№ 263
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20203100901079 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „МАРК ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК *********, Варна, с адрес на управление в с.Здравец, общ.Аврен,
обл.Варна срещу Национале-Нидерланден НН (NATIONALE-
NEDERLANDEN – NN, код на застрахователя № NL-110, с адрес: Кралство
Нидерландия, 2595 Ак‘с-Гравенхаг, ул.“Принцеса Беатрикслан“35, с
посочени идентификационни данни: Netherlands, Postbus 93604, 2509 AV Den
Haag, Prinses Beatrixlaan 35, като правоприемник на Делта Лойдс груп,
Нидерландия (Delta Lloyd Groep Particuliere Schadeverzekeringen N.V., VAT
Number: NL004303532B01), с правно основание параграф 10, алинея 2 от
Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419), приложим на основание чл.7,
параграф 3, изр.3 от Регламент „Рим I“, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 33 079.32 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по собствения на ищеца влекач „**“ с ДК № ***,
включващо 9 169.32 лева, заплатени от ищеца разходи за транспорт на
катастрофиралия камион от Швеция до България, както и сумата от 23 910
лева, представляващи сторени разноски за ремонтна услуга за поправка на
товарния камион, претърпени в резултат на настъпило ПТП на 11.11.2017г. на
обществен паркинг в Швеция, бензиностанция Шел на път Е4 Йевре,
Йевребрюн, причинено виновно от водача на товарен автомобил модел „**“ с
1
ДК № **, регистриран в Нидерландия, управляван от водача Я.С.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица №00300-618976, със срок на действие от 13.09.2017г. до 13.10.2018г.,
сключена с Делта Лойдс груп, Нидерландия, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба – 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди настъпило ПТП на 11.11.2017г. на
обществен паркинг в Швеция, бензиностанция Шел на път Е4 Йевре,
Йевребрюн, при което е увреден собственият на ищеца товарен автомобил,
марка „**“ с ДК № ***, който бил блъснат от друг товарен автомобил, модел
„**“ с ДК № **, регистриран в Нидерландия, управляван от водача Я.С..
Поддържа се, че за инцидента е съставен двустранен констативен протокол, в
т.14 на който водачът Я.С. се признавал за виновен за извършеното ПТП. Към
протокола е представено и копие от застрахователна полица по застраховка
Гражданска отговорност, част Зелена карта №00300-618976, издадена от
ответното застрахователно дружество DELTA LLOYD GROEP
PARTIKULIERE SCHADEVERZEKERINGEN N.V., VAT №L 004303532B01;
Insurer code: NL -175, Netherlands, Postbus 40000, 6803 GA Arnhem, със срок на
валидност от 13.09.2017г. до 13.10.2018г. Излага се, че за инцидента е
уведомена местната полиция, която съставила протокол за ПТП № 5000-
k1417927-17, въз основа на телефонен разговор с деликвента Я.С.. Твърдят се
настъпили вреди по кабината на товарния автомобил **, основно в дясната
част, които съгласно изготвена частна експертиза, не подлежат на
отремонтиране, а налагат подмяна на цялата кабина на МПС. Поддържа се, че
непосредствено след инцидента ищецът потърсил представителя на ответното
застрахователно дружество в България – „Авус България регулиране на
щети“ ЕООД, ЕИК *********, София, като на 28.11.2017г. входирал
застрахователна претенция пред застрахователя, чрез представителя му в РБ.
Излага, че въпреки представените разходни документи е налице отказ за
признаване на застрахователно покритие и заплащане на застраховка от
страна на Делта Лойд. Застрахователят признал единствено щетите по
тегленото от товарния автомобил ремарке в размер на 2500 евро, което е
собственост на спедиторска компания и разходите са поети от нея. Поради
междувременно извършено преобразуване чрез вливане на Делта Лойд в
Национале Недерланд–НН, се поддържа иск срещу последното, чийто
2
представител потвърдил позицията на застрахователя Делта Лойд по
застрахователната претенция.
По делото е постъпил писмен отговор на ответното дружество, с който
се оспорва основателността на иска. Не се оспорва наличието на застраховка
ГО към датата на процесното ПТП за товарен автомобил **, модел **, рег.№
** с дружеството Делта Лойд, Нидерландия. Оспорва се основанието за
ангажиране отговорността на ответното дружество, поради липса на виновно
поведение от страна на водача на застрахования автомобил и на причинно-
следствена връзка между процесното събитие и твърдяните вреди по
автомобила на ищеца. Твърди се, че приложение в случая съгласно чл.17 от
Регламент № 864/2007 на ЕП и Съвета /Рим II/, намира шведското материално
право. Съгласно приложеното копие от КП, издаден от полицията на
Кралство Швеция, водачът на повредения автомобил Л.Х. е бил паркирал зад
камион с датска регистрация № **. В резултат от поледицата на мястото на
произшествието, българското превозно средство се подхлъзнало и ударило
намиращия се пред него паркиран датски товарен автомобил, като от това
произтекли вреди и за двете МПС. Твърди се, че процесните вреди са
настъпили от удара на двете превозни средства – българското и датското,
преди да настъпят последващите вреди между българския товарен автомобил
и нидерландския товарен автомобил с ДК № **. Двете произшествия отстоят
времево 30 минути. Освен това се твърди, че съгласно цитирания протокол за
ПТП са отразени следните увреждания на превозно средство „А“ /процесния
на ищеца/ – задните врати, бронята на ремаркето. В евентуалност се
поддържа, че ако бъде установена връзка между конкретното събитие и
вредите, то е налице съпричиняване от страна на първите двама водачи –
водачите на българския и датския товарни автомобили. Последните се
твърди, че не са предприели действия да предотвратят последващи вреди като
гарират/паркират/ автомобилите на безопасно място на паркинга. Оспорват се
и размерите на настъпилите имуществени вреди, както и претенцията за
законна лихва.
В срока по чл.373 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
3
От представения по делото в легализиран превод препис от
застрахователна полица №618976 (л.464), със срок на действие от 13.09.2017г.
до 13.10.2018г., сключена с Делта Лойдс груп, Нидерландия, се установява
факта на съществуващо правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена за т.а. модел „**“ с ДК № **, с лимит на
отговорността за имуществени вреди до 25000000 евро.
Няма спор между страните, че ответникът Национале Недърлендс се
явява универсален правоприемник на Делта Лойдс груп след преобразуване
чрез вливане (л.279).
За установяване факта на настъпване и механизма на твърдяното ПТП е
представен легализиран превод на Двустранен протокол за ПТП (л.128), от
който се установява, че на 11.11.2017г. около 16.30ч., на паркинг Шел в
гр.Явре, Швеция, е настъпило ПТП, при което водачът на т.а. модел „**“ с ДК
№ ** с нидерландска регистрация, Я.С.с при подхода си към паркинга не
успял да спре поради заледена настилка и се ударил в задната част на
полуремаркето на т.а. „**“ с ДК № ***, който към този момент се намирал в
паркирано състояние в колона от спрени автомобили. Описаните видими
щети по товарния автомобил „**“ са по задните врати (не се чете) и бронята
на ремаркето. Протоколът е подписан само от водача на нидерландския
автомобил.
Приет е като писмено доказателство, представен в превод от шведски
език, Сигнал за произшествие № 5000-К1417927-17, изготвен от Отдел 5100
РЕРСР4 на Полицията на Кралство Швеция, Полицейска регион Север,
генериран в Дигитализираната система за рапорти РАР, въз основа подаден
на 11.11.2017г. в 19:27 ч. сигнал от Й.Л. и Я.С.с. В същия е документирано, че
Й.Л. бил паркирал камион с датска регистрация **, собственост на „К
Педерсен“АПС, на паркинг при Е4 Йевре, когато камион с българска
регистрация ***, управляван от Л.Х., при опит да паркира зад датския
автомобил, поради поледицата, която била характерна за обстоятелствата в
този момент, се подхлъзнал и се сблъскал с камиона с датска регистрация, в
резултат на което възникнали щети и по двете моторни превозни средства.
Около 30 минути по-късно пристигнал Я.С.с, който управлявал камиона си с
нидерландска регистрация **, притежаван от „Ван Дейке“, с намерение да
паркира зад камиона с българска регистрация. Той също не успял да спре
4
поради поледицата и се блъснал в задната част на българския камион. На
превозното средство били причинени допълнителни щети отпред и отзад.
Нидерландският камион също получил щети. Посочени са значителни щети
отпред по кабината и в задната част на т.а. „**“ с ДК № ***.
Представена е фактура №10/01.02.2018г. с доставчик „Карт
Транс“ЕООД и получател „Марк Транс“ЕООД за извършен ремонт на т.а.
„**“ на стойност 23910 лева, съобразно приемо-предавателен протокол от
01.02.2018г., в който са описани дейности по челно стъкло, кабина,
оборудване кабина, инсталация, табло, монтаж легло, седалки, скоростен
лост, пулт управление кабина, врата дясна, фар десен, буза дясна, казан
чистачки, помпа кабина, подкалник десен, степенка дясна, спойлер кабина
десен, вентилатор, капак преден, маска, пружина с амортисьор, предна
кабина, демонтаж, монтаж кабина, монтаж стъкло, монтаж врати, смяна
помпа кабина, смяна инсталация.
Приета е като доказателство по делото проформа фактура №
**********/16.11.2017г. с доставчик ЕТ„Катя Шукалска“ и получател „Марк
Транс“ЕООД за транспорт на катастрофирал влекач от Швеция/Pitla-SE94494
до България/Варна на стойност 9169,32 лева.
С уведомление за щета от 28.11.2017г. (л.17) застрахователят е
уведомен за настъпилото ПТП чрез неговия номиниран кореспондент за
уреждане на претенции на територията на Република България „Авус
България - регулиране на щети“ЕООД гр.София.
Към представената по делото ликвидационна преписка е приложена
електронна кореспонденция между страните, проведена в периода
22.11.2017г. – 18.02.2020 г. (л.401-420). В отговорите си застрахователят е
изразил готовност да репарира единствено вредите по полуремаркето
(собственост на трето за спора лице), а щетите по предната част на влекача
счита за настъпили при първия удар не по вина на застрахования при него
водач. Излага се в отговора на застрахователя, че са получени допълнителни
данни, декларирани от другите участници в пътния инцидент, че българският
камион се е ударил в датския, като сблъсъкът е бил тежък и е причинил
повредите в преданата страна на българския камион. В писмо изх.
№0618/25.05.2018г. е обективиран изричният отказ на застрахователя, чрез
неговия номиниран кореспондент за уреждане на претенции на територията
5
на Република България „Авус България - регулиране на щети“ЕООД
гр.София, да изплати претендираното застрахователно обезщетение.
В заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза е прието, че на 11.11.2017 г., около 16:30 часа в
Кралство Швеция, на паркинг на бензиностанция „Шел“ на Е4 Йевре,
Йевребрюн (Участник II) товарен автомобил „** **“ с peг.№ ***, с водач
Л.Х., бил спрял зад товарен автомобил с peг.№ ** при навлизането в паркинг
с низходящ наклон по посока на движението и заледена пътна настилка.
Участник I с товарен автомобил „** **“ с peг.№ **, с водач Я.С.с, е навлязъл
в паркинга и се е ударил в полуремаркето на товарен автомобил „** **“ с peг.
№ ***. Вследствие на удара товарен автомобил „** **“ с peг.№ *** се е
изместил напред и се е ударил в полуремаркето на товарен автомобил с peг.
№ **. Вследствие на произшествието са настъпили материални щети по
превозните средства. След съпоставяне на уврежданията на товарен
автомобил „** **“ с peг.№ *** (описани от застрахователя в предна и задна
част) и схемата в Двустранен Констативен Протокол за ПТП, експертизата
счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт между три превозни средства,
насочени в една и съща посока, като задното превозно средство застига и
удря намиращото се пред него превозно средство, вследствие на което
последното се измества напред и се удря в третото превозно средство.
Причината за настъпване на произшествието е комбинация от несъобразена
скорост на движение на товарен автомобил „** **“ с pег.№ ** и наличието на
заледена пътна настилка, които водят до невъзможността да намали скоростта
си и да спре, при което е застигнал и ударил спрелия пред него товарен
автомобил „** **“ с peг.№ *** в задната част на полуремаркето. За товарен
автомобил „** **“ с peг.№ ** ударът е в предната част на влекача. За товарен
автомобил с peг.№ ** ударът е в задната част на полуремаркето. За товарен
автомобил „** **“ с peг.№ *** ударът с товарен автомобил „** **“ с peг.№ **
е в задната част на полуремаркето. За товарен автомобил „** **“ с peг.№ ***
ударът с товарен автомобил с peг.№ ** е в предната дясна част на влекача.
Експертизата приема уврежданията, установени и видими на предоставения
снимков материал, а именно: Фар десен - подмяна, Степенка дясна горна част
- подмяна и боядисване, Капак преден - подмяна и боядисване, Спойлер
страничен десен - подмяна и боядисване, Амортисьор кабина преден десен -
6
подмяна, Врата дясна - подмяна и боядисване, Капак/спойлер страничен
преден десен - подмяна и боядисване, Калник преден десен - подмяна,
Декоративен панел среден преден - подмяна и боядисване, Конзола дясна
преден амортисьор - подмяна и боядисване, Облицовка около десен фар -
подмяна и боядисване, Основа десен фар - подмяна, Лайстна под десен фар -
подмяна и боядисване, Лайстна под преден панел - подмяна и боядисване,
Степенка дясна долна част - подмяна и боядисване, Лайстна десен калник -
подмяна, Облицовка капак преден - подмяна и боядисване, Удължение врата
дясна - подмяна и боядисване, Панел ъглов десен - подмяна и боядисване,
Страница дясна - подмяна и боядисване. Общият размер на нанесените щети
по товарен автомобил „** **“ с peг.№ *** вследствие на удара от товарен
автомобил „** **“ с peг.№ ** възлиза на 23 946.86 лв. Оглед на автомобила не
е извършван, тъй като същият е бил отремонтиран.
В о.с.з. вещото лице пояснява, че по делото няма данни, от които да
бъде извършена преценка какви са точно щетите, понесени от двата
автомобила, датския и българския, при първоначалния удар. Липсват данни
за точния принос от всеки от участниците. Посочената в експертизата
стойност касае уврежданията само по камиона, без полуремаркето.
По делото са приложени постъпили в изпълнение на съдебна поръчка
извадки от Шведската нормативна уредба относима към деликтната
отговорност и гаранционната отговорност на застрахователя, на които е
извършен превод от лицензиран преводач /л. 706-716 от преписката на
делото/.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Преюдициален въпрос при правоотношенията с международен елемент
е определяне на приложимото право. В случая предметът и страните на спора
обуславят връзка единствено с държави-членки на ЕС, поради което
меродавни за определяне на приложимия закон са нормите на общностното
право и по-конкретно регламенти „Рим I“ и „Рим II“.
Съдът намира, че що се отнася до приложното поле на регламенти
„Рим I“ и „Рим II“, използваните в тях понятия „договорно задължение“ и
„извъндоговорно задължение“ трябва да се тълкуват самостоятелно с оглед на
систематиката и целите им. Би следвало също така да се има предвид, че
7
съгласно съображение 7 от всеки от двата регламента, целта е за
последователност при съответното прилагане на всеки от тези регламенти, но
също и Регламент „Брюксел I“, който провежда разграничение в своя член 5
между договорните отношения, деликтните или квазиделиктните отношения.
От практиката на Съда относно последния регламент следва, че само
правно задължение, което е поето доброволно от едно лице спрямо друго и на
което се основава искът на ищеца, се отнася до „дела, свързани с договор“, по
смисъла на член 5, точка 1 от този регламент (вж. решение Kolassa, C‑375/13,
EU:C:2015:37, т. 39). По аналогия и в съответствие с целта за
последователност при прилагането, следва да се счита, че понятието
„договорно задължение“, по смисъла на член 1 от Регламент „Рим I“,
обозначава доброволно поето правно задължение от дадено лице спрямо
друго.
Що се отнася до понятието „извъндоговорно задължение“ по смисъла на
член 1 от Регламент „Рим II“, понятието „дела относно „деликтна или
квазиделиктна отговорност“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент
„Брюксел I“, обхваща всяко искане, което има за цел да ангажира
отговорността на ответника и което не се отнася до „дела, свързани с
договор“ по смисъла на точка 1 от този член 5 (решение ÖFAB, C‑147/12,
EU:C:2013:490, т. 32 и цитираната съдебна практика). Освен това следва да се
има предвид, че съгласно член 2 от Регламент „Рим II“ последният се прилага
спрямо задълженията, произтичащи от вреда, тоест спрямо всяко засягане в
резултат на непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на
чужда работа без пълномощие или culpa in contrahendo.
Налага се изводът, че по отношение на поведението на виновния водач,
както и на водача на увредения автомобил с оглед възражението за
съпричиняване, се отчитат правилата за безопасност, сигурност и поведение,
които са в сила към момента и мястото на настъпване на вредоносния
факт/събитие, по аргумент от Регламент „Рим II“, в случая Шведското право,
а по отношение на гаранционно-обезпечителната отговорност на
застрахователя е приложим Регламент „Рим I“, тъй като същата произтича от
доброволно поето договорно задължение за репариране на причинените от
застрахования вреди.
Съгласно чл.7, параграф 2 от Регламент „Рим I“ при застраховка,
8
покриваща голям риск според определението в член 5, буква г) от Първа
директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г., приложимо е избраното
от страните право, а ако такова няма, се прилага правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя – т.е. в случая
Нидерландия, освен ако договорът е явно по-тясно свързан с друга държава –
в случая Швеция, по местоизвършване на деликта. Съгласно параграф 3 от
същата разпоредба по отношение на всички останали застрахователни
договори (без тези по чл.1, б. й) водещо е отново избраното от страните
право, стига да е в съответствие с лимитативно изброените възможности, а
ако избор не е направен, се прилага правото на държавата-членка, в която е
разположен рискът към момента на сключване на договора.
В разглежданата хипотеза страните по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ не са уговорили приложим закон, поради което,
при липса на данни да се касае за застраховка, покриваща голям риск,
отношенията следва да бъдат уредени съгласно чл.7, параграф 3, изр.3 от
Регламент „Рим I“, а именно според правото на държавата, в която е
разположен рискът. Доколкото предмет на застрахователното покритие в
случая е отговорността на застрахования за вреди, като място на риска следва
да се тълкува държавата по местонастъпването им – в случая Кралство
Швеция.
Съгласно параграф 10, алинея 2 от Шведския Закон за щети при ПТП
(1975:1419) ако МПС, което е в движение, бъде повредено, обезщетение при
ПТП е дължимо, само ако щетата възникне в пътното движение с друго МПС,
и е причинена вследствие на причиняване на вреда във връзка с управлението
на другото МПС или по причина на неизправности в другото МПС. В такива
случаи обезщетението е дължимо от задължителната автомобилна
застраховка за другото МПС. Според параграф 11, алинея 1 от същия закон,
ако възникне друга телесна повреда или материална щета вследствие на
движение с МПС, различна от посочената в параграф 10, обезщетението при
ПТП е дължимо от задължителната застраховка за МПС.
Тълкуването на двете разпоредби обуславя извод, че параграф 10 се
прилага при ПТП с участието на две и повече МПС, а параграф 11 се отнася
за всички останали хипотези. Разграничението е проведено в зависимост от
това дали вредите са причинени от сблъсък с друго превозно средство или с
9
препятствие различно от МПС (стълб, дърво, преграда и пр.). В първия
случай отговорност носи застрахователят на причинителя на щета, а във
втория – застрахователят на увредения автомобил поради липсата на друг
участник в ПТП.
В процесния случай се касае за верижна катастрофа между три товарни
автомобила, поради което активно материално легитимиран по иска е
застрахователят на виновния водач в хипотезата на параграф 10, алинея 2 от
Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419). Посочената разпоредба
предопределя и правната квалификация на иска.
За успешното му провеждане в тежест на ищеца е да установи при
условията главно и пълно доказване наличието на валидно сключен договор
за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
В разглеждания случай между страните не е налице спор, че в срока на
действие на валиден договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
процесният автомобил е претърпял пътно-транспортно произшествие. Не се
спори и относно факта на своевременното уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие при условията и в срока по параграф
31, алинея 1 от Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419). Искът е
предявен в рамките на предвидения в параграф 31, алинея 1 от с.з.
десетгодишен преклузивен срок и след изтичане на 6-месеца от окончателния
отказ на застрахователя съобразно изискванията на ал.2 от същата
разпоредба.
Спорният въпрос от фактическа страна е относно вината на
застрахования при ответника водач на МПС и причинната връзка на вредите с
негово противоправно поведение.
Преки доказателства за спорните факти не са ангажирани, но от
съвкупността от косвени такива може да се направи еднозначен извод, че
процесните имуществени вреди са настъпили в причинна връзка с
противоправното поведение на застрахования при ответника водач на т.а.
модел „**“ с ДК № **. В съставения двустранен протокол за ПТП се съдържа
10
признанието на последния, че неуспешната му маневра за паркиране е довела
до увреждане на т.а. „**“ с ДК № ***. В частта относно декларираните вреди
по т.а. „**“ с ДК № *** протоколът е нечетлив, поради което не би могло да
се приеме еднозначно, че същите се свеждат единствено до щетите, които се
разчитат (задните врати и бронята на ремаркето) и които не са предмет на
предявения иск. Отделно от това протоколът не е подписан от водача на
товарния автомобил „**“, поради което отразените в него удостоверителни
изявления не могат да се третират като признание за неизгоден факт. От
друга страна в съставения полицейски рапорт е документирано изрично, че
при втория удар по българския камион са причинени допълнителни щети в
предната част. Тълкуването на двете доказателства в тяхната взаимовръзка
обосновава извод, че вреди по предната част на автомобила са настъпили и
при втория пътен инцидент, причинен от т.а. модел „**“.
Безспорно е, че процесният автомобил е участвал в две произшествия,
настъпили на едно и също място през интервал от половин час. Вреди по
предната част на автомобила несъмнено са настъпили и при двата инцидента.
Отграничаването им обаче е технически и практически невъзможно, а и
ненужно, тъй като деформацията от втория удар поглъща тази от първия. При
втория удар допълнително се увреждат същите детайли и други такива, т.е.
степента на вредите се задълбочава. С оглед изложеното именно той е
решаващ за определяне на обема на щетите. В този смисъл са и изводите на
САТЕ, която дава еднозначно заключение, че комбинацията от несъобразена
скорост на товарния автомобил „**“ и заледена настилка е вероятната и
технически обоснована причина за настъпване на процесните вреди по
предната част на автомобила. С оглед изложеното следва да се приеме, че
вина за крайния вредоносен резултат има водачът на застрахования при
ответника автомобил, поради което са налице основания за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя.
Обемът на подлежащите на репариране вреди се определя от нормата на
глава 5, параграф 7 от Шведския закон за обезщетенията (1972:207), според
който обезщетението по повод на материална щета покрива стойността на
вещта или разходи за ремонт и намалениe на стойността, други разходи
вследствие на щетата и пропуснати ползи или нарушения в стопанската
дейност.
11
По отношение на вида, естеството и стойността за ремонт на увредените
детайли съдът кредитира заключението на САТЕ, доколкото е основано на
видимите на снимковия материал щети и на осреднени цени за резервни части
и труд след обстойно пазарно проучване. Претендираните разходи за ремонт
по процесната фактура не надхвърлят определената от експертизата стойност
23946.86 лева, поради което с оглед диспозитивното начало претенцията се
явява основателна до пълния предявен размер от 23 910 лева. Фактурираните
транспортни разходи в размер на 9 169.32 лева не са изрично оспорени по
основание и размер, поради което също подлежат на присъждане.
Съгласно параграф 12, алинея 2 от Шведския Закон за щетите по
пътищата (1975:1410) обезщетението за имуществени вреди може да бъде
коригирано, ако вината на пострадалото лице е допринесло за увреждането. В
случаите по чл.10, алинея 2 такова съучастие е налице, когато неизправност
на самото МПС или неизправност във връзка с управлението му са
допринесли за вредата. Съгласно параграф 12, алинея 3 от закона корекцията
се прави както е разумно с оглед участието на двете страни и обстоятелствата
като цяло.
Въпреки дадените изрични указания по чл.146, ал.2 от ГПК, ответникът,
в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства поведението на водача на
увредения автомобил да е допринесло за настъпване на щетите.
Отграничаването на вредите от първия удар не е възможно. Липсват данни да
е ангажирана отговорността на водача на българския влекач или неговия
застраховател за вреди по нидерландския камион, което е индиция, че същите
са били незначителни. Процесният автомобил е бил в покой към момента на
втория удар. Не са събрани доказателства същият да е бил паркиран в
нарушение на правилата на движение или при неполагане на дължимата
грижа. В този смисъл възражението на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно, поради което не са налице основания за редуциране на
размера на застрахователното обезщетение.
Възраженията за независимо съизвършителство също се явяват
неоснователни. Не е доказана причинната връзка между претърпените вреди и
неправомерно действие или бездействие на водача на нидерландския
автомобил. Още повече, че при независимото съизвършителство е
необходимо по недвусмислен начин да се отграничи дали претърпените от
12
деликвента вреди са резултат от собственото му противоправно поведение
или от това на другия участник. Освен недоказано, това твърдение изначално
не е годно да освободи ответника от отговорност, доколкото при
съизвършителство възниква солидарност между деликвентите, респективно
паралелна и пълна отговорност на техните застрахователи.
Налага се извод за основателност на иска в пълния претендиран размер
от 33079.32 лева, поради което следва да бъде уважен изцяло.
С оглед правоувеличаващия ефект на подаването на исковата молба,
главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска – 21.09.2020 г. до окончателното плащане.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер
на 4945.04 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (1323.17 лева),
депозит за вещо лице (436 лева), адвокатско възнаграждение (1500 лева),
такса за връчване на документи (127.13 лева) и разходи за превод на
документи (209.52 лева, 86.58 лева, 460.80 лева, 567.12 лева и 234.72 лева).
Претендираните от ищеца разноски в останалата им част се явяват
недоказани по основание и размер поради липсата на представени
разходооправдателни документи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национале-Нидерланден НН (NATIONALE-
NEDERLANDEN – NN, код на застрахователя № NL-110, с адрес: Кралство
Нидерландия, 2595 Ак‘с-Гравенхаг, ул.“Принцеса Беатрикслан“35, с
посочени идентификационни данни: Netherlands, Postbus 93604, 2509 AV Den
Haag, Prinses Beatrixlaan 35, като правоприемник на Делта Лойдс груп,
Нидерландия (Delta Lloyd Groep Particuliere Schadeverzekeringen N.V., VAT
Number: NL004303532B01), ДА ЗАПЛАТИ на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, с адрес на управление в с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна,
сумата от 33 079.32 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
по собствения на ищеца влекач „**“ с ДК № ***, включващо 9 169.32 лева,
заплатени от ищеца разходи за транспорт на катастрофиралия камион от
13
Швеция до България, както и сумата от 23 910 лева, представляващи разходи
за ремонтна услуга за поправка на товарния камион, претърпени в резултат на
настъпило ПТП на 11.11.2017г. на обществен паркинг в Швеция,
бензиностанция Шел на път Е4 Йевре, Йевребрюн, причинено виновно от
водача на товарен автомобил модел „**“ с ДК № **, регистриран в
Нидерландия, управляван от водача Я.С., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица №00300-618976, със
срок на действие от 13.09.2017г. до 13.10.2018г., сключена с Делта Лойдс
груп, Нидерландия, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба –
21.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание параграф
10, алинея 2 от Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419), приложим на
основание чл.7, параграф 3, изр.3 от Регламент „Рим I“.
ОСЪЖДА Национале-Нидерланден НН (NATIONALE-
NEDERLANDEN – NN, код на застрахователя № NL-110, с адрес: Кралство
Нидерландия, 2595 Ак‘с-Гравенхаг, ул.“Принцеса Беатрикслан“35, с
посочени идентификационни данни: Netherlands, Postbus 93604, 2509 AV Den
Haag, Prinses Beatrixlaan 35, като правоприемник на Делта Лойдс груп,
Нидерландия (Delta Lloyd Groep Particuliere Schadeverzekeringen N.V., VAT
Number: NL004303532B01), ДА ЗАПЛАТИ на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, с адрес на управление в с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна,
сумата от 4 945.04 лева, представляваща направени в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14