РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 09.11.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №4499 по описа за 2018година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „В.И К.” ЕООД г.П. в
която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответницата И.Д.З. ***.
Твърди се, че вследствие на това е било образувано ч. гр. д. № 2534/ 2018 год.
по описа на Плевенския районен съд и е била издадена заповед за изпълнение за
сумата главница в размер на 1091,26 лв.; сума в размер на 248.18 лева – законна
лихва за забава за периода 01.07.2013 г. – 13.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 16.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 26.79 лв. – ДТ и сумата от
360.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: незаплатени ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода
от 31.05.2013 г. до 28.02.2018 г. Твърди се, чесрещу заповедта е постъпило
възражение по чл.414 от ГПК, което обуславя и правния интерес от предявяването
на настоящия иск. Твърди се, че ищцовото дружество е предоставяло на ***в
качеството на потребител по смисъла на
чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: ***, за който са
издавани фактури в периода от 31.03.2015год. до 28.02.2018 год. Твърди се, че
за горепосочения адрес лицето има открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН номер **********. Твърди се,
че между ищцовото дружество и Петър З. е налице облигационно отношение, което
се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Наредба №4 от 14. 09. 2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен. Твърди се, че
съгласно разпоредбите на чл. 8 ал. 1 и 3 от горепосочената наредба получаването
на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от
съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен
договор. Твърди се, че общите
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и
местен ежедневник. Твърди се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Посочва се,
че абоната е бил починал и ответницата се явява есдна от наследниците му. В
заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му
срещу ответницата за сумата , съобразно припадащия се дял :239,25лв. главница,
34,49лв. лихва за забава за периода 01.05.2015г. до 13.03.2018г. и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението. Претендира и присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез процесуалнишя си представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2534/2018
год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледани по същество, предявените положителен
установителни искове са неоснователни.
С оглед изложеното в исковата молба и съобразно
разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на
ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с
всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни
отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема
на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а
по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на
заявената сума. Визираните по- горе
обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно
доказване. В хода на съдебното дирене ищецът не е представил доказателство, че
ответницата е наслведник на починалия
абонат и съответно , че има и други наследници, от където да се установи и
каква е наследствената част. Единствените документи представени от ищеца като
доказателство за основанието и размера на вземането му се явяват издадените от
ВИК оператора фактури. Тук следва да се отбележи, че се касае за частни
свидетелстващи документи, ползващи се с формална доказателствена сила
единствено относно факта на писменото изявление и авторството на съставителя.
Поради това процесните фактури не могат да установят по безспорен и категоричен
начин дали е извършена претендираната услуга и стойността й, тъй като сами по
себе си фактурите не са основание за плащане, а и още повече, че по делото не
са представени карнетите за процесния период, които са основният документ за
установяване отчетеното количество изразходвана вода /срв. чл. 32 ал. 4 от Наредба № 4 и чл. 21
ал. 4 от Общите условия/.
От друга страна следва да се съобрази, че една част от претендираното
вземане за главница е погасена по давност с изтичането на тригодишния срок по
чл. 111 б. „в” от ЗЗД, доколкото се касае за периодични плащания /в този смисъл
са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 год. по т.
д. № 3 по описа за 2011 год. на ОСГТК/.
В заключение може да се обобщи, че не се установи
вземане на ищеца „В.и к.” ЕООД г.П. против ответницата за процесната сума от
поради което предявените установителни искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани
и следва да се отхвърлят.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, против И.Д.З., ЕГН**********,
искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване на вземането на
ищеца за: сумата от 239,25 лв., представляваща главница за предоставени, но
незаплатени ВиК услуги ,сумата от 34,49лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г.год., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 16.
04. 2018 год.- до окончателното изплащане на сумата, за които суми и изададена
заповед №1608/17.04.2018г. по
ч.гр.д.№2534/2018г. по поиса на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: