Р Е Ш Е Н И Е
№ 260802/ 04.12.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на девети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 4327 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В.С.С.
против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, за осъждане на ответния застраховател да
заплати на ищеца сумата от 900 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо по
застраховка „Каско+”, съгласно полица № 440120021006123 / 17.02.2020 год., за
вреди от злоумишлени действия на неизвестно лице, причинени на 13.05.2020 год.
на застрахования автомобил „*****”, рег. № *****, собственост на ищеца, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска - 04.08.2020 год. до
окончателното плащане.
Така предявените
искове са с правно основание в чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в
съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответния застраховател оспорва исковете по изложени в отговора на исковата молба съображения, релевира възражение за прихващане с насрещно свое вземане, възлизащо на 107.10 лв. Също ангажира доказателства и претендира разноските по делото.
След като извърши анализ на събраните доказателства, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Ищецът е собственик на лек автомобил марка „****”, модел „****”, рег.№ *****, за който е била сключена застраховка „Каско+”, с период на покритие от 19.02.2020 год. до 18.02.2021 год. и разсрочено плащане на застрахователната премия, като към момента на приключване на съдебното дирене са заплатени две вноски.
На 18.05.2020 год. ищецът е уведомил писмено застрахователя за настъпило на 13.05.2020 год., пред бл.21 в ж/к „Зорница“, гр.Бургас, застрахователно събитие с процесния автомобил, който е бил надран.
На същата дата е извършен оглед на автомобила, като са описани повредените детайли - лява и дясна предни врати, лява и дясна задни врати, ляв и десен преден калник, ляв и десен заден калник, а също начина, по който подлежат на ремонт - чрез пребоядиване.
Въпреки това, с писмо от 29.05.2020 год. до ищцеца, застрахователят е отказал да изплати обезщетение за отстраняване на констатираните повреди. Отказът е повторен и в писмо от 09.06.2020 год., като е мотивиран с т.9.1.9 от раздел I на общите условия, приложими за сключената застраховка - деклариране на обстоятелства от застрахования, различни от действително случилото се.
Според заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, разходите за отстраняване на уврежданията (само на увредените детайли) възлизат на 747.26 лв., като е налице некачествено пребоядисване на отделни детайли, с различни нюанси, но поради липса на протокол за оглед при сключване на застраховката, е прието, че тогава автомобилът е бил в настоящото си състояние, с изключение на надрасканите детайли. Според експерта, повредите по лаковото покритие на боята и разликата в нюансите са с давност от няколко месеца, при изложение на слънце.
Изслушани са и свидетелите С. и ****, от показанията на които се установява настъпването на застрахователното събитие, както и констатациите на застрахователя при огледа.
При така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира исковете за основателни.
Към датата на възникване на застрахователното събитие страните са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение, по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”.
Установено е и настъпването на събитието, като по мнението на настоящия състав процесният случай не попада в изключените рискове, според р. І, т. 9.1.9 от действащите общи условия. За да позове отказа си на посочената хипотеза, не е достатъчно застрахователят в отказа да цитира конкретен текст от общите си условия, обявявайки бланкетно, че е извършил задълбочен анализ и проучване на документите, твърденията и фактите, а да посочи кои точно обстоятелства, посочени от застрахования, са различни от случилото се. Само по този начин би било възможно извършване в настоящото производство на проверка за наличие или липса на посоченото основание, изключващо отговорността на застрахователя в светлината на чл.408 от КЗ.
Но тъй като нито в производството пред застрахователя, нито в настоящото, се събраха доказателства от подобен род, а застрахователно събитие е сред покритите рискове – р. ІІ, т. 2.1.5 от общите условия, ответникът дължи обезщетяване на ищеца, при условията и в сроковете, определени в р.ІІ, т.10.5.
Освен всичко казано дотук, следва да се отбележи, че наличието на повреди по лаковото покритие на отделни детайли от автомобила, както и боядисването им с различни нюанси, също е негодно да обслужи тезата на ответния застраховател. Първо, защото тяхната давност предхожда сключването на застрахователния договор, т.е. тези увреждания са били налични и следователно - известни на застрахователя при сключване на застраховката. Второ - касае се за увреждания, за които застрахованият не е заявил претенция, а е посочил само надраскванията, които биха могли да се отстранят с пребоядистване на надрасканите детайли.
Поради това главният иск с правно основание чл.405, ал. от КЗ е основателен, но не за пълния си заявен размер, а до размера, посочен в заключението по автотехническата експертиза - 747.26 лв.
Но възражението за прихващане на ответния застраховател също е основателно. Както се установи, при липса на доказателства в обратна насока, ищецът е заплатил само първите две вноски по застрахователната премия. Същевременно, изплащането на обезщетение представлява изпълнение на застрахователя по договора за застраховка, поради което застрахованият следва да е изпълнил точно насрещнотоси задължение за заплащане на премията. Той дължи две вноски от по 53.55 лв. или общо 107.10 лв., поради което, след прихващане на двете насрещни вземания, ищцовото се явява погасено до размера на по-малкото от тях - за горницата над 640.16 лв. (747.26 лв. - 107.10 лв.).
За меродавен момент, към който се извършва прихващането, съдът приема датата на изискуемост на вземането на ищеца, респ. на която застрахователят е бил длъжен да изплати обезщетението, след изтичане на срока по чл.405, ал.1 вр. с чл.108, ал.1 от КЗ или на 03.06.2020 год. (арг. чл.104, ал.2 от ЗЗД и чл.369, ал.2 от КЗ).
Ето защо, главният иск следва да се уважи за горепосочения размер - 640.16 лв.; за горницата над уважения, до размера от 747.26 лв. - да се отхвърли, като погасен чрез прихващане, а за горницата над този размер, до пълния предявен - да се отхвърли, поради неоснователност.
Частичната основателност на главната претенция има за закономерна последица уважаването на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва за забава върху основателния размер на обезщетението, за периода от датата на депозиране на исковата молба - 04.08.2020 год. до окочателното изплащане.
При този изход на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват деловодни разноски, които за ищеца възлизат на 426.77 лв., а за ответника - на 147.24 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****и ****, на основание чл.405, ал.1 от КЗ и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.409 от КЗ, да заплати на В.С.С. ***, ЕГН - **********, сумата от 640.16 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско+”, съгласно полица № 440120021006123 / 17.02.2020 год., за вреди от злоумишлени действия на неизвестно лице, причинени на 13.05.2020 год. на застрахования автомобил „*****”, рег. № *****, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху горната главница, начиная от датата на завеждане на иска - 04.08.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, в частта над уважения размер до размера от 747.26 лв., поради извършено прихващане с насрещно вземане на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за неплатени вноски по застрахователна премия, възлизащи на 107.10 лв., а в останалата му част до предявения размер от 900 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху прихванатия и неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на В.С.С. деловодни разноски в размер на 426.77 лв.
ОСЪЖДА В.С.С. да заплати на ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД деловодни разноски в размер на 147.24 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:.........................
Вярно с оригинала!
К.К.