Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3118 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н.И.С. срещу решение
от 02.12.2019 г. по гр.д. №17498/2019 г. на Софийския районен съд, 141 състав,
с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Висш съдебен състав на
Република България осъдителен иск с правно основание чл.225 ал.1 ЗСВ за сумата
от 106 072,00 лв., представляваща еднократно парично обезщетение за прослужено
време в органите на съдебната власт, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба пред съда /26.03.2019 г./ до погасяването, като
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи, че исковата и претенция се
основава на общия магистратски стаж като съдия в Районен съд – Благоевград,
инспектор в ИВСС и член на ВСС, който стаж се зачита за такъв по чл.164 ал.1-7 ЗСВ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна Висш съдебен състав в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При
осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на
СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран от Н.И.С. с искова молба, с която срещу Висш съдебен състав е
предявен осъдителен
иск с правно основание чл.225 ал.1 ЗСВ за заплащане на
еднократно парично обезщетение за прослужено време от 14 г. в органите на
съдебната власт, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът Висш съдебен състав в срока
за отговор по чл.131 ГПК оспорва допустимостта на предявения иск, като твърди,
че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, евентуално –
основателността му.
Съгласно чл.225 ал.1 ЗСВ,
при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 г.
стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на
толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите
на съдебната власт, но не повече от 20.
По делото не се спори, а и
е установено, че ищецът е заемала следните длъжности: в периода 02.06.1986 г. -
13.04.1988 г. - „нотариус“ в Районен съд – Благоевград; в периода 13.04.1988 г.
– 04.04.1989 г. – „младши съдия“ в Окръжен съд - Благоевград; в периода
04.04.1989 г. – 25.06.1992 г. – „районен съдия“ в Районен съд - Благоевград; в
периода 23.06.2008 г. – 18.01.2012 г. – „инспектор“ в ИВСС; в периода
03.10.2012 г. – 03.10.2017 г. – „изборен член на Висш съдебен съвет“.
Съгласно разпоредбата на
чл.17 ЗСВ в релевантната му редакция, Народното събрание избира членове на
Висшия съдебен съвет измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени
по правни науки, адвокати или други юристи. Ищецът е избрана за изборен член на
ВСС от Народното събрание на 26.09.2012 г. и е встъпила в длъжност, като член
на ВСС на 03.10.2012 г. и е изпълнявала възложените функции на член на ВСС до
03.10.2017 г.
Настоящият състав намира, че
Висшият съдебен съвет няма правомощие да се произнесе по искането за
еднократното парично обезщетение по чл.225 ал.1 ЗСВ. За определяне на дължимите
по закон обезщетения при освобождаване от длъжност компетентен е органът, с
който лицето е в трудови или служебни отношения. Съгласно разпоредбата на
чл.160 ЗСВ в релевантната и редакция, ВСС избира, повишава, премества и
освобождава от длъжност съдиите. Магистратът е осъществявал дейността си в
Районен съд – Благоевград, който е със статут на юридическо лице – чл.65 ЗСВ.
Това е органът, овластен с правомощието да се произнесе по наличието или
липсата на предпоставките и размера на дължимите по закон парични обезщетения
на съдиите от този съд. Във връзка с извода, че ВСС не е компетентния орган да
се произнася по молби за обезщетения е налице константна съдебна практика на
ВАС - определение №9155/25.06.2012 г. по адм.д. №14780/2011 г.,VII оделение,
определение №336/2012 г. по адм.д. №16177/2011 г., решение №1341/2011 г. по
адм.д. № 4551/2010 г., V отделение, и др.
Съгласно
задължителните указания в ТР №1/2010 г. на ОСГК на ВКС, въпросът за посочването
на надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ е въпрос на процесуална, а
не на материалноправна легитимация. В същия смисъл са и
решение №231/28.10.2014 г. по гр.д. №1504/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение
№103/13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №4972/2013 г., III ГО,
Решение №30/20.02.2013 г. на ВКС по гр.д. №738/2012 г., III ГО и др. Съгласно
горните указания, надлежен ответник по иск на работник или служител, чийто
трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 КТ, е работодателят, а не
по-горестоящият спрямо него орган и ако при проверка съдът констатира, че
исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца
да отстрани тази нередовност, като предприеме действия за конституиране на
надлежен ответник, като при неизпълнение на указанията
производството следва да бъде прекратено. В този смисъл разпоредбата на чл.61
ал.2 КТ има съответно приложение, с оглед
задължителното тълкуване в ТР №1/2010 г. на ОСГК на ВКС, че определянето на
надлежен ответник по трудов спор, респ. посочването на съответния работодател
като ответник по иска касае процесуалната, а не материалноправната легитимация.
Независимо, че ТР №1/2010г. на ОСГК на ВКС е постановено относно
исковете с правно основание чл.344 ал.1 КТ, същото е
приложимо принципно по всички трудови спорове. Съгласно
препращащата норма на чл.229 ЗСВ, на общо основание КТ е приложим за неуредените
в раздел V на ЗСВ случаи, респ. и за настоящия спор за заплащане на еднократното парично обезщетение за прослужено време в органите на
съдебната власт.
В случая, поради
предявяването и разглеждането на иска срещу ненадлежен ответник,
първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилено на основание чл.270 ал.3 ГПК и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от
друг състав, като исковата молба следва да бъде оставена без движение на
основание чл.129 ал.2 вр. чл.127 ал.1 т.2 ГПК с указания към ищеца да съобрази
разрешенията на цитираното ТР №1/2010 г. на ОСГК на ВКС за насочване на
предявения от него иск срещу надлежния ответник.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение №290454/02.12.2019
г., постановено по гр.д. №17498/2019 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски
районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.