Решение по дело №100/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 93
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова
Дело: 20193200500100
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№93

гр.Добрич,23.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и пети март  през 2019г. в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №100 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по по въззивна жалба вх.№24630/21.12.2018г., подадена от З.И.И. ЕГН ********** *** и А.И. ***, срещу решение №1149/07.12.2018г. по гр.д.№2064/2018г.на ДРС, В ЧАСТТА в която са осъдени да заплатят Н.М.И. с ЕГН **********,  Ф.М.И. с ЕГН **********, Н.М.Н.  с ЕГН ********** и Д. Б.с ЕГН **********, суми, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот - ап.* в гр.Д., ул.”И.П.”N *, вх.*, ет.*, с площ 77,51 кв.м , с идентификатор 72624.625.5750.1.48 по КК на гр.Д., за периода 13.11.2015 год. – 13.05.2018год.,заедно със законната лихва от датата на исковата молба  - 15.05.2018 год. до окончателното плащане, както следва :1./ на Н.М.И. - сумата от 1485 лв;2./на  Ф.М.И.- сумата от 1485 лв.;3./на  Н.М.Н.  - сумата от 915.52 лв.  и 4./на Д. Б.- сумата от 569.48лв.

Оплакванията са за неправилност и необоснованост на съдебния акт, аргументирани с доводи по същество на спора, свеждащи се до липса на лишаване на ищците от ползване на съсобствения имот за процесния период, а за нежелание от тяхна страна да го ползват, дезинтерисирали се от имота, показателно за което било непращането на дължими данъци. В тази връзка отричат наличието на предпоставките по чл.31 от ЗС за осъждането им за плащане на обезщетение и искат отмяна на решението.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна, в сода на производството, чрез процесуалния си представител оспорват същата.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: 

При данни решението да е връчването на обжалващата страна на 10.12.2018г. , жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна-ответник в първоинстанционното производство с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея решение, поради което е допустима и подлежи на разглеждане от ДОС .

Атакуваното решение е постановено по предявени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС  от  Н.М.И. с ЕГН **********,  Ф.М.И. с ЕГН **********, Н.М.Н.  с ЕГН ********** и Д. Б.с ЕГН **********, за осъждане на З.И.И. ЕГН ********** и А.И.М. с ЕГН ********** да им заплатят обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот - ап.8 в гр.Д., ул.”И.П.”N *, вх.*, ет.*, с площ 77,51 кв.м , с идентификатор 72624.625.5750.1.48 по КК на гр.Д., за периода 13.11.2015 год. – 13.05.2018год.,заедно със законната лихва от датата на исковата молба  - 15.05.2018 год. до окончателното плащане, както следва :1./ на Н.М.И. - сумата от 1500 лева; 2./ на  Ф.М.И.- сумата от 1500 лева; 3./на  Н.М.Н.  - сумата от 915.52 лева  и 4./на Д. Б.- сумата от 569.48лева,  евентуално всяка от тях да заплати на  всеки от  ищците съобразно участието си в съсобствеността както следва: на Н.М.И. – З.И.И. да заплати сумата от 924.90лева, А.И.М.-сумата от 575.10лева;  на  Ф.М.И.- З.И.И. да заплати сумата от 924.90лева, А.И.М.-сумата от 575.10лева; на  Н.М.Н.  - З.И.И. да заплати сумата от 575.17лева, А.И.М.-сумата от 349.60лева  и на Д. Б.- З.И.И. да заплати сумата от 575.23лева , А.И.М.-сумата от 217.43лева,

Правото си на претендираните прични вземания ищците обосновават с твърдения,че с решенията по гр. дело № 4113/2012 г. на Районен съд – Д. и в. гр. дело № 726/2013 г. на Окръжен съд – Д. страните са признати за съсобственици на ап.8 в гр.Д., ул.”И.П.”N *, вх.*, ет.*, с площ 77,51 кв.м , с идентификатор 72624.625.5750.1.48 по КК на гр.Д., при квоти както следва - Н.М.И.-4 990,75/19 963 ид.части, Ф.М.И.- 4 990,75/19 963 ид.части, Н.М.Н. – 3 076.88/19 963 ид. части, Д.Б. -1 913.87/19 963ид.части /последните двама и по наследствено правоприемство от починалата след влизане в сила на съдебните решения А.М. Н./, З.И.И. - 3 076,88/19 963 ид.ч.;  А.И.М. - 1 913,87/19 963 ид.части, който съсобствен имот се ползва от последните две съсобственици.

Твърди се връчването на ответницата З.И. на 13.11.2012г., а на ответницата А.М. на 09.11.2015г. на нотариални покани за плащане на обезщетение на всеки един от тях за лишаването им от ползване на същия имот, както и наличие на разрешен спор за ползване за времето до 13.11.2015г. срещу ответницата З.И. с влязло в сила решение по гр.д.№3976/2015г. на Районен съд-Д. и в.гр.д.№318/2016г. на Окръжен съд-Д.. Ответниците продължавали да ползван имота и след 13.11.2015 г., поради което и на основание на  чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността ищците претендират заплащането на процесните обезщетения за период от 30 месеца след посочената дата; настояват ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираното обезщетение общо, доколкото общо владеят сънаследственото жилище и лишават ищците от правото им на ползване съобразно техните квоти, а при условията на евентуалност – съобразно квотите на ответниците в съсобствеността.

Ответниците не оспорват правата на ищците в съсобствения апартамент, но оспорват, че са лишили ищците от правото им да го ползват. Многократно били заявявали както в делбеното производство, така и в предходното производство по чл.31 ал.2 от ЗС , че ползват част от апартамента  и при желание на ищците няма пречка да ползват другата част. Претендираният наем намират за прекалено висок, тъй като доброто състояние на апартамента, от което се определяла и наемната цена, се дължало на ежедневната му поддръжка от тяхна страна.

         На база фактическите твърдения за наличие на съсобственост между страните върху гореописания имот, с права на ищците в посочения обем, ползване от ответниците на съсобствения имот без да плащат обезщетение за това въпреки отправените писмени покани, и настоящата инстанция намира, че в предмета на спора са обективно и субективно съединени искания по чл.31, ал.2 от ЗС.

С атакуваното решение предявените искове са уважени частично.

 Предмет на обжалване от ответниците, съобразно правния им интерес, е решението в тези части. Подадената от ответниците жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението е постановено при надлежно упражнено право на иск. С допълнителна молба са отстранени констатираните от районния съд нередовности на исковата молба и са конкретизирани претенциите за обезщетение. Изложени са обстоятелства за произхода и обема на правата на съсобствениците, т.е.налице е яснота относно обекта на съсобственост, съсобствениците и квотите им в съсобствеността. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението и за правилно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорност на ответниците на основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Настоящата инстанция, обсъждайки същите писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно,че процесния имот е бил обект на съсобственост между страните по делото в процесния период. С влязло в сила решение / по гр.д.№4113/2012г.на ДРС и по в.гр.д.№ 726/ 2013г.на ДОС/ е допусната делба на апартамент, с идентификатор 72624.625.5750.1.48 по КК на гр. Д. , находящ се в  гр.Д., ул.”И.П.“ №*  вх. *  ет.* ап.*, с площ от 77.51 кв.м. и  състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс, сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение № 8 с площ от 6.99кв.м. и 4.119 % ид.части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху поземления имот,  при съделители и квоти както следва: Н.М.И.-4990,75/19963 ид.части,Ф.М.И.-4990,75/19963 ид.части, А.М. Н.-2664,73/19963 ид.части на лично основание и 2326,02/19963 ид.части в съпружеска общност с Н.М.Н., З.И.И. - 3 076,88/19 963 ид.ч.;  А.И.М. - 1 913,87/19 963 ид.части. След смъртта на А.М. Н. на 17.11.2016 г. притежаваните от същата в лично качество 2664.73/19963 ид. части са били наследени поравно между нейния съпруг Н.М.Н. и нейната дъщеря Д.Б., в резултат на което участието на Н.Н. в съсобствеността е в обем на 3 076.88/19 963 ид. части,  а на Д.Б. -1 913.87/19 963ид.части .

Съсобствеността е ликвидирана /решение по в.гр.д.№623/2016г.на ДОС, с което е отменено решение по гр.д.№41132012г.на ДРС по извършване на делбата/ по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, т.е. апартаментът е възложен в дял на А.И.М. , като същата е осъдена  да заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане за уравнение дяловете на останалите съделители следните суми:-на Н.М.И. - 17 250 лева, ведно със законната лихва върху нея;-на Ф.М.И. - 17 250 лева, ведно със законната лихва върху нея;-на Н.М.Н. - 10 634,91 лева, ведно със законната лихва върху нея; -на Д.Б. - на 6 615,09 лева, ведно със законната лихва върху нея;-на З.И.И. - 10 634,лева, ведно със законната лихва върху нея. Решението е влязло в сила на 03.05.2018г. Шестмесечният  срок за изпълнение и самото плащане имат характера на отлагателно условие за проявлението на вещноправния ефект на възлагателното решение, т.е. само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в рамките на 6-месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не се сбъдне поради неплащането в срок в резултат на бездействие, то не настъпва и вещноправния ефект на съдебния акт. За времето до извършване на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок получилият възлагане съделител няма правата на собственик на имота. До настъпване на условието, той разполага с възможност да заявява само права и вземания, произтичащи от ъссобствеността, като за този период/до плащането/ отношенията с останалите бивши съделители във връзка с ползването на имота се уреждат по чл.31, ал.2 от ЗС.

         В случая не е спорно, по данни от платежни нареждания/л.56-59/ А.М. е заплатила дължимото уравнение на дата 15.08.2018г., т.е. след крайната дата на периода, за който се търси обезщетение -13.05.2018г.

Няма спор, че  А.М. е живяла в апартамента още при откриването на наследството/ съделителят, поискал възлагането, да е живял в жилището при откриване на наследството е и една от предпоставките за приложимостта на  способа за делба по чл.349 ал.2 от ГПК/, двете с майка си З.И.  ползват апартамента и понастоящем.

Не е спорно по делото, че обезщетението се претендира за период, следващ периода 13.10.2014 год. – 13.11.2015, за който такова  вече е било присъдено с решение № 461/11.04.2016 г. по гр.д.№ 3976/2015 год. на  ДРС, потвърдено с необжалваемо решение по в.гр.д.№ 189/                                 04.07.2016 г. по в.гр.д.№  318/ 2016 г. на ДОС.

Като съсобственици, които не ползват имота, с нотариална покана,връчена от нотариус рег.№ 519 на НК срещу разписка  № 21/13.11.2012 год.,ищците са уведомили  ответницата З.И.И., че тъй като само тя ползва съсобствения апартамент, а те нямат достъп до него, желаят да им заплаща месечно обезщетение в размер от по 80 лв. за припадащите им се части, считано от датата на получаване на поканата. С нотариална покана, връчена от нотариус рег.№ 160 на НК срещу разписка от 09.11.2015г., ищците са уведомили  за същото и ответницата А.И.М..

Следователно налице е писмено искане по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, отправено от ищците/вкл.от праводателката на двама от тях А. Н., което ползва същите/. От деня, от който неползващия собственик поиска от ползващия да му заплати обезщетение, последния дължи такова до момента, до който ползва, лишавайки другия от ползване. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика/така решение №351/13.07.2010г. по гр.д.№573/2009г.на ВКС, III г.о., решение №466/21.05.2010г. на ВКС по гр.д.№4249/2008г.ІVг.о,  №544/23.07.2010 г.по гр.д.№736/2009г. на ВКС, ІVг.о./ Повторно писмено изявление от страна на ищците не е необходимо, тъй като възникналото задължение за плащане на обезщетение при доказано ползване на имота съществува и за процесния период - от 13.11.2015г. до 13.05.2018г., тъй като, ако и  възлагателното решение  да е влязло в сила на 03.05.2018г., плащането на дължимите уравнения е извършено на 15.08.2018г.

Безспорно, обезщетение не се дължи, ако не е налице ползване, респ. ползване свръх правата, вкл.ако е предоставена възможност за ползване на претендиращия обезщетение и последният не се е възползвал. За да се освободи от отговорност съсобственикът следва да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява това свое право/така решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на Второ ГО на ВКС , решение № 241/10.11.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г. на Първо ГО на ВКС/. Непротиворечива е практиката, че лично ползване на съсобствен имот е налице и когато съсобственик е отправил покана до другия съсобственик да ползва съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува или поканата е формална и не е осигурена реална възможност за ползване. В настоящия случай ответниците не са ангажирали доказателства,  установяващи обстоятелства, освобождаващи ги от отговорността да заплащат обезщетение за лишаване от ползването на имота за процесния период - от 13.11.2015г. до 13.05.2018г..

         Ползата, от която е лишен съсобственика следва да се определи въз основа на месечния наем за имота. За нуждите на първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е  дало заключение за средната пазарна наемна цена за периода от 13.11.2015 г. – 13.05.2018 г. в общ размер от 6261лева. При данни обаче от заключението за средна месечна цена за периода 13.11.2015г. – 01.01.2018г. в размер на 200лева , а за периода 01.01.2018г.-13.05.2018г. в размер на 210лева, средната пазарна наемна цена за целия период възлиза в общ размер от 6051лева /периода 01.01.2018г.-13.05.2018г. обхваща 4месеца и 13дни, а не 5месеца и 13дни, както е приело вещото лице/. Следователно, на база на така изчислената /при отчитане на допуснатата от вещото лице грешка/ средна пазарна наемна цена за периода 13.11.2015 г. – 13.05.2018 г. в общ размер от 6051лева,  и съобразно участието на всеки от четиримата ищци в съсобствеността, според настоящата инстанция дължимото за процесния период обезщетение на първите две ищци е в размер от  по 1512.75лева, на третия ищец – 932.63лева , на четвъртата ищца-580.11лева. Присъдените от районния съд суми за първите две ищци от по 1485лева.,  на третия- 915.52лева, а на четвъртата – 569.48лева, се явяват по-малки по размер от дължимите, но при непредявена въззивна жалба от насрещната страна в отхвърлителната част и съобразно правилото на чл. 271 ал.1 пр.2 ГПК, недопустимо ,като  произнасяне извън предмета на въззивното обжалване, е въззивната инстанция да признае на ищците, заели позицията на въззиваема страна, права в по-голям размер от тези по първоинстанционното решение .

В тази връзка, на основание чл.272 от ГПК решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора право на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство има само въззиваемата страна и такива следва да и се присъдят в удостоверения размер от 1080лева с ДДС за адвокатско възнаграждение/900лева адвокатски хонорар и 180лева ДДС/ .

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

                            ПОТВЪРЖДАВА решение №1149/07.12.2018г. по гр.д.№2064/2018г.на ДРС, В ЧАСТТА в която З.И.И. ЕГН ********** *** и А.И. ***, са осъдени да заплатят Н.М.И. с ЕГН **********,  Ф.М.И. с ЕГН **********, Н.М.Н.  с ЕГН ********** и Д. Б.с ЕГН **********, суми, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот - ап.* в гр.Д., ул.”И.П.”N *, вх.*, ет.*, с площ 77,51 кв.м , с идентификатор 72624.625.5750.1.48 по КК на гр.Д., за периода 13.11.2015 год. – 13.05.2018год.,заедно със законната лихва от датата на исковата молба  - 15.05.2018 год. до окончателното плащане, както следва :1./ на Н.М.И. - сумата от 1485 лв;2./на  Ф.М.И.- сумата от 1485 лв.;3./на  Н.М.Н.  - сумата от 915.52 лв.  и 4./на Д. Б.- сумата от 569.48лв.

                             ОСЪЖДА З.И.И. ЕГН ********** *** и А.И. ***, да заплатят Н.М.И. с ЕГН **********,  Ф.М.И. с ЕГН **********, Н.М.Н.  с ЕГН ********** и Д. Б.с ЕГН ********** , съдебно-деловодни разноски за въззивното производство -  1080лева /с ДДС/ адвокатско възнаграждение.

                             Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.