Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на  чл.145 и сл. АПК вр. чл.215 ЗУТ.       

Образувано по жалба на „К.Е.С.“ ООД, ***, ЕИК *********, представлявано от * М.К.-С., чрез пълномощника * А.М.А., срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ  на  Кмета на Община Оряхово за произнасяне по заявление с вх. №АБ-94-73/15.02.2024г. С жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ и се прави искане за неговата отмяна и изпращане на преписката на административния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски по делото.

В с.з. оспорващото дружество се представлява от * А.. Моли за отмяна на оспорения мълчалив отказ на Кмета на Община Оряхово за произнасяне по заявлението от 15.02.2024г., като незаконосъобразен по подробно изложени съображения в жалбата. Представен е списък на разноските, ведно с доказателства.

Ответникът- Кметът на Община Оряхово, чрез * М.Ц. моли за отхвърляне на жалбата на дружеството по доводи, че заповедта на кмета при издаването й следва да бъде придружена със становище на гл.архитект на общината. Такова становище положително или отрицателно не е било издадено от архитекта на общината. При отмяна на отказа се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се присъди такова съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав,  като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата приложени към жалбата и в адм.преписка, намира за установено  от  фактическа и правна страна следното:

Със заявление за допускане изработването на проекти за изменение на ПУП,  вх. № АБ-94-73/15.02.2024г. подадено от „К.Е.С.“ ЕООД ***, чрез * М.К.-С.  до Кмета на Община Оряхово е поискано, като заинтересовано лице по см. на чл.131 ЗУТ да бъде издадено мотивирано предписание за допускане изработване на проект за изменение на подробен устройствен план за имот № 54020.412.27, ***.  Към заявлението са приложени  Нот.акт за учредяване на право на строеж,вх.рег.№ 611/14.04.2010г., дело №243/2010г., Декларация-съгласие от собственика на имота „Е.Х.И.“ ЕООД, Скица-предложение за изменението, съгласно чл.135,ал.2 ЗУТ и Задание по чл.125 ЗУТ, всички приложени по  преписката.

По така подаденото заявление Кметът на общината не се е произнесъл с изричен  акт  и  в срок, поради което е формиран мълчалив отказ  и жалбата има предмет, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, същата е подадена  в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ следващ срока за произнасяне  от органа.  Заявлението е подадено на 15.02.2024г., срокът за произнасяне е едномесечен, съгласно чл.135,ал.3 ЗУТ и е изтекъл на 15.03.204г., а жалбата до съда е подадена на 28.03.2024г., видно от пощенското клеймо на плика и с  вх.№1035/01.04.2024г. Ето защо жалбата против формирания мълчалив отказ на кмета на общината следва да бъде разгледана по същество.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт на основание  чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 АПК, съдът намира жалбата за основателна.

Мълчалив  отказ  по смисъла на чл.58, ал.1   АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган да издаде съответен акт, за който орган съществува пряко законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с индивидуален административен акт, който орган в законовия срок мълчи, без да се произнесе с изричен акт. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законова фикция, с оглед гарантиране правото на защита на гражданите и организациите срещу пасивността на администрацията.

Съгласно  чл.135,ал.3 ЗУТ  компетентният орган в предвидения  срок /едномесечен/ със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Съгласно чл.135,ал.1 ЗУТ компетентен да се произнесе по искането е кмета на общината. Това изменение започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл.135,ал.1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл.135,ал.3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява дали искането е направено от заинтересувани лица по чл.131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл.135,ал.4,т.1 ЗУТ и т.н.

Анализът на  така посочените разпоредби обосновават извода, че кметът на общината е бил компетентен да се произнесе по искането, с което е бил сезиран. Същият е дължал и изрично произнасяне в посочения едномесечен срок.  Със заповедта си единствено компетентния орган може да уважи искането или да го откаже, но това е следвало да стане с нарочен акт. По този начин нормата изрично задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който в случая следва да е заповед. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението в случаите на отказ. В ЗУТ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за  разрешаване или отказ да се изработи проект за изменение на плана, доколкото нормата на  чл. 135, ал.3 ЗУТ предвижда изрично  произнасяне със заповед за разрешение или отказ.  Изложеното до тук води до единствения правно обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ поради наличие на отменително основание по  чл.146, т.2 АПК. В случаите на мълчалив отказ, формиран по ЗУТ, въпросът за основателността на предявеното искане не може да бъде разрешен от съда, поради естеството на акта.      „

Възражението на ответника, че заповедта на кмета при издаването й следва да бъде придружена със становище на гл.архитект, а в случая такова не е дадено от архитекта на общината/положително или отрицателно/ е неоснователно. След като заявлението не е било придружено с такова становище, в каквато насока се прави възражение е следвало ответника да укаже изрично на заявителя, съгласно чл.30,ал.2 АПК, че следва да представи становище от гл.архитект по чл. чл.135,ал.4,т.1 ЗУТ по предложението за изменение на ПУП и ако не представи да постанови отказ, който да мотивира. В конкретния случай от данните по преписката е видно, че ответника изобщо не е предприел никакви действия за произнасяне по заявлението на дружество/ като по този факт страните не спорят/, както и не е дал изрични указания на дружеството за представяне на становище от гл.архитект на общината, каквото задължение има съгласно чл.30,ал.2 АПК.  Дори при наличие на предпоставки за отказ по направеното искане органа дължи произнасяне с изричен акт, с оглед на посочените по-горе разпоредби на ЗУТ. В тази насока следва да се вземе предвид и разпоредбата на  чл.36 АПК, която вменява задължение на органа за събиране на доказателства.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспорения мълчаливия отказ е незаконосъобразен и  следва да бъде отменен с връщане на преписката на Кмета на Община Оряхово да се произнесе по подаденото заявление с  постановяване на изричен писмен акт.

При този изход на производството следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, но само в частта за внесената държавна такса по делото в размер на 50.00 лева. По отношение на претендиранато адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2447,79 лв. с ДДС, съгласно представения списък  на разноските съдът намира, че същото  не следва да се присъжда. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение и начина на плащане, а в представеното по делото пълномощно такива данни липсват. Отделно от това не са представени никакви доказателства, от които да е видно какво е договореното адвокатско възнаграждение  и какъв е неговия размер по конкретното делото, което е заплатено. Към списъка са представени доказателства-фактура за адвокатско възнаграждение, приложение към нея с описание на работата, авизо за извършено плащане по банкова сметка ***. Видно от приложената фактура от 05.04.2024г. в същата е посочено предоставяне на правни услуги за м.февруари и м. март 2024г., цена в евро 1660.00 и в  лева 2285.79 лв., като е посочено и  съответния размер на начисленото ДДС. Тоест от така представената фактура е видно, че се касае за предоставени правни услуги за м.02 и м.03.2024г., но не и за заплатено процесуално представителство по делото, което се претендира със списъка. Представения опис на извършената работа към фактурата също не води до извод, че така заплатената сума е във вр. с производството по делото. В същото са описани  два бр. жалби с обжалване на мълчалив отказ, като  предмет на делото е само едната жалба, а самото проучване на съдебна практика, за което са заплатени суми е  ирелевантно за  делото. Представеното авизо за извършено плащане по банковата сметка е в евро 2082.20  и в същото е посочено правни услуги  м.02. и м.03.2024г., като също не удостоверява плащане във  вр. с делото.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСТГК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Освен да се заплати адвокатско възнаграждение същото следва да е договорено  между страните. По делото липсват каквито и да е доказателства за договорено адвокатско възнаграждение, вкл. и за заплащането му с ДДС. Не е видно и как е определен размера на адвокатското възнаграждение, което се претендира за процесуално представителство, съгласно приложения списък, тъй като от приложените към списъка доказателства е видно, че  заплатената сума на адвокатското дружество касае  предоставени правни услуги за м.02 и м.03.2024г., но не и за процесуално представителство пред съда, това не е видно и от приложения опис към фактурата. С оглед на горното, в  тази част искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер е неоснователно и следва да  се  отхвърли.

Водим от горното  и на основание чл.173,ал.2 АПК, Съдът    

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  Мълчаливия отказ на Кмета на Община Оряхово  по заявление  за допускане изработването на проекти за изменение на ПУП, вх. № АБ-94-73/15.02.2024г., подадено от „К.Е.С.“ ООД, ***, ЕИК ********, представлявано от * М.К.-С..  

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Оряхово  за произнасяне  по Заявление вх. № АБ-94-73/15.02.2024г.., подадено от „К.Е.С.“ ООД, ***, ЕИК ********, представлявано от * М.К.-С., съгласно указанията дадени в мотивите на решението, като определя срок  от един месец от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Оряхово  да заплати на  „К.Е.С.“ ООД,  ***, ЕИК ********, представлявано от * М.К.-С. сумата от 50.00/ петдесет / лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на „К.Е.С.“ ООД, ***, ЕИК ********, представлявано от * М.К.-С., чрез * А.А. за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото в размер на 2444.79 лева.

Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца  пред ВАС-София  в 14-дневен срок от връчването му  на страните.