Решение по дело №207/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 260005
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20201890200207
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……..

 

гр. Сливница, 06.07.2020 година.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Сливнишкият районен съд, четвърти състав в проведено публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

    Председател: Ивайло Родопски

при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдия Родопски НАХД № 207, по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „ДИСИ 80” ООД, ЕИК *********, град Божурище, бул. „Европейски път” № 118, срещу наказателно постановление № 23-002668/10.03.2020 година, на директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ за извършено административно нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ (погрешно изписано като т.1).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли съда да го отмени изцяло.

Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” София, чрез своя процесуален представител счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Съдът, след като извърши проверка на атакуваното наказателно постановление и разглеза всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото заповеди № 3-0024/08.01.2019 г., № 3-0058/11.02.2014 г. и3-0025/08.01.2019 година безспорно се установява персоналната и материалната компетентност на служителите /актосъставител и свидетели по акта/ и на административно – наказващия орган – директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”.

Жалбоподателят към момента на извършване на проверката е притежавал качеството работодател по смисъла на КТ на наетите лица в осъществяваната от търговеца дейност – „кафе-автомивка” в гр. Костинброд.

Видно от декларация от 22.01.2020 г., попълнена и подписана  собственоръчно от Анастасия Раденкова се установява, че към момента на проверката лицето е изпълнявало длъжността „мияч“ във фирмата и търговския обект на жалбоподателя с определено работно време и заплата, без да е имала трудов договор.

С протокол за извършена проверка от 31.01.2020 година относно спазването на трудовото законодателство от настоящия жалбоподател са установени редица нарушения, между които е и това по чл.61, ал.1 от КТ, като същият ден е съставен акт за установяване на нарушение на трудовото законодателство, връчен и подписан от собственика на фирмата.

Въз основана така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено от него административно нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, за това, че при извършената проверка на 22.01.2020 година в ресторант, находящ се в гр.Божурище, бул.“Европейски път“ № 118, жалбоподателят, в качеството на работодател по смисъла на КТ не е  сключил трудов договор с лицето Анастасия Раденкова преди постъпването й на работа, като лицето е заварено да полага труд като „мияч”.

От показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетели К.К. и А.К. се установява безспорно, че при извършване на проверката на обекта лицето Раденкова е полагала труд като „мияч“ в заведението, което е декларирала в изрична писмена декларация от 22.01.2020 година.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, като подадена в срок.

По основателността на жалбата, съдът че е неоснователна по следните съображения:

В хода на административно – наказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Наказателното постановление, издадено във връзка с нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ (явно погрешно записано като т.1) е издадено от материално компетентно длъжностно лице и въз основа на съставен от съответното длъжностно лице акт за установяване на административно нарушение. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете,  предвидени от ЗАНН.

По същество правилно е приложен и материалния закон. Издаденото наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ за неизпълнение на задължителната правна норма за сключване на трудов договор преди постъпване на работа на лицето Ангелова на длъжност готвач, което беше безспорно установен по делото.

Ето защо съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана  административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което му е наложена имуществена санкция към минималния  размер - 3000 лева. Настоящият съдебен състав намира за осъществен състава на посоченото административно нарушение. Деянието е осъществено във формата на обективно безвиновно бездействие, нарушаващо установения ред, като извършителят – юридическо лице е могло и е било длъжно да предвиди обществено опасните последици от бездействието си.

При така изложената по делото фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 61, ал.1 от КТ, поради което законосъобразно и правилно е бил санкциониран по административен ред от наказващия орган. Наложената на жалбоподателя административна санкция е определена законосъобразно в размер, близък до минималния.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление                                     № 23-002668/10.03.2020 година, на директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”, като законосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София област, в 14 (четиринадесет дневен) срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: