лв. такси и 51.17лв. разноски за адвокатска защита, присъдени по
ч.гр.д.№2608/2011г. на ВРС, на осн. чл.439 от ГПК.
В жалбата се твърди, че постановеното
решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Евентуално, ако съдът не
сподели доводите за горното, се претендира отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че обжалваният съдебен акт е недопустим като
постановен по преклудирани възражения. Тъй като ищецът Т. не е подал възражение
по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, същата се е стабилизирала
и настъпилите до този момент факти и обстоятелства се явяват преклудирани от
СПН. Ищецът в исковата си молба се базира именно на изтекла погасителна давност
в периода от 2011г. до 2017г. като твърденията му сочат на преклудирани в срока
за възражение факти. Твърди се, че заповедта за изпълнение по ЧГД №2608/2011г.
на ВРС е влязла в законна сила на 27.03.2017г. Всички обстоятелства и факти,
настъпили преди този момент, не могат да послужат за водене на иска по чл.439 ГПК, вкл. възражението за изтекла давност преди този момент. Поради това се
претендира обезсилване на решението на ВРС, евентуално отмяната му ведно с
присъждане на сторените по делото разноски в размер на ю.к.възнаграждение в размер
на 300 лева.
В срока за отговор не е постъпило
становище на насрещната страна Г.В.Т., чрез адв.Л.М..
В съдебно заседание пълномощника на
въззивника ю.к.Ил.П. поддържа жалбата.
Насрещната страна, представлявана от
адв.Л.М., оспорва жалбата.
За да се произнесе по спора
съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Г.В.Т., чрез
адв.Л.М. от ВАК, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не
дължи в полза на „Банка ДСК“АД, сумата от 2 826.26 лева, по
ч.гр.д.№2608/2011г. на ВРС и издадена заповед и изпълнителен лист срещу него по
реда на чл.417 от ГПК, за сумите от 2 003.90лв. главница по договор за
кредит, 303.07лв. договорна лихва, 221.37лв. такса закъснение, заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда ведно с разноските. Сочи, че
ответното дружество „ОТП Факторинг България“ЕАД е закупило вземането от
банковата институция чрез договор за цесия като за събиране на вземането е
образувало изп.д.№20177190400078 на ЧСИ С.Я.. Ищецът твърди, че към датата на
образуване на изпълнителното дело на 30.01.2017г., вземането за посочените суми
е било погасено по давност поради изтекли повече от пет години, считано от
издаването на листа. Твърди се, че издаденият на 21.02.2011г. изп.титул поставя
началото на петгодишна давност, след изтичането на която на 21.02.2016г.,
материалноправното основание бива лишено от качество изпълняемост. Поради това
и съдебно признатото право не подлежи на принудително изпълнение след изтичане
срока на давността. Твърди се още, че започналата да тече погасителна давност
през февруари 2011г. не е прекъсвана и не е спирала да тече. Твърди се, че едва
с молба от 30.01.2017г. за образуване на изпълнителното дело се търси изпълнение
на присъденото вземане, но към тази дата давността е била изтекла. Поддържа се,
че липсата на възражения на длъжника в заповедното производство не преклудира
правото му да оспори възможността на кредитора за принудително изпълнение чрез
способите на чл.439 ГПК. В това производство, според ищеца, последният може да
релевира факти и обстоятелства, които излизат извън времевите предели на
постановения съдебен акт в заповедното производство. Твърди се, че изтичането
на петгодишния давностен срок след издаване на заповедта е именно такова
релевантно обстоятелство. Фактът на изтеклата давност обуславя интереса от иска
по чл.439 ГПК тъй като е завършена/настъпила/ след издаване на листа. Поддържа
се довод, че тъй като ЧСИ не може служебно да се произнесе по изтеклата
давност, това е единствената предвидена в закона възможност съдът да стори
това, по изрично предвидения ред в чл.439 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът е оспорил местната подсъдност, тъй като не става дума за
потребителски спор, освен това е посочил, че счита иска за недопустим защото
според него става дума за иск за установяване на факт и на второ място счита,
че изтеклата давност не представлява настъпило впоследствие събитие по смисъла
на чл.439 от ГПК. Ответникът счита, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за изтекла давност. Възразява, че
с влизане в сила на заповедта, което не се оспорва, се преклудират всички
възражения, с които длъжникът е разполагал до изтичане срока за възражение по
чл.414 ГПК. Твърди че заповедта за изпълнение е връчена чрез залепяне на
уведомление на 13.03.2017г., поради което и това е моментът, от който насетне
започва да тече погасителната давност и тя очевидно не е изтекла към
предявяване на иска. Отделно от това, ответникът оспорва и основателността на
иска. Всички факти и обстоятелства отпреди влизане в сила на заповедта на
27.03.2017г. са преклудирани, вкл. и възраженията за изтекла погасителна
давност. Оспорва се фактът на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
иска.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, въз основа
на събраните доказателства, наведените от страните доводи и възражения,
съобразно приложимите нормативни разпоредби и при съобразяване на ограничения
въззив, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
прецени, че ВЖ е постъпила в
преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт;
подадена е от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен представител, поради което намира същата за допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
С жалбата са повдигнати оплаквания срещу
допустимостта на съдебния акт, тъй като същия е постановен при наличие на
отрицателни процесуални предпоставки. Евентуално, в жалбата се оспорва и
правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, по
която въззивният съд е ограничен от посочените оплаквания, които се изразяват в
твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Съобразно цитираната
разпоредба, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя/заявител в заповедното производство/, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на
кредитора поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
В исковата молба ищецът сам се позовава на
образувано през 2017г. изпълнително дело въз основа на издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист както и на връчване на призовката за
доброволно изпълнение през 2017г., съотв. на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение в изп.производство. Твърди се и се установява от
приложената преписка по изп.дело №78/2017г. на ЧСИ Ст.Я., рег.№719 в КЧСИ, че
ПДИ е връчена на длъжника на 23.02.2017г., чрез залепване на уведомление /в
този смисъл уточняваща молба на ищеца на л.10 по първ.дело/. Това обстоятелство
не е спорно между страните и се установява от преписката по изпълнителното
дело.
Установява се, въпреки липсата на заповедното
досие, че в полза на БАНКА ДСК ЕАД е издадена заповед за изпълнение
№1881/21.02.2011г. по ЧГД 2608/2011г. на XVIII състав по реда на чл.417 ГПК,
както и изпълнителен лист от 21.02.2011г., по уваженото заявление на банката
срещу длъжника Г.В.Т.. Представена е от ищеца, така и по изпълнителната
преписка, молбата за образуване на изпълнителното производство въз основа на
издадените заповед и изпълнителен лист – вх.№209/30.01.2017г. на ОТП Факторинг
България ЕАД като частен правоприемник на заявителя Банка ДСК ЕАД. В подкрепа
на легитимацията си като взискател по изп.производство ответникът е представил
по делото Договор за покупко-продажба на вземане /цесия/ от 12.06.2012г., въз
основа на който /и приложението/ Банка ДСК ЕАД е прехвърлила на ОТП Факторинг
България ЕООД, процесното вземане срещу Г.В.Т., за което на последния е
изпратено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Видно от приложената изп.преписка, на длъжника Г.Т.
е връчена призовка за доброволно изпълнение ведно със заповед за изпълнение
чрез залепяне на уведомление на 13.03.2017г.
Съгласно чл.418, ал.5 ГПК /в ред. към датата на
връчване на ПДИ през 2017г./, заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден
изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител
изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за
изпълнение. По делото няма данни за друго връчване на длъжника /и страните не
се позовават на такова/ освен това, извършено чрез уведомлението на
13.03.2017г. Видно от отбелязване на уведомлението, адресатът Г.Т. е продал
жилището си и от 10 години не живее на адреса. Връчването очевидно не е
редовно. Независимо дали ще приеме редовността на това връчване на ПДИ или не,
настоящият състав достига до извод за недопустимост на предявения иск с правно
основание чл.439 ГПК.
От една страна, ако се приеме, че е налице
нередовност на връчването, то спрямо длъжника не е започнал да тече срока по
чл.414 ГПК, който тече считано от връчването. Горното предполага недопустимост
на иска поради липса на влязла в сила заповед за изпълнение. Не е изискано
заповедното досие и такова искане не е направено и пред настоящата инстанция,
за да може съдът да провери евентуално предходно редовно връчване на страната и
изпратеното от ЧСИ уведомление до съда по чл.418, ал.4 ГПК.
Ако се приеме, че доколкото ищецът по иска изрично се позовава на връчване през март 2017г. по изп.дело и не твърди да е подавал възражение по чл.414 ГПК, т.е. че твърди стабилизиране на заповедта, то иска би бил недопустим поради твърдението на преклудирани преди влизане в сила на заповедта факти – теклата през този период погасителна давност от 2011г. до 2016г., преди образуване на изпълнителното дело въз основа на заповедта. В исковата молба не са наведени твърдения за упражнено право на възражение по чл.414 ГПК или възражение по чл.423 ГПК, съотв. не се твърди да е било образувано и производство по чл.422 ГПК. Поради това съдът приема, че макар да не сочи изрично, ищецът се позовава на влязла в сила заповед по чл.417 ГПК. В противен случай производството по иска би било недопустимо. Посоченият стабилитет настъпва като последица или от неподаване на възражение по чл.414 ГПК, или от влизане в сила на решение по чл.422 ГПК, а от изложеното в исковата молба става ясно, че такова производство не е било образувано. Липсва противоречие в съдебната практика, че предпоставките за предявяване и на двата иска по чл.424 и по чл.439 ГПК включват наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. За да може съдът служебно да провери дали конкретни действия в заповедното производство са приключили или не и как, следва те да са посочени от страната, а от друга страна, при невъведени твърдения, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, съдът не дължи служебна проверка по отношение на това обстоятелство. /цит.опр.№232/02.04.2019г. по ч.т.дело №121/2019г. на Второ т.о. ВКС/ Независимо от това, съдът не достига до извод за допустимост на иска.
Съгласно постановките на т.11в и т.11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производство по установителен иск по чл.422 ГПК подлежат на разглеждане всички правоизключващи, правопогасяващи и правоизменящи защитни възражения на длъжника като е допустимо същите да бъдат въведени в предмета на делото. Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за изпълнение е предвидено да се осъществи чрез подаване възражение по чл.414 ГПК, евентуално с отговора на исковата молба в образувано исково производство по чл.422 ГПК. При пропускане на тези възможности, т.е. невключване в предмета на спор по чл.422 ГПК на тези възражения, се преклудира възможността на длъжника да защити правата си в отделно исково производство, извън хипотезите на чл.424 и чл.439 ГПК. Непредявените възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението /по чл.422 ГПК/ Същевременно, разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда, че защитата на длъжника в този случай се основава на нововъзникнали факти, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтеклия погасителен срок от издаване на изпълнителния лист и заповедта през февруари 2011г. до образуване на изп.дело през януари 2017г., т.е. след изтичане на общата петгодишна давност още през 2016г. Или, ищецът се позовава на факти, които е следвало и е могъл да упражни преди влизане в сила на заповедта чрез възражение по чл.414 или по чл.423 ГПК. Като е пропуснал срока да стори това и да предизвика съдебен процес по чл.422 ГПК за установяване на вземането, възможността на длъжника да се позове на това обстоятелство /изтеклата давност като настъпил след издаване на листа юр.факт/, е преклудирана от силата на пресъдено нещо на заповедта. Същият може успешно да проведе иска по чл.439 ГПК единствено при твърдения за настъпили след стабилизиране на заповедта нови факти от значение за изпълнението на вземането. При неподаване на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК или невъвеждане на тези възражения в предмета на спора по чл.422 ГПК, се преклудира възможността ищецът да се позове на същите в самостоятелен исков процес доколкото са обхванати от предметните и времеви предели на стабилизираната заповед за изпълнение.
Настъпването на стабилитета
на заповедта за изпълнение има за последица невъзможност за последващо
пререшаване на вече разрешения с нея въпрос за дължимостта на едно вземане, щом
то не е било оспорено в рамките на предвидения от закона процесуален срок.
Налага се изводът, че влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо
действие, характерно за решенията. Осъдителните решения имат изпълнителна сила,
каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК (след влизането им в
сила) и тези по чл. 417 ГПК. Както при съдебните решения, така и по отношение
на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл.
423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Следователно законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Защитата на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Ирелевантно в случая е, че в хипотезата на издаване на
заповед по чл.417 ГПК, законът допуска предварително изпълнение на вземането с
издаване на изпълнителен лист едновременно с издаването на заповедта. Съгласно
чл.416 ГПК, влизането в сила на заповедта, т.е. приключване на производството
със стабилизиране на акта, настъпва с изтичане срока за възражение по чл.414 ГПК, с оттеглянето му или с влизане в сила на решението по чл.422 ГПК за
установяване на вземането.
Настоящият
случай не е такъв, тъй като ищецът се позовава на давност, текла в период преди
влизане в сила на заповедта за изпълнение като цели да отрече материалноправното основание
на вземането на ответника – кредитор по заповедта. Ако длъжникът е разполагал с
възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил
надлежно и в срок, те се преклудират и правото да ги въведе в нов процес е
изчерпано. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. По отношение на заповедта за изпълнение, срещу
която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който се основава
на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при
пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл.414 и сл. ГПК/. Пропускането на преклузивните срокове за защита, която законодателят е
предвидил за заповедното производство, лишава страната от право на по-късен
етап да оспори вземането. Ищецът е могъл да заяви изтичането на давностния срок
с възражението или с отговора на исковата молба по чл.422 ГПК. Поради това
съдът намира предявения иск за недопустим. Постановеното по същество на спора
решение на ВРС следва да бъде обезсилено и производството по иска прекратено.
В полза на въззивника следва да се присъдят сторените и претендирани във въззивното производство разноски в размер на общо 415.08 лева, представляващи ю.к.възнаграждение и държавна такса по жалбата, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №4572/28.10.2019г., постановено по гр.дело №4254/2019г. на ВРС, 31 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Г.В.Т., ЕГН ********** *** срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, като правоприемник на заявителя Банка ДСК ЕАД, иск за установяване, че ищецът Г.В.Т. не дължи на ответното дружество сумите от 2 003.90лв. главница по договор за кредит, сумата 303.07лв. -договорна лихва и сумата 221.37лв., представляваща такса закъснение, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда и 216.75лв. такси и 51.17лв. разноски за адвокатска защита присъдени по ч.гр.д.№2608/2011г. на ВРС, на осн. чл.439 от ГПК. ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.дело №2131/2019г. по описа на ВОС, Трети състав, ТО. ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, сторените във въззивното производство разноски в размер общо на 415.08 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването му на страните с КЖ пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: