№ 154
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000058 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
на „Екобулкос“ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя К. П. насочена против Решение №
260090/01.10.2020 г., постановено по т.д. № 279/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което са
отхвърлени предявените при условието на обективно съединяване искове с правно
основание чл.31 ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД от въззивното дружество против „ЧЕЗ Електро
България“АД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
52 137,11 лв., представляваща неизплатена цена за произведена електрическа енергия от
ФвЕЦ, находяща се в УПИ VII-366, кв.36 по плана на с.***, общ.***, в периода 01.08.2015
г. – 31.12.2016 г., както и за заплащане на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 9 164,25 лв.,
представляваща лихва за забава върху претендираната главница, за периода 01.03.2016 г. до
10.02.2019 г.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.
Във връзка с първото от оплакванията се поддържа, че първоинстанционният съд не е
изложил ясни и изчерпателни мотиви, не е обсъдил всички обстоятелства и аргументи,
наведени от въззивното дружество и не е извършил тълкуване на правните норми с цел
тяхното точно прилагане.
Отделно от горното се поддържа, че СГС е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, като едностранно и превратно е ценил приобщените по
делото доказателства.
1
Посочените нарушения довели до неправилно приложение на материалния закон –
Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на ЗЗД, както и на материалния
норми от правото на ЕС – Регламент /ЕО/ 1290/2005 г. от 21 юни 2005 г. относно
финансирането на общата селскостопанска политика и Регламент /ЕО/ 1698/2005 г. от 20
септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а от там и до необоснованост на
атака му.
По подробно наведени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, а по съществото на спора – да
постанови уважаване на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила е доводите, развити в
същата и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване с два иска с
правно основание чл.31 ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Екобулкос“ЕООД против „ЧЕЗ Електро
България“АД.
Твърдяло се е в исковата молба, че ищцовото дружество е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници и притежава Фотоволтрична
електроцентрала /ФвЕЦ/, с инсталирана мощност 86,64 kWp, находяща се в УПИ VII-366,
кв.36 по плана на с.***, общ.***, обл.***.
Изграждането на ФвЕЦ започнало на 09.07.2009 г., а същата била въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване от 19.05.2012 г.
Твърдяло се е и че е кандидатствало и получило безвъзмездна помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.
Поддържано е и са наведени доводи, че тази мярка била част от програмата Ос
3“Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика“, която
програма от своя страна била разработена и издадена от Министерския съвет на РБългария
за периода 2007 г. – 2013 г., в изпълнение на направленията, очертани от Регламент №
1698/2005 г. относно подпомагането и развитието на селските райони от ЕЗФРСР.
Редът и условията за подпомагане по тази мярка били уредени в Наредба №
29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от ПРСР за периода 2007
– 2013 г. /Наредба № 29/.
Ищцовото дружество кандидатствало по реда на същата за подпомагане по мярка 312
от ПРСР и било одобрено, в резултат на което сключило договор с Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №
11/312/00851/12.10.2010 г., чийто окончателен размер бил уточнен с Анекси №№
1/05.10.2011 г. и 2/19.04.2012 г. По същите дружеството поело задължение да извърши
цялата инвестиция по изграждането на енергийния обект – ФвЕЦ, както и с дейността си по
производството на ел.енергия да създаде и/или поддържа за срок от 10 г. поне едно работно
място. В изпълнение на последното то разкрило в последствие три работни места.
По този договор след изграждането и въвеждането в експлоатация на ФвЕЦ ищцовото
дружество получило от ДФЗ безвъзмездна финансова помощ в размер на 286 578,61 лв.
Съобразно изискванията на ЗЕВИ, на 13.06.2012 г. страните по делото сключили
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 233, със срок от 20 г., считан от датата на
2
въвеждане в експлоатация на енергийния обект – 19.06.2012 г. и договорена цена, по която
се заплаща произведената ел.енергия – 567,41 лв. за МВтч., без ДДС.
Твърди се, че т.к. енергийният обект на ищцовото дружество бил въведен в
експлоатация на един етап и имал сключен договор за присъединяване преди влизане в сила
на ЗЕВИ, пой попадал в обхвата на § 7, ал.3 от ДР на ЗЕВИ и с договора за изкупуване било
въведено изрично условие цената да бъде еднаква за целия срок на договора.
Твърди се още, че поради гореизложените доводи в отношенията между страните по
делото не било приложимо правилото на чл.31, ал.8 от ЗЕВИ, във вр. с чл.36, ал.3 от ЗЕ и
Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, т.к. ищцовото
дружество не попадало в нейния обхват.
Същата била приложима в случаите, в които инвестицията за изграждането на
енергийния обект за производство на ел.енергия от ВИ се подпомага със средства от
национална или европейска „схема за подпомагане“ по смисъла на § 1, т.21 от ДР на ЗЕВИ.
Казусът не бил такъв, защото ищцовото дружество получило безвъзмездна финансова
помощ по мярка 312 от ПРСР, която не се прилагала самостоятелно от една или няколко
държави членки на ЕС, а била част от политиката на ЕС и се управлявала и финансирала от
нарочен фонд, прилагала се от всички държави членки на ЕС, под прекия контрол на
Комисията. Нейната цел освен това била да насърчава предприемачеството и създаването на
нови работни места в селските райони, а не насърчаване използването на енергия от ВИ.
Независимо от посоченото от м.август 2015 г. ответното дружество неоснователно
отказвало за плаща пълния размер на договорената цена за ел.енергия, която купува от
ищцовото дружество, като предложил на последното допълнително споразумение към
съществуващия договор за изкупуване, с което цената по него да бъде променена и бъде
заменена с цена в размер на 100,41 лв. за МВтч. от Решение № Ц -14/01.17.2014 г. на КЕВР,
поради настъпили изменение в ЗЕ така, както страните се съгласили в чл.24, ал.3 от
обвързващия ги договор.
Твърди се, че изменение на действащото законодателство по смисъла на цитирания
текст от договора не били налице, т.к. в отношенията между страните действащото
приложимо законодателство били разпоредбите на ЗЕВИ и само при неуредените в него
случаи – тези на Закона за енергетиката /ЗЕ/, в които закон към релевантния момент не били
настъпили промени, налагащи преуреждане на отношенията между страните по спора.
Въпреки несъгласието на ищцовото дружество ответното приело, че към отношенията
им следва да се прилагат разпоредбите на § 18 от ЗИД ЗЕ от 2015 г. и отказало да заплаща
купуваната ел.енергия по първоначално договорената цена.
Така за периода от края на м.август 2015 г. до края на м.януари 2016 г. ответникът
отказал да приеме всяка фактура, издадена от ищеца за продадена ел.енергия по цена,
различна от сочената от него – 100,141 лв. МВтч. без ДДС.
В резултат на последното за процесния период от време – 01.08.2015 г. – 31.12.2016 г. се
формирало парично задължение в размер на 68 866,86 лв. от „ЧЕЗ Електро България“АД
ъкм „Екобулкос“ЕООД, представляващо неизплатена в пълен размер цена за доставена от
последното дружество ел.енергия, върху което парично задължение се формирала и лихва за
забава в размер на 13 203,91 лв.
По изложените съображения и след допуснато изменение на цената на първоначално
предявения иск в хода на производството пред СГС, е поискано от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 52 137,11 лв.,
представляваща неизплатена цена за произведена електрическа енергия от ФвЕЦ, находяща
се в УПИ VII-366, кв.36 по плана на с.***, общ.***, в периода 01.08.2015 г. – 31.12.2016 г.,
както и сумата от 9 164,25 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната
3
главница, за периода 01.03.2016 г. до 10.02.2019 г.
В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, е оспорило предявените искова по основание и по размер.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца, както следва: че е производител на
ел.енергия от ВИ от собствения му енергиен обект – ФВЕЦ с инсталирана мощност 86,64
кВт; че е получил безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ; че е налице договорно
правоотношение между страните, основано на договор за изкупуване на ел.енергия; че
изкупуваната от енергийния обект на ищеца такава е по преференциални цени, при
съответен процент за подпомагане 70 % -80 %, в случая – 77% от одобрените и реално
извършени разходи, предоставени от ДФЗ като безвъзмездна финансова помощ за проект за
производство на енергия от ВЕИ.
Възразило е обаче, че преференциалната цена е определена не от клаузите на
сключения между страните договор, а с Решение № Ц -14/01.07.2014 г. на ДКЕВР, с което
централите се разделят по вид ВЕИ и процент на подпомагане, а тази на ищцовото
дружество е по т.14 от решението – за ФЕЦ с инсталационна мощност от 30 до 200 кВт и
посочения процент подпомагане е между 70 – 80 %, а единичната цена е от 100,41 лв.
Поддържало е, че за процесния период от време м.08.2015 г. – м.12.2016 г. приложими
са правилата на ЗЕВИ, в редакцията му с изм. и доп. ДВ бр.56/24.07.2015 г. и ЗЕ, като
установеното правило от § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в сила от 24.07.2015 г. давало отговор и
на спорния по делото въпрос – приложимостта на Решение на КЕВР № Ц-14/01.07.2014 г.,
определящо цената за изкупуваната от обекта на ищеца ел.енергия. Именно на тази цена тя е
заплащана от ответното дружество, като задълженията за процесните месеци били изцяло
заплатени на ищеца.
Оспорило е дължимостта на претендираните от ищеца суми и поддържа, че няма
основание да заплаща на ищцовото дружество изкупуваната от него ел.енергия на цени,
различни от определените от КЕВР с цитираното решение.
Твърдяло е от своя страна, че договорната обвързаност от страните по делото е
основана на съглашение да бъде съобразена и с промените в относимото към нея
законодателство. Във връзка с него и е бил определен процента на финансиране на
ищцовото дружество с безвъзмездна помощ, вкл. съобразно представения договор, сключен
между ищцовото дружество и ДФЗ и техническите характеристики на централата.
Позовало се е на фикцията, установена от § 18, ал.4 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, установяваща
приложимост на цената за изкупуване ел.енергия, определена по реда на ал.1 от с.пар., вкл.
при липса на подписано допълнително споразумение между крайните снабдители и
съответните потребители.
Наведени са и допълнителни правни съображения относно приложимия към казуса
материален закон – ЗЕВИ в различните му редакции.
Акцентирало е, че КЕВР е органът, който определя размера на цените за
производителите на ел.енергия, съобразно нормите на ЗЕВИ.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните са изложили само
правни съображения по спорния по делото въпрос.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ответника в
първоинстанционното производство – Национална електрическа компания АД, също е
оспорило предявените искове по основание и размер.
Навело е идентични с тези на ответното дружество фактически и правни съображения
по повдигнатия правен спор.
4
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по релевантните за предмета на производството факти,
установяващи се и от анализа на приобщените по делото писмени доказателства, а именно:
Ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници и притежава Фотоволтрична електроцентрала /ФвЕЦ/, с инсталирана мощност
86,64 kWp, находяща се в УПИ VII-366, кв.36 по плана на с.***, общ.***, обл.***.
Строителството на ФвЕЦ започнало на 09.07.2009 г., като същата била въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Л-17 от 19.05.2012 г. на Началника на
РДНСК Северозападен район.
Преди отпочване на строителството - на 13.06.2009 г. „Екобулкос“ЕООД подало и
заявление за кандидатстване по мярка 312 пред разплащателна агенция /л.34 от
първоинстанционното дело/ към ДФЗ.
Доколкото други доказателства относно размера и проекта на помощта, за която е
кандидатствано не са ангажирани, нямо спор, че заявлението е било уважено и на
12.10.2010 г. е сключен договор между ищцовото дружество, като ползвател на осн.чл.31,
ал.2 от Наредба № 29 и ДФЗ за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятие“ от програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 – 2013 г. /НРС/, подкрепена от ЕЗФРСР.
Предметът на договора е определен в чл.1 от същия, и според редакцията му Фондът
предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 77% за проекти
за производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници, от
одобрените и реални извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на
проекта от 13.08.2009 г.
Уговорено е условие за изплащане на помощта – ползвателят да е извършил инвестиция
по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора и анексите
към него, както и в действащите нормативни актове.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е определена в чл.2.1 в
размер на 391 159,68 лв. и е основана на представените от ползвателя документи – Таблица
за одобрените инвестиционни разходи – Приложение № 1.
Видно е от приложението /л.42 от първоинстанционното дело/, че същите
представляват такива за строително монтажни работи /СМР/ за подготовка на терена,
доставка и монтаж на апаратура и оборудване ва ФвЕЦ, монтаж и свързване на модулите й,
5
вкл. разходи, свързани с изготвяне и одобряване на строителната документация, касаеща
обекта /изработване на планова, строителен надзор и т.н./.
Приобщените Анекси №№ 1/05.10.2011 г. и 2/19.04.2012 г. установяват, че с първия от
тях е бил определен междинен, а с втория – окончателния размер на одобрената финансова
помощ, която ищцовото дружество е получило от Фонда, и тя е в размер на 286 603,20 лв.,
като и към този анекс има приложение № 1 – Таблица за одобрените инвестиционни разходи
/л.50 от първоинстанционното дело/.
Че отпуснатите като финансова помощ средства от фонда на ищцовото дружество са
ползвани от последното за изграждането и въвеждането в експлоатация на ФвЕЦ, се
установява изрично и от уведомителното писмо с изх.№ С-12600/10128/2017 г. /л.53 – 54 от
първоинстанционното дело/, предвид че в него изрично е мотивирана необходимостта от
редукция на одобрените разходи за финансиране на ползвателя, придобил с тези средства
оборудване за фотоволтрична централа с едн.цена 250 428,46 лв.
От друга страна фактът, че проектът с № 11/312/00851, за който е сключен обсъждания
договор, е бил за производство и продажба на енергия от възобновяеми източници, се
установява и от ангажираните от страна на въззивника писмени доказателства –
удостоверение от Първа инвестиционна банка с изх.№ 12-2265/26.03.2018 г., според което
отпуснатите кредити на „Екобулкос“ЕООД от банката през 2011 г. са били именно за такъв
проект.
Страните не спорят и се установява от приобщения договор за изкупуване на
ел.енергия № 233/13.06.2012 г., че са се обвързали от последния, имащ за предмет покупко-
продажбата на ел.енергия по цени и условия, определени в договора и срок от двадесет
години – до 19.05.2035 г., според чл.2, ал.1, предвид че „ЧЕЗ Електро България“АД има
качеството на краен снабдител с ел.енергия, съобразно предоставена му лицензия.
Релевантно за предмета на производство е съглашението между страните, установено
от чл.11, ал.4 от договора, съобразно което купувачът – въззиваем заплаща на продавача –
въззивник количеството закупена ел.енергия на преференциална цена, която е в размер на
567,41 лв. ва МВтч без ДДС до изтичане срока на договора. Същото установява още в
случай на промяна в действащото законодателство, в резултат на която се променя
договорната преференциална цена между страните по настоящия договор, страните да
актуализират преференциалната цена в съответствие със законодателните промени.
Релевантно е и съглашението в чл.11, а.5 от договора, че преференциалната цена по
ал.4 е определена в съответствие с представените от продавача документи и декларация за
наличие или липса на подпомагане със средства по национална или европейска схема и за
процента на това подпомагане в размера на инвестицията за изграждане на енергийните
обекти.
С писмо изх.№ СЕ-DOC-1200/21.08.2015 г. „ЧЕЗ Електро България“АД е поканило
управителя на въззивното дружество страните да сключат допълнително споразумение към
действащия помежду им договор за изкупуване на ел.енергия, съобразен с последните
изменения в ЗЕ, ДВ бр.56/24.07.2015 г., касаещи производителите на ел.енергия от ВИ чрез
енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, подали заявления за подпомагане до влизането в сила на ЗЕВИ.
В приложеното такова към писмото с дата 01.08.2015 г. в чл.1 се предвижда изменение
на текст на чл.11 от обвързващия страните договор в насока преференциалната цена, на
която продавача изкупува от продавача ел.енергия, която е определена в размер на 100,41
лв. за МВтц без ДДС. Остава уговорката за изменението й, в случай на промяна в
действащото законодателство. И доп.споразумение установява /чл.11, ал.3/, че
преференциалната цена е определена в съответствие с представените от продавача
документи и декларация за наличие или липса на подпомагане със средства по национална
или европейска схема и за процента на това подпомагане в размера на инвестицията за
6
изграждане на енергийните обекти.
Следва да се отбележи, че тези документи и декларация не са представени като
доказателства по делото, но няма спор, че в тях се включва и обсъдения договор между
въззивникът и ДФЗ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
Страните не спорят, че до подписване на допълнително споразумение при посочените в
предложението условия не се е стигнало, като с няколко последователни писма до
въззиваемия управителят на въззивното дружество е поддържал, че собствения му енергиен
обект попада в изключенията по §18, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и преференциалната цена, на
която се изкупува продаваната от него енергия е тази, определена с Решение № Ц-
36/07.11.2011 г. на КЕВР, а не Решение № Ц – 14/01.07.2014 г. /л.169 – л.181 от
първоинстанционното дело/.
Независимо от това издаваните от продавача документи – фактури и дебитни
известия, в които продадената ел.енергия за процесния период от време е изчислена
съобразно преференциалната цена, посочена в обвързващия страните договор, са били
връщани от въззиваемия на въззивника, а плащането й е извършвано съобразно
преференциалната цена, посочена в обсъденото писмо и приложеното към нея допълнително
споразумение, определена с Решението под № Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР.
При така установеното от фактическа страна решаващият състав приема от правна, че
първоинстанционното решение е правилно, а доводите, наведени във въззивната жалба в
обратната насока, са правно несъстоятелни.
В тази връзка следва да се посочи на първо място, че изложените мотиви от СГС са
изцяло в унисон със задължителните постановки, установени с Решение № 5/11.05.2017 г.
по к.д. № 12/2016 г. на Конституционния съд на РБългария, с което е отхвърлено искането за
обявяване за противоконституционност на законодателни промени, въведени с § 18 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ, обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.
В мотивите на същото е даден отговор на поставения за разглеждане правен спор по
настоящето производство, с който първоинстанционният съд изцяло се е съобразил и затова
оплакванията във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, изразяващи се в неизлагането
на изчерпателни мотиви, необсъждането на всички обстоятелства и аргументи на
въззивника, както и за неправилно тълкуване на относимия материален закон, са
неоснователни.
Настоящата въззивна инстанция се присъединява изцяло към изводът на СГС, че в
случая е приложима нормата на § 18, ал.1 от ПЗР на ЗЕ в редакцията й след обн. ДВ
бр.56/24.07.2015 г. относима към чл.31, ал.8 от ЗЕВИ, съобразно която за производителите
на ел.енергия от ВИ чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална
или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявленията за подпомагане
са постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл.31, ал.8 ЗЕВИ, които
последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизане в сила на ЗИДЗЕ, както и
че въззивното дружество е сред групата производители на ел.енергия от ВИ, попадащи под
регулацията й.
Решаващият състав приема за недоказано твърдението на въззивника, че процесното
правоотношение между страните по делото не се регулира от цитираната материална норма,
предвид че собствения му енергиен обект – ФвЕЦ, не е изграден със средства от национална
или европейска схема за подпомагане на производството на енергия от ВИ.
Първият от аргументите му, че това е станало с лични /заемни/ средства, а едва в
последствие е предоставена безвъзмездна финансова помощ, покриващи част от тях, не
могат да се приемат за състоятелни, предвид че отпускане на безвъзмездните средства от
ДФЗ след доказаното им извършване, от една страна, е условие на програмата за
7
подпомагане, а от друга – в никакъв случай не сочи на друг извод, освен че целта им е
именно финансиране изграждането и въвеждането в експлоатация на енергийния обект за
производство на ел.енергя от ВИ.
Вторият от аргументите, че отпуснатите средства били за развитие на насърчаване на
предприемачеството и създаване на нови работни места в селските райони, а не за
изграждане на енергийния обект, също е несъстоятелен.
Противно на същото съвкупният анализ на всички приобщени по делото
доказателства сочи, че получената безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 от
въззивното дружество е именно за възстановяване на 77% от реално направените от него
разходи за проект за производство и продажба на ел.енергия от ВИ, а не за създаването на
работни места в селските райони.
Следва да се подчертае допълнително в тази връзка, че въпреки твърденията си
въззивникът не е ангажирал доказателства какви, колко и за какъв период от време е създал
и поддържал работни места в района, в които се намира собствения му енергиен обект –
ФвЕЦ.
Дори горният факт да се игнорира, както Наредба № 29/11.08.2008 г., на която се
позовава въззивникът, така и самият договор, сключен между него и ДФЗ за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ нямат твърдяното от него съдържание касателно целта на
мярката, за която е отпусната помощта.
Целите на мярката „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ са
установени от чл.2 от цитираната Наредба, и макар същите да не са насочени към
насърчаване използването на енергия от ВИ, са насочени към насърчаване
предприемачеството в селските райони, каквото действие безсъмнено е изграждането на
енергиен обект за производство на ел.енергия от ВИ.
Нещо повече – редакцията на нормата на чл.31, ал.8 от ЗЕВИ, вкл. преди или след
последното изм.и доп. с ДВ бр. 17/2015 г. е достатъчно ясна и е в насока, че касае всички
инвестиции за изграждането на енергийно обекти за производство на ел.енергия от ВИ,
подпомогнати със средства от национална или европейска схема. Същата не е въвела като
допълнително изискване подпомагането с посочените средства да е по конкретна мярка или
програма, вкл. и такава за насърчаване използването на енергия от ВИ.
Ето защо доводите в обратната насока, развити вкл. във въззивната жалба, са правно
необосновани.
На отделно самостоятелно основание е необходимо да се акцентира и върху
безсъмнено установения факт, че в обвързващия страните по делото договор от 13.06.2012 г.
в чл.11, ал.5 страните изрично са се съгласили, че преференциалната цена по ал.4 /по която
въззивникът поддържа, че въззиваемият следва да му заплаща за произведената от ФвЕЦ и
продадената ел.енергия/, е определена в съответствие с представените от продавача /т.е. от
„Екобулкос“ЕООД/ документи и декларация, за наличието или липсата на подпомагане със
средства по национална или европейска схема и за процента на това подпомагане в размера
на инвестицията за изграждане на обект.
В този смисъл и не се твърди от въззивника-ищец, нито се ангажират доказателства,
извън обсъдения по делото договор за отпускане на финансова помощ от 12.10.2010 г.,
статутът му на продавач на ел.енергия от ВИ по смисъла на чл.11, ал.5 от договора за
изкупуване на ел.енергия да е претърпял някаква промяна след изменението на материалния
закон с § 18, ал.1 от ПЗР на ЗЕ в редакцията й след обн. ДВ бр.56/24.07.2015 г.
Следователно – при безспорната установеност на релевантните за предмета на спора
факти, че въззивникът, като собственик на ФвЕЦ е производител на ел.енергия от ВИ, вкл.
че изграждането на собствения му енергиен обект е подпомогнато до размер на 77% с
8
безвъзмездна финансова помощ, получена по европейска схема за подпомагане – мярка 312
по смисъла на Наредба № 29/11.08.2008 г., то отношенията между страните по процесния
договор в частта им относно определяне цената за изкупуване на произвежданата от
въззивника ел.енергия от ВИ, се определя именно от нормата на чл.31, ал.8 ЗЕВИ – т.е. по
група цени, определени от КЕВР, при условията и реда на съответната наредба по чл.36, ал.3
ЗЕ.
В случая няма спор, че тази Наредба е № 1/18.03.2013 г. за регулиране цените на
ел.енергия, както и че считано от 01.07.2014 г. определената от компетентния държавен
орган ДКЕВР цена за групата производители, в която попада и въззивника, е именно цената,
на която въззиваемото дружество е предложило сключването на допълнително
споразумение към действащия договор и на която реално е заплащало закупената от
„Екобулкос“ЕООД – 100, 41 лв. за МВтч., без ДДС, определена с Решение № Ц -
14/01.07.2014 г. на ДКЕВР.
Ето защо и независимо, че по делото се установи безспорно, че страните не са
сключили допълнително споразумение за заплащане на произведената от въззивника
ел.енергия от ВИ на така определената цена, решаващият състав приема с оглед
установената фикция от § 18, ал.1-ал.4 от ПЗР на ДИЗЕ, че и при неизпълнение на
задължението за привеждане на договора за изкупуване на ел.енергия в съответствие с
изискването на ал.1, след 31.07.2015 г. въззиваемото дружество, като обществен доставчик,
е следвало да изкупува произведената от въззивника ел.енергия по предвидените ал.1 на
с.чл. цени.
Следователно – „ЧЕЗ Електро България“АД е изпълнило точно и в срок своите
задължения по обвързващия страните договор, при съобразяване настъпилите след
сключването му нормативни изменения при определяне цената за изкупуване на ел.енергия
от ВИ така, както страните изрично са се споразумели, поради което и предявеният главен
иск за заплащане на претендираните парични суми на посоченото от въззивника основание,
се явява неоснователен.
Неговата неоснователност предпоставя неоснователност и на предявения акцесорен иск
за заплащане на обезщетение за забава върху търсеното парично вземане, за процесния
период.
Допълнително във връзка с развитите доводи в на въззивника, че нормите на § 11 от ПЗР
на ЗЕВИ и вече коментирания § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ решаващият състав приема, че
действително двете правни норми регулират две различни хипотези, предвид че първата
касае онези производители на ел.енергия от ВИ, които са подали заявлението за
подпомагане след влизане в сила на специалния закон – ЗЕВИ, а втората хипотеза онези,
които са подали заявления за подпомагане преди влизане на специалния закон.
Следва да се подчертае обаче, че и двете норми, макар да касаят правоотношения от
различен темпорален порядък, препращат към една и съща материална норма в ЗЕВИ –
чл.31, ал.8 /относима за казуса/ и която напрактика определя начина, по който се формира
изкупната цена за енергия, произведена от ВИ.
Затова и доводът, че последната не регулира процесните правоотношения е
несъстоятелен, а цитираната стенограма от заседание по приемането на § 11 ЗЕВИ е
неотносима съм казуса, предвид че застъпеното в нея становище не държи сметка за по-
късното изменение на приложимия за спора материален закон.
За пълнота на изложението и във връзка с развитите оплаквания във въззивната жалба
решаващият състав намира за необходимо да посочи, че предвид задължителния характер на
мотивите на КС на вече цитираното Решение № /11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. / по арг.
от чл.12, ал.1, т.1, във вр. с т.2 от Закона за Конституционния съд/, единственото може да
акцентира още веднъж върху тяхното съдържание, а то е в насока, че измененията в
нормативната уредба, касаеща процесния казус, вкл. тези, извършени с § 18, ал.1 от ПЗР на
9
ЗЕ в редакцията й след обн. ДВ бр.56/24.07.2015 г. не са нарушаващи правната
предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от
възобновяеми източници, за всеки разумен и добросъвестен инвеститор.
Те също не нарушават и принципа на законност, поради противоречие с целите на
Закона за енергията от възобновяеми източници, нито принципа на правна сигурност, чрез
допуснато обратното действие на оспорената разпоредба.
Наличието на такова е отречено от КС и е възприето, че е налице действие на законова
норма върху заварени правоотношения - юридически факти, които са настъпили до
влизането в сила на закон, но не са завършили действието си и тези правоотношения се
развиват в контекста на регулиран пазар.
Посочено е обаче, че средствата избрани от законодателя за постигането на целта на
закона са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с
ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и
изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока
на договора. Така не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на
принципа - законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички
икономически активни субекти, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
Затова и твърденията, развити и във въззивната жалба, че въззивникът, като част от
групата стопански субекти, в обхвата на §18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, е произволно определена от
законодателя и че същата норма отнема техни придобити права и ги дискриминира, са
неоснователни.
Заявено е, че стопанските субекти в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, са в регулирания
сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждането
на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната
националната и общностна цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в
ЕС, каквато е и оценката на ЕК за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) - България, т. 29.
Застъпено е и че твърденията за наличие на оправдани правни очаквания за субектите
по §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, какъвто е въззивника, е неоснователно и КС приема, че не е налице
несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл. 63 ДФЕС.
С оглед на изложеното решаващият състав приема също, че в случая не е налице и
предпоставка за отправяне на преюдициално питане по въпросите, формулирани от СРС
пред СЕС и по които е образувано дело С-366/19 по описа на съда, доколкото отговор на
същите се съдържат в цитираното Решение на Конституционния съд, нито е налице
необходимост от спиране на настоящето производство до произнасянето на СЕС по
посоченото дело.
Самостоятелен аргумент в подкрепа на този си извод решаващия състав черпи и от
формираната вече практика на СЕС - Определение на десети състав, от 30.04.2020 г.,
постановено по съединени дела №№ С-818/19 и С-878/19, образувани по преюдициални
питания на ВКС и СРС, с което е даден отговор на въпроса „свободата на стопанска
инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна
сигурност и защита на оправданите правни очаквания, могат ли да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага
допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници“?
Макар въпросът да касае друга норма от приложимия материален закон – ЗЕВИ, с
постановеното от него определение СЕС е отговорил, че е некомпетентен да тълкува
текстовете на чл.16 и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, както и на принципите на
недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на оправданите правни очаквания,
доколкото според чл.51, пар.1 от същата, разпоредбите й се отнасят до държавите членки
единствено, когато те прилагат правото на Съюза. В същия смисъл и последните трябва да
10
спазват общите принципи на това право, когато прилагат правото на съюза, част от което са
и посочените принципи.
Като е констатирал, че по съединените дела разглежданите правни положения са изцяло
вътрешни – от тях отсъства какъвто и да е презграничен елемент, а Директива 2009/28/ЕС е
неприложима към националните законодателства, СЕС е заключил, че с приемането на
съответните материални норми от чл.35а ал.1-3 ЗЕВИ, не е приложено право на ЕС по
смисъла на чл.51, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС.
Предвид че решенията /разб.актовете/ на СЕС по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България /арг. от чл.633 ГПК
и чл.267 ДФЕС/ решаващият състав приема, че не може да се приеме друго и в настоящия
казус, освен че е обвързан от даденото от СЕС тълкуване в обсъденото определение, че с
приемането на съответните материални норми от ЗЕВИ, вкл. чрез § 18, от ПЗР на ЗИД ЗЕ, не
е приложено право на ЕС по смисъла на чл.51, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС.
Всичко изложено до тук предпоставя, че като правилно, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в тежест на
въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемата страна разноски по делото пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260090/01.10.2020 г., постановено по т.д. № 279/2019 г. по
описа на СГС, ТО.
ОСЪЖДА „Екобулкос“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“АД, ЕИК ********* сторените пред въззивната инстанция разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на „Национална електрическа
компания“АД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на „ЧЕЗ Електро
България“АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12