№ 10092
гр. ***, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110107130 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. Р. П. срещу ****а. Предявен е
иск за установяване по отношение на ****а, че тя не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *** и площ от 839 кв. м., находящ се в гр. *****.
Ищецът твърди, че от 2004 г. владеел постоянно, непрекъснато,
необезпокоявано и явно процесния поземлен имот с идентификатор *** и площ от 839
кв. м., находящ се в гр. *****, стар номер ***, кв. 1, парцел ХIII, при съседи
поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***. Владението на имота
било предадено на ищеца от *** по силата на предварителен договор за покупко -
продажба, който бил сключен на 01.07.2003 г. Предмет на договора била покупко -
продажбата на вилно място с площ от 800 кв. м. във вилна зона „***“, кадастрален
лист 585, заедно с вилна сграда със застроена площ 51,38 кв. м., представляващо имот
с пл. номер ***. Окончателен договор между страните по предварителния договор не
бил сключен поради невъзможността по удостоверителния документ за собственост на
продавача /Нотариален акт № 13, том IV, дело 568/1959 година/ да се идентифицирало
местоположението на недвижимия имот и да се удостоверяла идентичността му с имот
по кадастралния и регулационния план, действащ към 2003 г. В неодобрения
кадастрален план на гр. ***, който бил изработен в края 70-те - началото на 80-те
години на ХХ-ти век, имотът бил отразен с номер ***, кадастрален лист 585. В плана
за регулация на в. з. „***“, одобрен с Решение № 99 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на
*** общински съвет, за процесния имот бил отреден УПИ XIII-***, кв. 1, с площ 867
кв. м. При одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2010 г.
поземленият имот бил отразен с идентификатор ***. и граници съгласно
1
материализираната на място ограда. Ищецът твърди, че придобил имота през 2014 г.
след 10-годишно добросъвестно владение, което осъществявал постоянно,
непрекъснато, необезпокоявано и явно. През 2017 г. ищецът инициирал процедура при
нотариус *** за снабдяване с удостоверителен документ за правото му на собственост
върху процесния имот, като в тази връзка отправил искане с вх. № РВТ17-ГР94-
5302/17.11.2017 г. до кмета на ****а, район „***“, за удостоверяване на факта, че
имотът не бил общинска собственост. Въпреки многократните искания на ищеца,
общинската администрация не издала поисканото удостоверение. През 2023 г. ищецът
отново входирал искане с вх. № РВТ23-МД94-15/27.04.2023 г. до кмета на район „***“,
****а, за удостоверяване на факта, че имотът не бил общинска собственост. По повод
на така подадената молба било издадено удостоверение с изх. № РВТ23-МД94-15/2/-
06.06.2023 г. от кмета на района, съгласно което за процесния поземлен имот бил
издаден Акт за общинска собственост /АОС/ № 4081/31.03.2023 г. Ищецът поддържа,
че актуването на процесния имот представлявало пречка да бъде приключена
инициираната от него процедура за снабдяването му с удостоверителен документ за
собственост върху имота. Твърди, че правото на собственост на ****а не възниквало
по силата на съставения акт за общинска собственост, който имал само декларативно
действие относно право, вече възникнало по силата на някой от предвидените в закона
способи за придобиване на вещни права. Излага твърдения, че общинската
собственост върху един имот не зависела от това дали той бил актуван, а дали
общината била доказала осъществяването на фактическия състав на конкретното
придобивно основание, на което се позовавала. Ищецът сочи, че ****а нямала правно
и фактическо основание за придобиване на процесния имот, който бил неправилно
актуван като такъв и следвало да бъде отписан от актовите книги за общинска
собственост, а самият акт - да бъде отмени. Ищецът отправя искане за уважаване на
предявения от него срещу ****а отрицателен установителен иск за собственост и за
присъждане в негова полза на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ****а поддържа, че предявеният иск
бил неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва релевираните в исковата молба
твърдения на ищеца за притежавано от него право на собственост върху процесния
имот, както и придобивното основание, на което той се е позовавал, като е направено
възражението, че не била изтекла погасителна давност в негова полза. ****а
поддържа, че процесният имот бил общинска собственост въз основа на Акт за частна
общинска собственост № 4081/31.03.2023 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 2
ЗОС, вр. чл. 30 ЗСПЗЗ. Твърди, че ищецът не представял доказателства за реализирана
процедура по чл. 27 ЗСПЗЗ, а имотът бил общинска собственост още от 2003 г., като
бил включен в счетоводните активи на общината, както и в Информационната система
за общинска собственост. В отговора са изложени и подробни твърдения, че общинска
собственост не можела да се придобива по давност. Ответникът моли предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на общината бъдат присъдени
сторените разноски в хода на производството.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за
2
установено спрямо ищеца Й. Р. П., че ****а не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *** и площ от 839 кв. м., находящ се в гр. *****, стар номер ***, кв. 1,
парцел ХIII, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.
От фактическа страна:
Установява се, че с молба - декларация от 27.04.2023 г., подадена чрез Кмета на
район „***“, ****а, до нотариус с район на действие РС – София, ищецът е отправил
искане да бъде признат за собственик на процесния недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор *** и площ от 839 кв. м., находящ се в гр. *****.
На 06.06.2023 г. е издадено удостоверение от Кмета при район „***“, съгласно
което за посочения в молбата-декларация недвижим имот няма съставен акт за
държавна собственост до 01.06.1996 г., но има съставен АОС № 4081/31.03.2023 г.
С предстявения по делото Акт за частна общинска собственост № 4081 от
31.03.2023 г. е актуван процесният недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
*** и площ от 839 кв. м., находящ се в гр. *****. Като основание за съставяне на акта
са посочени чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 ЗОС и чл. 30 ЗСПЗЗ.
Представени са скица на поземления имот, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АК, и комбинирана скица от 18.05.2017 г. за пълна или
частична идентичност на процесния поземлен имот.
Видно от представеното по делото в открито съдебно заседание удостоверение
от Общинска служба по земеделие – ***, съставено на 16.06.2017 г., процесният имот,
съответстващ на УПИ XIII-***, кв. 1 по ЗРП на в. з. „***“, попада в бивши земеделски
земи, внесени от член кооператори, за които към датата на съставянето на
удостоверението ОСЗ – *** не може да посочи конкретен заявител/собственик на
имота.
От представените по делото предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от 01.07.2003 г. и декларация от 12.05.2016 г. се
установява, че ищецът Й. Р. П. е получил владението върху процесния имот на
01.01.2004 г. от неговия предходен собственик и владелец ***. Последният се е
легитимирал като собственик на имота с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, даден в замяна срещу такъв, включен в блока на ТКЗС № 13, том IV, дело №
568/1959 г. В съставения от Първи нотариус при Софийки народен съвет нотариален
акт е отразено, че *** е представил писмени доказателства /Протокол на ТПС комисия
на с. *** – *** от 20.02.1959 г./, установяващи придобиването от него по замяна
правото на собственост върху ливада, находяща се в село „***“, м. „***“, с площ от 2
дка, срещу включването в блока на ТКЗС на негова ливада, находяща се в м. „**“ в
същото землище с площ от 1,415 дка. Съгласно удостоверение, съставено от „**“ ***,
процесният имот с идентификатор *** не може да бъде идентифициран с имота,
описан в посочения нотариален акт като „ливада, находяща се в село „***“, м. „***“, с
площ от 2 дка“.
В хода на производството са събраник показанията на свидетелите *** и ****,
които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, безпротиворечиви
помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото
От показанията на свид. *** се установява, че той познава ищеца от 2004 г. -
2005 г., защото са съседи във в. з. „***“, като се запознали при идването на Й. П. там.
Свидетелят заявява, че имотът на ищеца се стопанисва цяло лято. Пояснява, че същият
3
е с големина от около половин декар, ограден и поддържан, има постройка, която се
стопанисва от ищеца и неговата майка, които имали парник и гледали животни в имота.
След предявяването на комбинираната скица, приложена по делото, свидетелят
заявява, че неговият имот се намира в югозападния край на скицата – имот № 135, а
имотът на ищеца е под № ***. Твърди, че няма спомен ищецът да му е споделял как е
придобил имота си, като посочва, че Й. е започнал да обитава имота от 2004 г.- 2005 г.,
а по спомен постройката е била в имота от преди идването на ищеца.
От показанията на свид. Тончев се установява, че той познава ищеца по делото
от 20 години и е негов кум. Свидетелят заявява, че ищецът от 20-тина години има имот
във вилна зона „***“, местност „Комара“. Пояснява, въз основа на личните си
наблюдения, че имотът представлява вила на два етажа с ограда, а вътре има парник,
кокошарник, кучета, като предполага, че дворното място е с размер около декар. Сочи,
че постоянно се живее в имота, като Й. всеки ден ходел там, а майка му живеела там.
Няма информация някой друг да е твърдял да има претенции към имота, както и как
Й. да е придобил същия. Свидетелят сочи, че е запознат, че постройката е била на
мястото, когато Й. е придобил имота, както и че от над 15 години ищецът отглежда там
кокошки и други животни, както и че има и парник.
От правна страна:
Несъмнено е, че съществуването на правен интерес е условие съгласно чл. 124,
ал. 1 ГПК за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на
ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права, е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо
състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като в
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството по делото се прекратява.
Макар в исковата молба да са изложени факти и обстоятелства, с които ищецът
обосновава правото си на собственост върху процесния имот като придобит по
давност, това не го лишава от правен интерес да иска по съдебен ред да изключи
правата на собственост за ответната община, издала в своя полза акт за общинска
собственост. С признаването по делото, че ответната община не е собственик на
процесния имот, за ищеца се открива процесуалната възможност да иска да бъде
признат за негов собственик на основание придобивна давност, изразяващо се в
осъществявана фактическа власт и своене на имота като негова изключителна
собственост за съответния период от време и да иска да му бъде издаден от нотариуса
констативен нотариален акт за собственост. При отрицателния установителен иск за
собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, както е в
процесния случай, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на
които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови
основания. Интересът на ищеца произтича и от факта, че с исковата молба се заявяват
самостоятелни права на собственост върху процесния имот, които изключват правата
на Общината, предвид и на възможността същите да бъдат придобити на оригинерно
основание – по давност. Затова предявеният отрицателен установителен иск за
собственост иск е процесуално допустим.
4
В тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск за
собственост е да докаже, че е упражнявал в продължение на повече от 10 години явно,
необезпокоявано и непрекъснато давностно владение върху процесния имот, считано
от 2004 г., включително и към датата на съставяне на Акт за общинска собственост №
4081/31.03.2023 г.; че към момента на актуването на процесния имот като общински
/31.03.2023 г./, както и към началния момент на упражняваното от ищеца давностно
владение /2004 г./, процесният поземлен имот е имал собственик, различен от
общината; в случай че ответникът докаже, че процесният поземлен имот е бил част от
имуществото на заличена организация по § 12 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ - да докаже, че спрямо процесния имот се е развила процедура
по чл. 27 ЗСПЗЗ.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже, че е придобил правото на
собственост върху процесния поземлен имот на посоченото в Акт за общинска
собственост № 4081/31.03.2023 г. основание /чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 ЗС, вр. чл.
30 ЗСПЗЗ/, като установи при условията на пълно и главно доказване, че процесният
поземлен имот е бил част от имуществото на заличена организация по § 12 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, т. е. от трудовокооперативни
земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите, или от
организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята
и осъществяване на селскостопанската дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с
имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и
селскостопански институти, или от кооперации, регистрирани по Закона за
кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по
устава им е предвидено внасянето на земеделска земя; че имотът е бил предаден на
общината по реда на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ; обстоятелства, довели до спиране или
прекъсване на теклата в полза на ищеца придобивна давност.
В разглеждания случай ищцът обосновава правния си интерес от защита с
притежавано право на собственост върху спорния имот, основано на придобивна
давност, като излага съображения, че по отношение на същия имот са заявени
конкуриращи права от ответника въз основа на съставен акт за частна общинска
собственост.
От своя страна ответникът оспорва предявените искове. В случая за правото си
на собственост върху процесния имот, ответникът се легитимира с представения по
делото акт за частна общинска собственост. Актът за общинска собственост, съставен
по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ,
който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него
факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до
доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на
което е съставен актът за общинска собственост.
Горното обаче е приложимо само в случаите, когато в акта за общинска
собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата
на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта
е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината (в този смисъл са
5
постановените Решение № 67 от 16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о. на
ВКС, Решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 4029/2017 г., II г.о. и Решение № 67 от
16.07.2017 г. по гр.д. № 3533/2016 г., II г.о).
В конкретния случай като основание за актуване на процесния недвижим имот,
а именно поземлен имот с идентификатор *** и площ от 839 кв. м., находящ се в гр.
*****, в Акта за частна общинска собственост № 4081 от 31.03.2023 г. са посочени
разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост и
чл. 30 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, общинска
собственост, респ. – публична общинска собственост, са имотите и вещите, придобити
от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост, при влизане в сила
на кадастрална карта за имотите – общинска собственост се съставят нови актове за
общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно
съставените актове за общинска собственост.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗСПЗЗ, имуществото на заличените организации по §
12 от преходните и заключителните разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят
да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на
общината, в която то се намира. При наличие на държавно имущество общините са
длъжни да предоставят същото на Министерството на земеделието и храните.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗСПЗЗ, след изтичане на 5-годишен срок от предаването на
имуществото по ал. 1, изречение първо, то става общинска собственост.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че от посоченото в съставения
акт за частна общинска собственост не става ясно въз основа на какво правно
основание ответникът поддържа, че е собственик на процесния недвижим имот.
Цитираните по-горе разпореди са бланкетни, което изисква в акта да е посочена
законова разпоредба от конкретен закон, по силата на която недвижимият имот е обект
на притежание от ** община. В случая в представените актове липсва такова
позоваване, не са посочени и правопораждащите собствеността факти. Следователно в
случая липсва посочване на конкретно законово фактическо основание, въз основа на
което да е възникнало правото на собственост на ****а, т. е. процесният акт за частна
държавна собственост не се ползва с легитимиращо действие досежно правото на
собственост, поради което в тежест на ответната страна е да установи придобивното
основание по отношение на процесната част от имота.
По своето естество актът за общинска собственост е официален
удостоверителен документ (чл. 5, ал. 2 ЗОС), ако е съставен по определените в закона
ред и форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица (т. е. ползва се с
материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление
на органа, издал акта). Актът за общинска собственост обаче не притежава
конститутивно, правопораждащо действие (чл. 5, ал. 3 ЗОС), а единствено
удостоверява, че общината е носител на право на собственост върху конкретен обект, в
случай че са възникнали материалноправните предпоставки за приложение на
съответния придобивен способ. Ето защо съставянето на акт за общинска собственост
не обуславя факта дали е породено съответното придобивно основание. При спор
обаче, актът за общинска собственост може да обоснове правния интерес от
предявяване на иск за собственост от недържавни правни субекти – физически или
юридически лица, заинтересовани да оборят неговата доказателствена сила като
6
установяват, че са собственици на имота, за който е съставен (какъвто е и настоящият
случай).
Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо
действие, а само констатират правото на собственост, придобито на силата на някой от
установените в чл. 77 ЗС способи. В този смисъл съставянето или несъставянето на
акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за
принадлежността или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в
патримониума на държавата, респ. на общината. Доказването на придобивното
основание се осъществява чрез изследване на основните данни за недвижимите имоти,
включително и тези за правото на собственост, които се съдържат в различните карти,
планове, регистри и друга документация, в т. ч. разписните списъци към
кадастралните планове – в този смисъл Решение № 541 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 661/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 27 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2015
г., I г. о., ГК, Решение № 107 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2016 г., ІІ г. о.,
ГК, Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., І г. о., ГК.
В случая ****а нито е изложила конкретни фактически обстоятелства, нито е
посочила конкретен придобивен способ, предвиден като правопораждащ юридически
факт за право на държавна, съответно – общинска собственост. Страната не е
ангажирала доказателства за придобивното основание, от което твърди, че произтича
правото на собственост, въпреки че с проекта за доклад по делото изрично е
указано, че не сочи и не представя доказателства за придобиването на правото на
собственост върху процесния поземлен имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал.
1 ЗС, вр. чл. 30 ЗСПЗЗ и за предаването му по реда на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ.
Липсват каквито и да е било данни по делото спрямо процесния имот да се е
развила процедура по чл. 30 ЗСПЗЗ, съответно – да са спазени изискванията по § 1ж от
ДР на ППЗСПЗЗ, на които следва да отговаря едно имущество, за да се включи в
категорията на непродадено и неразпределено/нежелано за закупуване от
правоимащите, установено по реда на ГПК. Не е представено и решение на общото
събрание на правоимащите /ОСП/, които следва безусловно да приемат решение за
безвъзмездното предоставяне на имуществото, съгласно чл. 30, ал. 1, вр. чл. 27, ал.
ЗСПЗЗ и чл. 52 и § 1ж, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Липсват и данни това имущество
реално да е предадено на общината по начин, че последната да е установила
фактическа власт, продължила пет години, съгласно изискването на чл. 30, ал. 2
ЗСПЗЗ. Напротив – от събраните по делото свидетелски показания се установява, че
от началото на 2004 г., включително и към датата на предявяване на иска, т. е. и към
датата на съставяне на акта за общинска собственост, процесният имот се владее от
ищеца, а до края на 2003 г. е бил във фактичека власт на трето за спора лице, видно от
представените предварителен договор и декларация. Фактическият състав на
придобиване от общината на неразпределено имущество включва, на първо място,
фактическо и безвъзмездно предаване на такова имущество в реална фактическа власт
на съответната община и изтичане на срок от 5 години от момента на предаването.
Този процесуален ред за придобиване в общинска собственост на неразпределено
имущество на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е създаден с цел да се уредят в
определен срок имуществените отношения, възникващи с прекратяването на
организациите, като имуществото, което не може да бъде разпределено или осребрено,
се запази, преди да премине в собственост на общината, като в посочения петгодишен
срок това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл. 27, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, разполагащи през този период с възможността да се разпореждат с него и да
7
защитават собствеността си, а общината може само да го ползва и стопанисва, като
упражнява владение, предоставено от закона, което може да защитава по съответиня
ред при завладяване от трето лице.
От изложеното следва, че в разглеждания случай ответникът не е установил при
условията на пълно и главно доказване нито една от предпоставките за придобиване
правото на собственост върху процесния имот на заявеното в акта за общинска
собственост основание.
С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС се прие, че при предявен отрицателен установителен иск ответникът има
тежестта да докаже фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от
ищеца право. При отрицателния установителен иск за собственост ответникът следва
да изчерпи всички придобивни основания, на които претендира правото на
собственост. В настоящия казус единственото правно основание, на което ответникът
се позовава с оглед титулярството на правото на собственост върху процесния имот, е
цитирането на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската
собственост и чл. 30 от ЗСПЗЗ. Предвид обсъдените по-горе обстоятелства, съдът
приема, че общината не е придобила собствеността върху процесния имот въз основа
на заявения придобивен способ, предвиден като правопораждащ юридически факт за
право на държавна собственост. В подкрепа на този извод са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, които настоящият съдебен състав кредитира като
съответстващи на останалите приети по делото доказателства и от които се
установява, че ищецът е упражнявал владение върху имота. С показанията на тези
свидетели е проведено насрещно доказване, което е насочено към оборване главното
доказване на ****а, която носи тежестта да докаже реализирането на конкретно
придобивно основание по отношение на процесния недвижим имот.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че по
делото не се установи ****а да е придобила собствеността върху процесния имот на
каквото и да е придобивно основание. Следователно се налага извод за основателност
на предявения отрицателен установителен иск (в този смисъл е Определение № 497 от
16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1710/2020 г., II г. о., ГК), поради което същият следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски за заплатена държавна такса в
размер на 176,81 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева, по
отношение на което ответникът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът, като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и цената на иска,
намира, че адвокатското възнаграждение, за което ответникът да понесе отговорност,
следва да бъде намалено до размер от 2500,00 лева, който е съобразен с минималния
такъв, предвиден Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Й. Р. П., ЕГН:
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „*** ***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ** община, БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. ***, ул. „***,
не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** и площ от 839 кв. м.,
находящ се в гр. *****, стар номер ***, кв. 1, парцел ХIII, при съседи поземлени имоти
с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.
ОСЪЖДА ** община, БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. ***, ул. „***, да заплати на
Й. Р. П., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2676,81 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9