МОТИВИ към Присъда № 260002/07.01.2021г.
по НОХД 4767/2020г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу: А.Ж.Т. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. второ, т. 4, предл. второ, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК; Ж.Ж.Д. с ЕГН:********** за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.
второ, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и М.В.С. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. второ, т. 4, предл. второ, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29,
ал.1, б. „а“ от НК.
В първото
съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански искове от „БДЖ-
Товарни превози“ ЕООД с ЕИК: ********* за солидарно осъждане на тримата
подсъдими за заплащане на сумата от 1009,97лева, представляваща причинени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, и от „***“ ЕАД с
ЕИК: *********, за осъждане на тримата подсъдими отново солидарно да
заплатят сумата от 662,40 лева,
представляваща причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното
й изплащане. В същото съдебно заседание „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД и „***“ ЕАД
бяха конституирани като граждански ищци.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371 т .2 НПК подсъдимите Т., Д. и С. признаха изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се
събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства,
подкрепени от направените от подсъдимите самопризнания. Счита, че след
редукцията по чл. 58а НК спрямо тримата
подсъдими следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Счита, че гражданските
искове следва да се уважат в пълен размер, а сторените в производството
разноски следва да се възложат по равно в тежест на подсъдимите.
Служебният защитник на подсъдимия А.Т. –
адв. В.А. – БАК също счита, че деянието и неговото авторство са доказани по
несъмнен начин. Спирайки се върху смекчаващите обстоятелства счита, че при
индивидуализацията на наказанието на Т. приложение следва да намери
разпоредбата на 58а НК, като му се определи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години.
Служебният защитник на подсъдимия Ж.Д. -
адв. Т.Т. – БАК напълно се присъединява към
становището на БРП за доказаност на извършеното деяние. Моли при определяне на
наказанието да бъдат взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства,
сред които изразеното съжаление и оказаното съдействие. Счита, че следва да се
постанови присъда в посочения от РП-*** и адв. А. -
БАК размер.
Служебният защитник на подсъдимия М.С. –
адв. Б.Я. – БАК също се присъединява към становището на своите колеги и счита,
че деянието и неговото авторство са доказани по несъмнен начин. Пледира, след
редукцията по чл. 58а НК наказанието на неговия подзащитен да се
индивидуализира на две години „Лишаване от свобода“, като счита, че той би бил
достатъчен за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция.
Подсъдимите Т., Д. и С. заявяват, че се
присъединяват към казаното от техните защитници, като в предоставената от съда
възможност за последна дума и тримата подсъдими заявяват, че съжаляват и желаят
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият А.Ж.Т. с ЕГН: ********** е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, неженен, без образование, неработещ,
с постоянен адрес ***, а по настоящем в Затвора-гр. ***.
Подсъдимият Т. е с обременено
съдебно минало и е многократно осъждан, като първата присъда спрямо него датира
още от 2003г. за извършена квалифицирана кражба, бидейки още непълнолетен.
С Определение № 510/2015г. по НЧД № 152/2015г. по описа на БРС,
влязло в сила на 14.03.2015г., на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание измежду наложените спрямо
него по НОХД № 868/2014г. и НОХД № 4721/2013г. - двете по описа на БРС, а
именно – „Лишаване от свобода“ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ
режим.
Със споразумение по НОХД № 4289/2019г. по описа на БРС,
влязло в сила на 04.12.2019г. спрямо Т. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимият Ж.Ж.Д. с ЕГН:**********
(предишни имена – Ж. Г.К.) е роден на *** ***. Той е българин, български
гражданин, без образование, неженен, безработен, с постоянен адрес ***, а по настоящем в Затвора-гр. ***.
Подсъдимият Д. също е с
обременено съдебно минало и към датата на деянията спрямо него е имало наложени
наказания с 19 присъди.
С Определение по НЧД № 4656/2014г. на PC-***, в сила от
19.10.2014г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК му е определено общо наказание измежду наложените спрямо него по
НОХД № 4027/2012г., НОХД № 3942/2013г., НОХД № 2173/2013г. и НОХД № 144/2014г. -
всички по описа на БРС, а именно – „Лишаване от свобода“ в размер на ТРИ ГОДИНИ
при първоначален СТРОГ режим. Наказанието по това определение е изтърпяно на
26.08.2015г.
С Присъда по НОХД № 7044/2016г. по описа на PC-***,
в сила от 27.05.2017г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимият М.В.С. с ЕГН: ********** е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, без образование, неженен, безработен,
с постоянен адрес ***, а по настоящем в Затвора-гр. ***.
И подсъдимият С. е многократно
осъждан и към датата на деянията спрямо него е имало наложени наказания с 14
присъди.
С Определение по НЧД № 3127/2016г. на PC-***, в сила от
12.07.2016г. , на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК му е определено общо наказание измежду наложените спрямо него по
НОХД № 4052/2013г. , НОХД № 868/2014г., НОХД № 4721/2013г., НОХД № 4667/15г. и
НОХД № 1932/2016г. - всички по описа на БРС, а именно – „Лишаване от свобода“ в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим, което на основание чл.24
от НК е увеличено с една година до общ размер от ПЕТ ГОДИНИ „Лишаване от
свобода“. Наказанието по това определение е изтърпяно на 15.09.2018г.
На 26.03.2020г., вечерта, подс.
А.Т. предложил на брат си - подс. Ж.Д.
заедно да се разходят из околностите на гр. *** и да потърсят място, от което
да извършат кражба на цветни метали в случай, че открият такива, чрез продажбата,
на които да се сдобият с парични средства. След като подс. Д. се съгласил, в
изпълнение на така взетото решение, двамата се отправили в посока към ул. „***“
в гр.***, където знаели, че има
помещения на различни предприятия. По пътя се отбили покрай дома на подс. М.С.
/известен в кв. „***“ с името „***“/, на когото споделили своите планове, като
го поканили да ги придружи. Последният изразил съгласие и се отправил заедно с
двамата братя в уречената посока. В неустановен час, в тъмната част на денонощието,
на 26 срещу 27.03.2020г. тримата, вървейки пеш, стигнали до цех за ремонт на електромотрисни влакове на „***“ към „***“ при „***“ ЕООД с
директор П.С.П., находящо се в гр. ***, на ул. „***“ № 9, чиито прозорци били
обезопасени с тънки метални решетки. Подс. Д. носел
ножовка в себе си, която дал на подс. А.Т., а той от своя страна започнал да
реже решетката на избрания от тях прозорец, през който да проникнат. Малко след
това се сменили с подс. М.С. и така двамата успели да отрежат част от решетката
сформирайки отвор, позволяващ им да се промъкнат през него. След това счупили
стъклото на прозореца и тримата, преминавайки през него, проникнали в цеха. След
като огледали обстановката, отнели: меден проводник, с едножилна
конструкция, многожична, с уплътнени медни жила, със сечение 120 кв.мм, с
дължина 25 (двадесет и пет) метра - монтиран на южната стена на цеха на
височина 1,50 м. на междинни изолационни конзоли, който издърпали от конзолите
(на стойност 677,50 лева) , тоководеща медна шина
(тръба), с размери Ф 35 х 1,5 кв. мм., с дължина пет метра, която взели чрез
пречупване и издърпване от покривната част на локомотив, оставен за ремонт, (на
стойност 175,50 лева), медно гъвкаво въже, със сечение 120 кв.мм., с дължина 1
(един) метър, което също издърпали от покривната част на локомотива, (на
стойност 46,57 лева) и 2 броя ножови разединители на ГВП (главен въздушен прекъсвач), също чрез
издърпване от покривната част на локомотива, (всеки на стойност 55,20 лева) или
всичко на обща стойност 1009,97 лева, прекъсвайки владението им от страна на С.Г.К.-
Началник на локомотивното депо.
Всички описани по-горе вещи
сложили в чувал и напуснали цеха през същия прозорец. Тримата се отправили пеш
в посока към кв. „***“, а по пътя скрили под мост на ул. „***“ чувала с
откраднатите вещи. На следващата сутрин подс. А.Т. отишъл на работа, а подсъдимите
Ж.Д. и М.С. се придвижили до мястото, където скрили през нощта отнетите вещи и
с помощта на ръчна количка го взели и отнесли до дома на подс. С., където с
ножове отстранили изолацията на кабела. Чувалът с обеления кабел и останалите
отнети вещи продали на св. Ч., по прякор „Гундито“ за
сумата от 92 лева. В последствие разделили парите помежду си.
На 27.03.2020г., около
08,10ч., св. К.- Началник на ***, получил обаждане от негов подчинен служител,
който му съобщил, че във въпросното помещение е проникнато чрез срязване на
решетка и счупване на прозорец, а отвътре липсват вещи. За случая били сезирани
органите на МВР.
На неустановена с
категоричност дата, в периода от 18.06.2020г. до 01.07.2020г., двамата братя - подсъдимите
А.Т. и Ж.Д. отново отишли до дома на подс. М.С.,*** и му предложили да отиде с
тях до помещения намиращи се в посока към магазин „***“, където да намерят и
проникнат в такова, от което да отнемат цветни метали, чрез продажбата, на
които да се сдобият с парични средства. Подс. С. се
съгласил и след като се стъмнило, тримата се отправили в уречената посока, а
обхождайки района се натъкнали на хале в складова база на „***“ ЕАД, находящо се в гр.***, ул. „***“ №1. Базата била охранявана
от охранител, който обаче не усетил присъствието им. С помощта на ножовка подс.
Т. срязал катинара на входната врата, след което тримата проникнали в
помещението. В него забелязали много кабели навити на руло, а осветявайки ги с
фенерче от запалка, установили, че само един от тях съдържа медни проводници.
Така, тримата заедно взели въпросния кабел, който бил тип ТПЖП, с дължина 20
(двадесет) метра (на стойност 662,40 лева), лишавайки от владение св. Р.И.Д. -
Началник на служба кабелна мрежа „***“ ЕАД и упълномощен представител на
собственика „***“ ЕАД и напуснали помещението. Когато излезли навън, подс. Д.
затворил вратата и поставил катинара отново на мястото му, по начин, по който
на пръв поглед изглеждал здрав, след което напуснали местопроизшествието. След
това се отдалечили на неустановено при разследването разстояние и на конкретно
място/неустановено/ запалили кабела и след като изгоряла обшивката му, навили
медните проводници, които се съдържали в него и се отправили в посока към кв. „***“
в гр. ***. Подс. С. се прибрал, а двамата братя
отишли в дома на св. Щ., на когото продали медните елементи от обгорения кабел,
който им заплатил сумата от 60 лв. В последствие тримата обвиняеми се видели
отново и си разделили по 20 лв.
На 01.07.2020г., около
10,00ч., св. Д.- Началник на служба кабелна мрежа „***“ ЕАД, отивайки до въпросното
помещение, констатирал, че катинарът е срязан /повреден/, а отвътре липсва
описания по-горе кабел. За случая сезирал органите на МВР.
За двата случая били
образувани досъдебни производства, в последствие обединени в едно разследване,
в хода на които били назначени СОЕ, от заключенията на които се установило, че общата
стойност на отнетите от тримата обвиняеми вещи от двете помещения възлиза на
1672, 37 лева.
Тримата подсъдими били
привлечени в качеството на обвиняеми, като в последвалите разпити в присъствието
на служебни защитници подс. Д. се признал за виновен по повдигнатото обвинение,
подс. Т. признал, че е участвал в кражбата от „***“ ЕООД, но отрекли да е
участвал в кражбата от „***“ ЕАД, а подс. С. отказал
да дава обяснения. Бил проведен следствен експеримент с участието на подс. Т.,
в който той показал на разследващите действията на всеки един от съучастници
при кражбата от „***“ ЕООД.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят
от събраните в производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателства: показанията на
свидетелите: С.К.(л. 12, л. 13-15 и л. 16-17 от Том 2 на ДП); П.П.(л. 21 от
Том 2 на ДП); частично от показанията на В.Н.(л.
22-24 от Том 2 на ДП); частично от показанията на В.Р.(л. 25-26 от Том 2 на ДП); В.Ч.
(л. 27-28 от Том 2 на ДП); А.С.(л. 29-30
от Том 2 на ДП); Р.Д.(л. 31-33 от Том
2 на ДП и л. 13 от Том 3 на ДП) и Б.Щ.
(л. 15 от Том 3 на ДП).
От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 68-84 от съдебното
производство); стойностна сметка (л. 18 от Том 2 на ДП); справка от ГД „ИН“ (л.
86 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 87 от Том 2 на ДП);
разписка (л. 88 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 89 от Том
2 на ДП); разписка (л. 90 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно предаване (л.
91 от Том 2 на ДП); разписка (л. 92 от Том 2 на ДП); разписки (л. 94-95 от Том
2 на ДП); заповед за задържане на лице (л. 134 от Том 2 на ДП); количествена
сметка (л. 19 от Том 3 на ДП); заповед за задържане на лице (л. 20 от Том 3 на
ДП); заповед за задържане на лице (л. 22 от Том 3 на ДП); заповед за задържане на лице (л. 24 от Том 3 на ДП) и
разписка (л. 31 от Том 3 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от
27.03.2020г., ведно с фотоалбум (л. 3- 11 от Том 2 на ДП); протокол за
следствен експеримент, ведно с фотоалбум (л. 34 – 43 от Том 2 на ДП); протокол
за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 44 – 51 от Том 2 на
ДП) и протокол за оглед на местопроизшествие от 01.07.2020г., ведно с фотоалбум
(л. 6-12 от Том 3 на ДП).
От експертизите:
съдебно трасологична експертиза (л. 53-56 от Том 2 на
ДП); съдебно електротехническа експертиза (л. 58-68 от Том 2 на ДП); съдебно
оценителна експертиза (л. 69-71 от Том 2 на ДП) и допълнителна съдебно оценителна
експертиза (л. 72-74 от Том 2 на ДП).
От веществените доказателства: един брой диск, приложен на л. 93 от Том 2 на ДП; 1
бр. парче от проводник - силов, многожилен, със
сечение 120 кв. мм., с дължина 15см. - предадено с протокол за доброволно предаване
от свид. С.Колчев; 1 бр. бял сезалов
чувал, съдържащ: обгорен многожилен
проводник, заплетен на кълбо; 2 бр. парчета тръба, неравномерно сплескани, с
неравни краища; 2 бр. еднакви метални квадратни планки; 1 бр. метална планка
правоъгълна, с две дупки във формата на полукръг по едната дължина и 2 бр.
еднакви правоъгълни метални планки, в единия край по – дебели, предадени с
протокол за доброволно предаване от свид. В.Зорков Ч. и 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ катинар с
надпис „METAL“ с отделени елементи и следи от срязване по него
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите,
както и показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира същите за
логични, последователни и взаимносъвразани.
Настоящият състав не кредитира само показанията на св. Неделчев и св. Русинов –
полицейски служители, и то само в частите, в които те преразказва информация,
получена от подсъдимите при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по
който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени
средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети
обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на
НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“
не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има
само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице
няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права,
гарантирани му от чл. 55 НПК, нито
разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание.
Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната
практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл,
освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело №
895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.
Bulgaria”).
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени
по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените
експертизи, като ги намира за задълбочени и научно обосновани.
В заключение съдът счита, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в
хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството в лицето на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ
на доказателствата, като счита, че изложените по-горе доводи са достатъчни,
предвид диференцирания ред, по който протича производството.
От правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: А.Ж.Т. с ЕГН: ********** на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
предл. второ, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК; Ж.Ж.Д. с
ЕГН:********** на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.
второ, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и М.В.С. с ЕГН: ********** на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
предл. второ, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК.
Предвид сходството в деянията от обективна и
субективна страна, съдът счита, че няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите
си, които са приложими към двете деяния, включени в продължаваното
престъпление, вменено и на тримата подсъдими.
На първо място от обективна страна при всяко едно от
деянията подсъдимите са осъществили изпълнителните деяния на кражбата,
посредством активни действия – проникна ли са в чужди имоти и от там са взели
съответните вещи (кабели и части от локомотив), след което са се отдалечили. По
този начин и при двата случая е налице прекъсване на фактическата власт на
собствениците и владелци на вещите, като същевременно е налице установяване на
трайна фактическа власт върху тях от страна на подсъдимите. Няма спор, че
всички процесни вещи, описани в ОА и присъдата, са движими вещи по смисъла на
чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираните деяния те са били
„чужди” за подсъдимите, доколкото нито един от тях не е носител на правото на
собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че
владелците и собственици на вещите по отношение на всяко едно от деянията (МОЛ
на съответните обекти) не са давали съгласие на подсъдимите да взимат вещите им
или да се разпореждат с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е
съмнение в неговата воля. В случая владелците не са давал такова съгласие, като
манифестираното поведение (поставяне на вещите в заключени помещения) също
категорично изключва даването на съгласие.
Съдът счита, че по отношение и на двете деяния подсъдимите са участвали
непосредствено в осъществяването на изпълнителното деяние, като са взели
участие в прекъсването на чуждата фактическа власт и установяване на тяхна,
поради което правилно всеки един от тях е привичен да отговаря в съучастие, при
форма на вина – съизвършителство.
Всяко едно от деянията и по отношение на всеки един от
тримата подсъдими не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т.
9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният
извод на съда се извежда от наличието на квалифициращи признаци, завишената лична
обществена опасност на всеки един от извършителите и от стойността на отнетото.
Правилно БРП е квалифицирала деянията, като извършени
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство – т.е. по т. 3 и т. 4 на чл. 195, ал.1 НК.
Това е така доколкото от доказателствата безспорно се установява, че във всяко
едно от деянията, включени в продължаваното престъпление - подсъдимите са
въздействали непосредствено върху вещи, поставени като преграда за защита на
имот – срязване на метална решетка и счупване на стъкло и срязване на метален
катинар, като по този начин са си осигурили достъп до инкриминираните вещи.
Съгласно утвърдената съдебна практика, кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал.
1, т. 3 от НК, когато за извършването й са разрушени, повредени или подкопани
здраво направени прегради за охрана на имот или хора. Не е необходимо за
преодоляването им да са употребени оръдия или особени усилия. Здраво направени
огради са и заключените каси, бюра, куфари, касетки и др. Кражбата е
квалифицирана по този текст и когато е извършена чрез счупване или преодоляване
по друг начин на здраво поставени стъкла на витрини, прозорци и др., независимо
от дебелината им (в този смисъл т.ІІ.10 от Постановление № 6/1971 г. на ППВС,
изм. с Постановление № 7/1987 г. на ППВС). В случая безспорно чрез срязване на
катинара и решетката се е достигнало до повреждане на преградите, които са били
поставени за защитата на имота, поради което и е налице именно квалифициращият
признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК.
От своя страна съдебната практика е категорична, че
квалифициращият признак „чрез използване на техническо средство“ е налице,
когато е използвана вещ, която по обичайното си предназначение служи за
извършване на техническа операция или субектът на престъплението, в конкретния
случай, я е използвал за извършването на такава операция. Във всички случаи
обаче, това средство е използвано от субекта така, че да му осигури достъп до
инкриминираната вещ, респ. физически да му помогне да отнеме веща или поне да
го улесни за това (в този смисъл т.ІІ.11 от Постановление № 6/1971 г. на ППВС,
изм. с Постановление № 7/1987 г. на ППВС). В случая при всяко едно от деянията
подсъдимите са използвали металорежещ инструмент (техническо средство - ножовка),
което им е позволило да срежат решетките и катинара и по този начин да влязат в
помещенията, от където да отнемат вещите, поради което и приложение намира и признакът
по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.
По отношение на тримата подсъдими, правилно БРП е
квалифицирала извършеното и като такова в условията на „опасен рецидив“, като
по отношение на подс. Т. и подс. Д. са налице хипотезите и на б. „а“ и на б.
„б“ от разпоредбата на чл. 29 НК, а по отношение на подс. С., само тази на б.
„а“. Правилата за опасния рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК се прилагат тогава, когато – деецът извърши престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК
(б. „а“) или когато извърши престъплението, след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК
(б. „б“). Съобразно чл. 30 НК пък - правилата на чл. 29 НК не се прилагат, ако
са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди,
поради което и при квалифициране на деятелността, като извършена в условията на
„опасен рецидив“ съдът не взима предвид наказанията, които са били изтърпени
преди повече от пет години, считано от датата на инкриминираните деяния.
В конкретния случай по отношение на Т. са налице и
двете хипотези на опасния рецидив по чл. 29 НК, доколкото с Определение № 510/2015г. по НЧД № 152/2015г.
по описа на БРС, влязло в сила на 14.03.2015г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание
измежду наложените спрямо него по НОХД № 868/2014г. и НОХД № 4721/2013г. -
двете по описа на БРС, а именно – „Лишаване от свобода“ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
при първоначален СТРОГ режим, а със споразумение по НОХД № 4289/2019г. по описа
на БРС, влязло в сила на 04.12.2019г. спрямо Т. е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим
Същото се отнася и до подсъдимия Д., доколкото с
Определение по НЧД № 4656/2014г. на PC-***, в сила от 19.10.2014г., на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е
определено общо наказание измежду наложените спрямо него по НОХД № 4027/2012г.,
НОХД № 3942/2013г., НОХД № 2173/2013г. и НОХД № 144/2014г. - всички по описа на
БРС, а именно – „Лишаване от свобода“ в размер на ТРИ ГОДИНИ при първоначален
СТРОГ режим. Наказанието по това определение е изтърпяно на 26.08.2015г, а с
Присъда по НОХД № 7044/2016г. по описа на PC-***, в сила от 27.05.2017г. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим.
По отношение на подс. С. е налице само хипотезата на
чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, доколкото с Определение по НЧД № 3127/2016г. на PC-***,
в сила от 12.07.2016г. , на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание измежду наложените спрямо
него по НОХД № 4052/2013г. , НОХД № 868/2014г., НОХД № 4721/2013г., НОХД №
4667/15г. и НОХД № 1932/2016г. - всички по описа на БРС, а именно – „Лишаване
от свобода“ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим, което на
основание чл.24 от НК е увеличено с една година до общ размер от ПЕТ ГОДИНИ
„Лишаване от свобода“. Наказанието по това определение е изтърпяно на
15.09.2018г. Другите осъждания на С. са извън срока по чл. 30 НК, поради което
и не влияят на квалификацията на престъплението по чл. 29, ал. 1 НК.
При това положение съдът счита, че правилно РП-*** е
приела, че се касае за наличие на опасен рецидив и то по б. „а“ и б. „б“ на чл.
29 НК по отношение на подсъдимите Т. и Д. и само по б. „а“ на чл. 29 НК по
отношение на подс. С., поради което и правилно е квалифицирала деянието по
състава на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1 НК.
На последно място двете деяния, за които подсъдимите
бяха признати за виновни, правилно са били квалифицирани като едно единствено
„продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал.1 НК. Това е така, защото
са извършени през непродължителен период от време - в рамките на няколко месеца
и осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба. Извършени са при
една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и двете
деяния също е сходна, като всяко следващо деяние се явява от субективна и
обективна страна продължение на предходното, поради което и двете деяния следва
да се разгледат като част от едно единствено продължавано престъпление.
От субективна страна престъпленията са извършени от
подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК, тъй като и тримата са осъзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали
настъпването им, което е обективирано в поведението им – съзнавали са, че
отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата
власт на досегашния владелец и установяват своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимите са
искали настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване
на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа
власт върху тях. Наред с това подсъдимите са действали и с намерението
противозаконно да присвоят вещите – т.е. да се разпоредят фактически или юридически
с тях, като със свои, което се доказва от последващите им действия по продажба
на кабелите и локомотивните части.
Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл
(чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 НК), като всеки един от
подсъдимите е съзнавал, че при двете деяния участва в изпълнението на
престъплението заедно с другите двама и иска от така съчетаната дейност да
бъдат предизвикани престъпните последици.
Умисълът по
отношение на подсъдимите обхваща и съзнаване на това, че са осъждани с влезли в
сила съдебни актове, подробно описани по-горе и извършват деянията си преди да
са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанията по тези осъждания.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимите
бяха признати за виновни, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация до ½
от имуществото на виновните (чл. 196, ал. 2 НК).
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимите съдът определи наказанието при прилагане на чл.54,
ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
И п
о отношение
на тримата подсъдими съдът отчете като смекчаващи отговорността им обстоятелства
сравнително невисоката стойност на отнетото, фактът, че и тримата са в
затруднено материално и социално положение и кражбите са извършени за
задоволяване на основни потребности. Съдът отчита и оказаното съдействие на
разследващите и изразеното съжаление. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало и на тримата подсъдими,
извън осъжданията, взети предвид при квалификацията на деянията, извършени в
условията на рецидив, както и наличието на два квалифициращи признака.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието и на тримата подсъдими в размер близък до
минималния, а именно три години „Лишаване от свобода“, в която насока са и
исканията на РП-***, който размер по мнение на съда съответства на обществената
опасност на деянието и дейците. Съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 НК съдът намали така определените наказания с
1/3, с оглед на което наложи на всеки един от подсъдимите наказание в размер на
две години „Лишаване от свобода“, като съдът счете, че не е необходимо да
налага наказанието „конфискация“ (предвид липсата на имущество от подсъдимите това
наказание би било и самоцелно).
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в
пълнота биха могли да постигнат целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способстват за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и наред с това ще
въздействат върху тях предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определените наказания биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето, през което
подсъдимите са били задържани по реда на ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или
са изтърпявали МНО „Задържане под стража“ във връзка с настоящето престъпление.
По
режима:
По отношение и на тримата подсъдими наказанията
„Лишаване от свобода“ следва да се изтърпят при първоначален „СТРОГ“ режим, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС, доколкото се касае за умишлено
престъпление и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание
чл. 66 НК.
По гражданските
искове:
По отношение на приетия от „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД
с ЕИК: *********, солидарно срещу подсъдимите граждански иск за сума в размер
1009,97 лева (хиляда и девет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума, съдът намери тези претенции за безспорно установени и
категорично доказани по основание, предвид решението по въпросите за
извършеното престъпление, неговото авторство и вината на дейците. С оглед на
това съдът осъди тримата подсъдими да заплатят на гражданския ищец солидарно
сумата от 1009,97 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.03.2020г. до
окончателното й заплащане.
По отношение на приетия от „***“ ЕАД с ЕИК: *********,
солидарно срещу подсъдимите граждански иск за сума в размер 662,40 лева
(шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща
причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху
тази сума, съдът намери тези претенции за безспорно установени и категорично
доказани по основание, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на дейците. С оглед на това съдът
осъди тримата подсъдими да заплатят на гражданския ищец солидарно сумата от
662,40 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 01.07.2020г. до окончателното й
заплащане.
По
разноските.
Накрая съдът се произнесе относно възлагането на
направените в хода на наказателното производство разноски. По делото има
доказателства за сторени разноски в размер на 411,61 лева, направените в хода
на досъдебното производство за изготвени експертизи. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът признае подсъдимите за виновни следва да им
възложи и сторените в хода на производството разноски, като когато подсъдимите
са няколко - съдът определя кой каква част следва да плати. В конкретния случай
разноските следва да се понесат поравно между подсъдимите, поради което и съдът
осъди всеки един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-*** сумата от 137,20
лева, представляваща 1/3 от сторените в досъдебното производство разноски.
С оглед обстоятелството, че подсъдимите бяха
признати за виновни в извършване на вмененото им престъпление, както и бяха
уважени гражданските искове срещу тях - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, всеки един от тях следва да бъде
осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на Районен съд - ***
следващите се по делото държавни такси, а именно: 100 лева държавна такса върху
уважената част от гражданските искове, както и държавна такса в размер на 5.00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства, като
с оглед характеристиките и стойността им съдът счита, че вещественото
доказателство: – един брой диск, приложен на л. 93 от Том 2 на ДП следва да
остане приложено по делото в срока на неговото съхранение в архив, след което
да се унищожи заедно с делото по предвидения за това в ПАС ред. По отношение на
останалите веществени доказателства, а именно: 1 бр. парче от проводник - силов, многожилен,
със сечение 120 кв. мм., с дължина 15см. - предадено с протокол за доброволно
предаване от свид. С.Колчев; 1 бр. бял сезалов чувал, съдържащ: обгорен многожилен проводник, заплетен на кълбо; 2 бр. парчета
тръба, неравномерно сплескани, с неравни краища; 2 бр. еднакви метални
квадратни планки; 1 бр. метална планка
правоъгълна, с две дупки във формата на полукръг по едната дължина и 2 бр.
еднакви правоъгълни метални планки, в единия край по – дебели, предадени с
протокол за доброволно предаване от свид. В.Зорков Ч. и 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ катинар с
надпис „METAL“ с отделени елементи и следи от срязване по него, като вещи без
стойност, следва да бъдат унищожени по
предвидения за това ред.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.