РЕШЕНИЕ
№ 14265
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110143313 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1
ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу В. И. Г. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
57526/2019 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и
ответника са налице облигационни отношения с предмет предоставяне на ВиК услуги
до имот с адрес: [**********], по силата на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и Общи условия на дружеството. Поддържа се, че за имота
има открита клиентски номер и договорна сметка, като за периода от 12.06.2018 г. до
11.09.2019 г. на база отчетените показания и в изпълнение разпоредбите на ОУ на
дружеството, редовно били издавани ежемесечни фактури за потребените и начислени
в имота ВиК услуги на обща стойност 5886,99 лева /главница и лихви/. Поради
неплащане от страна на потребителя, дружеството подало заявление, по което били
образувано ч.гр.д.№ 57526/2019 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. Поради подаване на възражение от страна на
длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените
1
искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5788,27 лв., представляваща главница за
периода от 12.06.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 98,72 лева, за периода от
13.07.2018 г. до 11.09.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се доводи, че
през процесния исков период ответницата не е живяла на посочения от ищеца адрес,
съответно не е потребявала ВиК услуги, предоставени от ищеца. Поддържа се още, че
имотът е съсобственост между шест лица, а ответницата притежава само 18,7/100 ид.ч.
от него. Сочи, че процесния недвижим имот е изоставен от собствениците, а ищецът
години наред е бездействал и е прекратил водоподаването към имота едва на
06.04.2020 г. Поддържат се доводи, че количествата ВиК услуги, за които се твърди да
се доставяни в имота, не били отчитани в съответствие с правилата на Наредба №
4/2004 г. и ОУ на дружеството-ищец. Изразява се становище за наличие на
неравноправни клаузи в ОУ на дружеството, обуславящо тяхната нищожност на
основание чл.146 ЗЗП. Оспорват се приложените към исковата молба документи с
доводи, че същите представляват частни документи и не обвързват съда с
доказателствената си стойност. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 57526/2019 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 5 788,27 лв., представляваща
главница за потребена вода през периода от 12.06.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
09.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 98,72 лева, за периода от 13.07.2018 г. до 11.09.2019 г. Видно от
отбелязването върху заповедта е, че съдът е приел, че същата е влязла в сила и е
разпоредил издаване на изпълнителен лист.
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 6573/2022 г. по
описа на СГС е, че в проведеното по реда на чл.423 ГПК производство, състав на съда
е приел възражението на длъжника срещу издадената заповед, като е спрял
изпълнението й и е върнал делото на първоинстанционния съд за даване на указания по
реда на чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение на предходното, съдът е указал на кредитора –
2
настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, като в
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложена справка, актуална към 02.09.2021 г., от Агенция по
вписванията, Служба по вписванията - гр.София относно вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на ответника, в която е отразено, че върху поземлен имот,
находящ се в [**********], има наложена възбрана. Ответницата е посочена в
справката като длъжник с 18,7/100 идеални части.
Видно от писмо от 29.06.2020 г. е, че ищцовото дружество е отправило
запитване до Кмета на СО, район Възраждане относно собствениците/наемателите
и/или ползвателите на имот, находящ се в [**********], описан в писмото като
„едноетажен строеж“, с цел откриване на индивидуална партида.
По делото е приложена Заповед № РА-20-20/06.04.2020 г. на Главния архитект
на Столична община, с която е наредено премахване на „двуетажна сграда“, находяща
се на горепосочения адрес. От мотивите на заповедта се установява, че сградата и
полуразрушена и опасна за обитаване. Посочено е още, че имотът, заедно с
построената върху него сграда се намират в режим на съсобственост между Столична
община и три физически лица. За ответника в настоящото производство – В. И. Г. е
посочено – „съсобственик на 18,7% от дворното място“.
По делото е приложен Акт № 1130 за общинска собственост по отношение на
281,40/607 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [**********] и № 206, в който като
съсобственик отново е посочен и ответника, наред с други две лица.
По делото е представен контролен лист от 10.08.2020 г., съставен единствено от
служители на ищцовото дружество, в който е отразено, че е проверен обект на
[**********], посочен е фабричен номер на водомер и отчет. От протокола не се
установяват други релевантни факти и обстоятелства
По делото е приложена справка за отчет на водомери, от която не става ясно
дали касае отчет на водомер в процесния недвижим имот, поради което съдът не я
обсъжда.
По делото са представени и фактури, издадени от ищеца през исковия период,
възлизащи на претендираната в настоящото производство стойност.
По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно техническа
и счетоводна експертиза, в което вещото лице е цитирало издадените през исковия
период фактури и начислени суми, за които е посочено, че са формирани въз основа на
показанията на монтиран измервателен уред с фабричен № 17067801. Въз основа на
предходното, вещото лице е дало заключение, че за процесния период сумата за
главница е в размер на 5886,99 лева, а за обезщетение за забава в размер на 98,72 лева.
При изслушването му в открито съдебно заседание, вещото лице уточнява, че при
оглед на място не е открито водомера, а проверките са извършени единствено въз
основа на предоставените му от ищеца документи. Вещото лице сочи още, че при
3
посещението му на място е видял само табелка, сложена на една ограда, имало нов
строеж и паркинг. Дава заключение, че при тази „сериозна консумация“, може би има
някъде спукан водопровод.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во
ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо
място да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника и на
следващо място да докаже, че през процесния период и за конкретния имот са
предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, а съгласно чл.2, ал.1, т.1 от
приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
ВиК оператор [**********] - потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, от които да е видно, че ответникът има качеството
„потребител“ на предоставяни от дружеството ВиК услуги, въпреки указания на съда,
дадени в доклада по делото. Приложената по делото справка от Служба по вписванията
по партидата на ответника Г., не установява по безспорен и категоричен начин правото
й на собственост върху процесния недвижим имот. Напротив, видно от справката е, че
ответникът е посочен като длъжник по отношение на 18,7/100 ид.ч. и то само от
поземления имот, находящ се в [**********]. В тази насока са и мотивите на
приложената по делото Заповед от РА-20-20/06.04.2020 г. От нито един от
горепосочените документи, не се установява по безспорен и категоричен начин дела на
ответника в съсобствеността, още по-малко отговорността и за заплащане на
претендираните от ищеца суми.
Съгласно действащите през исковия период Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от [**********], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2
от 13.07.2016г., ВиК операторът открива партида с потребителски номер на
потребителя при подаване на заявление по образец и представяне за справка на
документи, съдържащи данни за идентификационните белези по ал.1 /чл.59, ал.2 ОУ/, а
в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се
4
ползва от едно от тях, ВиК операторът открива партида и потребителски номер на
лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с потребителите /чл.59, ал.3
ОУ/. Съгласно чл.59, ал.4 ОУ, в случаите, когато правата на потребител се притежават
от няколко лица, имота се ползва от повече от един потребител, В и К операторът
открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен
протокол за разпределяне на отчетените количества. При липса на споразумителен
протокол отчетените количества се разпределят между потребителите по равно, до
представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. В конкретния
случай не е налице нито една от горепосочените хипотези. По делото няма данни и да
са били налице основания за служебно откриване на партида на името на ответника от
страна на ищцовото дружество. По делото липсват каквито и да било доказателства на
какво основание и кога ищецът е открил партида на името на ответника и на какво
основание. Обстоятелства в тази насока не са и изложени от ищеца.
Видно от мотивите на издадената от Главния архитект на Столична община
заповед от 06.04.2020 г. е, че състоянието на находящата се в имота жилищна сграда е
много лошо, същата се обитава от бездомници и е в „предаварийно състояние“. Ето
защо, буди недоумение основанието, на което на 03.08.2017 г. представител на
ищцовото дружество е съставил приемателно-предавателен протокол /л.11 от делото/
за монтиран водомер на [**********].
От събраните по делото писмени доказателства, преценени в съвкупност със
заявеното от вещото лице при изслушването му в проведеното открито съдебно
заседание, не може да се обоснове извод, че за конкретния имот са предоставяни
твърдяните от ищеца ВиК услуги на претендираната стойност. В тази насока по делото
са представени единствено фактури, които представляват частни документи, издадени
от ищеца, не носят подпис от ответника и не се ползват с обвързваща доказателствена
сила.
Следва да се има предвид, че по силата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и
канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи. Извършваната от ищцовото дружество услуга
водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с
доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения, съгласно
чл.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. На основание чл.32 от Наредба №
4/2004г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Доказателства в тази насока по делото не са
5
ангажирани, поради което и съдът приема, че ищецът не доказа какво е количеството
на потребената вода през процесния период, респ. каква е стойността й.
Заключението на изслушаната и приета по делото експертиза не променя
гореизложените изводи, тъй като видно от същото е, че то е изготвено само, въз основа
на справка от счетоводството на ищеца. По делото няма документи, от които да е
видно как и през какъв период са отчитани ползваните в имота ВиК услуги.
С оглед предходното, съдът приема, че в хода на производството ищецът не
проведе пълно и главно доказване на основание за възникване на процесното вземане
спрямо ответника. Ето защо, предявените главна и обусловената от нейното уважаване
акцесорна искови претенции, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
приложения по делото договор за правна защита е, че ответникът претендира и е
направил разноски в размер на 1000,00 лева, от които 600,00 лева в настоящото
производство и 400,00 лева в заповедното производство. Съдът намира за
неоснователно направеното в условията на евентуалност в исковата молба възражение
по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като в случая размера на претендираното възнаграждение е в
минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер /изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 Ноември 2022г./. С оглед
предходното, заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде възложено в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], ЕИК [**********], със седалище и
адрес на управление: [**********] срещу В. И. Г., ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за
признаване за установено в отношенията между страните, че В. И. Г., ЕГН **********
дължи на [**********], ЕИК [**********] сумата от 5 788,27 лева, представляваща
главница за предоставени ВиК услуги до недвижим имот, находящ се в [**********],
за периода от 12.06.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
09.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 98,72 лева, за периода от 13.07.2018 г. до 11.09.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 57526/2019 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
6
сумата от 600,00 лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата
от 400,00 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 57526/2019 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7