№ 11106
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110106571 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на глава ХХV ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Н. Р. срещу „Т... ЕАД, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за
незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, както и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ.
В исковата молба М. Н. Р. твърди, че е сключила срочен трудов договор с „Т... ЕАД
на 15.02.1999 г. на длъжност „Отчетник по инкасо“ на ТЕ, НКП 9155. С допълнително
споразумение № 177/25.03.2003 г. ищцата е преназначена на длъжност „Инспектор съдебни
вземания и събираемост“, като в т.3 е посочено, че се сключва за неопределено време.
Твърди, че с длъжностна характеристика, подписана на 27.06.2006 г., длъжността е
формално преименована на „Инспектор Обслужване на потребители“. С допълнително
споразумение № 57/19.04.2011 г., сключено на основание чл.119 вр. чл.67, ал.1 КТ, ищцата е
приела да изпълнява длъжността „Организатор“ при условията на окончателен трудов
договор за неопределено време. С допълнително споразумение № 100/23.04.2013 г. ищцата е
преназначена на длъжност „Служител информация“. С длъжностна характеристика,
подписана на 15.06.2020 г., длъжността била формално преименована „Специалист
информация“. На 14.06.2022 г. ищцата подписала допълнително споразумение №
22000453/14.06.2022 г., с което била преназначена на длъжност „Специалист, обслужване на
клиенти“. Договорът, който подписала бил със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза
на работодателя. Била подписана и нова длъжностна характеристика, която по същество не
се различавала от предходната, тъй като не били променени същинските трудови функции,
нито били вменени нови или допълнителни, които да са толкова съществени, че да
обосноват включването на изпитателен срок. Въпреки това, със Заповед № 214/16.12.2022 г.,
ищцата била уволнена на основание чл.71, ал.1 от КТ, преди изтичане на изпитателния срок.
Оспорва законосъобразността на уволнението, като извършено извън изпитателния срок, а
евентуално в пълно противоречие с императивните изисквания на закона. Счита, че
уговорката за изпитателен срок е недействителна, тъй като е постигната с работник работещ
по окончателен трудов договор за същата, от които автоматично следва
1
незаконосъобразност на уволнението. Възразява, че промяната на длъжността е фиктивно и
извършено при злоупотреба с право. При условията на евентуалност, счита уволнителната
заповед за нищожна, поради липса на валидно формирана работодателска роля –
изпълнителният директор на ответника не е подписал заповедта. Оспорва наличието на
работодателска власт у лицето, издало заповедта. Евентуално твърди, че допълнителното
споразумение от 14.06.2022 г. е унищожаемо, като сключено при заплаха, евентуално в
условията на крайна нужда при явно неизгодни условия. По изложените съображения от
съда се иска отмяна на Заповед № 214/16.12.2022 г. за прекратяване на трудовото и
правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, с която на ищеца е прекратено на трудовото
правоотношение, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както
и осъждане на ответника - работодател да заплати на ищеца обезщетение в размер на 8976
лв. за периода от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г. за оставането без работа, поради
незаконността на уволнението. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове,
като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е възникнало по силата на трудов договор от 15.02.1999 г., изменено с
допълнителни споразумения, последното от които от 14.06.2022 г. Оспорва възражението за
недействителност на клаузата за изпитване, като посочва че е извършена мащабна
структурна реорганизация в ответното дружество свързана с изграждане на нова структура –
отдел „Обслужване на клиенти“ дирекция „Обслужване на клиенти и управление на
вземания“, при което са съкратени определени длъжности, а на тяхно място са възникнали
нови. При действителна клауза със срок на изпитване, работодателят не дължи обяснение за
причината за прекратяване на трудовото правоотношение, като твърди, че реорганизацията
касае съществени изменения в трудовото правоотношение, свързани с характера на
работата. Оспорва да е налице заобикаляне на закона, като твърди, че то е субективно
основание за недействителност на сделката, което ищеца следва да докаже. Твърди, че
уволнението е извършено в срока на изпитване, тъй като в допълнителното споразумение е
включено отлагателно условие, досежно началото на действието му, като посочва, че срокът
на изпитване е започнал да тече на 17.06.2022 г. Евентуално навежда, че действието му е
отложено поради ползван отпуск за временна неработоспособност и платен отпуск през този
период. Оспорва възраженията за унищожаемост на клаузата за изпитване, като твърди, че
никой не е заплашвал ищцата да подпише споразумението. Оспорва приложимостта на
възражението, че последното допълнително споразумение е сключено при крайна нужда и
явно неизгодни условия. Оспорва да не е налице представителна власт у лицето подписало
заповедта за уволнение. Поради неоснователност на главния иск, счита за неоснователни и
акцесорните искове. От съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С определение в открито съдебно заседание от 13.06.2023 г. е допуснато увеличение в
размера на предявения иск за обезщетение в размер на 8976 лв. за периода от 16.12.2022 г.
до 16.05.2023 г. за оставането без работа, поради незаконността на уволнението, като същият
се счита предявен за сумата от 10 342,08 лв. за същия период.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор от 15.02.1999 г.,
изменено с допълнителни споразумения, последното от които от 14.06.2022 г. и по силата на
което ищцата е заемала длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
считано от 15.02.1999 г. ищцата е на длъжност „Отчетник по инкасо“ на ТЕ, НКП 9155 при
ответника. С допълнително споразумение № 177/25.03.2003 г. ищцата е преназначена на
длъжност „Инспектор съдебни вземания и събираемост“, като в т.3 е посочено, че се
сключва за неопределено време. С длъжностна характеристика, подписана на 27.06.2006 г.,
2
длъжността е преименована „Инспектор Обслужване на потребители“. С допълнително
споразумение № 57/19.04.2011 г. , сключено на основание чл.119 вр. чл.67, ал.1 КТ, ищцата
е приела да изпълнява длъжността „Организатор“ при условията на окончателен трудов
договор за неопределено време. С допълнително споразумение № 100/23.04.2013 г. ищцата е
преназначена на длъжност „Служител информация“. С длъжностна характеристика,
подписана на 15.06.2020 г., длъжността е преименована „Специалист информация“. На
14.06.2022 г. ищцата подписала допълнително споразумение № 22000453/14.06.2022 г., с
което била преназначена на длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика за последната заемана
от ищцата длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“, считано от 17.06.2022 г.
задълженията на ищцата са свързани с приема на място на клиенти на дружеството, да дава
точна и изчерпателна информация по поставените въпроси, материално-отговорна дейност
по извършване и документиране на парични операции и осъществява телефонни разговори с
битови длъжници на дружеството, сключва споразумения за разсрочено изплащане на
просрочени задължения на клиенти, извършва касови операции по приемане, съхраняване и
предаване на парични средства, инкасира суми за топлинна енергия, дялово разпределение,
съдебни вземания и за предоставени услуги по утвърден ценоразпис на битови и стопански
клиенти, работи със специализиран софтуер и с технически средства за обслужване на
клиенти – касов апарат с фискална памет, ПОС терминал за разплащане с дебитни и
кредитни карти, устройство за разпознаване на фалшиви банкноти, банкнотоброячна
машина, принтер, телефон и др., осъществява връзка по телефона с битови длъжници на
ответника, с цел изясняване на причините за просрочие на плащанията, администрира
получената информация в базата данни и регистрира контакт за резултата от разговора с
клиента, обслужва минимум 50 броя клиенти на ден, вкл. дейности по инкасиране на суми,
предоставяне на информация и изходящи обаждания за извънсъдебно събиране на
просрочени вземания.
От представената по делото длъжностна характеристика за предходно заеманата от
ищцата длъжност „Служител, информация“ в периода 15.06.2020 г. – 17.06.2022 г. се
установява, че трудовите и задължения са свързани с прием на място на клиенти на „Т...
ЕАД, на които дава точна и изчерпателна информация по поставените въпроси, приема
сигнали за аварии и нарушено топлоснабдяване и ги предава към съответните служби.
Работи със специализиран софтуер, като администрира получената информация в базата
данни и регистрира контакт с резултата от разговора
По делото е представен доклад от изпълняващ длъжността Директор дирекция
„Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ П Т до изпълняващия длъжността
Директор дирекция „Управление на човешките ресурси“ М. В, относно предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение в срок на изпитване на служители на длъжност:
„Специалист, обслужване на клиенти“ в отдел „Обслужване на клиенти“, дирекция
„Обслужване на клиенти и управление на вземанията“, поради неизпълнение на трудовите
задължения и поставените задачи. В 7. е упомената М. Р., за която в проведени разговори са
установени пропуски при администрирането на получената информация в базата данни и
регистрирането на контакт за резултата от разговора с клиента за следните бизнес
партньори, посочени в двадесет колони в табличен вид. Въз основа на извършения анализ в
доклада, изпълняващия длъжността Директор дирекция „Обслужване на клиенти и
управление на вземанията“ посочва, че са налице предпоставки за прекратяване на
трудовите правоотношения с 9 броя служители, сред които и М. Р..
По делото са представени карти за тримесечно оценяване на М. Н. Р. от оценяващ
ръководител за периода 05.10.2022 г. – 24.06.2015 г., от които се установява, че ищцата е
получавала винаги по 15 и над 15 от общо 20 точки. За периода 2022 г. е получавала в
представените тримесечни карти по 16 точки за оценка на изпълнението.
Представени са протоколи за проведено обучение на служители от Отдел
„Обслужване на клиенти“ и присъствени списъци за всяко едно обучение в периода
м.04.2022 г. – м.10.2022 г., с цел служителите на старата длъжност „Специалист
3
информация“ да придобият нови умения за осъществяване на дейности по инкасиране на
суми и извършване на директни телефонни разговори към длъжници на дружеството, а
служителите на длъжност „Касиер“ да придобият нови умения за осъществяване на
директни телефонни разговори към длъжници на дружеството и предоставяне на
информация на клиенти.
От приложената по делото имейл кореспонденция от П Т до Д Н. се установява, че ще
се извършват вътрешни обучения на служители на длъжност „Касиер“ в периода 30.05.2022
г. – 03.06.2022 г. на място в ЦОК по дни от Н М и С С, с цел на обучението придобиване на
умения за работа с транзакции в SAP изпълнявани в момента от служители на длъжност
„Специалист, информация“. Ротация на работни места и унифициране на рамка за
обслужване на клиенти, взаимозаменяемост. В срок до 20.06.2022 г. след обучението се
предвижда да бъде направен тест отново на място за усвоените транзакции от служителите,
касаещи обслужването на клиенти/приемане на заявление, сключване на споразумение и
основни данни и създаване на фактури в SD модул.
По делото е приет Доклад вх. № УС-173/18.05.2022 г до УС на „Т... ЕАД от М. В и.д.
Директор дирекция УЧР, относно предложение за промяна и оптимизиране на дейността на
служителите и структурата на отдел „Обслужване на клиенти“, дирекция „Обслужване на
клиенти и управление на вземанията“. От него се установява, че се цели да бъде
оптимизирана дейността на служителите на длъжност „Касиер“ и „Специалист информация“
в отдел „Обслужване на клиенти“, така че да допринесе за повишаване на събираемостта на
вземанията от битови длъжници и в същото време да се подобри процеса по инкасиране на
суми. По този начин се цели уплътняване на работното време и постигане на по-висока
ефективност на работния процес. Предвидено е служителите на длъжност „Специалист
информация“ да придобият нови умения за осъществяване на дейности по инкасиране на
суми и извършване на директни телефонни разговори към длъжници на дружеството, а
служителите на длъжност „Касиер“ да придобият нови умения за осъществяване на
директни телефонни разговори към длъжници на дружеството и предоставяне на
информация на клиенти. Целта е чрез обслужване на „едно гише“ да се реализира
подобряване на административното обслужване, както и ефективно използване на
работното време.
От представения по делото Препис-извлечение от Решение по т.3 от Протокол
27/26.05.2022 г. се установява, че на заседание на Управителния съвет на „Т... ЕАД,
проведено на посочената дата във връзка с посочения по-горе доклад от 18.05.2022 г., както
и във връзка с оптимизиране на дейността на служителите и структурата на отдел
„Обслужване на клиенти“, дирекция ОКУВ по т.3.3 е взето решение да се съкратят 15 щ. бр.
за длъжност „Специалист информация“ с код по НКПД 42251002, отдел „Обслужване на
клиенти“, дирекция ОКУВ и по т.3.6 да се разкрият 38 щ.бр. за длъжността „Специалист
обслужване на клиенти“ с код по НКПД 33413008, отдел „Обслужване на клиенти“,
дирекция ОКУВ, по т.3.8 във връзка с промяна на длъжността и значително изменение на
изпълняваните основни задължения, в допълнителни споразумения да се предвиди срок за
изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
От представения по делото болничен лист № Е20220967296, издаден от Поли ЕС
АГПИМП ООД се установява, че М. Р. е била в отпуск поради временна
неработоспособност в периода 19.09.2022 г. – 21.09.2022 г.
От представената по делото Заповед за отпуск № 22008324/25.07.2022 г. се
установява, че М. Р. е ползвала разрешен годишен отпуск в периода 01.08.2022 г. до
12.08.2022 г., включително.
По делото е представен доклад на Директор дирекция „Управление на човешките
ресурси“ М. В до Изпълнителния директор на „Т... ЕАД А А, с предложение за прекратяване
на трудовите правоотношения на основание чл.71, ал.1 КТ на служители в срок за
изпитване от Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ /ОКУВ/ на
девет броя служители /сред които и ищцата М. Р./ и за стартиране на процедура за външен
подбор и назначаване на други лица за длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“.
4
Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел
Д М Н., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелката е пряк
ръководител на ищцата и заема длъжността „Ръководител Обслужване на клиенти“ при
ответното дружество от 30 г.), на които съдът в тази част дава вяра като обективни и
последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, според
които в дружеството – ответник е извършена структурна реорганизация през 2022 г. През
2020 г. служителите в отдела започнали работа със система SAP. Системата позволявала
извършване на подробни справки и следене на работата на отделните служители, с цел
своевременна реакция при грешки и проследяване на натовареността. В периода от 2020 г.
до 2022 г. се извършило надграждане на системата, въвеждали се нови модули и месечния
анализ на работата на служителите показала, че през месечния период е налице различна
натовареност на служителите, заемащи различни позиции в дружеството. Наблюдавала се
много голяма натовареност на служителите Информация в даден период от месеца, за сметка
на касиерите, които в този период нямали натовареност. Целта на структурната промяна
била да се постигне обслужване на едно гише на клиентите на дружеството, което наложило
промяна в двете длъжности - Служител информация и Касиер се обединили, за да може
когато клиентите посетят дружеството на едно гише да получат отговори на въпросите,
които имат, да подадат заявление и да платят. За да оптимизират процеса и да уплътнят
работното време на служителите си, съвместили функциите на служителите, като към вече
изпълняваните от тях добавили функцията изходящи обаждания към клиенти, която преди се
изпълнявала от отдел събиране на вземания, докато специалист обслужване на клиенти
провеждал само изходящи обаждания за напомняния на клиенти. Част от длъжността
Специалист обслужване на клиенти включвала и инкасиране, за което лицата отново били
обучавани, предвид финансовата и материална отговорност на длъжността. Предишната
длъжност Служител Информация не включвала работа с парични средства и инкасиране на
суми. Освен приемането и съхранението на тези парични средства, длъжността изисквала и
строго документиране на тези парични потоци. Свидетелят посочва, че се работи с касов
апарат, постерминал, броячна машина, попълват се касови книги. С въвеждането на SAP
през 2020 г., инкасиранията започнали пред модул на тази система. До този момент се
работело с Фастпей и Т клиент. Във връзка с преструктурирането били проведени
множество обучения, вкл. с външни обучители, считано от м.март 2022 г. Новата длъжност
Специалист обслужване на клиенти, включвала не само работа със SAP, но и провеждане на
входящи и изходящи разговори с клиенти на дружеството, извършвани преди това от
Събиране на вземания. Това наложило провеждане на обучения, в които били предоставени
скриптове за съответни подходи за провеждане на разговорите. Голяма разлика имало в
провеждане на разговори с клиенти на гише и по телефона, поради това се провели
множество обучения, първоначално теоретично, а след това и под наблюдение на ментор.
Имало правила при провеждане на телефонен разговор – служителят да се представи, от
къде се обажда, да попита с кого разговаря, да посочи, че разговора се записва, да направи
анализ на задълженията и да започне разговор, че клиентът има съответните задължения. В
хода на разговора следвало да се вземе информация от клиента и да се впише в
информационната система какви са неговите намерения, каква сума ще внесе и т.н.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля – Д Б П -
служител при ответника от 2017 г., а сега на новата длъжност „Специалист обслужване на
клиенти“. Когато се запознали с ищцата, тя работила на длъжност „Информация“.
Свидетелката започнала в дружеството като телефонист в колцентъра, като там имало два
отдела „Събиране на вземания“ и „Информация“, след това се прехвърлила касиер в отдел, в
който били касиери и информация. По-късно ги направили „Специалист обслужване на
клиенти“. Преди преструктурирането ищцата работила в Информация – работа с клиенти,
попълване и входиране на документи, преди да подпишат новите договори за обединената
длъжност. Обсъждали със служителите кой от тях иска да говори по телефона, кой ще се
справи с новите функции. Преди постъпване на свидетеля на работа при ответника се
използвала системата „Т клиент“, а след това започнали работа със SAP.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката П в частта, относно изказвания на
5
госпожа Т за прекратяване на трудовите правоотношения с хора с по-дълъг стаж в
дружеството, пред пенсия и такива с ТЕЛК, тъй като казаното от нея не кореспондира с
останалия събран по делото материал, а и при поставянето и в очна ставка по реда на чл.174
ГПК с другия свидетел Д Н., свидетелката П се отрече от първоначално казаното, че това са
думи на госпожа на Т казани на общо събрание пред всички колеги, като заяви, че са казани
само на нея и не знае дали някой друг ги е чул.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице М. М., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, се
установява, че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение на ищеца
за пълен отработен месец (ноември 2022 г.), състоящо се от елементите с постоянен характер
е в размер на 2124,32 лв., от които 1496 лв. основна заплата и 628,32 лв. – допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит. За периода от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г.
размерът на сумата е общо 10 342,08 лева
В открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. е извършена справка с оригинала на
трудовата книжка на ищцата, от който се установява, че не са налице вписвания след
процесното прекратяване на трудовото правоотношение. По това обстоятелство няма и спор
между страните по делото.
Останалите писмени доказателства по делото, съдът намира за неотносими към
предмета на правния спор, поради което не дължи обсъждането им.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът намира за неоснователен, поради следното:
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се
обуславя от установяването на следните юридически факти, а именно че уволнението е
извършено в срока за изпитване, както и че е налице структурна реорганизация в ответното
дружество, довела до промяна в длъжността на ищеца.
Предмет на проверка е законосъобразността на извършеното Заповед №
214/16.12.2022 г. на „Т... ЕАД прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Р. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът –
работник/служител следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с
ответника, прекратено с оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на работодателя е да докаже законосъобразно упражняване на правото си да
прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, а именно че е налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение и че
въпросната заповед е издадена от компетентно лице, притежава изискуемите от закона
реквизити и е връчена на ищеца.
При преценка на законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ предмет на съдебна проверка е наличието на
валидно трудово правоотношение, прекратяване в срока за изпитване и наличие на
изменение на трудовите задължения в новата длъжност на ищеца.
Пред настоящата инстанция е безспорно и се установява от приетия по делото трудов
договор, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по сключен трудов договор № 99000912/ 15.02.1999 г., който с Допълнително
споразумение 22000453/14.06.2022 г. на основание чл. 70, ал.1 вр. чл. 67, ал.1, т.1 от КТ е
изменен. По силата на допълнителното споразумение трудовият договор е изменен и
ищецът е назначен от длъжността „Специалист, информация“ с код по НКПД 42251002 на
длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“, с код по НКПД 33413008, с уговорен
размер на основното месечно възнаграждение 1233.00 лв. и при уговорен шестмесечен
изпитател срок в полза на работодателя, като след неговото изтичане, сключеният между
страните трудов договор се превръща в безсрочен. Споразумението е подписано от ищеца и
6
ответника, като е отбелязано, че договорените изменения влизат в сила от 17.06.2022 г. По
делото е приета заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71,
ал.1 КТ, с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение между страните,
считано от 17.12.2023 г. Видно от отбелязванията върху заповедта, същата е връчена на
ищцата Р. на 16.12.2022 г.
Трудов договор със срок за изпитване се сключва, когато работодателят иска да се
провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа или
работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. С нормата на чл. 71, ал.1
КТ е уредено потестативното право на страната, в полза на която е уговорен срока, да го
прекрати без предизвестие с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване,
който съгласно чл. 70, ал.1 КТ не може да надхвърля шест месеца. Прекратяването на
договора е оставено единствено на преценката на страната, в чиято полза е договорен
модалитета по чл. 70 КТ и същата преценка не подлежи на съдебен контрол, Законодателят
дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок
за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи
волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл. 71,
ал. 2 от КТ. По изключение обаче трудов договор за изпитване може да се сключва и при
съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е
съществено променена трудовата функция на работника или служителя. Действително
свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е
ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и
същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на
клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява
точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е
подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е
допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или
служителя.
По доводът, че трудовият договорът е прекратен след изтичане на изпитателния срок.
Ищцата твърди, че реално е започнала да изпълнява задълженията си по новото
Допълнително споразумение 22000453/14.06.2022 г., считано от датата на връчването му -
14.06.2022 г., а не съобразно предвиденото от страните отлагателно условие – считано от
17.06.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ, в срока за изпитването не се включва
времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по
други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение
на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано
за проверка. Това значи, че в уговореното време за изпитване не се включва времето, през
което работникът или служителят не е изпълнявал работата. В този случай срокът за
изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е
явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално
престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е
от годността на работника да изпълни възложената работа.
Ищцата не доказа възражението си, че реално е започнала да изпълнява трудовите
задължения по новата длъжност, считано от 14.06.2022 г. Но дори и да бяха представени
доказателства за основателността на възражението, от представения по делото болничен
лист № Е20220967296, издаден от Поли ЕС АГПИМП ООД се установява, че М. Р. е била в
отпуск поради временна неработоспособност в периода 19.09.2022 г. – 21.09.2022 г. От
представената по делото Заповед за отпуск № 22008324/25.07.2022 г. се установява, че М. Р.
е ползвала разрешен годишен отпуск в периода 01.08.2022 г. до 12.08.2022 г., включително.
В рамките на срока за изпитване, ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност и в годишен отпуск, поради което тези дни не могат да бъдат включени
7
в срока за изпитване. Поради това и времето, в което ищцата реално не е изпълнявала новата
длъжност, води до удължаване на срока за изпитване със същото време. След като
уговорката за удължаване на срока за изпитване с шест месеца е валидна, към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение срокът за изпитване в полза на работодателя не
е бил изтекъл и трудовото правоотношение между страните по делото е било надлежно
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ с процесната заповед.
С оглед изложеното съдът намира, че уговорката за удължаване на срока за изпитване
с шест месеца е валидна, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, респ.
срокът за изпитване в полза на работодателя не е бил изтекъл и трудовото правоотношение
между страните по делото е било надлежно прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ с
процесната заповед.
Спорен между страните е въпросът дали клаузата с уговорка за изпитване е
действителна, както и дали е настъпила промяна в длъжността на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Законодателят дава
възможност на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със
срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи
волеизявление за прекратяване, трудовият договор за смята за окончателен по аргумент от
чл. 71, ал. 2 КТ. Същевременно, чл. 70, ал. 5 КТ изрично предвижда, че за една и съща
работа, с един и същ работник, в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключи само веднъж, като изменението от трудов договор в такъв,
който включва уговорка за изпитване, е допустимо единствено ако с това се промени и
трудовата функция на работника или служителя какъвто е и процесният случай.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи
извършване на структурна реорганизация в ответното дружество, свързана с въвеждане на
модела за обслужване на едно гише, довела до съвместяване на множество функции в
длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ и съкращаване на други съществуващи
до този момент, като „Специалист информация, с контролни функции“, „Специалист, касиер
с контролни функции“, „Специалист информация“, „Касиер“, решението за което е
обективирано в Протокол № 28/26.05.2022 г. от заседание на УС за вземане на решение за
преструктуриране
Следователно, трудовите функции на двете длъжности не се припокриват по обхват и
съдържание, не само по длъжностна характеристика, но и по реално извършваната работа.
Установява се, че за новата длъжност са налице значително повече задължения.
Обединяването на длъжностите Служител информация и Касиер, включвала за
изпълнявалите преди това длъжност служител информация, работа с парични средства и
инкасиране на суми – т.7 и т.8 от длъжностната характеристика. Освен това за длъжността
„Специалист, обслужване на клиенти“, добавили функцията изходящи обаждания към
клиенти, която преди се изпълнявала от отдел събиране на вземания, докато специалист
обслужване на клиенти провеждал само изходящи обаждания за напомняния на клиенти –
т.12 от длъжностната характеристика. Поставена е и задължение за обслужване на минимум
50 броя клиенти на ден, вкл. дейности по инкасиране на суми, предоставяне на информация
и изходящи обаждания за извънсъдебно събиране на суми. Затова и не е налице пречката по
чл. 70, ал. 5 от КТ, тъй като предишната работа, е била с различен характер от функциите, с
които е бил натоварен по силата на новия трудов договор, сключен със срок за изпитване в
полза на работодателя. От събраните по делото гласни доказателства, които се подкрепят от
останалия доказателствен материал, се установява, че трудовата функция е била изменена
съобразно взетото решение за преструктуриране на дирекция „ОКУВ“.
По довода за наличие на злоупотреба с право и заобикаляне на закона.
Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са
недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги
8
заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с
позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е
чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Следователно
клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени
изисквания на чл. 70 КТ - трудовият договор да е първи между страните за определена
длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка
на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен
работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са
свързани с изпълняваната работа.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства, от които може да се
направи извод, че с прекратяването на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 КТ се е
целяло прекратяване на трудовото правоотношение, именно на ищцата Р.. Този извод е
обвързан и с изложеното по-горе, във връзка с възражението за недействителност на
клаузата на изпитване, тъй като по делото се доказа реално изменение на трудовите функции
на ищцата, чрез съвместяване на няколко различни функции, изпълнявани преди това от
служители, заемащи други длъжности в една нова - „Специалист, обслужване на клиенти“ .
По довода за недействителност на споразумението и уволнителната заповед, поради
липса на валидно изразена воля от страна на работодателя.
В исковата молба ищецът се позовава на липса на представителна власт на лицето
подписало споразумението и уволнителната заповед, тъй като вместо изпълнителния
директор А А, същите са подписани от трето лице, действащо съгласно пълномощно,
изхождащо от изпълнителния директор А А, а не от управителния съвет на дружеството.
Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като на липса на представителна власт
може да се позовава само представляваната страна, но не и трето за правоотношението лице,
какъвто е работникът по трудовото правоотношение в настоящия случай. Поради това не е
необходимо да се обсъждат вътрешните актове на дружеството, относно начина му на
представителство.
По довода за унищожаемост на споразумението, поради заплаха и крайна нужда при
явно неизгодни условия:
В настоящото производство не се събраха доказателства, въз основа на които може да
се приеме за доказано възражението за наличие на заплаха у ищцата Р. за подписване на
допълнителното споразумение, с включена клауза за изпитване, в която се твърди да се
изразяват неизгодните условия.
Следователно, волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ не страда от твърдяните от ищцата
пороци и прекратяването на правоотношението с нея е извършено законно, поради което
искът за отмяна на уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
възстановяване на ищцата на заемана преди уволнението длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.
1 КТ.
По тези доводи съдът счита иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неоснователен.
Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се явяват и
акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.78, ал.8 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС. С аргумент от
чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. Зона
Б-18, ..., срещу „Т” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я,
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението на
ищеца от длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ при ответника, извършено със
Заповед № 214/16.12.2022 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ преди изтичане на изпитателния
срок; за възстановяване на ищеца на предишната работа и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10342,08 лв., представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради незаконно уволнение за времето от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. Зона Б-18, ..., да
заплати на „Т” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 27.06.2023 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10