Определение по дело №505/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1047
Дата: 23 юли 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510100505
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

23.07.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

505

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника юрисконсулт Д.А., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу Ц.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. М.З..  

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения:   

           Ищецът твърди, че на 08.08.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитодател и Ц.Х.Б., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 2891141, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000.00 лева, който се усвоява в брой, а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва, на 60 равни седмични погасителни вноски, в размер на 35.01 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 18.08.2016г., а на последната-на 05.10.2017г. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 50.00 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.83 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене в размер на 587.17 лв., плащането по която било разсрочено с вноските по кредита.

По договора за потребителски кредит, Ц.Б. е извършила плащания в общ размер на 715.00 лв., а към настоящия момент дължимата от нея главница е в размер на 706.18 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит, ответницата дължи договорна лихва в размер на 91,87 лева, начислена за периода от 18.08.2016г. - датата на първата вноска до 05.10.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора. На кредитополучателя е начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 06.10.2016г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, общият размер на което е 97.16 лв.

Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който процесното вземане, е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

На 03.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от договора за потребителски кредит ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2427/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 706.18 лв.-главница по договор за потребителски кредит № 2891141, сключен на 09.08.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 91.87 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2016г. (падеж на първата погасителна вноска) до 05.10.2017г. (падеж на последната вноска по договора); 587.17 лв.- такси  и комисионни за допълнителни услуги и 97.16 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 06.10.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. М.З., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузите за такси и услуги от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК. Счита, че включените в договора клаузи за такси „Кредит у дома“ са нищожни поради противоречие със закона. Възразява, че цесията на процесното вземане не е съобщена надлежно на длъжника. Сочи, че в исковата молба не е уточнено как се формират отделните вземания за лихви, такси и т.н. Излага подробни съображения.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.  9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, поради противоречието им с разпоредби от ЗПК и ЗЗП, както и на добрите нрави.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски, сключването на договор за цесия между първоначалния кредитор „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, от една страна и договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ищеца, от друга страна, на които договори за цесия ищецът основава процесуалната си легитимация.

Ответникът следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици.

           На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства относно твърденията си в исковата молба, че процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор Провидент Файненшъл България" ООД на „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се приложи ч.гр.д. 2427/2018г.  по описа на РС – Дупница.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2019г. от 10:10 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

            ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. 2427/2018г. по описа на РС – Дупница.

             ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: