№ 3552
гр. Варна, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502410 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от К. ИВ. В., чрез процесуален представител
адв. Т.П., въззивна жалба срещу Решение № 262088/28.06.2021 г., постановено по гр. дело №
8631/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за
осъждане на ответника Община Варна за разликата над присъдената сума от 3000 лева до
пълния размер на претенцията от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпени болки и страдания вследствие
на скъсване на заден рог на медиален мениск при падане в необезопасена решетка на
отводнителен канал на тротоара в гр.Варна по бул. „Осми приморски полк“, пред № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредата – 21.02.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
Жалбоподателят изразява становище, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че макар първоинстанционният съд правилно да е формирал
извод, че ответникът отговаря за причинените му неимуществени вреди, съгласно
разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД, при отчитане на справедливия им размер е
пропуснал да отчете в пълна степен получените травми, техния интензитет и
продължителност. Поради изложеното счита, че съдът не е направил пълен анализ на
доказаните увреждания и последици установени, както със свидетелски показания, така и
1
със заключението на вещото лице и медицински документи, което е довело до грешка при
формирането на вътрешното му убеждение, съответно нарушаване на логическите правила
при вземане на решението. Жалбоподателят сочи, че вследствие на инцидента е получил
навяхване и разтягане на лява коленна става със закъсване на задния рог на вътршения
миниск на ляво коляно, което е довело до затрудняване движението му, а периода за
възстановяване е бил около 2-3 месеца. Дълго време не е могъл да се обслужва сам и се
налагало да ползва чужда помощ за ежедневните си нужди. Позовавайки се на критериите
Постановление №4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд на Република България
относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, счита, че първоинстационния съд не е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за определянето му – всички травми, периода на възстановяване, емоционалното и
психическо състояние на пострадалия. По изложените съображения отправя искане към
съда за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в
цялост, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез
процесуален представител юриск. Петя Цветанова, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. По съображения, че първоинстанционният съд при определяне на
обезщетение правилно и мотивирано е взел предвид конкретните обективно съществуващи
обстоятелства – видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
продължителността на възстановителния период, както и интензитета и продължителността
на преживените психически страдания, въззиваемият отправя искане за потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила. Моли за присъждане на юрисконсултстко
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени
доказателствени искания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от К. ИВ. В., чрез процесуален
представител адв. Т.П., срещу Решение № 262088/28.06.2021 г., постановено по гр. дело №
8631/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за
осъждане на ответника Община Варна за разликата над присъдената сума от 3 000 лева до
пълния размер на претенцията от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпени болки и страдания вследствие
на скъсване на заден рог на медиален мениск при падане в необезопасена решетка на
отводнителен канал на тротоара в гр.Варна по бул. „Осми приморски полк“, пред № ***,
2
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредата – 21.02.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 2410/2021г. на 16.11.2021 г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3