РЕШЕНИЕ
№ 3295
гр. Варна, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110110038 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от С. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. ...., бл. ..., вх. ..., ет. ...., ап. ..., срещу М. у. „Проф. д-р П. С.“, Булстат *********, с
адрес: гр. В., ул. .... № ..., искове, както следва:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на наложеното
на ищцата със Заповед № Р-110-175 от 02.06.2023 г. на Ректора на М. у. „Проф. д-р П. С.“ -
гр. Варна, дисциплинарно наказание „уволнение“ и отмяна на същото;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „...." в катедра „***“, факултет „Медицина“ при М. у. „Проф. д-
р П. С.“ - гр. Варна;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 9599,28 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което същата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение със Заповед № Р-
110-175/02.06.2023 г. на Ректора на М. у. „Проф. д-р П. С.“ - гр. Варна, считано от датата на
уволнението – 08.06.2023 г. до 08.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението;
- с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ за осъждане на
1
ответника да заплати на ищцата сумата от 2880,00 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за придобити три клинични специалности, начислено за периода от
08.06.2020 г. до 08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, т. 1 и 2, чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 13 от НСОРЗ, вр. чл. 128 ал. 2 от КТ. В
исковата и уточняващата я молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с
ответника МУ „Проф. Д-р П. С.“-Варна от м. април 1987 г., като последно е заемала
длъжността „....“ в Катедра по *** във факултет „Медицина“ съгласно ДСТД №
6558/23.12.2022 г., при продължителност на работния ден четири часа и основно месечно
възнаграждение 922 лева и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит 54% -
497,88 лева или общо 1419,88 лева. Излага, че седем месеца преди навършване на пенсионна
възраст, ищцата е уволнена от работа като й е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовият й договор е прекратен без предизвестие със Заповед № Р-110-175
от 02.06.2023 г., която й била връчена на 08.06.2023 г. Видно от мотивите на заповедта
ищцата била наказана за това, че е реорганизирала учебната натовареност от 03.04.2023 г. до
07.04.2023 г., като е работила със студентите в предходен период и по променена поредност
на тематичния план. Според заповедта ищцата е съкратила часовете по теоретична и
практическа подготовка като вместо в четири ги е събрала в по три часа. В месечния отчет
за явяване и неявяване на работа за месец април 2023 г. на Катедра по *** периода от 03-
07.04.2023 г. бил отразен за ищцата като самоотлъчки. За същия период в системата за
контрол на достъпа нямало регистрация от нейната безконтактна идентификационна карта за
явяване на работа – само на 07.04.2023 г. имало една регистрация в 9:47 часа. Ищцата
заявява, че са и поискани обяснения и тя е дала такива, но верността на посочените от нея
факти не била проверена и не са изяснени причините за така отчетените нарушения. Счита,
че не е нарушила правилата за трудова дисциплина. Излага, че преди година е претъпяла
счупване на крака на ниво дясна глезенна става, била е направена открита репозиция и
метална остеосинтеза. Било констатирано, че трябва да бъде извършена операция за
премахване на остеосинтезните материали. Ищцата решила да не ползва болничен и ако не
се чувства много зле след операцията да се явява на работа, но тъй като е било възможно да
не може да работи със студентите в следоперативния период, и за да не натоварва колегите
си да я заместват през последната седмица на м. март 2023 г., пренасрочила предварително
часовете по теория и практически занимания, които трябвало да вземе през периода от 03.04
до 07.04.2023 г. Заявява, че не е намалявала часовете. За да не ощетява университета
постъпила на операция през почивните дни 01. 04 и 02.04. 2023 г. На 04.04.2023 г. била
изписана и още от 04.04 до 07.04.2023 г. редовно се явявала на работа. Сочи, че поради липса
на достатъчно условия в Университетската болница, в която всички специалности ползвали
една и съща зала за обучение, ищцата работила и в двете болници – МБАЛ „Света А.“ и
УМБАЛ „Света М.“ и имала две карти за достъп до всяка от двете болници. Твърди, че за
научната си работа и поддържане на нивото на подготовката си за лекции и упражнения
преимуществено е ползвала кабинет в МБАЛ „Света А.“-Варна. Твърди още, че ищцата не е
2
знаела и не е могла да знае, че в отчета за явяване и неявяване на работа за м. април 2023 г.
са й отразени самоотлъчки. Разбрала за това, когато ръководителката й изискала от нея да
напише и подаде молба за неплатен отпуск за тези дни. Изпълнила указанието без да
разбере, че това е „мечешка услуга“.
Заявява, че работодателят й се е отнесъл формално и едностранчиво, не са събрани
доказателства по реда на чл. 193 от КТ. Твърди, че дори формално редът за занимания на
студентите да е нарушен, няма настъпили никакви вреди, тъй като последните са получили
занятията, които ищцата е била длъжна да им предаде като университетски преподавател.
Счита, че е нарушена нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ, работодателят не е преценил тежестта
на нарушението, както и цялостното поведение на ищцата. Твърди, че не е запозната с
доклад № 102-1129 от 05.05.2023 г. на ръководител Катедра по *** и месечен отчет за
явяването и неявяването на работа в същата катедра за месец април 2023 г. цитирани в
Заповедта за уволнение.
Навежда твърдения за дискриминационно отношение.
Заявява, че ищцата притежава следните три специалности: по *** от 01.01.1993 г., по
вътрешни болести от 01.01.1999 г., по обща медицина от 07.06.2002 г., и трите защитени при
ответника, въпреки че е поставяла въпроса за допълнително възнаграждение, отговор така и
не получила и такова възнаграждение не й е изплащано.
С оглед изложеното сезира съда с искане за признаване уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна, да бъде възстановена на длъжност „....“ в Катедра ***,
факултет „Медицина“ на МУ-Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, както и
осъждане на ответното дружество да й заплати сумите, както следва:
- сумата от 9599,28 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата
е останала без работа поради уволнението – 08.06.2023 г. до 08.12.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ;
- сумата от 2880,00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
притежавани три специалности за периода от 08.06.2020 г. до 08.06.2023 г., на
основание чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ вр. чл. 128, ал. 2 от КТ.
Настоява за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. у. „Проф. Д-р П. С.“-Варна, депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Заявява, че с
доклад вх. № 102-1129/05.05.2023 г., ръководителят на Катедра „***“ във факултет
„Медицина“ е уведомила Ректора на университета, че през периода от 04.04.2023 г. до
07.04.2023 г. ищцата не е провеждала графични упражнения със студенти по медицина БЕО
четвърти курс. В доклада е посочено, че ищцата е реорганизирала учебния процес, като е
работила със студентите през предходен период при променена поредност на тематичния
план и съкращаване на часовете. При извършена проверка е установено, че д-р С. Т. не е
провеждала планираните учебни занятия и не е била на работа. Заявява, че безспорно се
3
установило извършването на нарушение от страна на ищцата, а именно неявяването на
последната на работа през периода от 04.04.2023 г. до 07.04.2023 г. в учебните зали на
УМБАЛ „Света М.“ ЕАД. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 189 КТ, чл. 193 КТ и чл.
195 КТ.
Отделно заявява, че реда и условията за заплащане на допълнителни възнаграждения
са уредени в приетите вътрешни правила за работна заплата на университета. Сочи, че
ищцата е поискала заплащане на такова възнаграждение на 08.06.2023 г., когато е прекратено
трудовото й правоотношение и е представила доказателства за придобитите от нея
специалности. Застъпва становището, че ищцата няма право на допълнително
възнаграждение за минало време, тъй като не е уведомила своевременно работодателя си за
придобитите от нея медицински специалности. Позовава се на чл. 23, ал. 6 от ВПРЗ.
Настоява за отхвърляне на предявените претенции и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата С. Т. И. не се явява лично, представлява се от адв. Г. Т.
от АК - Варна. Поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответната страна М. у. „Проф. д-р П. С.“ - гр. Варна, се
представлява от адв. Н. С. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания
писмен отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че от 1987 г. до 08.06.2023 г. са били в трудово правоотношение,
прекратено със Заповед № Р-110-175/02.06.2023 г. на Ректора на М. у. „Проф. д-р П. С.“ - гр.
Варна.
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, служителят има право да оспорва законността на
уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С иска по посочената законова разпоредба ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като
предмет на делото е съществуването на това потестативно право. За да приеме, че
уволнението е законно, съдът следва кумулативно да установи както че това потестативно
право съществува, така и че е надлежно упражнено в съответствие с процесуалните норми
на дисциплинарното производство, които са императивни и за чието спазване съдът следи
служебно. Това са нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно
съдържанието на заповедта, и нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, предвиждаща, че в стадия на
установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да
изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Ако правото не съществува или не е надлежно упражнено,
уволнението е незаконно.
В конкретния случай съдът намира, че законоустановената процедура по
дисциплинарното производство е надлежно спазена. Осигурено е правото на защита на
служителя чрез изискване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. Видно от искането за
писмени обяснения изх. № 100-44/09.05.2023 г., в същото подробно са посочени
нарушенията на трудовата дисциплина, чието обяснение се иска; поставени са конкретни
въпроси; изрично е посочено и че ищцата може да приложи доказателства за описаните от
нея факти и твърдения. Наказанието е наложено след получаване на писмените обяснения, с
мотивиранa заповед с изискуемото по чл. 195, ал. 1 от КТ съдържание, издадена от
компетентен орган, в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ.
4
Наведеният от ищцата довод за неспазване на чл. 193, ал. 1 от КТ - а именно, че не са
събрани и оценени доказателствата, като работодателят се е отнесъл формално към това
изискване – съдът намира за неоснователен по следните съображения:
Конкретните твърдения за неизпълнение на сочената законова разпоредба са, че
работодателят „не е изискал изясняване на въпроса с претърпяната операция“ – „при една
такава операция дали е работоспособен човек и дали няма основание да отсъства от работа“.
Видно от обяснението на ищцата с вх. № 099-1327, получено на 12.05.2023 г., в него
тя изрично твърди, че в периода от 03.04.2023 г. до 07.04.2023 г. не се е явила на работа
единствено на дата 03.04.2023 г., тъй като от болницата, където са извършили операцията й,
я помолили да остане заради одит, а на всички останали дати е била на работа, като се е
регистрирала по същия начин, по който го е правила години наред. Заявява, че е провела
предварително упражненията, предвидени за процесния период, за да не натоварва колегите
си, като за това е уведомила административния отговорник по учебната работа. В
допълнителните обяснения, дадени също в предвидения срок, сочи, че когато няма
упражнения, вместо в МБАЛ „Св. М.“, работи в кабинета си в ОБ, както и че на 07.04.2023 г.
е била на работа в МБАЛ „Св. М.“. Изтъква, че е насрочила операцията си за събота и
неделя, за да не ползва болнични – поради подигравателно отношение на прекия й
ръководител. Подробно излага, че обвиненията срещу нея са отправени единствено поради
напрегнатите междуличностни отношения между нея и прекия й ръководител и въпреки
научните й постижения, квалификацията й, многото усилия и отдадеността й на работата.
Въпреки че в искането за писмени обяснения изрично е указана възможността към
обясненията да се приложат доказателства, приложени такива няма; не се и сочат –
включително не е посочено нито какво е представлявала претърпяната от ищцата операция,
нито дори лечебното заведение, в което същата е извършена. Съгласно разпоредбата на чл.
193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да приеме писмените обяснения на служителя и да
събере и оцени посочените доказателства. При положение че такива не са посочени,
оплакванията, че не ги е събрал, са принципно неоснователни. Отделно, съдът не намира, че
фактическата обстановка в разглежданото дисциплинарно производство е останала
неизяснена.
Предвид надлежно изпълнената процедура, следва да се установи по същество
възникнало ли е оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с дисциплинарно уволнение.
Настоящият съдебен състав намира, че в Заповед № Р-110-175/02.06.2023 г. на
Ректора на М. у. „Проф. д-р П. С.“ - гр. Варна, обратно на твърденията на ищцата за
формален подход, фактите са изследвани внимателно и обективно (включително тези в
полза на ищцата - като явяването й на работа на 07.04.2023 г., за която дата първоначално
също са изискани обяснения), нарушенията са изложени обстойно, наложеното наказание е
правно обосновано.
За установяване на твърдяното от ищцата нейно явяване на работа в периода от
04.04.2023 г. до 07.04.2023 г. съдът е допуснал съдебна компютърно-техническа експертиза,
вещото лице по която, с помощта на служебните регистрационни карти на ищцата за
контрол на достъпа до МБАЛ „Св. М.“ и МБАЛ „Св. А. – Варна“, да даде отговор на
въпроса: има ли електронно отразяване на присъствие на ищцата в посочените болници за
горния период, на коя дата и в какъв часови интервал. От заключението на вещото лице И.
П. се установява, че в системата за контрол на достъпа в МБАЛ „Св. М.“ за периода има
едно регистрирано влизане на ищцата, а именно на 07.04.2023 г. в 09:47:47 ч.; в системата за
контрол на достъпа в МБАЛ „Св. А. – Варна“ няма регистрирано преминаване на ищцата за
периода. Експертизата е оспорена от процесуалния представител на ищцата адв. Т., като по
нейно искане с протоколно определение от 03.04.2024 г. съдът е допуснал допълнителна
задача към вещото лице: да установи има ли извършено вмешателство в системите по
5
отношение на отразяването на пропускателния режим, а ако не може да бъде установено има
ли такова, да обясни защо и как. На ищцата е даден и удължен срокът за конкретизиране на
задачата. С молба вх. № 52696/28.06.2024 г. адв. Т. е оттеглила искането си за допуснатата
допълнителна задача с мотив, че от проведени разговори с лица, имащи отношение към
отчитането на присъствието, е установила, че картите, дадени на ищцата от ответния
университет, не се разчитат от устройствата за достъп – съответната карта при поставяне в
устройството издава звук (пиука), но никъде не се отразява фактът, че лицето влиза или
излиза от сградата. Съдът намира, че това твърдение на адвоката се опровергава от
разчетения от вещото лице запис за влизане на ищцата на 07.04.2023 г. в сградата на МБАЛ
„Св. М.“, когато присъствието й в сградата е потвърдено и с показанията на свид. Д. Г., а и с
изложеното от самата ищца в представеното обяснение до работодателя. В посочената
молба липсва уточнение така въведеното с нея твърдение да се отнася единствено за
системата за контрол на достъпа в МБАЛ „Св. А. – Варна“ - където ищцата излага в
исковата молба, че е работила в кабинета си в процесния период, но експертизата не
установява нейна регистрация. Дори обаче твърдението да се отнася само за системата в тази
сграда, съдът намира, че за установяване на твърдяното не бяха ангажирани доказателства.
Съгласно чл. 71, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на Университета и т.
31 от длъжностната характеристика на ищцата, подписана от нея на 15.03.2021 г.,
извършването на електронна регистрация е изрично задължение на ищцата за
удостоверяване началото и края на работното й време. Видно от представената от ответника
разпечатка от данните за електронна регистрация за месеците март и април на 2023 г.,
ищцата е удостоверявала чрез електронната система влизането и излизането си от работа на
дати извън процесните. Предвид изложеното, съдът приема, че с установената в
заключението на вещото лице липса на регистрация на ищцата в системите за достъп и на
двете болници за периода от 04.04.2023 г. до 06.04.2023 г. всъщност се установява
неявяването на ищцата на работа на горните дати.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, дисциплинарно уволнение може да
бъде наложено за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. В тази
връзка, неоснователен се явява доводът на процесуалния представител на ищцата, че
работодателят не е преценил тежестта на нарушението, „ако счита, че има такова“.
В чл. 76, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вътрешния трудов ред на Университета
изрично е прецизирано, че за нарушение на трудовата дисциплина се счита неявяването на
работа без уважителни причини. С оглед на това, следва да бъде разгледан поставения от
ищцата в исковата молба въпрос дали „една такава операция“ представлява основание
претърпелият я служител да отсъства от работа, предвид възможна неработоспособност.
Легалното определение на понятието временна неработоспособност е дадено в § 1, т.
34 от ДР на Закона за здравето, съгласно който "временна неработоспособност" е състояние,
при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро,
подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест;
лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или
изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане
на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член
от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго
населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете до
12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на
заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина
на детето. Законодателят е предвидил установяването на неработоспособността да се
извършва от компетентни органи на медицинската експертиза. С чл. 162, ал. 1 от КТ е
уредено, че работникът или служителят има право на отпуск при временна
неработоспособност, а с ал. 2 – че отпуските по предходната алинея се разрешават от
6
здравните органи. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, отпускът
поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от
МС по чл. 103а от Закона за здравето. Болничният лист е индивидуален административен
акт. Издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза
временна неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото
на отпуск за временна неработоспособност. Нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза е императивна и не следва да се тълкува разширително. При
липса на надлежно издаден болничен лист не е налице уважителна причина за неявяване на
работа, тъй като не е установена временна неработоспособност (така Решение № 223 от
23.04.2021 г. по гр. д. № 1421/2020 г. на ВКС, IV ГО).
Видно от представената по делото Епикриза от Отделение по .......я при МБАЛ „Е.“,
проведено е на 01.04.2023 г. оперативно лечение – ****** след проведено преди около
година оперативно лечение по повод *****, като ищцата е изписана на 04.04.2023 г. с
подобрение, в добро общо състояние, дадени са препоръки за режим и превръзки, лечебна
физкултура и физиотерапия след изписването, назначени са два контролни прегледа.
Отразено е, че пациентката не желае болничен лист. Съответно номер на болничен лист не е
посочен, тъй като такъв не е издаден – съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за медицинската
експертиза, при издаване на болничен лист за болничен престой и последващо домашно
лечение неговият номер задължително се вписва в епикризата.
Изложеното налага обоснован извод, че установеното отсъствие на ищцата от работа
от 03.04.2023 г. до 06.04.2023 г. не е по уважителна причина, като този извод не се променя
независимо по какви съображения тя е отказала да й се издаде болничен лист – пред
работодателя такъв не е представен с мотив, че ищцата се е явявала на работа.
Съгласно константната съдебна практика обективирана в Решение № 665 от 01.11
2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 92 от 14.04.2016 г. по гр. д. №
4515/2015 г. на ВКС, IV ГО, и др., съдът не може да основе решението си по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба. В настоящия случай, както в исковата молба, така и в двете
проведени след нея открити съдебни заседания на 13.12.2023 г. и 03.04.2024 г., ищцата чрез
процесуалния си представител последователно е поддържала твърдението, че в периода от
04.04.2023 г. до 06.04.2023 г. се е явявала на работа, поради което извършените от нея
нарушения на трудовата дисциплина - провеждане на занятията със студентите й в
отклонение от предварителния график и отсъствие на 03.04.2023 г. – са несъответни на
наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“. В хода на делото обаче се твърди
отсъствие на горните дати по уважителни причини.
Само и единствено явяване на работа в периода 04.04.2023 г. до 07.04.2023 г. и
изпълнение на всичките си служебни задължения твърди ищцата и в обясненията си по чл.
193, ал. 1 от КТ. При това, както беше посочено по-горе, още в искането за писмени
обяснения работодателят е поставил въпроса за непредставения болничен лист и е дал
възможност на ищцата да представи към обяснението си доказателства – такова би могъл да
бъде включително и болничният лист. Ако ищцата е считала, че въпреки отказа й да го
получи, е имало такъв издаден от ЛКК на лечебното заведение, тя е имала възможност да го
изиска и да основе защитата си в дисциплинарното производство на тезата за отсъствия по
уважителна причина. В гражданското съдебно производство съдът не може да се произнася
по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба
като основания на иска (Решение № 205 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 1244/2012 г., ВКС, IV
ГО; Решение № 160 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г., ВКС, IV ГО).
С оглед на изложеното, съдът намира, че уволнението е законно.
Не се установява твърдяното от ищцата нарушение на нормата на чл. 189, ал. 1 КТ – а
7
именно неправилна преценка за тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, съобразяване с работата на ищцата през дългия й стаж в университета, както и с
научните й постижения. Следва да се отбележи, че нито научните постижения на ищцата,
нито квалификацията й, нито продължителността на стажа й в университета имат
отношение към налагането или не на дисциплинарно наказание. То е предвидено от
законодателя като санкция за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, като в случая
всички посочени такива в заповедта за уволнение (неспазване на учебния график и обема на
учебните задължения без съгласуване със съответните длъжностни лица, неявяване на работа
за периода от 03.04.2023 г. до 06.04.2023 г. без уважителна причина) се установяват от
материалите по делото, а наложеното дисциплинарно уволнение е изцяло съобразено със
законовата уредба – за него достатъчно е и само нарушението по т. 2 на чл. 190, ал. 1 КТ.
Предвид това, няма как да се приеме за основателно и наведеното от ищцата, че с
уволнението работодателят, заобикаляйки закона, цели да не й заплати обезщетение при
пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ, поради което наложеното наказание следва да се цени
от съда като израз на дискриминационно отношение към нея.
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на този иск, неоснователни се явяват
и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, които също
подлежат на отхвърляне.
На отделно основание следва да бъде разгледан искът по чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл.
13, ал. 1 от НСОРЗ:
Основно задължение на работодателя, предвидено в чл. 128, т. 2 КТ, е в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
С чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ е уредено, че с колективен трудов договор, с вътрешни
правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и
други допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати от труда - текущо, за
година или за друг период; промени в условията на труд с временен характер, които водят до
допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на
работника; участие в печалбата; други. Съгласно ал. 2, условията за получаване и размерите
на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите и вътрешните
правила по ал. 1.
С чл. 26, ал. 6 на Вътрешни правила за работна заплата на М. у. „Проф. д-р П. С.“ - гр.
Варна, е прието, че за преподавателския персонал с призната клинична специалност, която се
ползва при изпълнение на служебните задължения, се заплаща допълнително месечно
възнаграждение, в случай че служителят не получава такова от друг работодател, както
следва: за една специалност – 60 лева, за две и повече специалности – 80 лева.
Възнаграждението е с постоянен характер и се изплаща от датата, от която служителят е
уведомил отдел „Човешки ресурси“.
При анализ на така приетата с Вътрешните правила норма, следва, че единствената
преценка на работодателя относно изплащането на горното допълнително възнаграждение е
дали признатата клинична специалност се ползва при изпълнение на служебните
задължения на съответния преподавател. Извън това, упражняването на правото за
получаване на възнаграждението по чл. 26, ал. 6 от Вътрешните правила е изцяло в
зависимост от проявената от самия преподавател активност - той следва да уведоми отдел
„Човешки ресурси“ за правото си да получава такова възнаграждение. Доколкото това право
възниква при наличие на две кумулативни предпоставки – призната специалност и липса на
заплащане за нея от друг работодател, уведомлението следва да касае и двете.
Възнаграждението не се изплаща за минало време, а от датата на уведомлението.
Видно от Лични данни за служителя, подадени на дата 11.01.2014 г. и приложени към
трудовото досие на ищцата, отдел „Човешки ресурси“ е бил наясно с придобитите от
8
последната специалности. От документите в досието не се установява обаче от ищцата да е
подавано уведомление относно наличието на втората предпоставка – възнаграждението за
признатите специалности да не се изплаща от друг работодател. Макар и в исковата молба
да се твърди, че ищцата е поставяла въпроса по време на трудовото си правоотношение с
ответника, по делото не са представени доказателства в тази насока, поради което съдът
няма как да формира обоснован извод за неизпълнено задължение на работодателя да
изплаща допълнителното възнаграждение, считано от дадена дата.
С оглед на изложеното, неоснователни са оплакванията на ищцата за неизплащане на
въпросното допълнително възнаграждение поради дискриминационно отношение. След като
съгласно относимата нормативна уредба упражняването на соченото право зависи от
конкретни действия на ищцата, които тя не е предприела, няма как последиците от
собственото й поведение да бъдат вменени в отговорност на работодателя.
Направеното от ищцата искане с молба до Ректора на МУ с входящ номер на
Университета от дата 08.06.2023 г. – датата на прекратяване на трудовото й правоотношение,
за изплащане на допълнително възнаграждение за признати специалности със задна дата е
незаконосъобразно. Това е така, тъй като, както беше посочено по-горе, чл. 13, ал. 2 от
НСОРЗ изрично урежда, че условията за изплащане и размерите на допълнителните
възнаграждения, определени с колективни, индивидуални договори и вътрешни правила за
работна заплата, се определят именно от тези договори и вътрешни правила, а Вътрешните
правила за работна заплата на МУ – Варна, не предвиждат възможност за изплащане на
претендираното възнаграждение със задна дата.
По изложените съображения и предявеният иск за изплащане на това възнаграждение
със задна дата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ответната страна.
Производството по трудови дела, съгласно чл. 359 от КТ, е безплатно за работниците
и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по
трудов спор. Тази безплатност обаче касае само задължението на работника или служителя
към съда. Тя не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от
другата страна по делото, когато последната го е спечелила и е била представлявана от
адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото
работникът или служителят дължи на работодателя на общо основание - чл. 78, ал. 3 ГПК.
Със списък по чл. 80 от ГПК ответникът претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 2990 лева по Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2023 г., като
заплащането на посочената сума се удостоверява с представено платежно нареждане от дата
29.09.2023 г.
Направеното от процесуалния представител на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК съдът намира за неоснователно. Предвид предявените два конститутивни и два
осъдителни иска, както и с оглед развитието на производството в няколко открити съдебни
заседания, съдът счита, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2990 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Исканите разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявения от С. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., вх.
..., ет. ...., ап. ..., срещу М. у. „Проф. д-р П. С.“, Булстат *********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...,
9
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на наложеното на
ищцата със Заповед № Р-110-175 от 02.06.2023 г. на Ректора на М. у. „Проф. д-р П. С.“ - гр.
Варна, дисциплинарно наказание „уволнение“ и отмяна на същото.
ОТХВЪЛЯ предявения от С. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., вх.
..., ет. ...., ап. ..., срещу М. у. „Проф. д-р П. С.“, Булстат *********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „...." в катедра „***“, факултет „Медицина“ при М. у. „Проф. д-
р П. С.“ - гр. Варна.
ОТХВЪЛЯ предявения от С. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., вх.
..., ет. ...., ап. ..., срещу М. у. „Проф. д-р П. С.“, Булстат *********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 9599,28 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което същата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение със Заповед № Р-
110-175/02.06.2023 г. на Ректора на М. у. „Проф. д-р П. С.“ - гр. Варна, считано от датата на
уволнението – 08.06.2023 г., до 08.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪЛЯ предявения от С. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., вх.
..., ет. ...., ап. ..., срещу М. у. „Проф. д-р П. С.“, Булстат *********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...,
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 2880,00 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за придобити три клинични специалности, начислено за периода от
08.06.2020 г. до 08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
...., бл. ..., вх. ..., ет. ...., ап. ..., да заплати на М. у. „Проф. д-р П. С.“, Булстат *********, с
адрес: гр. В., ул. .... № ..., сумата от 2990,00 лева (Две хиляди и деветстотин и деветдесет
лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи платено по банков път
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10