№ 1230
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100901012 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „К.Ф.“ ЕООД /н/ със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“**** ЕИК ****, с управител Ю. П. против
„И.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район Слатина,
ул.“****, представлявано от управителя Я.К., с която е предявен иск за признаване за
установено, че не съществува вземане на „И.“ ООД от „К.Ф.“ ЕООД /н/, което е включено в
списък на кредитори с допълнително предявени и приети вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ и
одобрено от съда с определение от 19.05.2022г. в предявения и приет размер от 13 089,97лв.,
както и в пълния му размер от 32 648лева, представляващо вземане за липси на движими
вещи.
Предявеният иск е допустим, тъй като са налице специалните предпоставки за това, а
именно:
- в производството по несъстоятелност на „К.Ф.“ ЕООД /н/ е предявено процесното
вземане в размер на 13 089,97лв.;
- налице е произнасяне от синдика по молбата за предявяването му – същото е
включено в списъка на приети вземания;
- налице е подадено възражение от длъжника „К.Ф.“ ЕООД /н/ по чл.690 от ТЗ до съда
по несъстоятелността срещу размера на приетото от синдика вземане на „И.“ ЕООД;
- налице е произнасяне на този съд, с което възражението е било оставено без
уважение.
- искът е предявен в законоустановения 14-дневен срок от обявяване в ТР на
определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.
Ищецът твърди, че с решение №261161 от 22.07.2021г. по т.д.№2183/2020г. по описа
на СГС по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с начална
дата на неплатежоспособност 30.06.2020г.
Твърди, че в производството по несъстоятелност ответникът е предявил свое вземане в
1
общ размер на 13 089,97лв.
Сочи, че синдикът на К.Ф.“ ЕООД /н/ е приел вземането и го е включил в списъка на
приети вземания с допълнително предявени и приети вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
Твърди се, че срещу така приетото от синдика вземане на ответника ищецът е
възразил, но съдът с определение№261417 от 19.05.2022г., обявено в ТР на 20.05.2022г. е
оставил възражението без уважение и е одобрил списъка, обявен в търговския регистър на
20.12.2021г.
Ищецът твърди, че на 28.07.2020г. „И.“ ЕООД самоволно отнел наетите площи от
ищеца по Договор за наем, сключен между страните, като сменил ключалките на имота и
ограничил напълно достъпа на ищеца до същия. Имало твърдение на ответника, че в имота
липсвали движими вещи на обща стойност 32 648лв., която сума била едностранно
прихваната от „И.“ ЕООД със задължението за връщане на платения от „К.Ф.“ ЕООД
депозит в размер на 10 000 евро, като след извършеното прихващане останала дължима
сумата от 13 089,97лв.
Ищецът оспорва съществуването на това вземане както в пълния му размер от
32 648лв., така и в размер на 13 089,97лв. с мотив, че не е валидно възникнало в полза на
ответника. Развива подробни доводи. Желае съдът да уважи предявения иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и на
синдика.
В законоустановения двуседмичен срок синдикът не е взел становище. Ответникът
„И.“ ЕООД е упражнил правото си на писмен отговор.
Излага доводи за неоснователност на иска. Оспорва изложеното в исковата молба като
невярно. Твърди, че между страните е бил сключен Договор за наем от 15.05.2018г., с който
са били наети три търговски помещения и вещи и оборудване в тях. Твърди, че по силата на
договора наемателят може да затваря наетата площ за клиенти при изрично договорени
хипотези, каквато не била процесната. В тази връзка ответникът поискал среща с наемателя
на 28.07.2020г. пред обекта и тъй като никой не се явил пристъпил към принудително
отваряне на ресторанта в присъствие на представител на полицията, нотариус и ключар.
При отваряне на помещението било установено наводнение на ниските части на ресторанта
и липса на почти всички движими вещи от кухненското и ресторантско оборудване по
договор. Бил изготвен Констативен протокол от присъстващия на място помощник-
нотариус. Бил направен и снимков материал. На място пристигнали и представители на
СОТ и полицията във връзка с оплакване на ответника за извършена кражба.
Ответникът сочи, че бил изготвен Инвентаризационен опис №1/29.07.2020г., че водил
многократни разговори с наемателя да му върне изнесените от ресторанта вещи, като
наемателят обяснил, че са на склад в Казичене и че ще върне вещите на 01.09.2020г. Не
оспорва, че част от вещите били върнати. Бил съставен Констативен протокол №194 том 1–3
рег.№2489/01.09.2020г. от присъстващата на място помощник нотариус А.Б., ведно с
Приложение – опис, подписан от представители на двете страни.
Оспорва твърденията на ответника, че тъй като в обявените ГФО не били включени
движими вещи, то той не ги притежавал към момента на възникване на оспореното вземане,
с мотив, че в ГФО не се правят описания на движими вещи. Твърди, че записването е в
счетоводните баланси на дружеството към момента на сключване на договора, както и през
следващата отчетна година 2019г.
На осн. чл.372 ал.1 ГПК съдът е връчил препис от писмения отговор на ответника на
ищеца, който в срок не е депозирал допълнителна искова молба и не е оспорил
представените от ответника доказателства.
По делото е изслушан свидетел, допуснат на ответното дружество. Свидетелят И.
установява, че е поддържал ресторанта, предмет на наемно правоотношение между ищеца и
ответника, както и всичко, което е било вътре и извън него. В ресторанта имало
ресторантско оборудване, собственост на „И.“ ЕООД, бил свидетел на инвентаризациите на
2
вещите в ресторанта. Узнал от съседи на ресторанта, че се изнасят вещи от него, както и че
при съмнение за наводнение със собственика влязъл в ресторанта с помощта на ключар и в
присъствието на нотариус. Като влязъл в ресторанта вътре нямало нищо, било изнесено и
изкъртено, от кранове течала вода върху паркета. Впоследствие ходил в склад в Казичене,
където наемателят бил изнесъл вещите от ресторанта. Знае, че са върнати само част от
вещите, като по-хубавите и скъпи вещи не били върнати. Вещите, които не били върнати от
наемателя са били установени по инвентаризационен опис, по който се сравнявало
предаденото на наемателя имущество с върнатото Т.а. Не били върнати хоспер,
конвектомат, хладилни витрини. Тези вещи и други скъпи вещи не били в склада в
Казичене.
По реда на чл.176 от ГПК по делото е разпитан и управителят на ищеца Ю. П..
Последният признава, че от ресторанта са изнасяни кухненски и всякакви други прибори.
Негов служител му казал, че има наводнение в ресторанта и управителят казал да се изнесат
вещите и да се съхранят, където е сухо. Не знаел къде са ги изнесли и съхранили. Твърди, че
изнесеното е върнато на наемодателя, като счита, че е върнато всичко, но ако има някакви
претенции следвало да се установи допълнително.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.
Предявен е иск с правно основание чл.694 ал.1 т.1 от ТЗ.
Оспорва се по основание и размер съществуването на вземане на ответното дружество
за възникнали в негова вреда липси от отдадено под наем имущество.
Предмет на спора е съществува ли вземане на „И.“ ЕООД от „К.Ф.“ ЕООД/н/ в размер
на 13 089,97 лева, което вземане е прието в производството по несъстоятелност на
последното дружество по т.д.№2183/2020г., СГС, VI-23 състав, като съдът с оглед
въведената в чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ рамка, не разглежда посочения в исковата молба друг
размер от 32 648 лева, доколкото същата сума не е предявявана и приемана в посоченото
производство по несъстоятелност.
За да се ангажира имуществената отговорност на наемателя за причинена от него вреда
на наемодателя, следва вредата да е конкретна и да е установена по основание и размер,
както и да е установена причинна връзка между поведението на наемателя и възникналата
вреда за наемодателя. Отговорността за липси на наемателя е част от общата отговорност по
чл.233, ал.1 от ЗЗД – наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не
отговаря. В процесния случай съдът приема, че се установи по безспорен начин, че
вследствие поведението на наемателя „К.Ф.“ ЕООД /изнасяне на вещи и оборудване,
предадени му по силата на Договора за наем от 15.05.2018г. от наетия обект и последващото
само частично връщане на тези вещи и оборудване/ за наемодателя и ответник по делото
„И.“ ЕООД е налице основание да претендира стойността на невърнатите му вещи. Съдът
приема за безспорно установено, че наемателят „К.Ф.“ ЕООД е изнесъл движими вещи,
предмет на наемно правоотношение от помещението, предоставено му също под наем. В
този случай е без значение причината за изнасянето на вещите, като дори да се приеме, че
наемателят е положил грижата на добър стопанин да съхрани изнесените вещи, тъй като
същите е имало опасност да бъдат повредени или да погинат вследствие наводняване на
помещението, в което са били, последващите му действия представляват основание да се
търси неговата отговорност за обезщетение за стойността на невърнатата част от тези вещи.
Наемателят признава /чрез показанията на управителя/, че са изнесени движими вещи,
предадени му по договора за наем и същите са съхранени в склад. Не се установява обаче
връщането, както твърди управителят, на всички от тези изнесени вещи. При сключването
на Договор за наем от 15.05.2018г. между ищеца като наемател и ответника като наемодател
са съставени приложения към него, описващи всички имоти и вещи, предмет на договора,
като в Приложение №2 са описани вещите и оборудването, намиращи се в помещенията,
които наемателят е приел с подписа си. Впоследствие при прекратяването на договора,
наемателят не връща всички вещи от Приложение №2 към договора за наем. Това се
3
установява от Констативния протокол от 28.07.2020г. /с нот.заверка акт 89, т.2,
рег.6548/2020г. на Нотариус с рег.№210/, от Инвентаризационния опис №1 от 29.07.2020г.
на комисия, назначена от наемодателя, от Констативен протокол от 01.09.2020г. /с
нот.заверка №14, т.1-3, рег.2489 на Нотариус с рег.№002/, както и Протокола за липси,
съставен на основание заповед №2 от 29.07.2020г., който протокол е съставен от комисия,
назначена от наемодателя. В последния протокол, съставен след връщането от страна на
наемателя на част от вещите са описани липсващите вещи като асортимент и брой,
собственост на наемодателя, както и комисия е определила тяхната справедлива пазарна
стойност.
Съдът приема, че ищецът не доказва твърденията си, че не дължи. Обратно –
ответникът доказа основанието си за претенцията.
Относно размера на претенцията, съдът приема също че ответникът доказа стойността
на вещите, които не са му върнати. В процес по отрицателен установителен иск, тежестта на
доказване е за ответника, която доказателствена тежест е разпределена и в доклада по
делото. Процесната сума, която се оспорва като дължима в размер на 13 089,97 лева като
част от сума от 32 648 лева, е претендирана и приета в производството по несъстоятелност
на „К.Ф.“ ЕООД/н/ като липси, установени на база протокола за липси, съставен на
основание заповед за инвентаризация №2 от 29.07.2020г. на управителя на „И.“ ЕООД.
Нормативната основа за инвентаризация е уредена в Закона за счетоводството.
Инвентаризацията е процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на
стойностите и натуралните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно
определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и
установяване на евентуални разлики. При инвентаризацията се установяват констатираните
липси, излишъци, както и неправилно отчетените активи, капитали и пасиви. Сумите от
констатираните липси, за които нямат вина материалноотговорните лица, се отчитат като
разход, а при установяване на липса за сметка на материалноотговорните лица вземането се
отразява по по-високата от отчетната стойност или справедливата стойност (продажната
цена) на липсващия актив. В случая в Протокол за липси, съставен на основание Заповед за
инвентаризация №2 от 29.07.2020г. на управителя на „И.“ ЕООД са констатирани от
назначената комисия липсващи при прекратяването на наемното правоотношение вещи,
като в протокола са посочени асортимента на вещите, количеството им, както и три
стойности – отчетна стойност, сума в лева и справедлива пазарна стойност. Посоченият
протокол е представен като доказателство и приет в процеса с отговора на исковата молба,
като ищецът не е оспорил същия в ответното си действие, нито по-късно. На това основание
съдът преценява, че стойността на липсите е определена от наемодателя съгласно
изискванията на счетоводното законодателство /чрез назначена от него инвентаризация,
която съдът не намира причина да се счита за необективна или опорочена/, ползвайки като
основа отчетната стойност на вещите и вземайки предвид амортизацията им. Стойността на
невърнатите на наемодателя вещи е 32 648 лева, като вследствие прихващане, направено от
страна на ответника „И.“ ЕООД, претендираната от последното дружество и процесна
стойност на липсващите вещи е 13 089,97 лева.
С оглед горните мотиви, нито едно от твърденията на ищеца не се установи. Без
значение е дали дружеството наемодател е било собственик или не на вещите, предадени на
наемателя - при всички случаи последният дължи връщането им. Установи се, че
липсващите вещи са се намирали в помещенията, предмет на наемно правоотношение, като
е без значение обстоятелството дали са изнесени от наемателя или от трето, натоварено от
него лице. Без значение за спора е и обстоятелството дали договора за наем е прекратен
основателно или не от страна на наемодателя и вследствие това дали последният е сменил
принудително ключалки на помещението – това е друг спор, който страните следва да
решават в отделен процес.
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
Страните не претендират разноски в процеса, според което съдът не се произнася за
тях. На осн.чл.694 ал.7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер
4
на 523,60лв. по сметка на СГС.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „К.Ф.“ ЕООД /н/, ЕИК ****, гр.София, район Средец,
ул.“**** срещу „И.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, район Слатина, ул.“**** за признаване за
установено, че в полза на „И.“ ЕООД не съществува вземане срещу „К.Ф.“ ЕООД /н/ в
предявения и приет по т.д.№2183/2020г., СГС, 6-23 състав размер от 13 089,97 лева.
ОСЪЖДА „К.Ф.“ ЕООД/н/, ЕИК ****, гр.София, район Средец, ул.“**** да плати
разноски – държавна такса в полза на бюджета на СГС в размер на 523,60 лева./петстотин
двадесет и три лева и 60ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 14-дневен срок
от съобщението му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5