Решение по дело №129/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 121

 

гр. Силистра,  12.06.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Йовчева АНД № 129 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила Рµ жалба РѕС‚ Р“.И.Р¤. РІ качеството РјСѓ РЅР° представляващ „Х.“ РђР” СЃ ЕИК …, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ. РЎ., СѓР». „Т.“ в„– … против Наказателно постановление в„– 19-001085, издадено РЅР° 05.02.2020 Рі. РѕС‚ Р”. Р”. Р”. – директор РЅР° Дирекция “Инспекция РїРѕ труда” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° жалбоподателя РІ качеството РјСѓ РЅР° работодател РЅР° основание чл. 413, ал. 2 РѕС‚ Кодекса РЅР° труда (РљРў) В Рµ наложена имуществена санкция РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° извършено нарушение РЅР° чл. 135 РѕС‚ Наредба в„– 7 Р·Р° минималните изисквания Р·Р° здравословни Рё безопасни условия РЅР° труд РЅР° работните места Рё РїСЂРё използване РЅР° работното оборудване.

В депозираната жалба се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно и неправилно. На първо място жалбоподателят сочи нарушение на чл. 57 от ЗАНН, а именно липса на описание на нарушението, датата и мястото на извършеното, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Жалбоподателят преценява, че следва в НП да са посочени кои са местата, където шумовите характеристики се считат за близки или по-високи от допустимите, за да налагат замерване на шума най-малко веднъж в годината. Посочено е, че не е констатирано неизпълнение на защитни мероприятия. Отделно се сочи, че не е ясно кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Според жалбоподателят описанието на нарушението не съответства на посочената правна квалификация. Твърди се, че защитни мерки са предприети, а НП не е констатирало нарушения при описанието на деянието. Сочи се неправилно приложение на санкционната разпоредба. Навеждат се доводи, че липсата на измерване на шума не представлява неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия. Отделно се сочи, че мерките са предприети от работодателя, който е осигурил антифони, тиха стая за почивка, две допълнителни почивки и допълнителен отпуск. Твърди се, че изискването на чл. 135 на наредбата представлява формално задължение, чието неизпълнение не води до нарушаване на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В този смисъл се излагат доводи за маловажен случай. В случай, че съдът не приеме изложените доводи за незаконосъобразност, жалбоподателят изразява становище за прилагане на чл. 413, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят изтъква още, че реално до посочената във фактите дата 19.03.2019 г. не е изтекъл едногодишен срок, а нивото на шума е измерено на 30.01.2020 г., видно от Сертификат № А-5. Моли се за отмяна на процесното НП, а алтернативно за приложение на чл. 415в или чл. 413, ал. 1 от КТ.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

При редовно призоваване за жалбоподателя не се явява представляващия или упълномощен от него процесуален представител.

За въззиваемата страна  се явява упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Изтъква, че няма  допуснати съществени нарушения. Посочен е периода на нарушението, а именно от 19.03.2019 г. до момента на проверката. Посочено е мястото на извършване на нарушението, а именно производствените помещения на „Х.“ АД. Описани са доказателствата и е налице фактическо обвинение. Уточнява, че в хода на извършената проверка, осъществена на 08.01.2020 г. контролният орган е изискал документация, свързана с измерване на шумовите характеристики в подконтролния обект. Работодателят недобросъвестно отказал предоставянето на документация, затормозявайки проверката. Все пак представил сертификат за контрол и протокол за контрол на шума от 19.03.2018 година. След извършения преглед и анализ на представената измервателна документация контролният орган  стигнал до извода, че в нарушение на установения режим при извършване на проверка на работните места и работното оборудване, където шумовите характеристики са близки и по-високи от допустимите за извършване на периодично измерване, работодателят не е осигурил контрол на шума в определения едногодишен срок, считано за целия период от 19.03.2019 г., в срока в който би трябвало да бъде извършено контролното измерване и до момента на самата контролна проверка. Позицията на жалбоподателя, че процесното нарушение не допълва фактическия състав на чл. 413, ал. 2 от КТ приема като несъстоятелна. Навежда доводи, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 55 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд по законова делегация е издадена Наредба № 7, където се съдържа именно нарушената разпоредба по чл. 135. В чл. 55 от ЗБУТ лицата, които нарушат изискванията или не изпълнят задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, чл. 414, чл. 415, чл. 416 и чл. 415в от КТ, както и другите специфични за съответната дейност законови и подзаконови нормативни актове. Изтъква, че имено такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работното оборудване. На базата на цитираната препращаща разпоредба в чл. 413, ал. 2 от КТ е регламентирана специалната административно наказателна отговорност за работодатели, които не осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Счита, че разпоредбата на чл. 39 от ЗАНН е неотносима към настоящия случай, доколкото в КТ не е предвидена възможност за налагане на административно нарушение глоба срещу издаване на квитанция или фиш от овластените органи. Посочва още, че не са налице предпоставките за преквалифициране на случая като маловажен по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Навежда доводи, че за да е съставомерно деянието по коментирания текст е необходимо нарушението да е отстранено своевременно и за наетите лица по трудово правоотношение да не са настъпили вредни последици. Излага становището на наказващия орган, че нарушението не е отстранено веднага, доколкото макар да е констатирано на 08.01.2020 г., контролни измервания са направени на 30.01.2020 г. Посочва, че АНО е нямал информация към момента на издаването на НП за тези измервания. Освен това счита, че процесното деяние представлява резултатно нарушение, доколкото накърнява обществените отношения, свързани с осигуряване на безрисковата и здравословна среда. Последица от извършеното нарушение е засягането на трудовите права на наетите лица, т.е. обезпечаване на производствения процес чрез нормални шумови характеристики. Моли съдът да потвърди процесното НП. Претендира изплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

При редовно призоваване Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.01.2020 г. актосъставителят М.Г., назначена на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С., придружена от свид. Р.И. на длъжност помощник инспектор, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в предприятието на жалбопотеля за производство на домакински съдове от неръждаема стомана, находящо се в гр. С. на ул. „Т.“ № …. След като свидетелите направили оглед по работните места, изискали документи. В хода на проверката те установили, че не е било извършено ежегодно измерване на шум в местата, които не отговарят на нормите на стойностите на шум. В хода на проверката жалбоподателят представил Сертификат за контрол № 50 от 19.03.2018 г. и Протокол за контрол на шум № III-10 от същата дата, издадени от орган за контрол вид С при ЕТ „С. – Ю. С.“ – гр. В. Т.. В т. 4.2. на сертификата контролният орган е посочил, че при замерването е установено дневно ниво на шум dB (A) заедно с присъединената неопределеност в пункт № 4, който не съответства на долната и съответства на горната стойност за предприемане на действия по Наредба № 6 в ДВ бр. 70 от 2005 г. свидетелите посочва, че за тях било необяснимо поведението на управителя, който се държал безобразно и отказал да завери за вярност копия на предоставените от него документи. Управителят бил помолен да даде обяснение защо не е направено замерване. Той обаче отказал да даде писмено обяснение. Заявил устно пред проверяващите, че са пропуснали да извършат замерване. Проверяващите установили, че последното замерване е извършено на 19.03.2018 г. и от този момент до момента на проверката не било извършено последващо замерване. То имало за цел предприемане на последващи действия, а именно шумоизолация, раздаване на антифони, проследяване здравния статус на работещите.

Актосъставителят Г. преценила, че в нарушение на установения режим за извършването на проверка на работните места и работното оборудване, където шумовите характеристики са близки и по-високи от допустимите при извършване на периодично измерване, работодателят не е осигурил контрол на шума в подконтролирания обект в определения едногодишен срок, считано до 19.03.2019 г. и до момента на проверката. С оглед описаните факти приела, че работодателят е нарушил чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

На 28.01.2020 г. актът е предявен на управителя в присъствието на свид. Р.И. и М.Г..

С Наказателно постановление № 19-001085, издадено на 05.02.2020 г. наказващият орган наложил на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Още преди издаването на НП работодателят предприел мерки да извърши такова замерване, видно от представения Сертификат за контрол № А-5 от 30.01.2020 г. ведно с Протокол № А-Ш 4 от същата дата, неразделна част от сертификата.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е  частично основателна.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. В акта е отразено, че в установения едногодишен срок не е извършен контрол на шума в подконтролния обект, т.е. нарушението е извършено след 19.03.2019 г. Правилно е преценено, че това е едно продължено нарушение. Доколкото според наредбата такова замерване следва да бъде извършено веднъж годишно, а работодателят е извършил последното на 19.03.2018 г., то нарушението е факт, считано от 20.03.2019 г. и бездействието продължава до момента, в който работодателят го отстрани, извършвайки предвиденото в наредбата замерване. Доколкото събраните доказателства сочат, че замерване е извършено на 30.03.2020 г., то съдът приема, че бездействието е продължило до тази дата. Не е вярно, че липсва място на извършване на нарушението. В акта е посочено, че работодателят не е осигурил контрол на шума на работните места в определения едногодишен срок. Налице са всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните за актосъставителя и тези, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят подробно е посочил, че на 19.03.2018 г. е извършено замерване, видно от представен от работодателя сертификат. Посочено е, че контролният орган е установил, че дневното ниво на шум не съответства на долната и съответства на горната стойност за предприемане на действия, съгласно Наредба № 6 от 2005 г. Описано е, че в установения режим за извършване на проверки на работните места и работното оборудване, където шумовите характеристики са близки и по-високи от допустимите при извършване на периодично измерване, работодателят не е осигурил контрол на шума в подконтролирания обект в определения едногодишен срок, считано до 19.03.2019 г. и до момента на проверката. Не се налага подробно описание на работните места, където шумовите характеристики се считат за близки или по-високи от допустимите, тъй като е предявено обвинение за нарушение по чл. 135 от Наредба № 7. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения чл. 43 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните  относно актосъставителя,  данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В НП е отразено, че в установения едногодишен срок не е извършен контрол на шума в подконтролния обект, т.е. нарушението е извършено след 19.03.2019 г. Правилно е преценено, че това е едно продължено нарушение. Доколкото според наредбата такова замерване следва да бъде извършено веднъж годишно, а работодателят е извършил последното на 19.03.2018 г., то нарушението е факт, считано от 20.03.2019 г. и бездействието продължава до момента, в който работодателят го отстрани, извършвайки предвиденото в наредбата замерване. Доколкото събраните доказателства сочат, че замерване е извършено на 30.03.2020 г., съдът приема, че бездействието е продължило до тази дата. Не е вярно, че липсва място на извършване на нарушението. В НП е посочено, че работодателят не е осигурил контрол на шума на работните места в определения едногодишен срок. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. В НП подробно е посочено, че на 19.03.2018 г. е извършено замерване, видно от представен от работодателя сертификат. Посочено е, че контролният орган е установил, че дневното ниво на шум не съответства на долната и съответства на горната стойност за предприемане на действия, съгласно Наредба № 6 от 2005 г. Описано е, че в установения режим за извършване на проверки на работните места и работното оборудване, където шумовите характеристики са близки и по-високи от допустимите при извършване на периодично измерване, работодателят не е осигурил контрол на шума в подконтролирания обект в определения едногодишен срок, считано до 19.03.2019 г. и до момента на проверката. Не се налага подробно описание на работните места, където шумовите характеристики се считат за близки или по-високи от допустимите, тъй като предявено обвинение за нарушение по чл. 135 от Наредба № 7. В този смисъл становището на съда е, че АНО е спазил изискванията на ЗАНН.

Приложените писмени доказателства, а именно заповеди (л. 20 – 24) доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Съдът намира, че образуваното и водено  административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.  АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление -  в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Според чл. 413, ал.  2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Според чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Във второто изречение е посочено, че измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.

Съгласно чл. 55 от ЗБУТ лицата, които нарушат изискванията или не изпълнят задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, чл. 414, чл. 415, чл. 416 и чл. 415в от КТ, както и другите специфични за съответната дейност законови и подзаконови нормативни актове. Именно такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работното оборудване.

Очевидно в нарушение на установения режим при извършване на проверка на работните места и работното оборудване, където шумовите характеристики са близки и по-високи от допустимите за извършване на периодично измерване, работодателят не е осигурил контрол на шума в определения едногодишен срок, считано от 19.03.2018 г. до 19.03.2019 г. Именно в този срок е следвало да бъде извършено контролното измерване. Нарушението е извършено на 20.03.2019 г. и  е продължило до неговото отстраняване на 30.01.2020 г., когато работодателят е осигурил замерване в обекта. С оглед разпоредбата на чл. 135 от наредбата следващият въпрос, относим по настоящото производство, е дали деянието е съставомерно ако е описано единствено като изпълнително деяние неосигуряването от работодателя на замерване. Актосъставителят и наказващият орган са посочили единствено това словом и не е отразено, че работодателя не е предприел защитни мероприятия. Принципно съдът е на становище, че за да е съставомерно деянието е достатъчно неизпълнение само в едната част, а именно неосигуряване на контрол на шума в определения едногодишен срок чрез замерване. Това е така, тъй като предприемането на защитни мероприятия предполага вече да е извършено замерване.

В този смисъл правилно е ангажирана административно наказателна отговорност на жалбоподателя, предвид неспазването на задължението му по чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

По отношение на възражението, че следва да бъде наложено наказанието, посочено в чл. 413, ал. 1 от КТ. Посоченото наказание в този текст е глоба, а в случая е наказан работодателя, който е ЮЛ. Поради това текста на чл. 413, ал. 1 от КТ е неприложим.

По отношение на възражението за маловажност на случая:

В хода на съдебното следствие чрез представените от жалбоподателя писмени доказателства съдът установи, че жалбоподателят е взел незабавно мерки за отстраняване на нарушението, тъй като замерване е извършено на 30.01.2020 г., т.е. преди издаването на НП.

Според съдът в случая е възможно приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като описаното във НП представлява формално нарушение. АНО е наказал жалбоподателя единствено за това, че рабоподателят не е осигурил периодично измерване на шума в определения едногодишен срок. Така описано нарушението е формално, на просто извършване. Доколкото са взети мерки за отстраняването му до издаване на НП, съдът прецени, че следва да приложи текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ, преквалифицирайки деянието като маловажно.

Предвид горното, съдът прецени, че в случая няма процесуални пречки за прилагане на привилегирования текст от съда. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.

Съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на имуществена санкция в размер от 300 лева.

По отношение на разноските: 

РџРѕ делото присъждане РЅР° разноски Рµ поискал единствено адмнистративнонаказващият орган, като съгласно чл. 63, ал. 5 РѕС‚ Р—РђРќРќ РІ полза РЅР° юридически лица СЃРµ присъжда Рё възнаграждение РІ размер, определен РѕС‚ СЃСЉРґР°, ако те СЃР° били защитавани РѕС‚ юрисконсулт. Размерът РЅР° присъденото възнаграждение РЅРµ може РґР° надхвърля максималния размер Р·Р° съответния РІРёРґ дело, определен РїРѕ реда РЅР° чл. 37 РѕС‚ Закона Р·Р° правната РїРѕРјРѕС‰. Последната разпоредба РїСЂРё определянето РЅР° максималния размер РЅР° възнаграждението препраща РєСЉРј Наредбата Р·Р° заплащането РЅР° правната РїРѕРјРѕС‰. Съгласно чл. 27Рµ РѕС‚ наредбата възнаграждението Р·Р° защита РІ производства РїРѕ Р—РђРќРќ Рµ РѕС‚ 80 РґРѕ 120 лева. Р’СЉРІ въззивното производство наказващият орган Рµ защитаван РѕС‚ юрисконсулт, който РІР·Рµ участие РІ проведеното съдебно заседание. РЎСЉРґСЉС‚ намира, че справедливия размер РЅР° възнаграждението Р·Р° защита РїРѕ настоящото производство Рµ 100 лева, който съответства РЅР° средния размер, предвиден РІ чл. 27Рµ РѕС‚ Наредбата Р·Р° заплащането РЅР° правната РїРѕРјРѕС‰. Доколкото обаче СЃСЉРґСЉС‚ намери претенцията РЅР° жалбоподателя Р·Р° частично основателна, като преквалифицира деянието като маловажно Рё намали размера РЅР° наложената имуществена санкция, то съгласно препращащата РЅРѕСЂРјР° РЅР° чл. 144 РѕС‚ РђРџРљ приложение намират общите правила РЅР° чл. 78 РѕС‚ ГПК, според който страните имат право РЅР° разноски СЃСЉСЂР°Р·РјРµСЂРЅРѕ СЃ уважената, респективно отхвърлената част РѕС‚ искането. Следователно РїРѕ съразмерност Рё РЅР° основание чл. 63, ал. 5 РѕС‚ Р—РђРќРќ РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 144 РђРџРљ РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 3 ГПК РЅР° въззиваемата страна следва РґР° СЃРµ РїСЂРёСЃСЉРґРё възнаграждение РІ размер РЅР° 20,00 (двадесет) лева. Р—Р° заплащане РЅР° същото следва РґР° Р±СЉРґРµ осъден жалбоподателят вЂћРҐ.“ РђР”. Разноските РїРѕ аргумент Рё РѕС‚ С‚. 6 РѕС‚ допълнителните разпоредби РЅР° РђРџРљ следва РґР° бъдат присъдени РІ полза РЅР° това юридическо лице, РѕС‚ което Рµ част административнонаказващият орган, РІ случая това Рµ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ РџРћ ТРУДА“ – РіСЂ. РЎ..

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001085, издадено на 05.02.2020 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на „Х.“ АД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т.“ № …, представлявано от Г.И.Ф., в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като маловажно и намалява имуществена санкция на 300 (триста) лева. 

ОСЪЖДА „Х.“ АД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т.“ № …, представлявано от Г.И.Ф., да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 (двадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

    Силвина Йовчева