№ 47
гр. Благоевград , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501342 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на адвокат К.Х.,
процесуален представител на „С.М.Ф.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр. Р., ул. Д. № * представлявано от С.Г.Н., подадена срещу решение № 1515 от
07.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 75 от 2020 г. на Районен съд
Сандански, в частите, с които на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр. Х., ул. Т. № * представлявано от М.И.Д., са присъдени 7018,92 лв. главница и
189,12 лв. мораторна лихва по договор за изработка от 06.01.2019 г., и е признато за
недоказано оспорването на автентичността на приемо-предавателен протокол от
12.02.2019 г. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния
закон. Нарушени били и съдопроизводствените правила. Актът бил и необоснован. Не
били обсъдени наведените от страна на ответника възражения. Избирателно били
кредитирани само някои от събраните доказателства. Точното изпълнение на договора
не било доказано от ищеца по несъмнен начин и при условията на пълно и главно
доказване. Приемо-предавателният протокол бил подписан от лице без представителна
власт. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на
претенциите на ищеца.
Постъпил е отговор на жалбата от адвокат М.Ф.. В него се твърди, че актът на първата
инстанция е правилен. Фактическата обстановка по делото била изяснена по безспорен
начин. Спазена била доказателствената тежест. Съдът се произнесъл по всяко от
оспорванията, направени от ответника. Работата по договора за изработка била
прегледана и приета без възражения от представител на ответния търговец.
1
Осчетоводяването на съставената фактура, включването й в дневника за покупки по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея съставлявали недвусмислено признание
на дълга. Ищцовото дружество успешно доказало факта на точно изпълнение на
задълженията си по поръчката. Дамските поли били ушити качествено и в срок. Моли
се за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се разгледаха в открито
заседание на въззивната инстанция.
Пред Окръжния съд не се събираха нови доказателства.
Решението на районния съд е валидно и допустимо в обжалваните части.
Въззивният съд споделя мотивите, изложени в атакувания акт на първата инстанция, и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Правилно първостепенният съд е приел, че ищецът успешно е провел необходимото в
случая пълно, главно и пряко доказване на претенциите си.
От заключението по счетоводната експертиза се установява по категоричен, безспорен
и несъмнен начин, че ответникът е осчетоводил и включил в дневника си по ЗДДС
процесната фактура и е ползвал данъчен кредит по нея, а съгласно константната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. №
3224/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.Х., Решение № 160 от 07.11.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2217/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц., Решение № 218 от
06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц.,
Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Е.В., Решение № 71 от 08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията В.А., Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Е.Ч., Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1120/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й. Решение № 109 от 07.09.2011 г. на
ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В.А., Решение № 92 от
07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В.А.,
Решение № 118 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Б.Б., Решение № 30 от 08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Т.К., Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията К.Е., Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №
380/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р.К., и др., осчетоводяването на фактурата,
включването й в дневника по ЗДДС и ползването на данъчен кредит са доказателства
както за възлагането на работата, така и за нейното приемане от възложителя без
възражения. Следва да се отбележи, че по въпросната фактура е имало и частични
плащания, което също говори за приемане на изработените артикули.
Всъщност, в случая ответникът е имал възражения досежно качеството на ушиване на
част от дамските поли, даже няколко пъти, видно от показанията на свидетелката
К.В.Д., но ищецът своевременно се е съобразил с тях и окончателно предадената
продукция, в крайна сметка, е отговаряла на изискванията на възложителя в
количествено и качествено отношение. Подписан е бил и надлежен приемо-
предавателен протокол, върху който е положен и печатът на ответното дружество.
Окончателното приемане на ушитите поли е направено от лицето, което впоследствие е
станало собственик на ответната фирма. То е подписало и приемо-предавателния
2
протокол. Възраженията на „С.М.Ф.“ ЕООД в обратната насока са останали
недоказани, както правилно е приела и първата инстанция.
Няма причина да не се вярва на разказаното от свидетелката К.В.Д..
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /"Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл.
172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът,
поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./. В настоящия казус
свидетелските показания на К.В.Д. не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на
чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а
предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по
делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение №
639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Б.Д./. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък
роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., роднинската връзка на свидетеля със
страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този
свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани
заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за
установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., и Решение № 338 от
20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф./. В
3
случая съобщеното от свидетелката К.В.Д., макар и съпруга на собственика на
дружеството-ищец, следва да се приеме за характеризиращо се с висока степен на
достоверност, защото не противоречи на приемо-предавателния протокол,
заключението на вещото лице С.И.Н. и частичните плащания по фактурата от страна на
ответника. Разказаното от тази свидетелка е и вътрешно хармонично, последователно и
изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според "Разпит
на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 55/.
Накрая следва да се отбележи и приложимостта на нормата на чл. 301 от ТЗ в
конкретния казус. Дори да се приеме, че С.Г.Н. е подписала приемо-предавателния
протокол, без да има /тогава/ представителна власт за това, то по силата на
презумпцията, залегнала във въпросния законов текст, следва да се счете, че
търговецът е потвърдил действията й, защото не им се е противопоставил веднага след
узнаването за тях. Според Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г.,
II т. о., ТК, докладвано от съдията Б.Й. разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е предназначена
да гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в случаите на извършени
без представителна власт действия от името на търговец. С нея е въведена законова
презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от
негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на
извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга
сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от
търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия
пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната
страна, че те не го обвързват. В случая узнаването е станало най-късно с получаването
на фактурата от ответната страна и отразяването й в нейното счетоводство. Ето защо
може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е
оспорил извършените от негово име подписване на протокола от 12.02.2019 г. и
приемане на ушитите дамски поли, с което се е съгласил със същите.
Както стана ясно от гореизложеното, решението на Районен съд Сандански е правилно
в обжалваните части и трябва да бъде потвърдено. Не са налице сочените във
въззивната жалба негови пороци. Актът е постановен в съответствие с материалния
закон. Не са нарушени съдопроизводствените правила. Решението е обосновано и
надлежно мотивирано. Обсъдени са всички наведени от страна на ответника
възражения. Не е направено избирателно кредитиране на събраните доказателства.
Точното изпълнение на договора е доказано от ищеца по несъмнен начин и при
условията на пълно и главно доказване.
При този изход на спора във въззивната инстанция, на „Б.С.“ ЕООД се следват
направените пред Окръжния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение –
450 лева. Размерът на последното не е прекомерен, тъй като не надхвърля минимума
по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед цената на исковете, която е под визираните в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от
ГПК 20 000 лева, настоящият съдебен акт няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV
въззивен състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1515 от 07.08.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 75 от 2020 г. на Районен съд Сандански, в обжалваните части, с които „С.М.Ф.“
ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Д. № * представлявано от
С.Г.Н., е осъдено да заплати на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр. Х., ул. Т. № * представлявано от М.И.Д., 7018,92 лв. главница и 189,12 лв.
мораторна лихва по договор за изработка от 06.01.2019 г., и е признато за недоказано
оспорването на автентичността на приемо-предавателен протокол от 12.02.2019 г.
ОСЪЖДА „С.М.Ф.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Д. № *
представлявано от С.Г.Н., да заплати на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. Х., ул. Т. № * представлявано от М.И.Д., направените по делото пред
Окръжния съд разноски за адвокатско възнаграждение – 450 /четиристотин и петдесет/
лева.
Решението на въззивния съдебен състав не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5