Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 04.04.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 18.03.2014г. в състав:
Председател:Цветана
Михайлова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар И.М.
като разгледа докладваното от Михайлова
т. дело N`35
по
описа за 2013 год.
Производството е по чл.694 от ТЗ.
“В. к.”ЕАД гр.В. ЕИК ** чрез адв.С.С. *** офис 10
е предявил срещу “Н.”ЕООД гр.С.в. ул.”С. п.** и “Ж.С.Г.”ООД/в несъстоятелност/
с адрес на управление гр.В. ул.”Х. Б.” №** ет.* иск с правно основание чл.694
от ТЗ за сумата 448 520.72лв.Иска се да се приеме за установено,че
кредиторът “Н.”ЕООД няма обезпечено чрез особен залог на търговско предприятие
вземане в размер на 448 520.72лв. срещу длъжника обявен в несъстоятелност
по т.дело №48/2011г. по описа на ВОС-“Ж.С.Г.”ООД.В случай че съдът приеме че
договорът за заем е бил изпълнен и претендираната сума е била предоставена като
заем от кредитора на длъжника “Ж.С.Г.”ООД/в несъстоятелност/ се иска да се
прогласи несъществуването на обезпечението договор за особен залог който е
нищожен и това вземане се счита като необезпечено.
Представени са писменни доказателства.Поискано е и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В писмен отговор и двамата ответници поддържат на
първо място че установителния иск е недопустим тъй като не е налице
идентитет по размер и основание на това
което кредиторът “Н.” ЕООД е предявил като вземане със заявлението по чл.685 от ТЗ и това което се предявява по установителния иск.Не било ясно за едно ли вземане
е предявен иска или за всички предмет на заявлението за предявяване на
вземания.
Поддържа се и че иска е неоснователен .Вземането
на кредитора “Н.”ЕООД произтича от Договор за заем от 01.02.2011г. и Анекс към
договора.С този договор са преструктуирани стари просрочени задължения на
длъжника,цедирани от различни доставчици и клиенти.
С отговора са представени писменни
доказателства.Поискано е назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
С допълнителна искова молба са потвърдени
твърденията на ищеца за оспорване на предявеното вземане на кредитора “Н.”ЕООД
към “Ж.С.Г.”ООД/н./ Оспорени са представените 1.мемориален ордер от
03.11.2005г.,2.банково авизо от 26.10.2010г. и 3.банково извлечение от
27.03.2004г.
С допълнителен писмен отговор “Ж.С.Г.”ООД/н./ представя Решение №532 от 03.06.2009г. по
т.д.№2397/2008г. на САС с което е потвърдено Решение №729 от 20.05.2008г. на
Врачански окръжен съд по т.дело №494/2007г. в частта в която съдът е осъдил
кредитора “В.к.”ЕАД гр.В. да предаде на “Ж.С.Г.”ООД принудително отнетите на
31.05.2007г. по изп.дело №20078400400152/2007г. по описа на ЧСИ М.Ц. собствени
на Ж.С.Г.”ООД движими вещи състоящи се от метално хале/хангар/ на стойност
33 350лв. и два морски контейнера на стойност 4000лв.Ищецът още не бил
върнал това имущество и на основание чл.440 ал.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД в
качеството си на взискател “В. к.”ЕАД отговаря за нанесените вреди и
пропуснатите ползи за периода от 31.05.2007г. до 31.10.2011г.поради което се
прави възражение за прихващане на предявено вземане за съдебните разноски с
дължимо обезщетение на основание чл.440 ал.3 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД
за нанесените вреди и пропуснатите ползи от невъзможността да бъде ползвано
от “Ж.С.Г.”ООД собственото му имущество.
С допълнителен отговор “Ж.С-.Г.”ООД /н./ уточнява че съобразно практиката на ВКС в
производството по установителния иск по чл.694 от ТЗ длъжникът може да оспорва
съществуването на вземането като противопоставя на кредитора всички възражения
които би могъл да противопостави по един осъдителен иск и затова е допустима
претенцията му за съдебна компенсация на насрещно вземане което има към “В. к.”ЕАД гр.В..С
допълнителния отговор се прави искане за спиране на настоящето дело до
произнасяне с решение по т.дело №32/2013г.на ВОС,което е преюдициално по
отношение на настоящия иск.
Затова се иска съдът да се произнесе със самото
решение относно съществуването на вземането на “Ж.С.Г.” ООД от ищеца “В. к.
“ЕАД и дали ищецът има качеството на кредитор към 31.10.2011г.
С писмен отговор “Н.”ЕООД е отговорила на
допълнителната искова молба на “В. к.”ЕАД като потвърждава твърденията си за
дължимост на вземането от “Ж.С.Г.”ООД/н./
Представени са писменни доказателства.
Допуснати и изслушани са счетоводна и оценителна експертизи чиито заключения са
приети по делото.
Преценявайки доказателствата по делото Врачанският
окръжен съд намира следното:
За да е допустим
предявеният иск по чл.694 от ТЗ
ищецът следва да има качеството на кредитор на втория ответник “Ж.С.Г.”ООД
гр.В.,да е предявил вземането си пред синдика в срока по чл.685 ал.І от ТЗ,да е
налице произнасяне на синдика по отношение на него,да има депозирано в срока по
чл.690 ал.І от ТЗ възражение,по повод на това възражение да има произнасяне на
съда с определение по чл.692 от ТЗ и да е спазен срока по чл.694 ал.І от ТЗ.
Ищецът има качеството на кредитор в производството
по несъстоятелност,предявил е иска си в срока предвиден в чл.694 ал.І от ТЗ. С
определението на съда по чл.692 от ТЗ е оставено без уважение възражението на
“В. к. “АД срещу списъка на приети вземания на други кредитори молба вх. №342
от 15.01.2013г. ,в който е включено вземане на “Н.”ЕООД в общ размер на
448 520.72лв. въз основа на договор за заем от 01.02.2011г. и срещу
привилегията на това вземане.
Ищецът твърди че договорът за заем въз основа на
който е заявено и прието вземането на “Н.” ЕООД
не е сключен на посочената в него дата
а след 28.06.2011г. и е антидатиран,което го правело нищожен по смисъла
на чл.26 ал.2 от ЗЗД като привиден договор и нищожен на основание чл.646 ал.ІІ
от ТЗ.
От назначената по делото счетоводна експертиза се
установи че в счетоводството на “Ж.С.Г.”ООД по сметка 499 след поредица от
други финансови операции са налице задължения
към “Н.”ЕООД в общ размер от
294 607 лв. като същата сума е осчетоводена като вземане в счетоводството
на този кредитор.Същевременно вещото лице е отразило,че няма счетоводни
записвания за върнати суми от “Ж.С.Г.”ООД на “Н.”ЕООД.В счетоводството на “Ж.С.Г.”ООД
по партидата на “Н.”ЕООД към 31.12.2011г. наличността по сметка 499 е в размер
на 362 410.04лв.Разликата до 448 520.72лв. се дължала на
неосчетоводените през 2012г. поради прекратена дейност суми от 56 061лв. и
лихва от 30 049лвищеТази сума явяваща се разлика е осчетоводена от
кредитора “Н.”ЕООД.В заключението си вещото лице е проследило движението на
парични средства като финансова помощ между “Н.”ЕООД и “Ж.С.Г.”ООД след
2004г.Така чрез заключението на счетоводната експертиза и представените
писменни доказателства се установи основанието на вземанията на ищеца към
ответника “Ж.С.Г.”ООД.
Второто основание за предявения отрицателен
установителен иск е нищожност на договора за заем на основание чл.646 ал.2 т.1
от ТЗ.Според този текст се предвижда нищожност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на направеното след датата на решението за откриване на
производство по
несъстоятелност”изпълнение на неизискуемо парично задължение,независимо
от начина на изпълнението,извършено в едногодишен срок преди подаване на
молбата по чл.625 от ТЗ.В настоящия случай се касае за договор за заем,а не за
неизискуемо парично задължение и този текст не може да намери приложение.
Твърдението на ищеца че този договор за заем е
нищожен на основание чл.646 ал.ІІ от ТЗ
не може да се приеме,тъй като в този текст е уредена възможността това да стане
чрез предявяване и уважаване на нарочен
иск с който да се обявят за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността действия и сделки посочени в т.1-3 извършени от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността в посочените срокове преди подаване на
молбата за несъстоятелност.Спор относно действителността на сделките извършени
от длъжника по смисъла на чл.646 ал.ІІ от ТЗ подлежи на самостоятелно
разглеждане по исков ред в предвидените от ТЗ срокове които са изтекли.
Ищецът оспорва включването към общата сума на
вземанията на “Н.”ЕООД за сумите
44 950.46лв. предоставени като финансова помощ на “Ж.С.Г.”ООД и сумата
56 061лв. “левов еквивалент на сумата 28 660евро .Твърди се че няма
доказателства за плащане на тези суми,а освен това дори да са платени те следва
да се приемат като необезпечено вземане.Възразява се и че вземането на “Н.”ЕООД
е прието като обезпечено вземане чрез представения договор за особен
залог.Ищецът твърди че този договор за особен залог е нищожен и отново се
позовава на чл.646 от ТЗ.Както по горе бе посочено разпоредбата на чл.646 от ТЗ
касае спор за действителността на сделки извършени от длъжника и този спор се
разглежда по особен ред и при спазване сроковете предвидени в чл.649 от ТЗ.
По изложените съображения съдът намира,че
предявения от “В. к.”ЕАД гр.В. иск да се
приеме за установено че в полза на “Н.”ЕООД не съществува обезпечено чрез залог
на търговско предприятие вземане в размер на 448 520.72лв. срещу
длъжника обявен в несъстоятелност по
т.дело №48/2011г. на ВОС-“Ж.С.Г.” е неоснователен и недоказан поради което следва
да се отхвърли.Неоснователно е и подддържаното като евентуален иск че договорът
за заем сключен между “Н.”ЕООД и “Ж.С.Г.”ООД е необезпечено вземане поради
нищожност на договора за особен залог.
В отговора на ответниците по делото е направено възражение
за прихващане със сумите които “В.к.”ЕАД дължи като обезщетение за вреди и
пропуснати ползи от неправомерно държане
и ползване на метално хале на стойност 33 350лв. и два морски контейнера
на стойност 4000 лв.Прихващането за което са налице предпоставки в
производството по несъстоятелност може да се извърши от кредитор с изявление до
синдика като един от способите за
попълване на масата на несъстоятелността.Когато са налице основания за
прихващане да се извърши от длъжника легитимиран да предяви претенцията е
синдика т.е.вземането на “Ж.С.Г.”ООД/н./ спрямо “В. к.”ЕАД следва да се събере
от синдика.Макар и “В.к.”ЕАД да е длъжник на “Ж.С.Г.”ООД тези отношения са
предмет на друг спор,решаването на който може да доведе до погасяване на
вземането на този кредитор преди момента на разпределение на осребреното
имущество в производството по несъстоятелност.Ето защо претенцията на Ж.С.Г.”
за прихващане и оттам извод,че “В.к.”не е кредитор в производството по несъстоятелност
по т.дело№48 следва да остане без разглеждане.
Предвид гореизложеното и на основание чл.694 от ТЗ ВОС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
от “В.к.”ЕАД гр.В. срещу “Н.”ЕООД гр.С. в./кредитор в производството по
несъстоятелност по т.дело №48/2011г./ и
срещу “Ж.С.Г.”ООД/н./гр.В. иск да се
признае за установено между страните,че в полза на първия ответник не
съществува обезпечено чрез залог на търговско предприятие вземане в размер на
448 520.72лв. срещу длъжника,обявен в несъстоятелност по т.дело №48/2012г.
на ВОС-“Ж.С.Г.”ООД,както и евентуално предявения иск за прогласяване на
несъществуването на това вземане като обезпечено предвид нищожността на
договора за особен залог.
Осъжда “В.К.”ЕАД гр.В. да заплати направените
разноски от “Н.”ЕООД гр.С.в. в размер на
11 160лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,както
и да заплати на “Ж.С.Г.”ООД/н./ гр.В. сумата 2400лева разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: