Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 21.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на пети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Татяна Димитрова
Снежина Чолакова
при секретаря В.Р.и с
участие на прокурор Д.Ш.от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административен съдия Сн.Чолакова административно дело № 349 по описа за 2017г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.2, във вр.с чл.191, ал.2, във вр.с чл.196 от АПК, във
вр.с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по протест от Д.Ш.- прокурор при Окръжна прокуратура -
гр.Шумен, срещу чл.17,
ал.1, чл.20, чл.38, ал.5, чл.45, ал.4 и чл.48, ал.3 от Наредба за общинската
собственост на община Нови пазар, приета с Решение № 598/13.02.2015г. на
Общински съвет-гр.Нови пазар. В протеста се твърди, че визираните разпоредби са
незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответстващи на целта на закона. В тази насока се сочи, че чл.17, ал.1 от Наредбата противоречи на чл.14, ал.7 от Закона
за общинската собственост (ЗОбС), доколкото цитираната законова разпоредба в
редакцията ѝ след изменението с ДВ бр.15/2011г. не изключва от кръга на
обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на същия закон,
подлежащите на концесиониране такива. Твърди се също, че чл.20 от Наредбата
предвижда части от имоти, предоставени за безвъзмездно ползване на общински
училища, детски градини и обслужващи звена на бюджетна издръжка, да се
предоставят под наем въз основа на договор, сключен с директора на учебното
заведение, което е в противоречие с чл.14, ал.2 и ал.6 от ЗОбС, според които
компетентни органи за отдаване под наем на общински имоти са кметът на общината
и общинския съвет, като в нито една от разпоредбите на ЗОбС не е предвидена
възможност договорите за наем да се сключват от директора на учебното заведение
без предварително решение на общинския съвет. Посочено е, че чл.38, ал.5 от
Наредбата противоречи на чл.8, ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ),
тъй като предвижда дължимост на т.нар."режийни разноски", като от
редакцията на посочената разпоредба не става ясно за точно какъв вид услуги се
дължат тези разноски. Относно чл.45, ал.4 от Наредбата се счита, че същата противоречи
на чл.35, ал.3 от ЗОбС, тъй като незаконосъобразно разширява кръга от лица, на
които може да се извърши продажба на нежилищни имоти - частна общинска
собственост. Досежно чл.48, ал.3 от Наредбата се сочи, че е приет в
несъответствие с чл.35, ал.5 от ЗОбС, тъй променя законовото изискване за
приемане на решението с квалифицирано мнозинство, в резултат на което решения
от посочения вид могат да се приемат с гласовете на по-малък брой общински
съветници. Въз основа на изложеното вносителят на протеста моли съда да отмени
посочените разпоредби от Наредбата, както и да присъди направените по делото
разноски. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Шумен
поддържа протеста по изложените в него съображения.
Ответникът
– Общински съвет – гр. Нови пазар, не се представлява в проведените съдебни
заседания, респ. не взема становище по допустимостта и основателността на
протеста.
Оспорването е обявено по реда
на чл. 181, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 188 от АПК,
чрез Държавен вестник (бр.98/08.12.2017 г.), копие от
обявлението е поставено на информационното табло в Административен съд - град Шумен и е обявено на
Интернет страницата на ВАС и АдмС - град Шумен. В срока по чл. 189, ал.2 от АПК - до
началото на устните състезания по делото не са встъпили и не са се присъединили
заинтересовани страни на страната на оспорващия или на страната на ответника.
Шуменският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С Решение
№ 598 по Протокол № 47 от 13.02.2015г. на Общински съвет - гр.Нови пазар е отменена
действалата до този момент Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане със земи от общинския поземлен фонд и е приета нова Наредба за общинската
собственост (Наредбата). Видно от Протокол №47 от 13.02.2015г., на заседанието
на Общински съвет – гр.Нови пазар са присъствали 21 общински съветници, като всички
са гласували "за" приемането на наредбата, няма гласували "въздържал
се" или "против" нейното приемане. Цитираното решение е прието
въз основа на Предложение от Кмета на община Нови пазар, с което същият е
предложил да бъде отменена действащата към този момент Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане със земи от общинския поземлен фонд,
както и да бъде приета нова Наредба за общинската собственост, с оглед
съобразяване на приетите изменения в ЗОбС. Към представената с предложението
проектонаредба са приложени мотиви, според които, съществуващата към момента
наредба е претърпяла много изменения и допълнения, не е съобразена с последните
изменения на ЗОбС и ЗСПЗЗ, като с приемането на нова наредба се цели да се
преодолеят съществуващите противоречия, както и да се обхванат неуредени
отношения със старата наредба, и да се постигне яснота и прозрачност при
провеждане на публичните търгове и публично оповестените конкурси, и обхванат всички възможни случаи при
провеждането им. Посочено е, че проектът за наредба е съобразен с Европейското
законодателство, както и със ЗОбС, ЗМСМА, ЗС, ГПК и АПК. В предложението на
Кмета на община Нови пазар е посочено, че проектът за наредба е бил обявен на интернет
страницата на община Нови пазар, като е дадена възможност до 25.02.2015г. да
бъдат депозирани предложения и становища. Посоченото обстоятелство е
удостоверено с разпечатка от интернет страницата на община Нови пазар, от която
е видно, че проектът за Наредба за общинската собственост е публикуван на
29.01.2015г.
В придружително
писмо рег.№ ДА-01-259/25.01.2018г. на ответната страна е посочено, че в архива
на Общински съвет-гр.Нови пазар няма открити протоколи от проведени заседания
на постоянните комисии към ОбС-гр.Нови пазар, както и няма информация за
постъпили предложения, становища и възражения, касаещи проекта за наредба.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване са разпоредбите на чл.17, ал.1, чл.20, чл.38, ал.5, чл.45, ал.4 и
чл.48, ал.3 от Наредба за общинската собственост на община Нови пазар, приета с
Решение № 598 от 13.02.2015г. на Общински съвет - гр.Нови пазар - подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1
от АПК, подлежащ на проверка за законосъобразност. Протестът е
подаден от прокурор, който съгласно чл.186, ал.2 от АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд текстове
на Наредбата, приета от ОбС - гр.Нови пазар, като това оспорване, според чл.187, ал.1
от АПК, не е ограничено със срок. Предвид изложеното, оспорването е
допустимо.
Разгледан
по същество и след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема, че протестът се явява основателен в частта му, с която се атакуват разпоредбите
на чл.20, чл.38,
ал.5, чл.45, ал.4 и чл.48, ал.3 от Наредба за общинската собственост на община
Нови пазар, поради което следва да бъде уважен в тази му част. В останалата му
част, с която се атакува чл.17, ал.1 от Наредба за общинската собственост на
община Нови пазар, протестът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съображенията за това са следните:
Оспорените
разпоредби са приети от Общинския съвет - орган на местното самоуправление,
определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с
осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности,
определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА,
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. Съгласно чл.8 от
Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.8, ал.2 от
ЗОбС в редакцията му към датата на приемане на оспорваната Наредба(преди изм. с
ДВ бр.96/2017г., в сила от 01.01.2018г.), редът за придобиване на право на собственост
и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за
разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на
общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските
наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на
разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област, освен когато
е приложим Законът за публично-частното партньорство. В чл.8, ал.3 от с.з. е
посочено, че в наредбата по ал. 2 се определя и редът за предоставяне под наем
на имоти или части от тях - общинска собственост, предоставени за управление на
училища, детски градини и обслужващи звена. След изменението на чл.8, ал.2 от
ЗОбС, от законовия текст е отпаднал само изразът "освен когато е приложим
Законът за публично-частното партньорство", предвид отмяната на този
закон, т.е. разписаното в чл.8, ал.2 и ал.3 от ЗОбС правомощие на Общинския
съвет продължава да съществува в същия обем.
Видно от
посочените в чл.1 от Наредбата обществени отношения, предмет на регулация с
подзаконовия нормативен акт са именно редът за придобиването, управлението и
разпореждането с общинско имущество на община Нови пазар, както и редът за
предоставяне под наем на имоти или части от тях - общинска собственост,
предоставени за управление на училища, детски градини и обслужващи звена. Следователно
налице е законова делегация на компетентност за регулиране с подзаконов
нормативен акт на обществени отношения, свързани с прилагане на Закона за
общинската собственост и специалните закони в тази област. Видно от Протокола
от проведеното заседание, от общо 21 общински съветници, включени в състава на
ОбС-гр.Нови пазар, на същото са присъствали 21 общински съветници, като всички
са гласували «за» приемането на наредбата, без въздържал се и против. С оглед
на това, решение № 598 по Протокол № 47 от 13.02.2015г. на ОбС - гр.Нови пазар,
е прието при наличие на необходимия кворум и мнозинство.
Съдът
констатира, че при издаване на подзаконовия нормативен акт не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, разписани в
чл.26 – чл.28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) в актуалните му за казуса
редакции (преди изм. с ДВ бр.34/2016г., в сила от 04.11.2016г.), субсидиарно
приложими на основание чл.80 от АПК. От приложените по делото доказателства се
установява, че преди внасянето на проекта, съставителят на същия го е
публикувал на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите,
като на заинтересованите лица е предоставен 14 - дневен срок за предложения и
становища по проекта (доколкото проектът е публикуван на 29.01.2015г. на
страницата на община Нови пазар, а наредбата е приета на 13.02.2015г. ) По
делото не са ангажирани доказателства за депозирани предложения и становища към
проекта, които да налагат тяхното обсъждане. Към проекта са приложени и мотиви
за причините, налагащи приемането на нова наредба, които притежават изискуемите
от чл.28, ал.2 от ЗНА, реквизити. Предвид
изложеното съдът намира, че при приемането на наредбата не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, конкретни
такива не се и твърдят.
При
направената преценка за съответствие с материалния закон и неговата цел, съдът
намира, че протестът е основателен в частта досежно разпоредбите на чл.20, чл.38, ал.5, чл.45, ал.4 и
чл.48, ал.3 от Наредба за общинската собственост на община Нови пазар, поради
което следва да бъде уважен в тази му част, респективно разпоредбите на чл.20,
чл.38, ал.5, чл.45, ал.4 и чл.48, ал.3 от Наредба за общинската собственост на
община Нови пазар да бъдат отменени като незаконосъобразни. В останалата му
част, с която се атакува чл.17, ал.1 от Наредба за общинската собственост на
община Нови пазар, протестът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съображенията за това са следните:
Чл.17, ал.1 от Наредбата:
Текстът на
чл.17, ал.1 от Наредбата предвижда следното: "Свободни имоти или части от
тях - публична общинска собственост, с изключение на обектите, предоставени за
управление на училища, детски градини, читалища, обслужващи звена и подлежащи
на концесиониране, могат да се отдават под наем чрез публичен търг или публично
оповестен конкурс, след решение на Общински съвет-Нови пазар за срок не
по-дълъг от 10 години по предложение на кмета на общината".
Същевременно
според разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗОбС, "свободни имоти или части от
тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10
години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части
от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление
по реда на чл. 12, могат да се
отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на
дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление."
Съпоставката
на двете нормативни разпоредби - на чл.17, ал.1 от Наредбата и на чл.14, ал.7
от ЗОбС, обуславя извод, че изключването на "обектите, подлежащи на
концесиониране" от обектите, подлежащи на отдаване под наем по предвидения
в в чл.17, ал.1 от Наредбата ред, не е осъществено в нарушение на закона. Това
е така, защото разпоредбата на чл.
14, ал.7 от ЗОбС препраща относно реда за отдаване под наем на имоти
или части от тях - публична общинска собственост, към ал.2 от същия законов
текст, по силата на която отдаването под наем се извършва от кмета на общината
след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в
закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Същевременно
в Закона за концесиите е определен друг ред, по смисъла на чл.14, ал.2 от ЗОбС
и това е редът, регламентиран в самия Закон за концесиите, който
като специален изключва приложението на чл.
14, ал.7 от ЗОбС за обектите,
подлежащи на концесиониране, макар и изключението да не е изрично посочено в
ал.7.
Вярно е, че в редакцията на чл.14, ал.7 от ЗОбС преди изменението му с ДВ
бр.15/2011г., имотите, подлежащи на концесиониране са били изключени изрично от
кръга на имотите - публична общинска собственост, подлежащи на отдаване под
наем, а с изменението на цитираната разпоредба с ДВ бр.15/2011г. текстът
"имотите, подлежащи на концесиониране", е отпаднал. Наред с чл.14,
ал.7 от ЗОбС обаче, последващи изменения е претърпял и чл.14, ал.2 от с.з., в
резултат на което в актуалната му редакция изрично е посочено, че редът на
чл.14, ал.2 (респ. в чл.14, ал.7, доколкото същият препраща към ал.2), не се
прилага, когато със закон е "определен друг ред". Впрочем, дори и да
не беше налице това уточнение, доколкото Законът за концесиите се явява
специален спрямо ЗОбС, и без наличието на изрично изключване на обектите,
подлежащи на концесиониране от чл.12, ал.7 от ЗОбС, същите продължават да не
подлежат на отдаване под наем по предвидения в закона ред, доколкото специалният
закон - ЗК, дерогира приложението на общия - ЗОбС (в т. см. впрочем са и решение № 60/17.06.2016г. по адм.д.№ 42/2016г.
по описа на ШАдмС, оставено в сила с решение № 8980/10.07.2017г. по адм.д. №
9210/2016г. на ВАС и решение № 76/18.07.2016г. по адмд.№ 41/2016г. на ШАдмС,
оставено в сила с решение № 7510/14.06.2017г. по адм.д.№ 10005/2016г. на ВАС,
като двете дела са образувани по протест на РП-гр.В.Преслав).
По изложените съображения съдът приема, че протестът на прокурора досежно
разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата е неоснователен, тъй като въпросната
разпоредба в частта ѝ, изключваща подлежащите на концесиониране имоти, не
противоречи на чл.14, ал.7 от ЗОбС.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че изключването от
реда по чл.17, ал.1 от Наредбата и на "обектите, предоставени за
управление на училища, детски градини, читалища, обслужващи звена", също
не е в противоречие с чл.14, ал.7 от ЗОбС, тъй като с оглед спецификите на
същите - предоставени за управление, редът за отдаването им под наем е уреден в
други разпоредби от Наредбата, в т.ч. в чл.19 от същата.
Чл.20 от Наредбата:
Съгласно
протестираната разпоредба на чл.20 от Наредбата, "части от имоти,
предоставени за безвъзмездно управление на общински училища, детски градини и
обслужващи звена на бюджетна издръжка, които са необходими за провеждане на
учебния процес само в определени часове от учебната седмица, могат да се
предоставят на трети лица за временно и възмездно ползване за педагогически
услуги, художествено-творческа дейност и спорт при цени на услуги, предоставяни
от Община Нови пазар, за срок не повече от една година, без решение на Общински
съвет по следния механизъм за почасово отдаване под наем: 1. Желаещите подават
до директора на учебното заведение заявление, в което посочват помещенията,
часовете и дейността, за която искат да ги ползват, като предоставят и
документи, удостоверяващи правото за извършване на дейността. 2. След
извършване на административна проверка на документите на заявителя, директорът
на учебното заведение сключва договор за наем. Приходите от наем постъпват в
бюджета на съответното заведение."
От цитирания
подзаконов нормативен текст е видно, че с него се урежда отдаването под наем
почасово на части от помещения, в
предоставени за безвъзмездно управление имоти – публична общинска собственост
за образователни, творчески или спортни дейности. Компетентността е предоставена
от наредбата на директорите на общински училища, детски градини и обслужващи
звена, като е предвидено това да става при цени на услуги, предоставяни от
Община Нови пазар, за срок не повече от една година, без решение на Общински
съвет. Разпоредбата на чл. 14, ал.7 от
ЗОбС урежда възможностите за отдаване под наем на свободни имоти или
части от тях, представляващи публична общинска собственост, като препраща към
условията и реда на ал.2 на чл. 14 от с.з. и изрично посочва изискването, че
процедурата следва да бъде изпълнена след вземане на решение от общинския
съвет. Законът не предвижда изключения от изискването за наличие на решение на
общинския съвет, както и от предвидените условия и ред по ал.2 на чл.
14 ЗОС. Напротив, в предложение
второ на ал.7 на чл. 14 ЗОС, добавя допълнително условие по
отношение на частите от имоти, представляващи публична общинска собственост,
които са предоставени за управление по реда на чл. 12 ЗОС,
а именно - да не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които
съответният имот е предоставен за управление.
Следователно, предвид посочения
по-горе обем на делегацията по чл. 8, ал.2 ЗОС законовата уредба, дадена в ал.7 на чл.
14 ЗОС, задължително следва да бъде съобразена от общинския съвет
при уреждане на отношенията, които имат за предмет обектите по 20 от Наредбата.
Отдаването под наем на помещения в предоставените на общински училища, детски
градини и обслужващи звена на общинска издръжка за безвъзмездно управление
имоти-публична общинска собственост за образователни, творчески и спортни
дейности може да се извършва след решение на общинския съвет, при спазване на
условията и реда на ал.2 на чл.
14 ЗОС и съобразяване са специалните изисквания на ал.7 на чл.
14 ЗОС.
По изложените съображения, наредбата
в тази част следва да бъде отменена като издадена в нарушение на материалния
закон и неговата цел.
Чл.38, ал.5 от Наредбата:
Според цитираната
разпоредба, "при извършване на разпореждане с недвижим имот,
приобретателите заплащат на общината режийни разноски в размер на 2%, изчислени
върху стойността на: имота, предмет на сделката (т.1); ограниченото вещно
право, което се учредява (т.2); по-скъпия имот при замяна (т.3); реалния дял,
който се получава при делба (т.4)". Следователно с протестирания нормативен текст от
наредбата се определя заплащането на режийни разноски на база стойността на
имота, като според разяснението, дадено в ал.6 на същия чл.38, "събраните суми по ал.5 се
разходват за покриване на разходи по: подготовка и провеждане на търгове за
разпореждане с общинско имущество; възнаграждение на лицензирани оценители и
външни изпълнители на експертни становища, анализи и др".
В закона,
уреждащ материята, свързана с общинската собственост, не се предвижда
заплащането на режийни разноски при разпоредителни сделки с общински имот,
липсва и легално определение на понятието. Заплащането на такива режийни
разноски в размер на 2 % върху цената на правото е предвидено в §3, ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, но същият не
намира приложение за имоти - частна общинска собственост. В правилника също
липсва легално определение на понятието.
Изхождайки
от езиковото значение на понятието "режийни разноски" - те
представляват разходи за административно-управленски апарат извън заплатите.
Това значение доближава режийните разноски до понятието "такса",
предмет на регулиране със Закона за местните данъци и такси, в който също
липсва легална дефиниция на термина "режийни разноски".
Съгласно
чл. 9 от ЗМДТ, общинският съвет приема наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, а разпоредбата на чл. 141,
ал.4 от Конституцията на РБългария предвижда правомощия на общинския съвет да
определя размера на местните такси по ред, установен със закон, което налага
правния извод, че общинският съвет не разполага с правомощия да въвежда с
наредба нови, неустановени от специалния закон такси. Такъв специален закон,
определящ вида на таксите, събирани от общините, е ЗМДТ, който в разпоредбата
на чл. 6, ал.1, от б."а" до б."к" съдържа лимитативно
изброяване на видовете местни такси, събирани от общините, както следва: за
битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и
улични платна; за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини,
специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития
и др. общински социални услуги; за дейностите по отглеждане и възпитание в
задължително предучилищно образование за ползване на детската градина или
училището извън финансираните от държавата; технически услуги; за
административни услуги; за откупуване на гробни места; за дейности по обща
подкрепа по смисъла на ЗПУО, които не се финансират от държавния бюджет и се
осъществяват от центровете за подкрепа на личностното развитие; за притежаване
на куче; други местни такси, определени със закон. Съобразно разпоредбата на
чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, местните такси се определят въз основа на необходимите
материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
Определянето от общинските съвети на такси съобразно цитираните разпоредби на
чл. 6 и чл. 7 от ЗМДТ винаги е обвързано с предоставяне на услуги от страна на
общината, което съставлява и основание да се изисква плащане на съответната
такса. Рамката на предоставените от общините услуги обаче и съответно дължимите
за тези услуги такси е законово определена и общините нямат право да въвеждат
такси извън установените със закона - в случая със специалния ЗМДТ такива. При
това положение съдът счита, че с разпоредбата на чл. 38, ал.5 от Наредбата ОбС
-град Нови пазар е въвел изискване за заплащане на такса за случаи извън
изрично предвидените в ЗМДТ - за разпореждане с общински имоти, които не влизат
в понятието за предоставена услуга по смисъла на закона.
За пълнота
следва да се посочи, че чл. 111 от ЗМДТ регламентира заплащането на такса по
производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяването на
вещни права върху общински имоти. Размерът на тази такса съгласно правилото на
чл. 115а, ал.1 от ЗМДТ трябва да съответства на разходите на общината за
предоставяне на съответната услуга, включително необходимите
материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на
задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и разходваното
работно време. Според дефиницията на §1, т.15 от ДР на ЗМДТ, "пълните
разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата,
включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала;
материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на
таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата,
определени конкретно от общинския съвет. В контекста на изложеното, дори и да
се приеме, че определените с Наредбата "режийни разноски" при
прехвърлителни сделки с недвижими имоти - частна общинска собственост, по
същността си представляват такса за услугата по административното производство
по подготовка и осъществяване на сделката, което е вид административен разход
по смисъла на чл. 111 от ЗМДТ и се включват като компонент при формирането на
така предвидената такса, те не могат да се квалифицират като самостоятелна
такса. Освен това, определянето на такса по чл.111 от ЗМДТ следва да стане с
подзаконов нормативен акт, приет на основание законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ и е предмет на регулиране с друга наредба на общината - Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Същата
обаче не е предмет на регулиране с наредбата по чл. 8, ал.2 от ЗОбС, както и не
е предвидено заплащане на такива режийни разноски в приложимия специален закон.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗНА, обществени отношения от една и съща област се
уреждат с един нормативен акт. Недопустимо е това да се случва с два нормативни
акта от една и съща степен. Съответният закон - Законът за общинската
собственост в чл. 8, ал.2 определя обхвата на регулиране на обществените
отношения с местната наредба, но определянето на размера и заплащането на
съответната такса, респективно - данък при прехвърлителни сделки с имоти -
частна общинска собственост е предмет на регулиране с други подзаконови
нормативни актове - с наредбите на общинския съвет по приложението на ЗМДТ.
На
следващо място, предвид липсата на каквато и да било законова и финансово-икономическа
обосновка относно приемането и определянето на конкретния размер на
"режийните разноски", липсва яснота и по отношение на действителните
административни разходи, формиращи тези разноски. Това е съществен белег на
таксата, защото такса се дължи срещу предоставена от общината услуга и тя се
определя въз основа на действителните разходи. Освен това, няма никаква логика
въпросните режийни разноски да се определят на база стойността на правото на
собственост, предмет на прехвърляне, замяна или делба, тъй като действителните
разходи за предоставената от общината услуга не са обусловени от тази стойност.
И не на
последно място, нормата на чл.8, ал.1 от ЗМДТ императивно изисква Общинският
съвет да определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата
(т.1); създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване
на тяхното качество (т.2); постигане на по-голяма справедливост при определяне
и заплащане на местните такси (т.3), като в ал.2 е посочено, че за услуга, при
която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна
такса за всяка от дейностите. В случая от дадената в чл.38, ал.6 от Наредбата
дефиниция на т.нар."режийни разноски" неизчерпателно са посочени
множество услуги, които могат да се разграничат една от друга, което означава,
че определянето на задължение за заплащане на режийни разноски в размер на 2%
от стойността на имота или прехвърляното право, е осъществено и в нарушение на чл.8,
ал.2 от ЗМДТ, както правилно е отбелязал вносителят на протеста.
По
изложените съображения разпоредбата на чл.38, ал.5 от Наредбата е издадена в
противоречие с нормативни актове от по-висока степен - ЗОбС и ЗМДТ, явяващо се
основание за нейната отмяна като материално незаконосъобразна и в противоречие
с целта на закона.
Чл.45, ал.4 от Наредбата:
Съгласно чл.45,
ал.1 от Наредбата, продажбата на земя-частна общинска собственост на физическо
или юридическо лице - собственик на законно построена върху нея сграда се
извършва от Кмета на Общината без търг или конкурс и при условие, че за
общинската земя е отреден урегулиран поземлен имот в урбанизираната територия
на общината с предвиждане, съответстващо на учреденото и реализирано право на
строеж. В чл.45, ал.2 от с.н. е предвидено, че собствениците на жилища и други
обекти в етажна собственост, притежаващи идеални части от правото на строеж
върху общинска земя, могат да придобият съответната идеална част от правото на
собственост върху земята при условие, че за сградата е отреден поземлен имот
или урегулиран поземлен имот. В протестирания от прокурора текст на чл.45, ал.4
от Наредбата е посочено: "права по ал.1 и ал.2 имат лицата, придобили
право на строеж върху общинска земя за построяване на жилища, вилна или друг
вид сграда".
Същевременно
според чл.35, ал.3 от ЗОбС, продажба на земя - частна общинска собственост, на
собственика на законно построена върху нея сграда, се извършва от кмета на
общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от с.з.
Съпоставката
на цитираната законова разпоредба и протестираната подзаконова разпоредба
обуславя извода, че чл.45, ал.4 от Наредбата разширява кръга от лица, които
имат право да закупят имот - частна общинска собственост, без търг или конкурс,
доколкото чл.35, ал.3 от ЗОбС визира само собственика на законно построена
сграда върху земя - частна общинска собственост, а наредбата предоставя това
право и на лицата, придобили право на строеж върху общинска земя за построяване
на жилищна, вилна или друг вид сграда. Това от своя страна означава, че
въпросната подзаконова разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока
степен - чл.35, ал.3 от ЗОбС, респ., че е приета в нарушение на материалния
закон неговата цел, поради което следва да бъде отменена.
Чл.48, ал.3 от Наредбата:
В чл.48,
ал.1 от Наредбата е посочено, че дарение на недвижим имот - частна общинска
собственост, може да се извърши след решение на ОбС по предложение на
Българската агенция за инвестиции, на инвеститор, получил сертификат за
инвестиция от първи клас. Дарението на недвижим имот - частна общинска
собственост, може да се извърши след решение на ОбС, на държавата или на
юридическо лице на бюджетна издръжка (чл.48, ал.2 от Наредбата). Според
протестираната разпоредба на чл.48, ал.3 от Наредбата, "решението на ОбС
по предходните алинеи се приема с две трети от общия брой на съветниците".
Същевременно, в чл.35, ал.5 от ЗОбС е предвидено императивно, че дарение на
имот - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския
съвет, прието с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците. От
съпоставката на цитираните нормативни разпоредби следва извода, че
протестираната разпоредба противоречи на чл.35, ал.5 от ЗОбС, тъй като законът
изисква решението на ОбС за дарение на имот - частна общинска собственост, да
се взема с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците, а наредбата
допуска това да става с мнозинство две трети от общия брой на съветниците,
т.е.с мнозинство, което е по-малко от законово регламентираното. Изложеното
обосновава категоричния извод, че разпоредбата на чл.48, ал.3 от Наредбата е
издадена в противоречие с императивната норма на чл.35, ал.5 от ЗОбС, което
обуславя извода за нейната материална незаконосъобразност и се явява основание
за нейната отмяна.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че протестът срещу разпоредбите на чл.20, чл.38, ал.5, чл.45, ал.4 и
чл.48, ал.3 от Наредба за общинската собственост на община Нови пазар, приета с
Решение № 598 по Протокол № 47 от 13.02.2015г. на Общински съвет-гр.Нови пазар,
е основателен, респективно следва да бъде
уважен, а посочените разпоредби - отменени като незаконосъобразни. В останалата му част - срещу
чл.17, ал.1 от Наредба за общинската собственост на община Нови пазар,
протестът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид
изхода на спора и съразмерно с уважената част от протеста (уважен за четири от
общо пет протестирани разпоредби), на Окръжна прокуратура – Шумен следва да
бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 16 лева,
представляващи 4/5 от заплатен депозит за публикация в «Държавен вестник».
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпоредбите
на чл.20, чл.38, ал.5, чл.45, ал.4 и
чл.48, ал.3 от Наредба за общинската собственост на община Нови пазар, приета с
Решение № 598 по Протокол № 47 от 13.02.2015г. на Общински съвет-гр.Нови пазар.
ОТХВЪРЛЯ протеста
на прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Шумен в останалата му част срещу чл.17,
ал.1 от Наредба за общинската собственост на община Нови пазар, приета с
Решение № 598 по Протокол № 47 от 13.02.2015г. на Общински съвет-гр.Нови пазар.
ОСЪЖДА
Общински съвет – гр. Нови пазар да заплати на Окръжна прокуратура – Шумен
разноски по
делото в размер на 16 (шестнадесет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с
чл.138 ал.1 от АПК.
Решението, след влизането му в законна
сила, да се ОБЯВИ по реда на чл.194
от АПК, а именно по начина, по който е била обявена Наредба за общинската собственост
на община Нови пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................