Определение по дело №14287/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34380
Дата: 26 август 2024 г. (в сила от 26 август 2024 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110114287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34380
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110114287 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Производството по ч.гр.д. № 41751/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, следва да се
приложи към настоящото производство.
Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде допуснато
като вещото лице отговори на въпросите поставени в исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 41751/2022г. по описа на СРС, 145 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по
задачите, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца, в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.11.2024г. от 10.15 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
1
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № . от 28.04.2021 г., сумата от
226,61 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 20.04.2022
г. и сумата от 70,57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2021 г. до
01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
41751/2022 г.по описа на СРС, 145 състав
Ищецът твърди, че на 28.04.2021 г. ответникът е кандидатствал за целеви
потребителски кредит при „М. и в резултат бил сключен Индивидуален договор за
Потребителски кредит под № . г. („договора“) между страните. Въз основа на сключения
договор на ответника била отпусната сумата в размер на 1000 лв., която му била предадена в
брой на същата дата. Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне сумата, ведно с
уговорената договорна лихва, като общият размер на плащанията по договора бил 1226,61
лв. Сочи, че лихвеният процент по кредита бил 41%, а ГПР 49,51 %. Посочва, че договорът
бил за срок от една година, като последната вноска по кредита била с падеж 20.04.2022 г.
Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора, с оглед на което
претендира за установяване на вземанията по същия, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41751/2022г. по описа на СРС, 145 състав, срещу
дължимостта на които ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендира
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 01.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, чрез назначения
му особен представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва между страните да е бил
сключван договор за кредит, както и да е получавал в брой или по банкова сметка
твърдяната от ищеца сума. Счита, че размерът на претендираната възнаградителна лихва е
силно завишен и прави възражение за прекомерност на същата. Моли за отхвърлянето на
предявените искове.
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на
сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за цесия и
уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на
2
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираните вземания.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3