Р Е Ш Е Н И Е
№ /22.02.2019г.
гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи
състав
На единадесети февруари
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар: Анатолия
Атанасова
като разгледа докладваното от председателя на състава в.гр.д.№179 по описа за
2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по
в.гр.д.№179/2018г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по въззивна жалба на А.Е.М. с ЕГН ********** ***, в качеството
й на настойник и законен представител на детето Й.И.М. с ЕГН **********,
действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С.Б.-***
против Решение №504/15.10.2018г., постановено по гр.д.№1469/2018г. по описа на Районен съд-гр.Търговище, с което е била
отхвърлена молбата и
с искане за прекратяване на мярката за закрила на детето Й.И.М. ЕГН **********,
определена с Решение №84/05.03.2010г., постановено по гр.д.№89/2010г. по описа
на PC Търговище, като неоснователно и недоказано, на осн. чл.З0 във вр. с чл.29, т.9
от ЗЗДетето.
Считайки, че решението е
постановено при съществени наруше-ния на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на
материалния закон, молят да бъде отмено като
неправилно и незаконо-съобразно, като вместо него се
постанови друго, с което да бъде уважена молбата на доверителката й, като бъде
прекратена мярката за закрила на детето.
В съдебно заседание въззивницата А. Е. М., в качеството й на настойник и законен представител на детето
Й. И. М.,
редовно призована се явява лично и с
адв. С.
Б. от ВАК, поддържат жалбата. Представят писмени доказа-телства.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ДСП О”ЗД” гр.Търговище. В съдебно
заседание за Дирекция
„ Социално подпомагане“ гр. Търговище се явява ст. ю.к. Маркова .
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от адв.Т.В. ***, особен представител
на Й.И.М., ЕГН **********, в който са изложени съоб-ражения
за неоснователност на оплакванията във въззивната
жалба. Моли съда да бъде потвърдено решение № 504/15.10.2018г. по гр.д.№
1469/2018г. на Търговищки районен съд, като правилно и законо-съобразно.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Производството
пред ТРС по спорна съдебна администрация /получено по подсъдност от Районен съд
Варна/ е образувано по постъпила молба от А.Е. ***, като настойник на детето Й.И.М.,
действаща чрез процесуален представител и съдебен
адресат адв.С.Б.-***, против Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Търговище, с която се иска да бъде прекратена мярка за закрила на детето Й.,
определена със съдебно решение, а именно-настаняването на детето за отглеждане
в семейството на близки-в дома на г-жа М.М. от
гр.Търговище, поради промяна в обстоятелствата, а именно-учредяване на
настойничество с Решение от 22.05.2018г. на Органа по настойничество и
попечителство при Община Варна, е което решение молителката е определена за
настойник на детето. Молител-ката счита, че доколкото има качеството на
настойник на детето, то са отпаднали основанията, съществували при
постановяване на посоче-ната мярка за закрила, поради
което е в интерес на детето посочената мярка да бъде прекратена от съда.
Производствата по
изменение на мярката на закрила и прекратяване на настаняването имат различна
цел. Когато възникнат основания за промяна на мярката за закрила, съдът
разглежда молбата по реда, по който се разглежда и молба за първоначално
настаняване по чл. 28, ал. 1 ЗЗДт. Легитимирани да
подадат молбата са лицата по чл. 26, ал. 2 от ЗЗДт –
ДСП по настоящия адрес на детето, прокурора или родителя. В тежест на молителя
е да установи настъпилата промяна в обстоятелствата, която обуславя и нуждата
от промяна в мярката за закрила. Промяна на мярката за закрила се постановява
само при установен интерес на детето. По смисъла на чл. 28, ал. 7 от ЗЗДт промяна в мярката означава налагането на друга такава,
а не прекратяване на настаняването извън семейството и връщане на детето при
биологичните родители. Това означава, че например от едно приемно семейство
детето може да бъде преместено в друго такова или пък в семейство на роднини. В
случаите обаче, когато промяната се изразява във връщане на детето в
семейството, от което принудително е извадено с предприета вече мярка за
закрила, се стига до прекра-тяване на настаняването.
В тези случаи производството е по реда на чл. 30 ЗЗДт
и се извършва на основанията, посочени в чл. 29 ЗЗДт.
Важно е сезираният районен съд правилно да квалифицира искането в отправената
молба, като следва да има предвид, че дадената правна квалификация от
сезиращото лице не го обвързва. Също така изпол-зването
на глагола – прекратяване на настаняването, често е условно и освен
прекратяване се желае и настаняване при друго трето лице или орган извън
семейството. В тези случаи става въпрос за промяна на предприетата мярка, а не
до същинско прекратяване.
Основанията за
прекратяване на настаняването са посочени изчерпателно в чл. 29 ЗЗДт. Те са 11 на брой и могат да бъдат обособени в две
групи.
Първата група
обхваща основанията, при които прекратяването се осъществява в следствие на
юридически факти, чието проявление по един несъмнен начин изключва възможността
настаняването да продължи. Втората група обхваща основания, при които прекратя-ването се осъществява вследствие на юридически
факти и постановено съдебно решение. Основанията или юридическите факти,
включени във втората група, подлежат на доказване в съдебното производство и на
преценка от съда дали при проявлението им в интерес на детето ще бъде да се
преустанови настаняването.
Съгласно чл. 29,
т. 9 ЗЗДт настаняването се прекратява при промяна в
обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Това прекратително основание е доста общо формулирано включва в
себе си и част от останалите разглеждани основания. Следва да се изтъкне също,
че изискването в т. 9 на чл. 29 ЗЗДт прекратяването
да бъде в интерес на детето важи не само за него, а за всички прекрати-телни основания, при които се изисква съдебна
преценка. Казано по друг начин, съдът решава дали да прекрати настаняването
като изследва два въпроса – наличие на съответното основание за прекратяване по
чл. 29 ЗЗДт и дали това прекратяване ще бъде в
интерес на детето. Отрицателният отговор на един или на двата въпроса води от
отхвърляне на молбата за прекратяване като неоснователна.
Съдът,
разглеждайки сезиращата молба, изследва първо наличие на някое от основанията,
водещи до автоматично прекратяване. Ако установи, че е налице такова, той ще
прекрати съдебното производство като недопустимо. При допустимост на
производството съдът, докол-кото не е обвързан само
със соченото в молбата основание, следва да провери наличието на основанията по
чл. 29, т. 1, 2, 3, 6, 8, и 9 ЗЗДт. Ако установи
наличието на такова и това е в интерес на детето, настаняването на детето извън
биологичното семейството следва да бъде прекратено.
ЗА ИНТЕРЕСА на
детето, легално определение се съдържа в §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето,
а именно: "Най-добър интерес на детето" е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б)физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето;
г)опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за
детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че макар да е налице промяна
в обстоятелствата, съществували при предходното определяне на мярката за
закрила, изразяваща се в назначаването на молителката за настойник на детето,
който, съгл. разпоредбата на чл. 164,ал.2 от СК има правата и задълженията по
чл. 125 и чл. 129 от СК, а съгл. чл. 163,ал.1 от СК поставеният под
настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно
живеене, то не са налице обстоятелства, които да сочат на интерес на детето от
прекратяване на същата, поради следното: по делото е безспорно установено, че
между детето и отглеждащата го негова близка г-жа Макарнаян,
е налице силна емоционална връзка, отношения на доверие и привързаност.
Пред настоящата
инстанция не се оспорва родителския капаци-тет
на въззивницата А.Е.М., а именно, че е в състоя-ние да
отглежда и възпитава детето, както
и че
има добро материал-но състояние.
В тази насока са представени и приети по делото писме-ни
доказателстава.
Настоящият състав
на съда намира, че „Грижата“ като съвкупност от всички действия, произтичащи от
правата и задълженията на родителите, настойниците,
попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно
основание, за гарантиране на неговите права и защита на законните интереси, съгласно
§1, т.6 от ЗЗДт, може да се полага както от г-жа М.М.,
в семейството на която с Решение № 84/05.03.2010., постановено по гр.д.№
89/2010г. по описа на PC Търговище е настанена Й.И.М., така и от молителката А.Е.М..
В конкретния случай, при равни възможности на молителката
и лицето при което е настанено детето, житейски и от правна гледна точка,
интересите на детето Й. не налагат промяна на
фактическото положение към момента-детето следва да продължи да живее в средата,
в която е отглеждано до сега, каквото е и неговото желание. Не са
доказани в процеса твърденията на молителката, че г-жа Макарнаян
създава постоянни пречки за нормалното й общуване с детето, факт който е неотносим към предмет на настоящето дело.
Наред с изложеното
следва да се има пред вид и факта, че пред Окръжен съд Варна е висящо гр.д. №563/17г.,
заведено от молителката за осиноваване на детето,
решението по което ще определи при кого да живее.
Предвид горното,
решението на първоинстанционния съд е постановено в
съответствие със закона, поради което и на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №504/15.10.2018г.,
постановено по
гр.д.№1469/2018г. по описа на Районен съд-гр.Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.