Решение по в. гр. дело №4264/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 15. 07. 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ МАРИНОВА

мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 4264/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 09. 12. 2020 год., постановено по гр. д. № 21195/2020 год. на СРС ГО 65 състав, което е признато за установено, че В.И.В. дължи на Т.С.ЕАД, на основание чл. 422 ГПК сума в размер на 1873.04 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 14. 01. 2017 год. до 30. 04. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14. 01. 2020 год., до изплащане на вземането; 175.33 лева мораторна лихва за забава за периода 15. 09. 2017 год. – 02. 01. 2020 год.; сумата в размер на 37.73 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м. 02. 2017 год. до м. 04. 2019 год., ведно със законна лихва, считано от 14. 01. 2020 год. до изплащане на вземането.

С решението ответникът е задължена да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С.ЕООД.

Въззивната жалба съдържа оплаквания, в следния смисъл : решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Ищецът не бил провел пълно главно доказване на твърдението за облигационно правоотношение с ответника за процесния период. Не било доказано ответникът да е получил престацията. Първоначално имотът е бил собственост наВ.И.В., а впоследствие от намиращ се по делото нотариален акт за дарение е собственост на дъщерята на ответника, тоест в никой период имотът не е собственост на ответника, освен за един месец, след смъртта на брат му, който придобива по наследство и веднага дарява. Част от сумите за 2016 год. – 2017 год., ведно с лихвите върху тези вземания било преклудирано, поради изтичане на погасителната давност.

Иска се отмяна на решението с постановяване на друго, с което да се отхвърлят претенциите на дружеството ищец като неоснователни и недоказани.

Отговор не е постъпил нито от ищеца, нито от неговия помагач.

Страните не са заявили нови искания по доказателства пред въззивния съд.

В молба от 23. 03. 2022 год. ищецът въззиваем моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата с потвърждаване на решението на районния съдия, което счита да е правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски по делото юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, като се иска свеждането му до минимум.

Страните, редовно призовани в открито съдебно заседание на 23. 03. 2022 год., не се явяват и не изплащат процесуални представители. Съдебното дирене е приключено от съда, без пред него да са заявени нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК и е даден ход по същество на делото.

Жалбата е допустима, редовна и следва разглеждане по същество при условия на ограничен въззив.

С исковата молба се твърди, че ответникът, като титуляр на ограничено вещно право на ползване на процесния недвижим имот, е клиент на топлинна енергия, използвал е доставяната от дружеството такава през исковия период и към момента на подаване на исковата молба в съда не е погасил задълженията си. По нотариален акт, л. 21 и сл. от делото на СРС, за дарение на недвижим имот на 19. 04. 2016 год. ответникът е дарил на дъщеря си апартамент № 41 на посочената дата, т. е. за процесния период същият не е титуляр на право на собственост върху същия имот. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил, нито е поискал ангажиране на доказателства в обратната посока. Нито едно от събраните по делото доказателства – писмени документи и експертни заключения не променя този извод на въззивния съдебен състав. В открито съдебно заседание, проведено от районния съдия на 26. 10. 2020 год. страните, редовно призовани, се процесуално представляват, с изключение на третото лице помагач на ищцовото дружество. Проектът за доклад е стабилизиран да е окончателен, приети са без оспорване писмени доказателства и експертни заключения. Ищецът е заявил, че няма други доказателствени искания. Съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

В нотариалния акт обаче изрично е вписано, че дарителят запазва право на ползване върху дарявания имот до живот безвъзмездно.

В писмени бележки ответникът отново поддържа, че процесния имот за исковия период не е негова собственост. Част от вземанията за периода м. 04. 2016 год. – 2017 год., ведно с лихвата върху тях, са преклудирани, поради изтичане на погасителната давност. Същият не е собственик на имота, но е носител на ограниченото право на ползване, което означава, че същият е клиент на топлинна енергия, доставяна в процесния имот за исковия период.

Районният съдия е приел, че с нотариалния акт дарителят е запазил право на ползване върху дарявания имот до края на живота безвъзмездно, правилно. Доказателствата по делото, неоспорени по законовия за това процесуален ред по ГПК удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка и обосновават правилност на правните му изводи, с което въззивния съд се солидаризира, препращайки към мотивите на съдебния акт, съобразно предоставената му от закона възможност по чл. 272 ГПК. При това положение оплакванията с въззивната на ответника жалба се явяват несъстоятелни.

Съобразно чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ГПК, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От безспорните по делото доказателства следва да се направи извод, че съществува договорно правоотношение, касаещо продажба на топлинна енергия, ищецът е доказал с тях доставката на количеството топлинна енергия за процесния период,  установил е и цената на енергията.

Оплакванията с въззивната на ответника жалба са в следния смисъл : решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Ищецът не бил провел пълно главно доказване на твърдението за облигационно правоотношение с ответника за процесния период. Не било доказано ответникът да е получил престацията. Първоначално имотът е бил собственост наВ.И.В., а впоследствие от намиращ се по делото нотариален акт за дарение е собственост на дъщерята на ответника, тоест в никой период имотът не е собственост на ответника, освен за един месец, след смъртта на брат му, който придобива по наследство и веднага дарява. Част от сумите за 2016 год. – 2017 год., ведно с лихвите върху тези вземания било преклудирано, поради изтичане на погасителната давност.

Тези оплаквания се преценяват, с оглед на горното, да са изцяло неоснователни. Възражението за погасителна давност е обсъдено обстойно от районния съдия, като изводът му в тази насока се споделя напълно от въззивния съд.

Други конкретни оплаквания жалбата, с която се атакува въззивно решението на районния съдия, не съдържа.

С оглед на изложеното решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Изводите на районния съдия в решаващите мотиви на решението изцяло се споделят от въззивния съд, поради което се препраща и към тях по чл. 272 ГПК. Цитираната съдебна практика е адекватна на казуса и обосновава съдебния акт.

При този изход на делото, на въззивника, не се следват и не се присъждат разноски.

На въззиваемото дружество следват се разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция, за което въззивникът следва да бъде осъден да му га заплати.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВРЪЖДАВА решение от 09. 12. 2020 год., постановено по гр. д. № 21195/2020 год. на СРС ГО 65 състав.

ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** да заплати на Т.С.ЕАД, ЕИК ******* сума в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт  пред въззивната съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С.ЕООД – фирма за дялово разпределение и трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

      

 

 

 

 

                                            

ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                2.