РЕШЕНИЕ
№135
11.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Ангелина Латунова ….…………………………………………………………...
Прокурор: Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1253 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.С.С.С., с ЛНЧ:**********, непълнолетен, действащ със съгласието на представител по чл.25 от ЗУБ, гражданин на И., с адрес: РПЦ Харманли, гр.Харманли, ж.к.„Д.“ №2*, срещу Решение № 6422/25.10.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените от решаващия орган съображения били изцяло незаконосъобразни, тъй като същият игнорирал заявените от търсещия закрила факти, за причините за напускане на страната му, свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Сочи се, че причините за напускане на областта А. били свързани с напредването на ислямистите от ДАЕШ. Аргументацията на административния орган в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложената от оспорващия фактическа обстановка. Органът отказал правото да се търси безопасност за живота, като се позовал на изходящи от самия него справки, които освен това не били актуални към датата на постановяване на решението. Твърди се нарушение на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ поради това, че административният орган не кредитирал фактите, които молителят изложил пред него. Нарушени били и чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ, както и чл.35 и чл.36 от АПК. Цитира се съдебна практика, като се счита, че бил налице пропуск при изследване на фактите, свързани с личното положение на молителя. Оспореният административен акт противоречал и на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Жалбоподателят не можел да се върне в И., защото към настоящия момент ситуацията там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за живота му. Твърденията на органа за спокойствие в И.ски Кюрдистан не отговаряли на истината. Видно било от редица статии, че в този район се извършвали атентати, което представлявало реална опасност за живота на оспорващия и на семейството му. В подкрепа на последното се цитира част от статия на електронно издание, като се сочи, че съдържанието на материала напълно дискредитирало твърденията на административния орган за безопасност в страната по произход на жалбоподателя. Подходът на органа противоречал на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, която изисквала цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут. Този подход бил свързан най-вече със събирането на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Във визираните в решението справки не били посочени източниците, въз основа на които били изготвени. В нарушение на принципите на истинност и съразмерност не била обсъдена в цялост съдържащата се в цялост фрагментарна информация. Неправилно била тълкувана и приложена нормата на чл.9 от ЗУБ. Навеждат се и доводи, че административният орган не установил по категоричен начин ситуацията в страната по произход на оспорващия да се била подобрила и че била далеч от въоръжен конфликт. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на преписката на административния орган за предоставяне на закрила.
Ответникът председател на Държавната агенция по бежанците към МС, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, вх. № 42181/18.05.2019г. жалбоподателят Х.С.С.С. е поискал закрила от Република България. Тъй като молителят не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация с рег.№ 42181/18.05.2019г. по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.С.С.С., гражданин на И., роден на *** г. в гр.А., неженен. Попълнен е и регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила е бил записан като Х.С.С.С., гражданин на И., роден на *** г. в И., гр.А., неженен, религия – мюсюлманин сунит, етническа принадлежност – кюрд, с начално образование, професия дърводелец.
С писмо с рег.№ 42181/20.05.2019г. на ДАБ, директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.
С писмо с рег.№М-882*/17.06.2019г., с рег. №42181/19.06.2019г. на ДАБ, на директора на специализирана дирекция “Миграция“ в ДАНС е посочено, че ДАНС не възразява на Х.С.С.С. да бъде предоставена закрила в Република България.
С писмо с рег.№42181/29.05.2019г. до кмета на община Харманли е поискано назначаване на представител при провеждане на производството с чужденеца, съгласно чл.25, ал.1 от ЗУБ.
С писмо с рег.№42181/29.05.2019г., до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Харманли е поискано определяне на социален работник, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗД.
Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-066/31.05.2019г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Харманли, с рег.№ 42181/03.06.2019г. в ДАБ, Х. Т. Д. е определена за представител на дирекцията при провеждането на интервюто с Х.С.С.С..
Със Заповед № РД-512 от 03.06.2019г. на ЗА Кмета на Община Харманли, на основание чл.25, ал.1 от ЗУБ за представител на непълнолетния Х.С.С.С. е назначена Ц.Т.-ст.експерт в отдел“Образование и социални дейности“ при Община Харманли.
По искане на представителя по чл.25, ал.1 от ЗУБ, с рег. № 42181/07.06.2019г. при ДАБ, с Решение № 19-115-189/04.06.2019г. на Председателя на НБПП, за предоставяне на правна помощ на Х.С.С.С.-консултация в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, до приключване на административната фаза на същото, е назначена адв. М.Х.Д. .
На 06.06.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол с рег.№УП-42181/06.06.2019г. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, че е роден на ***г. в И. и няма роднини в държава членка на ЕС. Напуснал И. преди около 2 месеца в средата на м.април 2019г. нелегално със самолет от летище А. до летището в Истанбул. Когато напускал И. в себе си имал национален паспорт. В гората изгубил багажа си, а паспортът му бил там. В България влязъл нелегално на 15.05.2019г., но когато прескочил оградата паднал и си счупил крака и бил отведен в болница в Бургас. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС, за пръв път напускал И.. Не бил подавал молба за международна закрила в друга държава освен България. Чужденецът заявил още, че не членува в политическа партия или въоръжена групировка, никога не е имал проблеми с официалните власти в страната си на произход, не е бил арестуван или осъждан и не е имал етнически или религиозни проблеми. Посочил, че преди да напусне И. е живял в град А., общ.Коя. Ходел на училище до 5-ти клас, след това работел като дърводелец. Имал приятелка в Коя, имал проблеми с братята на годеницата му и с вуйчо й .Тя се казвала Х.и била на 16 години. Роднините й не искали тя да има отношения с него. Братята й и вуйчо й в началото го заплашвали с думи, а после с оръжия. Не го искали защото бил беден. Веднъж отишъл в Дахок, после се върнал в А., а след това отишъл в Сюлеймания при роднини. Не останал там, защото му свършили парите. Имало работа, но той искал да работи в Коя. Нямало друга причина поради която напуснал страната си. Работел и давал пари на баща си. Само имал проблеми със семейството на Х.. Не се оплакал в полицията, защото те се познавали с полицията. Заявява, че не би се върнал в държавата си по произход, защото те щели да то намерят и да го убият. Подал молба за закрила защото тук си счупил крака, а после след като оздравее щял да замине в Германия. По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, определеният от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Харманли социален работник, назначеният адвокат и преводач.
С Решение №6422/25.10.2019г. на председателя на Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на кандидата за закрила, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ.
Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установявало за Х.С.С.С. да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Сочените от кандидата такива за напускането на И. били лични и криминални и те не кореспондирали с разпоредбите на ЗУТ. Същите не отговаряли и на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Нито молителят, нито семейството му били заплашвани по етнически или религиозни причини. От анализа на фактическите обстоятелства и изявленията на чужденеца по време на интервюто се стигало до извода, че в кокретния случай не ставало дума за лице, което се нуждаело от международна закрила, а за лице, което търси по-добър стандарт на живот. Поради тези причини искането на чужденеца за предоставяне на статут било неоснователно.
Административният орган е приел, че липсвали и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради което спрямо молителя не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че е бил принуден да напусне И. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Прието е и че в И. не била налице ситуация на безогледно насилие, поради което не били налице и предпоставките на чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ. В решението е посочено и че липсвали данни за отрицателни предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Не били налице и предпоставките за предоставяне на закрила по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на 29.10.2019г., а жалбата е подадена на 31.10.2019г. (видно от поставения регистрацинен номер), следователно същата е депозирана при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Изхожда от активно легитимирана страна
– адресат на акта, отправена
е до местно компетентния административен
съд и е насочена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Не се установява нарушение от категорията на съществените и касателно процедурните изисквания на Закона за закрила на детето-при провеждане на интервюто с чужденеца е взел участие определен от Директора на Д“СП“-Харманли социален работник, в административната фаза на производството е представен и административен доклад. Спазени са изискванията на чл.25, ал.1 от ЗУБ, доколкото, видно от представените по делото доказателства, на жалбоподателя е назначен представител по реда на чл.25, ал.1 от ЗУБ, който също е присъствал при провеждане на интервюто. Нещо повече- в административната фаза непридружения непълнолетен е разполагал и с назначен адвокат, който да осъществява правна помощ и той е присъствал при провеждане на интервюто с кандидата за закрила.
Съдът намира за неоснователно оплакването за нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му на произход –И.. Ето защо съдебният състав намира за неоснователно оплакването, че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа, че в бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в И. , която се явява страната по произход за търсещия закрила. Няма нито един наведен довод от жалбоподателя, че същият е обект на преследване от държавните власти в И. или и от някоя друга организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, срещу които държавните не могат или не искат да противодействат. Заявените от молителя обстоятелства не представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е изводът на административния орган, че действителният мотив за напускането на И. и нежеланието на чужденеца да се върне в тази държава или в държавата си по произход е стремежът към по-добър стандарт на живот. Правилно е и заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителя или семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”. Правилно бежанската история на кандидата е изследвана в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година(приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на
По отношение
наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца,
следва да се отбележи, че в случая не се установява в И. жалбоподателят да е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание ли
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Нужно е да
се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с
чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело №C-
465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji
vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело №С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на
Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във
връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това
решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно
насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която
хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по
произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства,
при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила
там.
В тази връзка следва да се посочи, че сигурността
на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки
решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента
на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за
действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота
на търсещия убежище, следва да са актуални. Действително ситуацията в
различните райони на И. е разнородна и
от значение е и каква е ситуацията в тази част на страната от която идва
кандидата за закрила.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-432/22.07.2019 г. и справка № МД-373/14.06.2019г., изготвени от Директора наДирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно република И. и И.ски Кюрдистан и е цитирал част от съдържащите се в справките данни в акта си. Въз основа на така изложените данни органът е приел, че не може да се направи извод за безогледно насилие на територията на И..
Според съда,
изводът на Председателят на ДАБ-МС, за липса на предпоставки за
предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателят е правилен. Това е така, тъй
като изложеното по-горе относно
ситуацията в И., възприето в оспореното решение не се опровергава от фактите удостоверени в
приобщените в хода на съдебното
производство справки относно И. и И.ски
Кюрдистан. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната
и за наличието на конфликти, то същите
не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и
териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска
история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен
статут на жалбоподателя. Обратно на твърденията в жалбата, от горецитираните
справки е видно, че трите провинции на И.ски Кюрдистан –А.(където е живял и жалбоподателя до напускане на
страната му по произход), С. и Дахок се радват на „стабилно състояние на сигурността“ от
началото на 2014г. , а град А. - столицата на И.ски Кюрдистан е сред петте
най-безопасни града в света. В гр. Койя, провинция А., работят държавни партньори, които
предоставят централизирани и свързани със закрила услуги на повече от 4200 души
между януари и март 2019г. Достъпът до И.ски Кюрдистан е възможен чрез
международни полети, осъществявани от летищата в А. и С., като в И.ски
Кюрдистан има повече от 70 000 вътрешно
разселени лица. Видно е от справките приети в хода на административното
производството и че на 09.12.2017г. И.ските военни са заявили, че „напълно са
освободили цялата И.ска територия от терористичните банди на
групировката“Ислямска Държава“.
Справките са основани на официални данни вкл.
такива предоставени от ЕСПОУ, и изложеното в тях не е опровергано с други
надлежни доказателства представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство
.
От гореизложеното може да се направи извода,
че въпреки сложността на ситуацията в И.,
то степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на
административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради
което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване
там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, сочат, че в страната обстановката е овладяна
до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е
възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Ето защо жалбоподателят би могъл ефективно да
се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на
ВАС изразена в Решение №8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2*18/2009
г., 5-членен състав и Решение №8983 от 21.06.2012 г. по адм. дело №1264/2012 на
Върховния административен съд , включително най-новата и актуална такава
изразена в Решение №9989 от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 4211/2017г.;
Решение № 9986 от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 5420/2017г., Решение №
9049 от 11.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 4574/2016г., Решение №
7577/15.06.2017г. на ВАС по адм. дело № 3361/2017г. Решение № 6896 от
02.06.2017г. на ВАС по адм. дело № 13652/2015г., Решение № 5993 от 15.05.2017г.
на ВАС по адм. дело № 8130 /2016г. и мн. др.
В тази връзка, позовавайки се на разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, административният
орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като явно
неоснователна.
Правилен се явява и изводът, че не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Налага се извода, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.С.С., с ЛНЧ:**********-непълнолетен, действащ със съгласието на представител по чл.25 от ЗУБ, гражданин на И., с адрес: РПЦ Харманли, гр.Харманли, ж.к.„Д.“ №2*, срещу Решение № 6422/25.10.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: