Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…22.......март
….2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ДВАДЕСЕТ и ТРЕТИ ФЕВРУАРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ и ПЪРВА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря......КОНА…….ДОЧЕВА,…като…разгледа………..
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…1003......
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба на С.Г.С. ***, ЕГН-**********
– ищец в първоинстанцонното производство
по гр.д.№1950/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение,
подадена чрез пълномощника адв. Ц.Д. ***,
съдебен адрес ***, срещу постановеното по делото от VІІІ-ми гр.с-в,съдебно
Решение № 260380/29.10.2020г., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от него против ответника „***“-ЕООД, ЕИК-***със седалище и адрес на
управление в гр.Плевен, ул.“***“№21, три броя обективно съединени искове, както
следва: За трудово възнаграждение с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242
от КТ; Иск с правно основание по чл.352,т.6 от КТ и иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло
исковите претенции на ищеца. Излагат се
многобройни оплаквания , които се свеждат до това, че съдът не е обсъдил
събраните по делото доказателства,
поради което е направил необосновани и незаконосъобразни изводи.
Ответникът по въззивната жалба „***“-ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр.Плевен, който е и ответник по исковете в
първата инстанция, чрез процесуалния представител адв.Й.Я. ***, е подал писмен
отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и предлага да
лбъде потвърдено обжалваното решение.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови
доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, обсъди събраните доказателства и съобрази нормативната уредба и относимата
съдебна практика, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от С.Г.С., ЕГН - ********** – ищец
в първоинстанционното производство по
гр.д.№1950/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното от VІІІ-ми гр.с-в
съдебно решение №260380/29.10.2020г., е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№1950/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание три броя обективно съединени искове,
предявени от ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) С.Г.С., ЕГН-**********,***
срещу ответника( и ответник по въззивната жалба) „Б“ ЗЕТ ЕН ЛОДЖИСТИК“-ЕООД
,ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№21, както
следва:
- Иск с правно основание чл.128,г.2 във вр.
чл.242,ал.1 от КТ - за заплащане на
трудово възнаграждение в размер на 2200.00евро за м. март 2020г.;
-Иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 350 евро- личен
разход на ищеца, извършен в полза на ответника;
-Иск с правно основание чл.352,т.6 от КТ – за
признаване времето от 10.04.2020г. до окончателното решаване на спора за трудов
стаж.
В исковата молба
се твърди следното: Ищецът е работил в ответниковото дружество по силата на Трудов
договор от 15.10.2019г., като шофьор на
товарен автомобил за международни превози. По покана на ответника, ищецът е дал
обяснения. Същевременно е отправил към него искане да му се заплати трудово
възнаграждение за м. март 2020г. в размер на 2200.00 евро и сумата от 350.00
евро, представляващи личен разходна ищеца, извършен в полза на ответника,
свързан с ремонт на авария на автомобила, възникнала в Румъния. Наложило се да заплати ремонта с
лични средства. Моли да се признае за трудов стаж времето от 10.04.2020г. до
окончателното решаване на спора, тъй като не е допускан от работодателя до работа без да е уведомен защо.
Ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове.
Посочил е, че в изпълнение на трудовите
му задължения ищецът два пъти е командирован в чужбина, за което е получавал
допълнителни плащания съгласно НСКСЧ. След приключване на съответния курс и
завръщане в България, от него се изготвя
финансов отчет, въз основа на който и след представяне на съответните
разходни документи, сметката се равнява. За периода на трудовия договор
ответникът е заплатил на ищеца всички дължими суми, произтичащи от трудовото
правоотношение. Ответникът не е представил доказателства за претендирания
разход от 350лв., извършен в Румъния. Обратно, ответникът дължи връщане на
сумата от 127.07лв.от предоставените му парични аванси във връзка с
командировките в чужбина. Трудовият договор е със срок за изпитване от 6 месеца
и същият е прекратен със заповед на работодателя на основание чл.71,ал.1 от КТ,
считано от 15.04.2020г. Затова е неоснователно твърдението на ищеца за
недопускане на работа. Ищецът е отказал да получи същата. За периода от
01.04.до 14.04.2020г. работодателят е заплатил възнаграждение.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.
Плевенският
районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми граждански състав се е
произнесъл с обжалваното Решение №260380/29.10.2020г,
с което е отхвърлил като неоснователни
трети обективно съединени искове, предявени от ищеца против ответника.
За да постанови
този резултат, съдът е приел следното:
-По иска за заплащане на трудово
възнаграждение с правно основание
чл.128,т.2 във вр. чл.242,ал.1 от КТ: Съгласно заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза, ответникът
като работодател е заплатил на ищеца като работник дължимото трудово
възнаграждение да периода на договора, както и дължимите суми за
командировъчни. Дори е надплатена сумата от 127.07лв.;
- По
иска с правно основание чл.352,т.6 от КТ :
За времето след 14.04.2020г., страните не са в трудово правоотношение,
тъй като сключеният между тях трудов договор за изпитване от шест месеца, е
прекратен със заповед на работодателя, считано от 14.04.2020г., която е връчена
на ищеца при отказ;
-По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:
Ответникът не дължи заплащане на сумата
от 350 евро, за която ищецът твърди, че е заплатил с лични средства ремонт на
авариралия автомобил в Румъния, тъй като не е представен документ за такъв разход.
Плевенският окръжен съд, настоящят въззивен състав
приема, че в обжалваната част решението е ВАЛИДНО , ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е
направил обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, които се
споделят напълно от въззивната инстанция, която на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са
неоснователни. – делото е попълнено с
допустими и относими към спора доказателства. Съдът е обсъдил по отделно и в съвкупност всички събрани по делото
доказателства и е направил обосновани изводи, които се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
правилно е приложил материалния закон.
Безспорни
между страните са следните факти и обстоятелства, които се установяват от
неоспорените писмени доказателства и направените признания:
На 15.10.2019г. между ищеца С. Г.С. като „работник“ и ответника „***“-ЕООД като „работодател“ е сключен в писмена форма Трудов договор №108, със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, за длъжността „шофьор на товарен автомобил/международни превози“,
считано от 16.10.2019г. при трудово възнаграждение в размер минималната работна
заплата за страната – съответно 560.00лв. за 2019г. и 610.00лв. за 2020г.
В длъжностната характеристика за съответната длъжност, са посочени подробно
правата и задълженията на работника.
Със Заповед №51/17.10.2019г. ищецът е бил
командирован за извършване на международен превоз в страни от ЕС за периода от
17.10.2019г. до 20.12.2019г;
Със Заповед №16/27.01.2020г. е командирован за извършване на международен превоз за
периода от 27.01.2020г. до 01.04.2020г.
За командировките ищецът е получавал авансово
парични суми от ответника, а при завръщането си в България е представял финансови отчети.
Спорни са
въпросите, дължи ли ответникът на ищеца претендираните суми и до кога между тях е съществува трудово правоотношение.
За да се произнесе по спорните въпроси, съдът
съобрази следното:
По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ:
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден. Ищецът претендира трудово възнаграждение за м. март 2020г. в
размер на 2200.00 евро. Въззивниът съд посочва, че подобна претенцията е
изначално неоснователна, тъй като видно от текста на сключения между страните
трудов договор, възнаграждението на работника е уговорено в лева, а не в евро и
в размер на минималната работна заплата за страната за съответния период.
От неоспореното заключение, изготвено от в.л..
Т.Илиева, се установява следното:
-Ответникът е изплатил на ищеца уговореното трудово
възнаграждение за периода на договора,
включително 21 работни дни за м. март и за 10 работни дни от м. април 2020г.;
-Общо за периода на трудовия договор, работодателят
е предоставил на ищеца като шофьор на
товарен автомобил за международни превози сумата от 20439.37лв., от които
20 139.37лв. по банков път и 300лв.с РКО в брой на 27.02.2020г. Съгласно
счетоводните записвания с тези суми са погасени следните задължения на
ответника към ищеца: 2752.54лв.- нетно трудово възнаграждение; 10244.64лв.-
дневни командировъчни, определени със заповед за командироване- общо 130 дни;
6493.36лв.- заплатени 3 бр. фактури за извършени ремонти и части за камиона по
време на командировките в чужбина; 658.86лв.- възстановени от ищеца в касата на
ответника на 23.12.2019г.,т.е. след първата командировка, приключила на
20.12.2019г. По счетоводни записвания, ищецът не е възстановил на ответника сумата от 127.07лв.
От изложеното е видно, че претенцията на ищеца за
заплащане на трудово възнаграждение за м. март 2020г., е неоснователна, тъй
като от доказателствата по делото се установи, че работодателят е извършил в полза на ищеца като работник всички дължими плащания
за трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл.352,т.6 от КТ:
Съгласно чл.352,ал.1,т.6 от КТ, за трудов стаж се признава и времето по
трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил,
поради неправилно недопускане на работа.
Ищецът (понастоящем въззивник) твърди, че след
10.04.2020г. неоснователно не е допускан до работа. От доказателствата по делото обаче се
установява, че съгласно раздел V от трудов договор №108/15.10.2019г., договорът
е сключен със срок за изпитване 6 месеца
в полза на работодателя до 16.04.2020г. (л.6 от първоинстанционното
дело)Съгласно чл.70,ал.1, изр.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Съгласно чл.71, ал.1 от КТ, до изтичане на
срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. В случая със Заповед №2/02.04.2020г., връчена на
ищеца като работник при отказ същия ден,
ответникът-работодател, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, е
прекратил същия на основание чл.71,ал.1 от КТ, считано от 15.04.2020г - един
ден преди изтичане на срока за изпитване. (л.71 от първоинстанционното дело.дело)
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че на ищеца е изплатено трудово възнаграждение
за 10 работни дни от м. април 2020г. Не се твърди и няма данни заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение да е оспорена.
Пред вид на горните фактически положения,
предявеният от ищеца против ответника иск с правно основание чл.352,ал1,т.6 от КТ, за признаване, че през периода от 10.04.2020г. до приключване на делото,
между страните е съществувало трудово правоотношение, е неоснователен и
недоказан, поради следното: За периода от 10.04.2020г. до 14.04.2020г,
ответникът е счел, се се намира в
трудово правоотношение с ищеца, тъй като със Заповед №2/02.04.2020г. трудовото
правоотношение по срочния договор за изпитване
се прекратява считано от 15.04.2020г., като за времето до 14.04.2020г на
работника е изпратено трудово възнаграждение за 10 работни дни. За периода след
15.04.2020г. страните не са в трудово правоотношение, тъй като със заповед на
работодателя, съществуващото такова е прекратено на основание чл.71,ал.1 от КТ.
По иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД:
Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил за
негова сметка със сумата от 350 евро, която същият е заплатил за ремонт на
автомобила, аварирал на територията на Република Румъния.
При международния транспорт е
приложима Наредбата за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници ( която не е изрично отменена) и Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина(НСКСЧ) от 2004г. В раздел
ІV-ти от последната изрично са
регламентиран командировъчните пари за персонала на различните видове
транспорти средства , между които са и шофьорите на сухопътните превозни
средства, а в т.1 на Приложение №3 към
чл.31,ал.1 конкретно са посочени сумите, които се изплащат като дневни пари за
командировъчни на шофьорите и стюардесите.
Плащанията, във връзка с командировката се
определят със заповедта за командироване.
Принципно, тяхното видово
съдържание е следното: пътни пари, дневни пари, квартирни пари и др.
При командироването, шофьорът като персонал на
превозното средство получава авансово сума и при завръщането следва да
представи финансов отчет.
Съгласно чл.12,ал.2 от НСКСЧ, в зависимост от
превозното средство разходите се отчитат по различен начин: пътен лист, фактура за гориво, документи за
платени магистрални такси и др.Съгласно чл. 37,ал.1 от Наредбата дневните пари се отчитат
съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от
печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане. При липса на
такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ. Съгласно
чл.31 персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3. Това приложение
предвижда шофьорите и стюардесите да получават командировъчни пари на ден в
размер на 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда. От съдържанието
на цитираните текстове следва, че за дневните разходи на командирования не се
представят разходни документи, а следва да се установи размерът на
действителния престой.Със заповед №51/17.10.2019г. работодателят е наредил при командироване в чужбина на шофьора С. Г.С. да се изплатят дневни пари в размер на 54 евро, като изрично е посочил в
двоен размер на полагащите се 27 евро, което
означава 3456.00 евро с левова равностойност 6759.35лв.; Със Заповед
№16/21.01.2020г. е наредил да му се изплатят авансово по 27 евро на ден
съгласно приложение №3 от наредбата, което означава 1782.00 евро с левова
равностойност 3485.29 лв. В последната
заповед е посочено, че му се полагат и
квартирни в размер до 40 евро на ден, само след представен документ за пратени
нощувки.
От разпоредбите на НСКСЧ и от текста на
командировъчните заповеди, следва, че отчетите са предпоставка за заплащане на
тези разходи за командировки,
които следва да бъдат заплатени в действително направения размер ( при
нормативно определена горна граница) и
затова трябва да бъдат установени с разходни документи – гориво, пътни такси,
нощувки, фактури и др. Отчетът служи за оправдаване на авансово получените средства и е основание за доплащане, ако
размерът на действително направените разходи надвишава получения аванс. В този смисъл е и практиката на ответника (въззиваем). Ищецът обаче не е описал във финансовия отчет разход от
350евро за ремонт на автомобила след авария в Румъния, нито е представил
документ за извършен ремонт. Нещо повече, в исковата молба липсват конкретни
фактически твърдения кога е извършен
твърденият ремонт и в какво се състои.При това положение, исковата му
претенция, квалифицирана от него като неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, е неоснователна и недоказана
и следва да бъде отхвърлена.
Твърдяното
от ищеца обстоятелство в о.с.з., че е изтеглил
пари за заплащане на ремонта от личната си сметка, не означава, че е
заплатил с лични средства. От писмените доказателства по делото и от
заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че при всяка командировка по личната му сметка се
превеждат авансово суми, за изразходването на които с изключение на дневните до
27 евро на ден, при завръщането представя отчет.
На л.100 и л.101 от първоинстанционното дело са
представени два броя фактури, издадени
на 26.03.2020г., т.е. по време на втората командировка на ищеца, за които
пълномощникът на ищеца твърди, че се отнасят за ремонт на служебния автомобил.
От заключението на експертизата, обясненията на в.л. в съдебно заседание и от
Удостоверението, издадено от работодателя на л.73 от делото се установява, че
ремонтът по фактурите е заплатен от
служебния аванс и това обстоятелство е
съобразено при изготвяне на експертизата. Освен това,
фактурите са издадени от сервиз за ремонт на автомобили в
Република Словения и са съответно за 1650.00евро и за1670 евро, а ищецът претендира заплащане на 350евро за ремонт,
извършен на територията на Република
Румъния. Следователно, представените фактури
не могат да бъдат доказателство в подкрепа на исковата претенция.
От изложеното
е видно, че въззивният съд достига до
фактически и правни изводи, които са еднакви с тези на първоинстанционния, поради
което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивният жалбоподател
следва да заплати на ответника по въззивната жалба разноски за настоящата инстанция, които са
доказани в размер на 580.00лв.- адвокатско възнаграждение
Съгласно чл.280,ал.3 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 във
вр. чл.272 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №260380/29.10.2020г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№1950/2020г. по описа на същия
съд
ОСЪЖДА С. Г.С. ***, ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ
на „***“-ЕООД, ЕИК-***със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,
ул.“***“№21, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция на основание чл.78 от ГПК в размер
на 580.00лв.( петстотин и осемдесет лв.) – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: