Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
31.07.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 6558 по описа за 2018 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О., длъжник по изп.д. № 20187870400060 по описа
на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, срещу постановление на съдебния изпълнител от
14.03.2018г., с което отказал да намали разноските на взискателите за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 200 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. възлизал на 200 лв., тъй като
освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело други действия не
били извършвани от пълномощника. Не били представени и никакви доказателства за
плащане на уговореното възнаграждение. Иска се и съдът „да отчете” предвидената
в чл. 519, ал. 1 ГПК забрана, респ. възможността на взискателя по ал. 2 на чл.
519 ГПК. Моли съда да отмени атакуваното постановление и съдът да намали
разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. В „условията на
евентуалност” моли съда да задължи ЧСИ да намали пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ и разликата да бъде възстановена по сметката на жалбоподателя.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнението С.С.Ч.,
Н.Г.К.-К.и Г.Б.М.с писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК оспорват
жалбата и молят съда да я остави без уважение. С подаване на отговор на жалбата
адвокатът също осъществявал защита по изпълнителното дело. Претендират разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които били включени
във възнаграждението по договора за правна защита и съдействие, представен в
изпълнителното производство.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с
които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20187870400060 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, е образувано по молба от 06.03.2018г. на С.С.Ч., Н.Г.К.-К.и
Г.Б.М., чрез упълномощен адвокат, с която е поискано принудително събиране на
сумите по изпълнителен лист от 16.02.2018г., издаден по адм.д. № 121/2016г. на АССГ,
41 състав и решение по адм.д. № 9088/2016г. на ВАС, като е поискано налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника.
Приложен към молбата е изпълнителен лист, издаден по
адм.д. № 121/2016г. на АССГ, 41 състав и решение по адм.д. № 9088/2016г. на
ВАС, съгласно който С.О. е осъдена да заплати на взискателите обезщетения за
имуществени вреди, както следва: На С.Ч.– 49 250 лв., ведно със законната лихва
от 26.10.2015г. до окончателното плащане; На Н.К.-К.– 24 625 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2015г.
до окончателното плащане; На Г.М.– 24 625 лв., ведно със законната лихва от
26.10.2015г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 5 137 лв.
Приложено към молбата е и пълномощно, както и договор за
правна защита и съдействие от 06.03.2018г. с предмет образуване и водене на
изпълнително дело срещу С.О. по посочените в молбата решения. Уговорено е
адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв., което е платено изцяло в брой
според удостовереното в договора.
На 07.03.2018г. на длъжника е връчена покана
за доброволно изпълнение. На 12.03.2018г. същият е подал възражение, с което
поискал от ЧСИ да намали размера на претендираното възнаграждение на 200 лв.,
като съответно намали и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С атакуваното постановление от 14.03.2018г.
ЧСИ отказал да намали приетите разноски по изпълнението. Постановлението е
съобщено на длъжника на 22.03.2018г. и на 26.03.2018г. същият е подал жалбата
срещу отказа.
В преписа от изпълнителното дело няма приложено
платежно нареждане относно внасяне на сумите по сметка на ЧСИ, но видно от
платежните нареждания на л. 29 – 31 и л. 39, сумите са преведени от ЧСИ по
посочени от пълномощника на взискателите сметки.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и
други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по изпълнително
дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от възнагражденията по чл. 7,
ал. 2, който пък определя възнаграждението в размер според материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 2 200 лв. е заплатено в брой. Съдът
намира обаче, че това възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Според настоящия състав, приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния
представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Дължимите от длъжника вземания вече са събрани, а
оказаното от взискателите чрез пълномощника им съдействие за превод на вече
събраните суми чрез посочване на банкови сметки, по които да бъдат преведени,
не съставлява действие, обуславящо присъждане на възнаграждението по чл. 10, т.
2 от Наредбата. Противно на поддържаното от ответниците по жалбата,
депозирането от адвоката на писмени възражения срещу жалбата не съставлява
действие по изпълнителното дело, тъй като настоящото производство не е част от
изпълнителното такова.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателите следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 2 200 лв. на 200
лв. Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи само, че разпоредбата
на чл. 519 ГПК е неотносима за спора. Що се отнася до т.нар. евентуално искане,
при липса на подадена жалба срещу действие или акт на съдебния изпълнител съдът
няма правомощия да задължава ЧСИ да извърши или да не извърши дадено действие.
При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящото производство се следват на жалбоподателя.
Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса.
Заплатените на ЧСИ суми във връзка с размяната на книжата не представляват
разноски по настоящото дело и не се присъждат. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.) и съобразно
извършената от юрисконсулта дейност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.О. постановление от
14.03.2018г. по изп.д. № 20187870400060 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на
КЧСИ в частта, с която е отказано намаляване
на разноските на взискателите С.С.Ч., Н.Г.К.-К.и Г.Б.М.за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 200 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника С.О. на
взискателите С.С.Ч., Н.Г.К.-К.и Г.Б.М.адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20187870400060 по описа на ЧСИ М.Д., рег. №
787 на КЧСИ, както следва: от 2 200 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН **********, Н.Г.К.-К., ЕГН **********, и Г.Б.М.,
ЕГН **********,*** основание чл. 81 ГПК сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски за
настоящото производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.