Решение по дело №833/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Заместник-директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас срещу Решение № 19/21.01.2025 г. по АНД № 8841/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено като неправилно Наказателно постановление с номер BG2023/1000-4130/НП от 22.01.2024г. на и.д. зам. Директор на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което на „БГ – Д. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], за нарушение на чл. 72 ЗЕКПСОИТДУ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 25 000,00 лв..

Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е възприел че се касае за изпълнително деяние „преминаване“, но неправилен бил изводът, че нямало извършено нарушение, тъй като дружеството изпращач имало разрешение за износ от Р Турция, а юридическото лице получател за внос от Р Чехия, тъй като не се касаело за две страни членки на европейския съюз, а за трета страна на произход на стоките по смисъла на т. 17 от § 2 от ЗЕКПСОИТДУ, поради което и извършеното не попадало в изключенията на чл. 8 ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ. Изразява се несъгласие с извода на съда, че представянето на такова разрешение не можело да се иска от превозвача, доколкото отговорността за представяне на документи била на шофьора, а задължението за снабдяване с разрешение за превоз на продукти свързани с отбраната било на други лица, а не на превозвача. Несъгласието се мотивира с противоречие на извода с вменените на превозвача отговорности по чл. 5, т. 33 и 34 от Регламент ЕС № 952/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 8, глава ІІІ, дял І от Конвенцията за общ транзитен режим, както и чл. 233, т. 3 и чл. 5 т. 40 от МКС, а именно Превозвачът да е този, чието задължение е да представи стоките пред митническите органи ведно с всички необходими документи, изисквани по прилагане на тарифни и или нетарифни мерки, съгласно митническото законодателство. Именно на това твърдение касаторът основава оборването на допускането от въззивния съд, че задължението на превозвача е обективно невъзможно, поради неснабдяването на изпращача с такъв документ с аргумент от чл. 11. Т. 2 от конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR), тъй като изпращачът отговарял за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността или нередовността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача и превозвачът отговарял като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители . Касаторът намира за неправилен извода на съда, че Постановление № 422 от 14.12.2022 се отнася само за внос на посочените в него две групи продукти , тъй като са касае за два списъка, а именно Списък на продуктите свързани с отбраната и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос, като изключението „при внос“ касаело само продуктите от втория списък. Оспорва се и възприетата от въззивния съд недоказаност на вида на процесната стока, а именно дали представлява контролиран обект, включен в позиция ML3 и на Списъка на продуктите свързани с отбраната от Постановление № 422 на МС от 14.12.2022 г. Сочи се, че наказателното постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и като такова било законосъобразно, поради което се моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на постановлението, като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която преповтаря изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „БГ Д. Д.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител по закон или пълномощие. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че правилно е възприета квалификацията „преминаване“, поради което деянието попада в изключенията на чл. 8, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, тъй като и изпращащата и получаващата държава са издали разрешения. Счита, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, което изключвало вината, като елемент на всяко административно нарушение. Посочва се, че наличието на облигационни отношения е неотносимо към административнонаказателната отговорност. Изтъква се неотносимост на възражението за наличие на два списъка, тъй като не се касаело за икономическа операция, а за международен превоз. Поддържа становище за недоказаност на вида на изделията като контролиран обект, включен в позиция ML3 и на Списъка на продуктите свързани с отбраната от Постановление № 422 на МС от 14.12.2022 г. На следващо място в отговора се посочва, че се касае за трансфер на стоки свързани с отбраната през територията на РБългария, тъй като държавата на доставчика е издала такова разрешение. Изтъква се несъответствия между констатираното нарушение и санкционната разпоредба, а именно непредставяне и непритежаване на разрешение, което били две различни деяния. Не било доказано от административнонаказващия орган дали гилзите били изделия с двойна употреба, а те не били, както и дали не попадали в изключенията на Списъка.

Посочва се, че митническия агент следвало да информира превозвача за задължението да се снабди с такова разрешение, ако не и да го снабди с такова и това изключвало, както вината, така и обществената опасност на нарушението. Претендира разноски.

В представената по делото писмена защита процесуалния представител на ответника по касация доразвива доводите си изложени в отговора и допълва, че задължение на товародателя е да осигури всички необходими документи

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за основателност на жалбата и моли за отмяна на решението.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, досежно съдържанието му. Посочил е, че не са допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя.

Приел е, че безспорно от събраните по делото доказателства е установена описаната в НП фактическа обстановка по която и самите страни не спорят, а именно, че: на 04.08.2023 година на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, [област], около 14.48 часа на трасе „Входящи товарни автомобили” пристигнал влекач марка „ДАФ”, модел ФТ ХФ с рег. № ********, теглещ полуремарке марка „Шмитц”, модел „СЦС 24Л 13.62 МБ Вариос” с рег. № ********, управлявана от П. Р. К. и превозвач – дружеството-жалбоподател. Влекачът идвал от Република Турция.

Влекачът превозвал няколко вида стоки, предназначени за европейския съюз, а именно: Лешници за РСловакия и празни гилзи с бойно предназначение („mermi kovani” в превод „гилзи за куршуми”) за РЧехия, последните с износител турската фирма „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” и с получател – чешката фирма „Лимит – зет С.Р.О.”

За превозваната стока водачът представил Транзитни митнически деклараци (ЕАД) – 2 броя, както и придружаващите товара документи: Пътни товарителници – 2 броя и Фактури – 2 броя,

По това време служебните си задължения на пункта изпълнявали митническите служители - свидетелите Д. В. В. и И. Е. Ч., и около 15.30 часа извършили физическа митническа проверка на стоките, тъй като според тях превозваните гилзи попадали в позиция ML3, „Метални или пластмасови елементи като капсулни втулки, ризници за куршуми, патронни ленти, водещи пояси и метални части за бойни припаси” от Приложение 1 (Списък на продуктите, свързани с отбраната) на Постановление № 422 от 14.12.2022 и подлежали на контрол при внос.

Установили, че процесната стока – гилзи, в товарното помещение отговаря на декларираната с ЕАД и на придружаващите документи, както и че е коректно класирана в код по КН 93063010 като същата попадала в позиция ML3 на посочения Списък на продуктите, свързани с отбраната, приет с Постановление № 422 от 14.12.2022 г. (отм). Констатациите от проверката били обективирани в Протокол № 23BG001015М028795 от 04.08.2023 година. Стоката била задържана, до представянето на Индивидуално или Глобално разрешение за внос или транзит, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министъра на икономиката и индустрията, а преписката била изпратена в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград.

С Постановление от 17.10.2023 г. РП- Хасково, ТО Свиленград отказва да образува наказателно производство за престъпление по чл. 233, ал. 1 от НК.

Процедура по издаване на Разрешение за внос на процесните гилзи за куршуми е стартирана след датата на констатиране на нарушението (04.08.2023 г.). Материалите по преписката били изпратени на административнонаказващия орган за реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя със съставяне на АУАН.

След надлежна покана на управителя на дружеството-жалбоподател, на 26.10.2023 г. бил съставен АУАН на основание чл. 230 от ЗМ и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представител на дружеството- жалбоподател от свидетеля Ж. Г. К. и в присъствието на двама свидетели. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 30.10.2023 г. Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок постъпило Възражение от пълномощника на дружеството-нарушител – адвокат К. А..

На база така съставения АУАН И.Д.Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2023/1000-4130/НП на 22.01.2024 година, с което налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 25 000 лв.

Районен съд – Свиленград е обсъдил подробно писмените доказателства и свидетелските показания, като е формирал извод, че не е доказано извършването на визираното в НП нарушение от страна на „БГ-Д. Д.” ЕООД. Като аргументи за това съдът е възприел че нарушението се изразява в „преминаване“, изразяващо се в транспортиране на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България по смисъла на § 2, т. 8 от ДР на ЗЕКПСОИТДУ и че на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, следва да се приеме, че към процесната дата за преминаването/транспортирането на процесните продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, не се изисква Разрешение за превоз на продуктите, издадено от Междуведомствената комисия, тъй като Държавата на доставчика в случая на т. дружество „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” е издала Удостоверение за разрешаване на износа (трансфера).

На следващо място в решението са изложени аргументи, че от „БГ-Д. Д.” ЕООД няма как да бъде изискано подобно Разрешение, тъй като той по силата на закона, респ. Правилника, не може да се снабди с такъв документ, поради което нямало как и да го представи и представянето и снабдяването с такъв документ било обективно невъзможно.

Развиват се доводи, че шофьорът също не можел да представи документа. Съдът е приел, че не се касае за внос на продукти, поради което било неприложимо Постановление № 422 от 14.12.2022 г., а отделно от това не било и доказано какъв бил вида на продуктите, тъй като балистичната експертиза макар и кредитирана от съда, се базирала на снимка, изпратена от дружеството получател и изобщо можело да няма връзка с установените на място гилзи.

С тези съображения съдът е отменил оспореното НП. Посочил е, че е налице съответствие между фактите и описанието на нарушението и санкционната норма.

Настоящата съдебна инстанция споделя възприетото като краен извод от Районен съд – Свиленград, че е налице основание за отмяна на НП, макар и с други аргументи:

Съгласно чл. 72 , ал. 1, т. 2 от ЗЕКПСОИТДУ на лицата, които осъществяват износ, внос, трансфер, брокерска дейност, транспортиране и/или транзит на продукти, свързани с отбраната и на изделия с двойна употреба, предоставяне на техническа помощ по отношение на изделията с двойна употреба, без съответните лиценз, регистрация, разрешение или удостоверение, се налага:имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци;“.

Видно от посочената норма, се касае за комбинирана норма, която съдържа правило за поведение, изразено с неговия обратен знак и следващото се наказание. Видно е от подхода на законодателя ,че се касае за няколко форми на изпълнително деяние, а именно:

1. Износ
2. Внос
3. Трансфер
4. Брокерска дейност
5. Транспортиране
6. Транзит

Същите може да касаят, както продукти свързани с отбраната, така и продукти и изделия с двойна употреба.

Настоящият състав на касационната инстанция не може да се съгласи с направения извод от въззивния съд, че е ясно по фактите какво приема за осъществено административнонаказващия орган.

Установява се, че в АУАН изпълнителното деяние е посочено като: „транзит“ на продукти.

От друга страна в наказателното постановление вече се касае за „транспортиране“ на продукти.

А в съдебното решение вече се говори за „преминаване“ на същите, като се коментира и че не се касае за „внос“.

Видно от Допълнителните разпоредби към ЗЕКПСОИТДУ „Транзит на продукти, свързани с отбраната" е транспортиране на несъюзни продукти, свързани с отбраната, които се въвеждат и преминават през митническата територия на Съюза с местоназначение извън Съюза.

"Преминаване" е транспортирането на продукти, свързвани с отбраната, или на изделия с двойна употреба през една или повече държави членки, различни от държавата членка на произход и от приемащата държава членка.

Съгласно дефинициите дадени в § 2 от ДР на закона между т. 7 и т. 8 има значителни различия, които имат пряко отношение както към съставомерността на нарушението така и към попадането в изключенията по ЗЕКПСОИТДУ за изискване на разрешение.

Тъй като „транспортирането“ няма самостоятелна легална дефиниция в ДР на ЗЕКПСОИТДУ по дедуктивния метод на анализ на т. 7 и т. 8 от § 2 следва да се направи извод , че всяко „преминаване“ е транспортиране на стоки, но не всяко „транспортиране“ е преминаване, т.е. транспортирането на стоки е общия термин, докато „преминаването“ и „транзит“ са по-тесни по смисъл, като обхващат единствено случаите, които отговарят на изброените в т. 7 или 8 предпоставки. В тази връзка настоящата касационна инстанция не възприема изложеното в атакуваното решение, че се касае за „преминаване“ на стоки със знак за равенство с транспортирането им, защото видно от текста на т. 8 при преминаването се касае за:

• продукти свързани с отбраната или изделия с двойна употреба
• които са транспортирани
• през една или няколко държави членки, които са различни от
• от държавата членка на произход
• и приемащата държава членка .

В конкретния случай се касае за държава на произход, която не е държава членка, а е трета страна, а именно Република Турция, следователно не е изпълнена четвъртата предпоставка, за да се приеме, че деянието изпълва признаците на „преминаването“. Следователно необоснован се явява и извода направен в атакуваното решение, че деянието попада в изключението по чл. 8, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, тъй като там се касае единствено за преминаване по смисъла на т. 7 от §2 на ДР на ЗЕКПСОИТДУ.

От друга страна в АУАН е посочен терминът „Транзит“, който е дефиниран в т. 8 от §2 на ДР на ЗЕКПСОИТДУ, като е посочено че се касае за

• продукти свързани с отбраната
• които са транспортирани
• същите са несъюзни
• въвеждат се и преминават през митническата територия на Съюза
• местоназначението им е извън съюза.

Видно от фактите по делото не е изпълнена последната предпоставка на соченото от актосъставителя изпълнително деяние „осъществила транзит“ , тъй като местоназначението на стоките не е извън съюза, а в Република Чехия.

Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

 

Безспорно е, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

Не може да се допуска едно съдържание в АУАН и съвсем различно в НП.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

В административнонаказателното производство съществува разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, където изрично е посочено в цитираната норма, че се допуска поправка на съдържанието на АУАН ако това не касае съставомерни признаци на нарушението, т.е. такива които не внасят неяснота относно основанието, на което се повдига административнонаказателното обвинение. В случая не се касае за такива обстоятелства , а напротив. При направеното възражение в тази връзка от страна на ответника по касационната жалба липсват аргументи, при които да се отхвърли това възражение като неоснователно. Всяко конкретно разминаване на обстоятелствата по извършеното административно нарушение, като в конкретния е допуснато изобщо да не може да се установи коя от формите на изпълнително деяние е приел административнонаказващия орган, че е осъществена е толкова съществено че дори съставът на предходната съдебна инстанция не се е ориентирал и е коментирал „преминаване“, „транспортиране“ и дори „внос“. Това съществено е ограничило правото на защита на нарушителя.

Налице е съществено нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което не е възможно да бъде поправено в хода на съдебното производство с установяване на обективните факти. Допуснатият порок е съществен и води до самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност. Настоящия състав на касационната инстанция намира, че след като не се установява от съставените актове за какво точно е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството то не следва да се обсъждат останалите елементи на нарушението, доколкото същото не би могло да бъде установено дали е извършено.

Доколкото направения от Районен съд – Свиленград краен извод за изхода на административнонаказателния процес съответстват на крайния извод на настоящия състав по обстоятелствата по делото и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски, представляващи уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, които следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници“ /по аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗМ/.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/21.01.2025 г. по АНД № 841/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище – [населено място], да заплати на „БГ – Д. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], сумата в размер на 3000 /три хиляди/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението е окончателно.