Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел,17.03.2022 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 17.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в открито
съдебно заседание на осми декември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
При участието на секретаря Ж.
Жекова сложи на разглеждане докладваното от районния съдия гр.дело №350 по
описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба с вх. №260559/10.11.2020г., от Р.В.М.. ЕЕН: ********** ***. чрез
пълномощника си адв. Ю.М. ***. офис 504 срещу
Г.В.И. *** с предявен иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъдена ответницата да заплати
обезщетение в размер на 3000 лв.. за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на обиди и клевети, които ответниццата е отправили спрямо ищцата
публично, чрез подадената жалба па 16.04.2020 г. до Кмета па Община Тервел,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
10.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и присъждането на
сторените по производството разноски.
Ищцата
твърди, че на 16.04.2020 г., ответницата Г.В.И. е подала
срещу нея жалба до Кмета на Община Тервел, за която била информирана
впоследствие, и за която научила по повод искани й във връзка със същата жалба
писмени обяснения от Кмета на Община Тервел от 31.08.2020 г. Сочи, че в жалбата
на ответницата Г.В.И. *** спрямо ищцата в качеството и на длъжностно лице не
просто са изложени неверни факти и обстоятелства, с които се уронвали нейната
чест и достойнство, но и спрямо нея са налице обиди, клевети и квалификации,
които се явявали съставомерни деяния по чл.146 и 147 от НК. Конкретно са
цитирани от жалбата на ответницата обидните и клеветнически твърдения на ответницата
- "Питам се, защо трябва с чуждата мъка и болка - госпожата да се радва,
лъже и краде", както и неверните твърдения, че ищцата в качеството и на
длъжностно лице не е взела никакво участие в погребението на близък на
ответницата.
Ищцата твърди, че като длъжностно
лице не само е взела участие, но дори и изпълнила повече отколкото налагали
служебните и ангажименти във връзка с погребението на бащата на ответницата. Твърди,
че на 11.04.2020 г. - събота/ освободила лично трупа на покойника от моргата в
МЬАЛ Добрич, като за целта е пътувала с катафалката от гр. Тервел до гр.
Добрич: оформяла е документите за освобождаване на покойника от моргата,
включително и лично ищцата е заплатила със свои средства освобождаването на
покойника на служител от МЬАЛ Добрич и съответно е извършила с нейно участие
транспортирането на тленните останки на бащата на ответницата до гробищния парк
в гр. Тервел. Сочи, че по изрично желание па ответницата, погребението се е
извършило с църковен ритуал с участието на свещенник, а не с граждански ритуал,
което означавало, че ищцата не е имало как да извърти такъв, още повече, че
това право на избор /църковен или граждански ритуал/ е право па близките на
покойния. Категорично твърди, че не отговаря на истината твърденията в жалбата
па ответницата, че ищцата се била държала грубо, конфликтно, непочтително,
преди и по време на църковния обред свързан с погребението.
Изцяло клеветнически били и
твърденията па ответницата и относно факта, че ищцата и била взела повече пари
за освобождаването на тленните останки от моргата в МЬАЛ Добрич, отколкото била
определената за целта тарифа, както и твърденията, че ответницата е плащала
каквото и да било във връзка е погребението на покойния и баща. Твърди, че с ответницата не са водили помежду
си какъвто и да било разговор във връзка е разходи и сметки по погребението на
покойния и баща. в т.ч. за пари, фактури и сметки! Издадената от ищцата фактура
за 120 лв. е била издадена не на ответницата, а на съпругът й. Фактурата от
своя страна била издадена въз основа на одобрения ценоразпис на Община Тервел п
във вида. с който разполага ищцата. Ищцата сочи, че е изпълнила стриктно и
съвестно своите задължения, включително и към Община Тервел, като е издала
фактурата на 11.04.2020 г.. независимо, че плащането по същата е било извършено
на 14.04.2020 г. от съпругът на ответницата, тъй като нямало да равни с пътните
листи. По отношение на заявеното в жалбата на ответницата до Кмета на Община Тервел.
че ищцата се отчела пред нея за заплатената сума за освобождаване на тленните
останки на бащата на ответницата от МЬАЛ Добрич на хвърчащ син лист, ищцата заявява,
че това всъщност е бланката, която издават от МЬАЛ Добрич в удостоверяване на
факта, че е платено в извън работно време 40 лв. Тази бланка била подписана от
длъжностното лице при М. ***, който изпълнявал функциите по предаване на
тленните останки от моргата. Ищцата твърди,
че това е размера на сумата която се събира в празнични и неработни дни и че
това плащане е било извършено с лични средства на ищцата, както и че отново тя
с лични средства е заплатила и за
престоя в камера на същите тленни останки, сумата от 25 лв.
Ищцата сочи, че ответницата Г.И.
входирайки жалбата си в деловодството на Община Тервел, със съдържащите се в
нея обидни и клеветнически твърдения по адрес на ищцата не просто да бъдат
публично достояние, а да достигнат до неограничен брой други длъжностни лица.
включително и колеги на ищцата и съграждани на територията на Община Тервел,
още повече че последната на свой ред е следвало да входира отново през
деловодството па Община Тервел, отговор до Кмета на Община Тервел по повод
подадената срещу нея жалба от ответницата.
Вследствие на горните
клеветнически твърдения, конто ищцата не само била възприела лично, но и същите
са били предмет па обсъждане и коментар, както от нейни близки и роднини, но
така също и от нейни колеги, съграждани и съседи, ищцата се е почувствала с
накърнена чест и достойнство вследствие на приписаните и неверни, обидни и
позорни обстоятелства. Освен това е преживял психически стрес, изразяващ се в
променено отношение на хората, с които общува в лично качество и в качеството
си уважаван специалист в Община Тервел, включително: дискомфорт; безсъние;
нервност; избухливост, продължаващи и към датата па внасяне на исковата молба,
които били в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
ответника.
В законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК е получен писмен отговор от ответника Г.В.И., чрез адв. М.Д.
***, с която сочи че иска е допустим но неоснователен. Счита, че било нейно
право, като гражданин и данъкоплатец на град Тервел, след като е останала
недоволна от работата на общинските служители да сезирам кмета на Общината.
Оспорва изцяло твърдението в
исковата молба, че е нанесла обиди и клевети срещу ищцата Р.М..
Сочи, че изнесеното в жалбата е
именно това, което се е случило по отношение на организацията на погребението
на нейния баща от ищцата. В тази връзка описва, че за извършената услуга от
ищцата е заплатила 429 лева, а и била издадена фактура само за 120 лева.
Твърди, че тази допълнителна сума над 120 лева, която заплатила чрез съпруга
си, била описана на едно малко синьо листче. Ответницата твърди, че е поискала
фактура и за тази надплатена над 120 лева сума, но ищцата и казала, че трябва
да си доплати за да получа фактура и за другата сума.
За фактурата, която ответницата трябвало
да получи от МБАЛ Добрич, ищцата и казала, че трябва да си я вземе от Добрич,
което ответницата направила и едва тогава установила, че сумата за тоалет и
обличане на труп е 40.00 лв.. а не 65 лв.. както било написано в листчето и
колкото била заплатила на ищцата.
Ответницата счита, че с
подаването на жалбата си в деловодството до кмета на Община Тервел е
осъществила едно свое законно гражданско право, когато не е доволна от работата
на определен служител, да уведоми за това работодателя му. Ответницата намира,
че с подаването на жалбата си в деловодството на Община Тервел до кмета на
Общината, е действала по надлежния ред за това и не следва да носи някаква
отговорност.
По делото са приети следните
писмени доказателства: заверени копия от
жалба с рег.№РД-25-1852/16.04.2020г., отговор по повод жалба с
рег.№РД-25-4078/31.08.2020г., трудов договор №118/29.08.2014г., утвърден
ценоразпис на всички предоставяни медицински и други услуги от МБАЛ Добрич АД,
бланка за плащане на медицински услуги на починал пациент, фактура от
11.04.2020г,. частен документ - бял лист с изписан ръкописен
текст и положен подпис., представени от ищеца, копия от фактура ********* от 13.04.2020г.,
копие на бележка, представени от ответника, и служебно изисканата заверено
копие на прокурорска преписка №2181/2021г. по описа на РП Добрич, ТО-Тервел по
образувано ДП №75/2021г. по описа на РУ Тервел в неговата цялост, съдебнопсихиатрична
и съдебно графическа експертизи
По делото са събрани и гласни
доказателства - свидетелски показания на В.П.В., Ф.И.И., В.Х.К.и Г.И.М..
Молбата, като подадена от лице
активно легитимирани да води настоящият спор пред надлежния съд е допустима.
От фактическа страна не е спорно
по делото, че ищцата е в трудово-правни отношение с ответника видно и от трудов
договор №118 от 29.08.2014г., като от длъжностната характеристика е видно, че
основната дейност на ищцата е –
специалист „Тъжни обредни ритуали“.
Не е спорно и това, че
ответницата е подала жалбата си в деловодството на Община Тервел, както и че
лично тя е написала текста в нея.
Безспорно по делото е установено,
видно от представения по делото ценоразпис на услугите на МБАЛ Добрич, че
таксата, която се събира за тоалет и обличане на труп е 40 лева.
Не е спорно и това, че написаният
текст на представеното в копие малко листче с описани артикули и услуги по пера
и цени и обща сума от 429 лева е изготвена от ищцата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите В.П.В., Ф.И.И. и В.Х.К.доколкото
с тях се изяснява на първо място с първите двама свидетели, че е извършено
опело и е изкопан гроб от втория свидетел за което му е заплатена сумата от 150
лева, както и това, че ищцата е била разстроена от това, че срещу нея била подадена
жалба в община Тервел. Показанията на свидетеля Костов сочат само за
извършеното плащане на сумата от 429 лева на следващият ден след погребението и
за какво са платени.
Съгласно приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице по извършената съдебно графическа
експертиза, текстът и подписът на представения и приет по делото частен
документ на лист 134 - ти по делото е изпълнен от свидетеля Г.И.М.. С оглед на това, че свидетелят
М. отрече в съдебно заседание да е изготвил и подписал този частен документ,
след приемането на заключението на вещото лице, копие от протокола по делото и
копие от съдебно графическата експертиза бяха изпратени на Районна Прокуратура
– Добрич с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл.290 от НК. По
изпратените материали е образувано ДП №75/2021г. по описа на РУ Тервел, което е
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, поради
отпадане на наказуемостта визирана в чл.292 ал.1 т.1 от НК, с оглед на това, че
ако лицето каже истината, би обвинило себе си в престъпление или нарушение. Съдът
кредитира показанията на този свидетел Г.И.М. само по отношение на редът за
освобождаване на труп от МБАЛ – Добрич, както и по отношение на това какви
документи попълва той в тази връзка.
Частния документ беше представен
по делото от ищцовата страна, като макар да е установено, че същият е изписан и
подписан от свидетеля М., то същият не следва да носи някаква доказателствена
стойност, тъй като не е от кръга на официалните документи, които се издават във
връзка с освобождаването на труп. Още повече, че е напълно възможно този частен
документ да е изготвен много след случая и с оглед да послужи в настоящия процес.
По иска съдът намира следното:
От посоченото в исковата молба се
очертава иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, като ищецът счита, че увреждането е
осъществен с подаването на жалбата от страна на ответника до кмета на Община
Тервел, в която са описани обиди, клевети и квалификации, които се явявали
съставомерни деяния по чл.146, 147 и чл.148 от НК, които от своя страна са причинили
неимуществени вреди на ищцата изразаващи се в накърнила чеса и достойнство, довели
до преживян психически стрес, изразяващ се в променено отношение на хората с
които общува в лично качество и в качеството си уважаван специалист в Община
Тервел, включително: дискомфорт; безсъние; нервност; избухливост, продължаващи
и към датата па внасяне на исковата молба.
Легалните дефиниции на обида и клевета, както и техните
квалифицирани състави са описани в горепосочените правни норми от НК. Ищцата
безспорно е длъжностно лице. По делото обаче се установява, че ищцата е
получила сумата от 25 лева без да е имала основание за това, независимо дали ги
е предала на свидетеля М., с оглед липсата на официален разходо-оправдателен
документ. На следващо място в деня на погребението на бащата на ответницата,
ищцата е действала, както като длъжностно лице организирайки погребението, така
и в качеството на частно лице продавайки на ответницата аксесоари за
погребението, като такива действия са несъвместими с длъжностната
характеристика на ищцата и е нормално ответницата да се е почувствала излъгана.
С оглед на така приетото, съдът намира че липсват клеветнически изявления в
подадената от ответницата жалба до кмета на Община Тервел.
И на последно място, подаването
на жалба от ответницата до компетентен орган в случая работодателя на ищцата не
представлява публично разгласяване на жалбата съгласно чл. 10 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) на
свободата на изразяване на мнение. Европейският съд по правата на човека приема
в своята практика правото на всеки на свобода на изразяване на мнение. При
горните констатации на съда, настоящият състав намира, че ответницата не е
можела да предвиди в разумна степен конкретните обстоятелства, че може да бъде
осъдена за обида и клевета във връзка с твърденията които прави в жалбата си. Твърденията,
направени в жалбата не могат да се разглеждат като „разгласяване“, тъй като ответницата
не е възнамерявала да накърни репутацията на ищцата, а да упражни правото си да
подаде жалба, да докладва нередности или да търсят помощ от страна на властите
в конкретния случай местната общинска власт в лицето на Кмета на Община Тервел.
По тези съображения, настоящият
състав на съда намира предявения от ищцата срещу ответницата иск за
неоснователен и като такъв следва да го отхвърли в неговата цялост. С оглед
отхвърлянето на иска, безпредметно е и обсъждането на съдебно психиатричната
експертиза.
По делото няма представени
списъци на разноските и от двете страни.
Предвид изхода на делото на осн.
чл.78 ал.4 от ГПК ищцата Р.В.М. . ЕЕН: ********** ***, следва да бъде осъден да
заплати на ответницата Г.В.И. *** сторените по делото разноски, от 360 лева
представляващи - адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните съображения и
правни изводи, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Р.В.М.. ЕЕН: ********** ***. чрез пълномощника си адв. Ю.М. ***. офис 504
срещу Г.В.И. ***, иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъдена ответницата да заплати
обезщетение в размер на 3000 лв.. за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на обиди и клевети, които ответниццата е отправили спрямо ищцата
публично, чрез подадената жалба па 16.04.2020 г. до Кмета па Община Тервел,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
10.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. .
ОСЪЖДА Р.В.М. . ЕЕН: **********
***, следва да бъде осъден да заплати на ответницата Г.В.И. *** сторените по
делото разноски, от 360 лева представляващи -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок, от датата на
уведомяването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: