Р
Е Ш Е
Н И Е
6526.02.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и
първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Антоанета Масларска
и
в присъствието на прокурора Йордан Георгиев от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно
дело
№ 93 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.284 и
сл. от ЗИНЗС.
А.Д.И., ЕГН **********, понастоящем
в затвора в гр.Бобов дол е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНС за заплащане на
обезщетение в размер на 20 000лв. за причинени неимуществени вреди през периода
14.10.2019г. – 07.02.2020г. в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНС. Твърди поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложената мярка „задържане под стража“ поради липса на парно
отопление в коридора и спалното помещение в затвора. Неимуществените вреди
свързва с твърдения, че се е разболял, не можел да стане от леглото от студ,
обездвижил се, започнал да са схваща и получил кризи на стомаха. Претендира
заплащане на законна лихва върху размера на обезщетението от подаване на
исковата молба /07.02.2020г./ до окончателното му изплащане.
В с.з. представителят на ищеца поддържа иска.
В писмен отговор и в с.з. пълномощникът
на ответника намира иска за допустим, но неоснователен и моли за неговото
отхвърляне.
Представителят на КОП дава заключение за доказаност на иска,
но завишен по размер, поради което счита, че обезщетението следва да се присъди
по справедливост.
Кюстендилският административен съд, след запознаване със
становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът е постъпил в затвора на 14.10.2019г. с взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Здравословното му състояние се
характеризира с поставена диагноза: ХУХК – активна фаза, АХ – II степен, захарен диабет – 2-ри тип ПЗ, Вертебробазиларин
синдром. Вестибулопатия. Приема клонарекс по предписание на психиатъра в
затвора. Поставен е на диета №9 за захарния диабет.
При постъпване в затвора е настанен в приемно отделение, а
на 17.10.2019г. е разпределен в V група,
определена за лица с мерки за неотклонение. През периода 17.10.2019г. –
18.12.2019г. е пребивавал в спално
помещение №1 на 2 етаж в бл.203 на затвора и не е имал оплаквания от
отоплението. На 19.12.2019г. групата е преместена на 1 етаж в бл.203 и ищецът е
настанен в голямото спално помещение
№3, в което има два радиатора, достатъчни за неговото отопление. До
30.01.2020г. не е имал оплаквания от отоплението. На 30.01.2020г. е подал устен
сигнал за проблем в отоплението на малкото спално помещение към спално
помещение №3, където няма настанени задържани лица. Проблемът е отстранен на
03.02.2020г. През това време в голямото спално помещение отоплението е
работило. Отоплението в затвора е локално с водогрейни котли с ниско налягане с
подаване на гориво – газьол. Редът за пускане и работата на парната инсталация
се определя със заповед на началника на затвора за съответната година.
Поддържаната температура на въздуха в помещенията през есенно-зимния период е
18-22 градуса по Целзий. През отоплителен сезон 2019/2020г. не е имало сериозни
аварии по отоплителната система и отоплението е било регулярно и в съответствие
с приетите норми. Постъпили сигнали от лишени от свобода от различни групи за
неравномерно загряване на радиаторите или за възникнала теч, най-често от
крановете на радиаторите, са отстранявани своевременно. Посочените данни са
обективирани в справка от Ц.Х.– началник на сектор „ФЛКР“ към затвора, в
становище и докладна записка на ИСДВР на 5-та група св.М. /вж. л.40, 59 и 60/.
За настаняването на ищеца до 18.10.2019г. в спално помещение
№1 с още 14 лица свидетелства списъка за вечерна проверка на групата на л.61 от
делото, а за последващото му настаняване в спално помещение №3 с още 8 лица
свидетелства списъка за вечерна проверка на групата от 19.12.2019г. на л.62. В
посочените спални помещения са настанени св.М.Д.О., св.А.Д.И. и св.В.Д.И..
Със заповед №Л-1058/09.10.2019г. началникът на затвора на основание
чл.15, ал.1, т.1 от ЗИНЗС във връзка с целесъобразното използване на запасите
от отопление /дърва за подпалки, въглища и газьол за промишлени цели/ през
есенно-зимния период на 2019/2020г. е определил норми за разход на гориво. Битовият
корпус е посочен като сграда, в която се ползва парно отопление във вид на
газьол за промишлени цели. Графикът за работа на водогрейните котли включва
работа сутрин от 06.00 часа до 12.00 часа, след обед от 12.30 часа до 17.30
часа и вечер от 18.00 часа до 21.00 часа, като при температура на атмосферния
въздух над 15 градуса по Целзий графикът
отпада за след обяд. При продължително задържане на отрицателни външни
температури на атмосферния въздух е наредено осигуряване на непрекъснат режим
на работа на котлите.
Съгласно представени копие на дневник за работа на котлите
от 01.10.2019г. до 31.03.2020г., копие на дневник за ежедневно измерване на
външната температура на въздуха през периода м.10.2019г. – м.02.2020г. и копие
на дневник за ежедневно измерване на температура в помещенията на настанените
лишени от свобода, разпорежданията по заповедта на началника на затвора са
изпълнявани стриктно /вж. л.43-58/. Видно е, че котлите са работили без аварии
и са спазвани часовете за пускане. До 31.10.2019г. котлите са работили сутрин и
след обяд, от 31.10.2019г. до 30.12.2019г. са работили сутрин, след обяд и
вечер, а от 31.12.2019г. до 11.03.2020г. са работили на четири сменен режим,
включително и през нощта от 00.00 часа до 02.00 часа. Режимът на работа на
котлите е бил съобразен с външните температури на въздуха, които през
м.10.2019г. са били в интервала 15 – 12 градуса по Целзий, през м.11.2019г. са
били в интервала 11 – 06 градуса по Целзий, през м.12.2019г. са били в
интервала 06 – минус 03 градуса по Целзий /в повечето дни са били положителни/,
през м.01.2020г. са били в интервала 06 – минус 01 градуса по Целзий /в
повечето дни са били положителни/, а през м.02.2020г. са били в интервала 7 – 0
градуса по Целзий. Извършените ежедневни замервания на температурата в
помещенията на отделните групи в затвора показват какво е било отоплението в
шеста група, която е предишна пета /вж. показанията на св.М. на л.76-гръб/.
Така, през втората половина на м.10.2019г. отоплението е било от 19 до 23
градуса по Целзий /през повечето дни от 20 градуса/, през м.11.2019г. - от 19 до 21 градуса по Целзий /преобладаващи 20-21 градуса/, през
м.12.2019г. - от 18 до 20 градуса по Целзий /преобладаващи 19 градуса/, през
м.01.2020г. - от 17 до 20 градуса по Целзий /преобладаващи 19 градуса/ и през
м.02.2020г. - от 17 до 20 градуса по Целзий /преобладаващи 19 градуса/.
От показанията на св.М. /ИСДВР на групата на ищеца/ се
установи, че ищецът е настанен в голямото спално помещение на групата, като в
малкото не е имало легла и се е използвало за склад. Подаденият от ищеца сигнал
е бил за неработещо парно в малкото помещение, като повредата е отстранена за
3-4 дни. Ищецът е отговорник на спалното помещение и съхранява ключа към
малкото помещение. Двете помещения са отделени с врата. В коридора на групата
няма отопление, т.к. парното е старо и прозорците се държат постоянно отворени
от лишените от свобода за да пушат. Всеки ден свидетелката е правила обход на
помещенията и не е установила разлика в температурите, като не е влизала в
малкото помещение преди сигнала от ищеца.
Св.Атанасов /надзирател/ потвърждава настаняването на ищеца
в голямото помещение на групата, като по негово желание понастоящем обитава
малкото помещение. Твърди, че ищецът се е оплаквал от слабо парно.
Св.Е.И. и св.В.И. /брат на ищеца/ сочат, че са били в една
група с ищеца и че същият спял в малкото помещение. Св.Е.И. сочи, че ищецът сам
избрал да спи в малкото помещение. В малкото помещение имало радиатор, но не
работил. Времето било студено, като радиаторите в голямото помещение не
топлели. Св.В.И. твърди, че ищецът не можел да се премести в голямото
помещение, т.к. имало много хора и нямало места. Св.М.О. бил в голямото
помещение. Свидетелите сочат, че ищецът се оплаквал от липсата на отопление и
се разболял, имал болки и в стомаха.
Св.М.О. сочи, че през процесния период бил заедно с ищеца в
малкото помещение на килията, което било с две легла и нямало парно, като в
голямото помещение било топло. Ищецът имал проблеми със стомаха, т.к. студеното
му действало.
Показанията на св.О. съдът намира за недостоверни досежно
мястото на обитаване и спане, т.к. противоречат на показанията на всички
останали разпитани свидетели и писмените доказателства, които сочат, че същият
обитавал голямото спално помещение.
Показанията на останалите свидетели в своята цялост съдът
приема за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, последователни,
взаимно допълващи се и във връзка с писмените доказателствени средства.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви
иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в затвора в гр.Бобов дол. Исковата защита е
по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е
юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от
закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи
по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и
местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията
за това са следните:
Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни
елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и
непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на
първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага
принципът за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал
лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на
установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът
на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на
чл.52 от ЗЗД.
В случая по делото ищецът не доказа нарушение на чл.3 от ЗИНЗС – поставянето му в неблагоприятни битови условия от затворническата
администрация досежно липсата на отопление.
Правната рамка по казуса обхваща нормите на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС. Правилото на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС препраща към
изискванията за степента на отопление в местата за лишаване от свобода,
определени в ППЗИНЗС. Нормата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС сочи, че степента на
отопление се определя в зависимост от съответните стандарти за обществени
сгради. Видно от горното, стандартите за отопление в коридора и спалното
помещение, обитавани от ищеца, не са предвидените такива за жилищните сгради,
поради което неговите субективни представи за топло и студено са без правно
значение.
Между страните няма спор, че през исковия период ищецът е
бил настанен последователно в приемно отделение от 14.10.2019г. до
16.10.2019г., в спалното помещение на 5-та група на 2 етаж в бл.203 от
17.10.2019г. до 18.12.2019г. и в спалното помещение на 5-та група /тогава 6-та/
на 1 етаж в бл.203 от 19.12.2019г., където пребивавал до края на исковия период
07.02.2020г. Няма спор и за това, че през посочените интервали от време по
заповедта на началника на затвора от 09.10.2019г. отоплението в обитаваните от
ищеца помещения се е осъществявало локално с водогрейни котли с гориво газьол.
Спорното обстоятелство е дали отоплението в помещенията и
коридора е било достатъчно за нормален живот.
Установи се, че водогрейните котли са работили без аварии.
Средната денонощна външна температура на въздуха през исковия период не е била
необичайно ниска и не е имало високи температурни амплитуди. Замерването на
температурата на помещенията е извършвано ежедневно при обхода на съответните
длъжностни лица /ИСДВР/ и в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца,
не е била ниска. Показанията на св.М. сочат, че ищецът не е имал субективни
оплаквания за студено до момента на подаване на устния сигнал от 30.01.2020г.
През периода 14.10.2019г. – 16.10.2019г. при пребиваване на
ищеца в приемно отделение доказателствата установяват, че е подавано отопление,
като ищецът и останалите лица не са имали оплаквания за това, че степента му е
недостатъчна.
През периода 17.10.2019г. – 18.12.2019г. доказателствата
установяват редовно подавано отопление към радиаторите в голямата спално
помещение и температури на въздуха в помещението в среден порядък от 20 – 21
градуса по Целзий.
През периода 19.12.2019г. – 07.02.2020г. доказателствата
установяват отново редовно подаване на отопление към радиаторите в голямото
спално помещение и температури на въздуха в среден порядък от 19 градуса по
Целзий.
Видно от горното, липсват основания да се счете, че
отоплението е било недостатъчно за нормален живот на лицата в спалното
помещение. Нещо повече – св.О. сочи, че в помещението е било топло, като такива
са и наблюденията на ИДВР св.М., която всеки ден е замервала температурата в това
помещение. В малкото помещение на групата радиаторът не е работил, т.к. същото
не е имало предназначение на спално такова, а на склад. Видно от показанията на
св.Е.И. ищецът сам е избрал да спи в него, като същия бил отговорник на голямото
спално помещение. Следователно, ищецът самоволно /по собствено желание/ се е
настанил в малкото помещение на групата и го е използвал като спално такова,
въпреки, че е бил настанен в голямото спално помещение. Не се събраха
достоверни доказателства за пренаселеност на голямото помещение, т.к. ищецът не
твърди подобно нещо, нито показанията на св.М. и св.О. сочат за това. Показанията
на св.В.И. в тази им част са недостоверни. Свидетелят като брат на ищеца е
заинтересовано лице. Следователно, липсват незаконосъобразни действия на
затворническата администрация по настаняване на ищеца в малкото помещение, а от
тук и до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС за поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярката за неотклонение. Исковият процес не може да
бъде средство за неоснователно обогатяване и за получаване на материални облаги
от поведение, което не може да се отнесе към дейността на администрацията.
Изключеното отопление в коридора на групата не води до
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, т.к. по-ниските температури са резултат от
поведението на лишените от свобода и изтърпяващите мярка за неотклонение, които
отваряли непрекъснато прозорците и пушели. Няма данни, че липсата на отопление
в коридора е поставила ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката
за неотклонение. Нито той, нито други лица са се оплаквали от каквито и да било
неудобства в тяхното ежедневие.
Поради липсата на първият елемент от отговорността, съдът не
е длъжен да изследва наличието или липсата на останалите два.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че разболяването на
ищеца през исковия период не е подлежаща на репариране от ответника вреда, т.к.
не е в резултат на противоправно действие или бездействие на администрацията, а
на неговото собствено поведение, свързано с нарушаване на установеното от
администрацията настаняване в голямото спалното помещение. Твърденията за болки
в стомаха от св.В.И. не са доказани, че са причинени от липсата на отопление в
малкото помещение. Ищецът е имал здравословни оплаквания от подобно естество и
през предходни периоди, извън процесния. Ищецът не ангажира преки доказателства
за причинно-следствена връзка между липсата на отопление в малкото помещение и
болките в стомаха. Не се доказаха и твърденията на ищеца за това, че в резултат
на липсата на отопление не е могъл да става от леглото от студ, че се
обездвижил и започнал да се схваща. Нито един от свидетелите не твърди подобно
негово поведение.
Изложеното налага извод за неоснователност на иска.
Неоснователна е и претенцията за законна лихва върху размера
на иска в качеството й на акцесорно вземане.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от А.Д.И. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск по
чл.284, ал.1 от ЗИНС за заплащане на обезщетение в размер на 20 000лв. за
неимуществени вреди през периода 14.10.2019г. – 07.02.2020г. в резултат на
нарушение на чл.3 от ЗИНС поради поставяне
в неблагоприятни условия по изтърпяване на наложената мярка „задържане под
стража“ в затвора в гр.Бобов дол поради липса на парно отопление в коридора и
спалното помещение в затвора, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.02.2020г.
до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на касационно оспорване от страните пред тричленен
състав на КАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: