№ 205
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ОВЕРГАЗ
МРЕЖИ „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление „ гр. София, ул.“ Филип
Кутев“№ 5 чрез адв. С.И. срещу определение № 260004/18.01.2022 г. постановено по гр.д. №
1235/2020 г. по описа на РС- П. за прекратяване на производството по делото , поради
недопустимост на предявения иск.Изложени са аргументи за неправилност и
незаконосъоразност на обжалвания съдебен акт. Частният жалбоподател твърди, че не са
били налице предпоставки за прекратяване на производството по делото, тъй като те са
добросъвестна страна , представили са данни за наследниците на първоначалния ответник и
същите са били конституирани като страна в процеса. Освен това съгласно указанията на
съда , са внесли и депозити за съдебно- счетоводна и техническа експертиза. Искането е за
отмяна на определението за прекратяване и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока за отговор не е депозирано становище от ответниците по частната жалба.
Като постави на разглеждане частната жалба,Пазарджишкият окръжен съд установи
следното:
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от
ГПК предвид съобщаването на обжалвания акт на 14.02.2022 г. и депозиране на жалбата в
съда с вх. № 260150/21.02.2022 г. / с пощенско клеймо от 18.02.2022 г. / Частната жалба е
допустима и редовно предявена.
По същество жалбата се явява основателна.
Исковото производство е образувано по предявен от частният жалбоподател иск с
посоченото в исковата молба основание – чл. 79, във връзка с чл. 86 и чл. 92 ал.1 ЗЗД и чл.
60 от Закона за наследството. Искът е насочен против ответниците – наследници на А.Г. Л.
б.ж. на гр. П. за непогасени задължения за консумиран природен газ. Тъй като в исковата си
молба ищецът е посочил, че няма данни за имената и адресите на тези наследници е поискал
от съда да му издаде съдебно удостоверение, с което да се снабди с удостоверение за
наследниците на починалия длъжник. В хода на производството по делото , такъв документ
е издаден и представен на съда , като с определение от 23.12.2021 г., съдът е приел и
посочил като ответници по делото наследниците на починалото лице и е допуснал събиране
на доказателства.
С обжалваното в настоящото производство определение от 18.01.2022 г., съдът е приел,
че предявеният иск е процесуално недопустим поради начална липса на правоспособна
1
ответна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Съгласно
мотивите на обжалваното определение, искът е недопустим,тъй като ответникът е починал
преди предявяване на иска , поради което процесът не може да продължи по реда на чл. 227
ГПК в лицето на неговите правоприемници, понеже процесуалното правоотношение не е
възникнало. Съдът е приел , че е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните
и е прекратил производството като процесуално недопустимо.
Въззвният съд след преценка на възраженията изложени в частната жалба,
съпоставими с конкретните данни по делото , намира тези доводи на районния съд за
неправилни.
За наличието на процесуални пречки и липсата на положителни процесуални
предпоставки , съдът следи служебно до приключване на съдебния спор. Процесуалната и
правна необходимост задължават сезирания съд да извърши преценка за допустимостта при
образуване на делото и когато искът е изначално недопустим да прекрати производството
на основание чл. 130 ГПК или след това в хода на разглеждането му, след като е
констатирал недопустимостта на базата на конкретните данни по делото.
В настоящия случай ищецът в исковата си молба е посочил като ответници на
предявения иск наследниците на А.А. Л. и е поддържал, че наследодателят е бил длъжник
на дружеството- ищец, но е починал през 2019 г.Ищецът е поддържал, че А.А. Л. е останал
задължен за заплащане на извършени в негова полза газови доставки, поради което на
основание чл. 60 от Закона за наследството, след неговата смърт следва да се ангажира
отговорността на неговите наследници. Ответниците не са посочени поименно , тъй като
ищецът не е разполагал с данни за имена и адреси, но впоследствие тази нередовност е била
отстранена.
При тези данни с исковата молба е заявен за разрешаване правен спор , по който е
очертана и процесуалната легитимация на страните. В случая пасивната процесуална
легитимация на ответниците е възникнала със самото предявяване на иска против тях, а не
против техният наследодател, към който самият ищец не е насочил иска. Така е възникнало
валидно процесуално правоотношение между надлежно легитимирани в правния спор
страни , като въпросът дали наследниците на починалия длъжник са и материално- правно
легитимирани да отговарят по предявения иск е въпрос по съществото на спора и същият
следва да бъде разрешен след като се даде ход за разглеждане на исковата молба. В случая
действително не намира приложение нормата на чл. 227 ГПК , тъй като починалият длъжник
е бил страна по материалното правоотношение, но не е станал страна по възникналото след
смъртта му процесуално правоотношение. Ответниците по иска са правилно посочени и
същите са процесуално- правно легитимирани да участват в производството.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че исковата молба не съдържа
достатъчно уточнение на обстоятелства , което затруднява преценката за съответствието им
с така заявения петитум за установяване на дължимост на вземане. В самата искова молба е
посочено, че против починалия длъжник е водено заповедно производство , за което се
твърди , че в хода му съдът е установил смъртта на длъжника преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Липсват твърдения и доказателствата за развитието на това
заповедно производство. При така изложените обстоятелства с оглед редовността на
исковата молба и определяне на правилната правна квалификация на иска, съдът би
следвало да даде указания ищецът да уточни своя правен интерес от предявяване на
установителен иск , при положение , че не разполага с изпълнителен титул по успешно
проведено заповедно производство и евентуално да му укаже да приведе петитума в
съответствие с тези обстоятелства. Още повече , че самият ищец е посочил като правно
основание на иска си чл. 79 ЗЗД , който касае осъдителна претенция, но в исковата молба е
заявил установителен петитум. В случай, че е било налице заповедно производство с
издадена заповед, то следва да се изложат съответните обстоятелства, за да може съдът да
прецени дали са налице процесуалните предпоставки за воденето на установителен иск по
чл. 422 ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Пещерски
районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с
изложените мотиви.
Водим от горното,Пазарджишкият окръжен съд :
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260004/18.01.2022 г. по гр.д. № 1235/2020 г. на Пещерски
Районен съд .
ВРЪЩА делото на Районен съд - П. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3