РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Белоградчик, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200021 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. З. В. от гр. Б., обл.В., ул.” Г. С. Р.” № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 1051/15.12.2022 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което са му наложени: „глоба” в размер на 50,00 лв. на
основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ;
„глоба” в размер на 50,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено
нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, както и е постановено на осн. чл.273 ал.1
от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението и
вещите, послужили за извършването му / съответно 4,00 пр. куб. м. дърва за
горене от вида “цер” и „дъб”, и МПС – микробус м.“Форд Транзит” с ДКН
М 6381 ВВ/.
В жалбата си жалбоподателят, твърди не законосъобразност на АУАН и
НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
последното, заявил е искане за разпит на двама свидетели, при довеждане. В
1
с.з. жалбоподателят не се явява, нито се представява от адвокат, но
упълномощен от него адвокат в писмена молба до съда е заявил, че поддъ
ржа жалбата, държи на отмяната на НП - в частта, в която е постановено
отнемането на МПС, тъй като стойността на същото е много по-висока от
предмета на деянието.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в
писмена защита по казуса изразява становище за доказаност на деянието,
авторът му и неговата вина, поради което НП следвало да се потвърди.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 13.10.2022 г., на улица „Б. И.” срещу дом № ... в гр.Б. обл.В., около
18.00 ч., служители на РУ-Белоградчик спрели и извършили рутинна
проверка на бял мисробус м.”Форд Транзит” с рег. № М 6381 ВВ, управляван
от жалбоподателя Н. В.. Те констатирали, че в автомобила се превозват
дърва, най-вероятно нерегламентирано. По този повод били известени и
потърсено съдействие от служители на ТП ДГС - Белоградчик. На място
пристигнали свид. Г. Г. и негов колега – Е. Е., горски стражари при ТП ДГС
Белоградчик. Те извършили проверка на спряното МПС, като установили, че
МПС- бял микробус, м. “Форд Транзит”с рег. № М 6381 ВВ е бил управляван
от жалбоподателя Н. З. В., който превозвал 4,00 пр.куб.м. дърва за огрев – от
дървесен вид цер и зимен дъб. На дървата, обаче нямало поставена КГМ. Още
– установили, че водачът не можел да представи и превозен билет за дървата.
Дървата били измерени от служителите на ТП ДГС Белоградчик с дървен
метър. Водачът на МПС казал, че ги е намерил в с. Р. и си ги е натоварил.
Дървата били с дължина по около 1 м. Св. Г. Г., в присъствието на Н. В., на
колегата си Е. и един от полицейските служители на място – Цв. Д., съставил
констативен протокол за установеното и решил да бъде съставен и АУАН на
В. по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, като били задържани дървата и ползваното МПС.
Същите били откарани в база на ДГС-Белоградчик, където са оставени за
пазене / в база ”Разсадника”/, като от МПС били свалени преди това
акумулатора, резервни гуми и крик. Веднага след проверката, в сградата на
РУ – Белоградчик, където отишли всикчи, св. Г. съставил на Н. В. и АУАН №
1051/2022 г., като свидетел на съставянето на акта и установяване на
2
нарушението, в него се подписали отново Е. Е. и Цв. Д.. Актът бил съставен
за нарушение само по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ / без т.1 /, описано обаче с думи
като транспортиране на дърва за огрев, без КГМ и без превозен билет,
доказващ законния им произход. Вписаният като нарушител подписал
съставения му акт, както и получил копие от него, без да изложи някакви
обяснения.
На 15.12.2022 г. въз основа на акт № 1051/22 г., съставен от Г. Г., е
издадено обжалваното НП № 1051/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица,
но за две нарушения – по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, с
текстово описание – идентично като в АУАН.
Съдът е изискал и събрал информация по делото за собствеността на
автомобила, средство за извършване на нарушенията от Сектор “ПП” при ОД
– МВР - Монтана, към датата на деянието. / а и жалбоподателят сам е
представил след това по делото копие от СР на МПС – част I /. От нея се
изясни, че собственик на автомобила е жалбоподателят В..
Съдът, е назначил и провеждането на съдебно-оценителна експертиза, с
оглед установяване пазарната стойност на предмета и средството на деянията.
В последствие, заключението на вещото лице по експертизата е прието, без да
бъде и оспорвано някого, а то сочи стойности: 480,00 лв. на дървата за огрев,
и 4 600,00 лв. – на автомобила м.”Форд” модел „Транзит”.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично само основателна.
По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и
авторство на Н. В. за деянията, приписвани му фактически с акта и НП.
Жалбоподателят е бил спрян за проверка от служители на РУ-Белоградчик, но
в последствие са били повикани и компетентни служители на ТП ДГС –
Белоградчик – актосъставителят Г. Г. и колегата му Е.. Те констатирали
безспорно приетите от съда за истинни факти – с МПС /м.”Форд Транзит” с
ДКН № М 6381 ВВ /жалбоподателят Н. В. превозвал /“транспортирал” / 4,00
пр.куб. м. дърва за горене. На дървата не е имало поставена контролна марка.
Допълнително В. не е притежавал и превозен билет за така транспортираната
3
дървесина.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на две отделни
административни нарушения – такова по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и
второ по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
Същевременно обаче, съдът констатира едно драстично нарушение на
правилата на админ. нак. прозиводство, допуснато при издаване на НП.
Независимо от фактически осъществените две провинения по ЗГ,
актосътатвителят Г. е привлякъл към отговорност нарушителят Н. В. само за
едното от тях. Въпреки, че с думи Г. е описал и липсата на КГМ върху
дървата, то цифром, придавайки правна квалификация на поведението на В.,
той – Г., му е вменил деяние само по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ – липсата на
превозен билет. Това е допустимо, и е право на преценка на контролния орган
– за кое от няколко наличи нарушения, ще обвини дееца. Единствено за това
деяние обаче, за което има прилвичане /с АУАН/ , АНО може да наложи и
санкция на виновното лице. /освен ако не прецени пък, самия АНО, че следва
да върне акта на актосъттавителя, за да го коригира относно обвинението-/ята
/. Вместо последното – да наложи санкция за едно деяние, ако прецини за
доказани вина и авторство разбира се, АНО си е позволил да допълни най-
напред обвинението – включвайки в него и второ деяние – по чл.213 ал.1 т.1
от ЗГ, цифром / като текст, с думи иначе го е посочил, идентично с текста от
акта/. И за това второ деяние, също е наложил санкция – „глоба”. Т.е.
абсолютно недопустимо, наказващият орган е признал за виновен и
санкционирал субекта на отговоронст за две прояви по ЗГ, без спрямо
последния да е имало повдигнато обвинение за тези две прояви, а само за
една от тях. Този порок на НП е съществено процесуално нарушение,
накърнило правата, в частност правото на защита на нарушителя.
Санкционната норма иначе, за двете посочени в НП деяния е една и
съща. И съдът смята, че едниствено прецизното разграничение от АНО на
налагането на двете отделни „глоби” – по чл.266 ал.1 от ЗГ, но едната във вр.
с чл.213 ал.1 т.1 ЗГ, а втората във вр. с чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, позволява на съда
да потвръди частично само издаденото НП – относно едното деяние – по
чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, което той / съдът / прие за изрършено и доказано, като
вина и авторство. В другата си част, НП е незоконосъобразно и следва дда се
4
отмени – относно приписано с постановлението деяние и по чл.213 ал.1 т.1 от
ЗГ, за което на осн. чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ е наложена „глоба”-та
от 50,00 лв. / пункт 1. от диспозитива на НП/.
Така относно проявата – транспорт на дърва от ГФ без превозен билет,
съдът оценява, че санкционната норма на чл.266 ал.1 от ЗГ предвижда
административно наказание "глоба" в размер от 50 до 3 000 лв. Размерът на
наложената на Н. В. глоба за тази проява – 50,00 лв. не е завишен и в този ред
на мисли – той е правилно определен и съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2
от ЗАНН. По делото липсват данни за имотното състояние на жалбоподателя,
което следва да се тълкува в негова полза. Представиха се от въззивамената
страна данни само относно друго подобно поведение на жалбоподателя,
касаещо спазването или не на нормите на ЗГ в друг случай / предходно НП,
издадено за идентично нарушение по ЗГ/ – обжалвано и ноторно известно на
съда, с приключило с влязъл в сила съдебен акт вече към момента
производство по ЗАНН. Предходната проява на В. е с предмет, дървесина в
количество в по-малък размер и от настоящия. Така съдът като прецени
изложеното и отчитайки и количеството на предмета на деянието,
съобразявайки се с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, прие че не е налице от
една страна маловажен случай, поради което не може да оневини
извършителя и да го освободи от отговорност изцяло, но от друга страна -
наложеното на жалбоподателя наказание “глоба” е в справедлив законов
размер – минималния.
В чл.273 ал.1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по
закона и тази разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо
съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на
предмета на нарушението – 4,00 пр. куб. м. дърва за огрев, също е
законосъобразно /при положение разбира се, че съдът вече прие за доказано
извършването на поне едно от нарушенита на ЗГ, касаещо този предмет,
авторството му и вината на извършителя/.
Относно обаче разпореденото отнемане на средството на извършване на
админ.нарушение – МПС, съдът намира, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. В конкретния случай е налице доказателство – данни от
регистъра на КАТ /“ПП”/ при ОД – МВР – Монтана относно регистрацията на
МПС – автомобил м.”Форд Транзит” с рег. № М 6381 ВВ, които установяват,
5
че тази вещ е собственост на жалбоподателя, вкл. и към момента на
осъществяване на нарушението. В специалния приложим в казуса
нормативен акт - чл.273 ал.1 от ЗГ е предвидено, че "вещите, послужили за
извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от
това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо
или против волята на собственика им".
Извън тези специални правила по Закона за горите, общият за
админ.нак.производство нормативен акт – ЗАНН, в чл.20 установява
принципите, при които е допустимо или не, освен административните
наказания по чл.13 от закона, да се прилагат и други санкции, респ. да се
отнемат в полза на държавата определени вещи, изиграли роля в
незаконосъобразното поведение на един нарушител / роля на предмет или на
средство на деянието/. Съгласно ал.1 на чл.20 от ЗАНН, се отнемат в полза на
държавата, вещите принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване
на умишлено нарушение /т. е., ако са средство за осъществяването му/, но
само ако това /отнемане/ е предвидено в съответния /т.е. специалния
приложим/ закон или указ. Безспорно, предвид по-гореизложеното - ЗГ, като
специален спрямо ЗАНН, в случая в чл.273 ал.1, предвижда подобно
отнемане. Собственикът на МПС м.”Форд Транзит”, послужил да извършване
на нарушението е самият нарушител, а деянието му / по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ/
е умишлено. Но в чл.20 ал.4 от ЗАНН е дефинирано изключение от общия
принцип по ал.1 на същата разпоредба. Съгласно чл.20 ал.4 ЗАНН, отнемане
по алинея 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства
на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в
съответния закон или указ е предвидено друго. Безспорно в случая е, че
стойността на ползвания автомобил / 4600,00 лв./ не съответства на характера
и тежестта на нарушение, изразяващо се в транспорт на 4,00 пр.куб.м. дърва
за огрев, на стойност 480,00 лв. Пазарната стойност на двете вещи не е
издирвана и определена от административно наказващия орган въобще, и не е
посочена в атакуваното наказателно постановление, но както установи съдът,
стойността на дървата е многократно по-ниска в сравнение със стойността на
отнетия автомобил. И въпреки, че съответният закон – ЗГ, “предвижда друго”
– т.е. отнемане, то след като същият не предвижда критерий “стойност” на
вещите, следва да намери приложение разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН,
като чл.273 ал.1 от ЗГ не се явява специален спрямо чл.20 ал.4 ЗАНН. Освен
6
това, за преценката по чл.20 ал.4 от ЗАНН не е определяща единствено
стойността на дървесината, а следва да се преценят и всички други
обстоятелства, от значение за характера и тежестта на нарушението - начина,
времето и мястото на извършване, мотивите за извършване на деянието,
наличието на други нарушения, отношението на извършителя към деянието и
т.н. В конкретния случай по отношение на жалбоподателя липсват данни да е
възпрепятствал проверката за установяване на нарушението, като това
обстоятелство следва да се приеме за смекчаващо отговорността му, като
цяло. Предвид горното съдът приема, че отнемането на ползваното МПС е
твърде тежка последица за жалбоподателя, несъизмерима с тежестта и
обществената опасност на конкретното противоправно поведение. НП е
незаконосъобразно в обсъжданата част, като противоречащо на материалния
закон. В тази насока, съдът намира за неоснователно вързажението на
въззиваемата страна , относно неприложимостта на чл.20 ал.4 от ЗАНН в
случая.
И накрая, що се отнася до съразмерността на тежестта на наказанието,
следва да се има в предвид и чл.49 т.3 от Хартата на основните права на ЕС, в
който се казва "Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна
спрямо престъплението", т.е. несъмнено размерът на отнетото в полза на
държавата, наложено за извършено административно нарушение, трябва да е
съразмерен на вида, тежестта и продължителността на нарушението.
По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление в частите, в които: а/. е наложена санкция „глоба”
в размер на 50,00 лв. да деяние по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и б/. е постановено
отнемане в полза на държавата на вещта, средството за извършване на
вмененото админ. нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, а в останалите си части – като правилно и
законосъобразно - потвърдено.
Предвид изхода на делото – решението на съда да потвръди частично
издаденото НП, и провежданото в с.з. изследване – чрез назначаване на
съдебно-оценителна експретиза, относно стойността на предмета и
средството за извършване на нарушението, за което е и признат за виновен Н.
В. / по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ/ и направените в тази връзка разноски от съда –
възнаграждение, изплатено на вещо лице от бюджета на съда, то
7
жалбоподателят следва да бъде натоварен и понесе тези разноски в размер на
80,00 лв., както и да заплати държавната такса от 5,00 лв., за издаване на
изпълнителен лист за тях, при евентуално такова издаване.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1051/15.12.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, в частите, с които на Н. З. В. от гр. Б.,
обл.В., ул.” Г. С. Р.” № ...., с ЕГН **********, е наложена санкция „глоба” в
размер на 50,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ- за извършено нарушение
на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, както и е постановено отнемане в полза на държавата
на вещите, предмет на нарушението по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ - 4,00 пр.куб.м.
дърва за огрев от вида „цер” и „дъб”.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1051/15.12.2022 г. на
Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която на Н. З. В. от гр. Б., обл.В.,
ул.” Г. С. Р.” № ..., с ЕГН **********, е наложена санкция „глоба” в размер на
50,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ- за извършено нарушение на чл.213
ал.1 т.1 от ЗГ.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1051/15.12.2022 г. на
Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо нарушителя Н. З. В.
от гр. Б., обл.В., ул.” Г. С. Р.” № ..., с ЕГН **********, е постановено на осн.
чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за
извършването на нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ - МПС – микробус,
м.”Форд Транзит”, с рег. № М 6381 ВВ.
ОСЪЖДА Н. З. В. от гр. Белоградчик, обл.Видин, ул.” Г. С. Р.” № ..., с
ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – Белоградчик: направените по
делото разноски за вещо лице, в размер на 80,00 лв., както и 5,00 лв.
държавна такса, при евентуално издаване на изпълнителен лист за тези
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8