Р Е Ш
Е Н И Е
№ 489/20.12.2019год. град Перник
В И М Е
Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съдq гражданска колегия, в публично заседание на 03.10.2019год. / трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година / в следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Кристиан
Петров
Секретар: Емилия Павлова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно
гр.дело № 417 по описа за 2019год. , за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 868/29.08.2018год., постановено по гр.дело №
00918 /2018год., П.районен съд е предоставил упражняването на родителските
права върху малолетната ***, родена на ***год. с ЕГН ********** на майката Л.Е.С.,
определил е местоживеенето на детето при неговата майка, както и е определил
режим на лични отношения на детето *** с неговия баща С.И.И., както следва:
1.за период от 5 месеца от
влизане на решението в сила занапред, бащата има право да взима детето при себе
си всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 9.00ч. до 16 часа всеки
един от двата дни, но без преспиване като срещите да се осъществяват единствено
в присъствието на майката на детето
2.след изтичане на 5-те
месеца бащата има право да взима дъщеря си при себе си с преспиване всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 9.00часа в съботния ден до 16.00часа в
неделния,
- както и един месец през лятото като
това време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката след уговорка със
същата
- втората половина от
коледите, новогодишните и великденските празници след уговорка втората половина
от коледните, новогодишните и великденските празници-ежегодно определени от
МОН, след предварителната уговорка между страните, както и да има право на 4
часа от самия рожден ден на детето на ***, както и на четни години-самият
рожден ден да се чества при бащата, с взимане и връщане на майката оттам, от
където е взето детето, а на нечетните години-при майката ,както и да има право
на допълнителни дни-след навършване на ** години на детето, след взаимна
договореност, при семейни празници и други поводи, без да се затруднява учебния
процес.
Със същото решение съдът е
осъдил С.И. да заплаща на малолетната ***, чрез нейната майка и законен
представител Л.С. ежемесечна издръжка в
размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба-08.02.2018год. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, както и ежемесечна издръжка за минало време-в
размер на 150лева за периода от 01.02.2017год.-30.09.2017год., ведно със законната
лихва върху просрочени вземания, като е отхвърлил иска за заплащане на издръжка
за минал период в размер на 400 лева, както и иска за заплащане на издръжка
занапред-за разликата до пълния предявен размер 200лева като неоснователни и
недоказани.
С решението си П. районен съд
е осъдил С.И. да заплати по сметка на ПРС сумата от 216 лева държавна такса по
иска за издръжка занапред и 216лева по иска за издръжка за минало време, както
и да заплати на Л.С. разноски по делото в размер на 200 лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останала ответницата Л.С., която го обжалва в законоустановения срок, в
частта му, в която са определени мерки на лични отношения между бащата С.И. и
малолетното дете ***, както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
издръжка за разликата над 150лева до 200 лева, както и в частта, в която е
отхвърлен иска за издръжка за минало време за разликата над 150 лева. Жалбоподателката счита, че решението, в
обжалваните части, е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства. Счита, че определеният от
районния съд режим на лични контакти на бащата с детето *** ще се отрази
негативно върху детето, тъй като бащата не е полагал грижи за него, не познава
неговите навици, неговия режим, като въпреки постановените привременни мерки, не
се е възползвал от възможността да контактува и опознае детето си и да попълни
празнотите в тяхното общуване. Излага, че бащата злоупотребява с алкохол и че
не е в интерес на детето бащата да има
режим на лични контакти с детето, в обема, определен от районния съд, възразява
срещу определения от съда начин на осъществяване на лични контакти на бащата с
детето по време на неговия рожден ден, тъй като по този начин тя, като майка ще
бъде лишена от възможността да бъде с детето си в този ден, доколкото то е
силно привързано към него. Според жалбоподателката адекватният към конкретния
случай режим на лични отношения с бащата е следният: бащата да има лични
контакти с детето две съботи и недели, без преспиване за по четири часа в
интервала 10.00ч.-14.00часа в присъствие на майката или друго лице, посочено от
майката, докато детето навърши ** години, а след това личните контакти между
бащата и детето в тези дни и часове да се осъществяват без присъствие на
майката или определено от нея лице до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение на този режим на лични отношения между бащата и детето.
Жалбоподателката счита, че определения от съда размер на дължимата се издръжка е
занижен, не отговарящ на нуждите на детето, поради което моли същия да бъде
увеличен и присъдена в предявения размер. При уважаване на жалбата
жалбоподателката претендира присъждане на направените във въззивното
производство разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият не е подал
писмен отговор в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК.В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба като потвърди първоинстанционното решение, в обжалваните му
части. Моли, при отхвърляне на жалбата, да му бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
С Решение №
662/15.04.2019год., постановено по реда на чл. 250 от ГПК, районният съд е
допълнил Решение № 868/29.08.2018год. като е осъдил С.И.И. да заплати
издръжка в размер на 120 лева за периода
от 01.20.2017год. до 08.02.2018год. на
малолетното дете *** чрез неговата майка и законен представител Л.Е.С.,като е
отхвърлил иска до пълния предявен размер.
Жалба срещу допълнителното
решение е подадена от Л.С., която по изложени доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт моли за неговата отмяна и за
постановяване за ново решение за уважаване на иска в пълния му предявен размер.
Ответникът С.И. е подал
писмен отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на въззивната
жалба и е направил искане за нейното отхвърляне.
При
извършената служебна проверка по реда на
чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което
следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на
наведените в жалбата доводи:
Пред районния
съд е предявен иск от С.И. против Л.С. като изложени в исковата молба
съображения ищецът е поискал да бъде предоставено на ответницата Л.С. упражняването на родителските права върху
роденото по време на тяхното съжителство
малолетно дете ***, родено на ***год., да бъде определено местоживеенето
на детето при неговата майка, както и да бъдат определени следните мерки за
лични отношения между него и детето, а именно:
- да взема детето
*** всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00ч в събота до 19.00ч в неделя,
с преспиване в неговия дом, като я взема
от дома на майката или от друго място по взаимна договорка между страните и я
връща на същото място
- да взема
детето *** при себе си един месец през лятото/ който период може да бъде
разделен на два пъти по петнадесет дни/, който да не съвпада с платения отпуск
на майката, за което родителите да постигат споразумение до 30.05 на
съответната година
- да взема детето ***
при себе си втората половина от дните, определени като Коледна и Великденска
ваканция за страната, съобразно ежегодно обявяваните такива от Министерство на
образованието и науката като по договореност между родителите-детето може да
бъде само с единия родител през цялата Коледна, съответно Великденска ваканция.
-рожденият ден на
детето *** през четна година да се прекарва при бащата, а при нечетна-при
майката, а когато прекарва рождения с ден с майката или бащата, другият родител
да бъде с него 4 часа в този ден, по време, определено по взаимна договореност
на двамата родители
-да има право и на допълнителни контакти с детето през
останалото време на годината по взаимна договорка с майката, което няма да
противоречи на интересите на детето и няма да създава затруднения в учебния му
процес,за което майката да оказва съдействие.
В исковата молба ищецът е изложил, че година и половина
след раждането на детето *** се е разделил с ответницата, че детето е останало
да живее при нея, от който момент майката създава пречки да вижда детето и да
участва активно в неговото отглеждане. Твърди, че е привързан към детето си, че
за доброто физическо и психическо развитие на детето е необходимо то да
контактува и с баща си, че не възразява майката да упражнява родителските права
върху него, но желае да му бъде определен
режим на лични отношения с детето, за да може да контактува с него и да не бъде
прекъсната връзката между тях. Сочи, че има възможност да заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 150 лева, с които да се задоволяват неговите
потребности от дрехи, играчки и забавления.
Ответницата Л.С. е подала писмен отговор, с който е
поискала да й бе представено упражняването на родителските права върху роденото
общото й с ищеца детето ***, не е оспорила необходимостта бащата да има лични
контакти с детето, но е възразила срещу поискания от него режим на лични
отношения. Посочила е, че ищецът никога не се е грижил за детето, не познава
неговите потребности, навици, начин на живот, нито може да му осигури
подходящи грижи и защитена семейна среда. Предвид на това и създадената между нея и детето силна
емоционална връзка, счита ,че желаният от бащата режим на лични отношения е
неподходящ и не е в интерес на детето, поради което моли да бъде определен друг
такъв, а именно: бащата да има лични контакти с детето две съботи и недели, без
преспиване за по четири часа в интервала 10.00ч-14.00часа в присъствие на
майката или друго лице, посочено от майката, докато детето навърши ** години, а
след това личните контакти между бащата и детето в тези дни и часове да се
осъществяват без присъствие на майката или определено от нея лице до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменение на този режим на лични отношения между
бащата и детето. Счита, че предложения от ищеца размер на дължимата на детето ***
издръжка е занижен, поради което с писмения отговор, вх.№ 22.03.2018год. е предявила насрещен иск и е поискала
бащата да бъде осъден да заплати на малолетното дете *** издръжка за
МИНАЛО ВРЕМЕ както следва:
1.за периода 01.02.2017год. до 30.09.2017год. да заплати
общо сумата от 400 лева, представляваща разликата между издръжката,която той е
платил за този период от по 150лева месечно и дължимата се издръжка от по 200
лева за всеки месец от този период, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства, водещи
до изменение или прекратяване на издръжката и
2. за периода 01.10.2017год. до датата на образуване на
настоящото дело да заплати общо сумата от 1 200 лева като издръжка за
минало време или по 200 лева месечно за
всеки месец, включен в периода, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката.
Районният съд е постановил решение, с което е предоставил
упражняването на родителските права върху малолетната ***, родена на ***год. с
ЕГН ********** на майката Л.Е.С., определил е местоживеенето на детето при
неговата майка, както и е определил режим на лични отношения на детето *** с
неговия баща С.И.И. както следва:
1.за период от 5 месеца от влизане на решението в сила занапред, бащата
има право да взима детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя на
месеца от 9.00ч. до 16 часа всеки един от двата дни, но без преспиване като
срещите да се осъществяват единствено в присъствието на майката на детето
2.след изтичане на 5-те месеца бащата има право да взима дъщеря си при
себе си с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
9.00часа в съботния ден до 16.00часа в неделния,
- както и един месец през лятото като това време да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката след уговорка със същата
- втората половина от коледите,
новогодишните и великденските празници след уговорка втората половина от
коледните, новогодишните и великденските празници-ежегодно определени от МОН,
след предварителната уговорка между страните, както и да има право на 4 часа от
самия рожден ден на детето на ***, както и на четни години-самият рожден ден да
се чества при бащата, с взимане и връщане на майката оттам, от където е взето
детето, а на нечетните години-при майката, както и да има право на допълнителни
дни-след навършване на ** години на детето, след взаимна договореност, при
семейни празници и други поводи, без да се затруднява учебния процес. Със
същото решение, допълнено с решение от
15.04.2019год. съдът е осъдил С.И. да заплаща на малолетната ***, чрез нейната
майка и законен представител Л.С.
ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба-08.02.2018год. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, както и ежемесечна издръжка за минало
време-в размер на 150лева за периода от 01.02.2017год.-30.09.2017год., ведно
със законната лихва върху просрочени вземания, като е отхвърлил иска за
заплащане на издръжка за минал период в размер на 400 лева, както и
издръжка в размер на 120 лева за периода
от 01.20.2017год. до 08.02.2018год. като
е отхвърлил иска до пълния предявен размер.
Така
постановеното решение относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето ***, както и по
отношение на иска по чл. 149 от СК за присъдените суми, е влязло в сила.
Решението се обжалва, в частта му относно определения режим на лични отношения на детето ***с бащата, както
и в отхвърлителната му част по отношение иска по чл.149 от СК.
Относно спорния по делото въпрос за режима на лични отношения между малолетното дете *** и баща му С. И.
настоящият въззивен състав намира жалбата за частично основателна. Жалбоподателката С. поддържа, че детето *** не познава баща си,
че от раждането му за него се грижи тя и нейната майка, че детето е
свикнало и се чувства сигурно в средата
и между хората, които го отглеждат, поради което не е в негов интерес да остава да преспива при бащата в
определените от съда съботно-неделни
дни. Счита, че до навършване на **
годишна възраст контактите между баща и дете следва да се извършват в нейно
присъствие или в присъствие на определено от нея лице, а едва след навършване
на ** годишна възраст, тези срещи да се осъществяват неопосредено. В съдебно заседание пред въззивната инстанция,
жалбоподателката прави отстъпление от позицията си, като се съгласява с предложението на бащата детето да започне да преспива при него след
навършване на ** годишна възраст, в случай че желае това. Счита, че е
ощетена по отношение рождените дни на
детето, празнувани на четни години, тъй като не й е предоставена възможност да бъде част от
празника, а такава е предоставена на бащата, при празнуване на рождения ден на
детето при нечетните години.
Бащата С. И. няма против детето да остава да преспива
при него след навършване на ** годишна възраст и това свое съгласие декларира
пред въззивната инстанция.
При определяне режима на лични отношения
следва да се вземате предвид всички обстоятелства като приоритет има интереса на детето, за да
може да се осигури неговото правилно отглеждане и развитие във физическо,
емоционален и интелектуален аспект. Целта е да се организират родителските
функции по начин, който най-пълно да отговарят на интересите на детето.
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че родителите са в конфликтни отношения, както и
че от раждането на детето до настоящия момент същото се отглежда от неговата
майка и баба по майчина линия. От
момента на раждането на детето до настоящия момент бащата е осъществил
епизодични контакти с дъщеря си и то в
присъствие на бабата и майката на детето.
Причината за това не се установява по категоричен начин по делото. Бащата
твърди и ангажира доказателства, че жалбоподателката създава пречки да вижда
детето си, а жалбоподателката - че бащата не проявява желание и не прави
постъпки да вижда детето си.
Детето *** е на почти на ** години и посещава ***. В изготвения по
делото социален доклад се сочи, че детето е силно привързано към своята майка и
баба по майчина линия и че почти не познава баща си и връзката с него е
почти прекъсната. Посочва се също така, че
детето е добре развито, контактно и
спокойно, както и че в средата в която се отглежда са налице
предпоставки за получаване на адекватно възпитание, обучение, образование и социална интеграция.
Предвид така установеното по делото и най-вече поради съществуващото отчуждение
между баща и дъщеря, настоящият състав намира, че връзката между двамата следва
да се възстановява поетапно, за да не въздейства негативно върху физическата и емоционална стабилност на
детето. Независимо от причините за настъпилото отчуждение, следва да бъда даден
времеви интервал, през който бащата и детето да се опознаят и да се изгради
връзка помежду им, като през този период
детето не следва да остава с преспиване при баща си. Страните са съгласни това
да стане след навършване на *** годишна възраст на детето и съдът приема този
момент като подходящ и целесъобразен. До навършване на *** годишна възраст
бащата ще може да вижда и взема със себе си детето всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 9.00часа до 16.00часа за всеки
един от дните, като срещите между баща и дъщеря не следва да се осъществяват в
присъствие на майката на детето. Това се
налага предвид конфликтните отношения
между родителите, както и за да се осигури възможност за общуване между тях без
чужда намеса и въздействие. Детето е почти на ** години и не се нуждае от непосредствено и постоянно
обгрижване. След навършване на *** години бащата ще има право да взима детето
при себе си с преспиване всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 9.00часа в събота до 16.00 часа в неделя.
Основателно се твърди в
жалбата, че определеният от районния съд режим на лични отношения на бащата с
детето по повод неговия рожден ден лишават
майката да бъде част от празника
на детето си, тогава, когато, той се осъществява на четни години. Рожденият ден на детето е особено емоционален празник за всеки един
родител, поради което настоящия състав
намира, че на този ден детето не следва да бъде лишено както от присъствието на своя баща, така и от
присъствието на своята майка. С оглед обезпечаването на тази възможност и
предвид влошените отношения между родителите съдът намира, че на всяка четна
година детето ще прекарва рождения си ден със своя баща, с изключение на времето от 09.00часа до 13.00 часа,
които 4 часа детето ще прекарва с майка
си както и времето от 9.00ч. до
13.00часа на рождения ден на детето, падащ се на нечетна година, когато детето
ще чества рождения си ден съвместно със своята майка.
В останалата си част, определеният от районния
съд режим е подходящ, поради което не следва да се изменя. Така коригираният
режим ще позволи възстановяване на връзката между детето и неговия баща и ще позволи едно по –пълноценно
общуване между тях. Същевременно детето
няма да се отделя за по-значителни периоди от своята майка, предвид силната
привързаност, която съществува помежду им. С оглед на факта, че родителите на
детето са разделени би следвало родителят, който упражнява непосредствените
грижи по отглеждане и възпитанието му, да съдейства на детето при
осъществяване на контактите му с другия
родител , като не пречи на последния, а напротив- да подпомага срещите на детето с родителя, неупражняващ
родителските права, за да се изгради, поддържа и стабилизира емоционалната
връзка между баща и дъщеря, защото това е в интерес на детето. Правилното израстване на детето е обусловено от пълноценния контакт и с
двамата му родители, което ще стане чрез спазването и изпълнението на
определения режим на лични отношения, за което и двамата родители следва да
положат усилия като преустановят или
ограничат конфликтите помежду си и се акцентират върху интереса на своето дете.
Относно спорния по
делото въпрос за издръжката:
В производството
по иск за издръжка за непълнолетни следва да се има предвид, че издръжката се
определя като резултат от преценката на съда на нуждите на детето и
възможностите на родителя да осигурява издръжка. Относно издръжката на
непълнолетни се прилага принципа, визиран в нормата на чл.143 от СК,
съгласно която родителите дължат
издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото
си, като издръжката не може да бъде по – малка от една четвърт от минималната
работна заплата за страната.
По делото се установи по убедителен начин, че за период
от 01.02.2017год. до 30.09.2017год. и за
периода от 01.10.2017год. до 08.02.2018год.
жалбоподателката Л.С. отглежда и издържа детето *** и за това ответникът-въззиваем в настоящото
производство дължи заплащане на издръжка
за период от една година назад на основание чл. 149 от СК.
По делото не са
ангажирани доказателства за трудовите доходи на родителите на детето ***, поради
което съдът приема, че и двамата са трудоспособни и биха могли да работят като реализират
месечен доход, равняващ се на минималната работна заплата за страната, за
съответния период от време.
Детето *** е родено на ***год. и към настоящия
момент е почти на ** години.
По делото са представени
разписки № 02000547791395, № 02000561543798, № 02000573749901, №
02000588229586, № 02000615277591, № 02000630334414 и № 02000642106068, установяващи заплатена от
въззиваемия издръжка за детето *** за периода м.02.2017год. до м. 09.2017год. в
размер на по 150 лева месечно. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката.
Предвид така установеното, настоящият състав намира, че
предявеният иск за издръжка за минало време по чл.149 от СК за периода от
01.02.2017год. до 30.09.2017год. е
основателен за сумата от 150 лева месечно. Действително по делото липсват
доказателства за доходите на бащата, което предпоставя да се приеме, че за периода от 01.02.2017год. до
30.09.2017год. е получавал поне минималната
работна заплата за страната, която през този период е била 460 лева съгласно постановление №
141/13.07.2017год. на МС. Тъй като въззиваемият е заплащал по 150 лева месечно,
съдът приема, че имал доходи, позволяващи му да заплаща такъв размер издръжка и съответно приема, че задължението
му за издръжка възлиза именно в този размер. Предвид липсата на доказателства
относно доходите на бащата не може да се обоснове извод за дължимост на
издръжка в по-висок размер, поради което претенцията за присъждане на такава
над 150 лева месечно или за сумата от по 50 лева повече от платеното /съответно
за сумата от 400 лева общо за периода от 01.02.2017год. до 30.09.2017год. / се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Достигайки до същия извод, районния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Тук следва да се отбележи, че районният съд е присъдил
издръжка за минало време за периода от 01.02.2017год. до 30.09.2017год. в
размер на 150 лева, каквато настоящият съдебен състав счита, че е недължима по-
изложените по-горе съображения. В тази си част, решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в сила, поради което и не подлежи на съдебен контрол.
За периода от 01.10.2017год. до 31.12.2017год.
минималната работна заплата за страната е била в размер на 460 лева съгласно
постановление на МС №
141/13.07.2017год., а за периода от 01.01.2018год. до 08.02.2018год. същата е
била в размер на 510 лева съгласно постановление на МС № 316/20.12.2017год. Респективно,
за част от втория исков период на претенцията по чл.149 от СК , а именно за
периода от 01.10.2017год. до 31.12.2017год. следва да се приеме, че въззиваемият
е получавал месечен доход в размер на по
460 лева, а за втория период- 01.01.2018год. до 28.02.2018год.- в размер на по
510 лева месечно. Съответно същият е дължал минималния размер на издръжката, която
за първия посочен период тя е в размер на 115 лева, а за втория –в размер на по
127 .50лева., а за целия исков период дължимият размер на издръжката възлиза на
сумата от 600 лева. С обжалваното
допълнително решение № 662/15.04.2019
г. районния съд е присъдил издръжка за минало време в размер на 120 лева, поради което жалбата се явява основателна за сумата от 480
лева и неоснователна в останалата й част. Предвид на това обжалваното решение
следва да се отмени, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.149 от ГПК
/касателно периода от 01.10.2017год. до 31.12.2017год./ за сумата от 480 лева
,като вместо него се постанови ново за уважаване на иска в този размер и се потвърди в останалата му обжалвана част.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят направени по делото разноски в размер на 124.86лева, като
въззиваемият бъде осъден да заплати по сметка на пернишкия окръжен съд държавна
такса върху присъдената издръжка в
размер на 480 лева, а именно 19.20лева, ведно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, въззиваемият следва да заплати
на жалбоподателката направените по делото разноски ,които са в размер на
124.86лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 868/29.08.2018год.,
постановено по гр.дело № 00918/2018год., допълнено с Решение №
662/15.04.2019год., постановено по същото дело по описа на Районен съд-П., В
ЧАСТТА МУ, в която е определен режим на лични отношения между
бащата С.И.И. с ЕГН ********** *** и детето *** с ЕГН ********** както следва:
- като за период от 5 месеца от влизане в сила на
решението занапред, бащата да има право да взема детето при себе си всяка втора
и четвърта събота и неделя на месеца от 0.99 ч. до 16.00часа всеки ден от двата
дни без преспиване като срещите се осъществяват единствено в присъствие на
майката на детето,
- след изтичане на 5-те месеца бащата има право да взима дъщеря си при
себе си с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
9.00часа в съботния ден до 16.00часа в неделния
- да има право на 4 часа от самия рожден ден на детето на
***, както и на четни години-самият рожден ден да се чества при бащата, с
взимане и връщане на майката оттам, от където е взето детето, а на нечетните
години-при майката,
както и в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Л.Е.С. с ЕГН ********** *** против С.И.И. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.149 от СК за
заплащане на издръжка за малолетното дете *** за минало време за периода
от 01.10.2017год. до 08.02.2018год. в
размер на 480лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска- 22.03.2018год. до окончателното и изплащане и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между С.И.И. с ЕГН ********** от *** и детето *** с ЕГН ********** както следва:
-
До навършване на **
годишна възраст бащата С.И. има право да
вижда и взема със себе си детето *** всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 9.00часа до 16.00часа за всеки
един от дните без преспиване, като
срещите се осъществяват единствено между
баща и дъщеря.
-
След навършване на **
годишна възраст на детето ** бащата С.И. ще има право да вижда и взима детето при себе си с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 9.00часа в събота до 16.00 часа в неделя.
-
на всяка четна
година бащата С.И. има право да чества заедно с детето *** рождения й ден, с
изклюние на времето от 09.00часа до
13.00 часа, които 4 часа детето ще
прекарва с майка си както и да прекарва с детето *** времето от 9.00ч. до
13.00часа на рождения ден на детето, падащ се на нечетна година
ОСЪЖДА С.И.И.
с ЕГН ********** от *** да заплати
на основание чл.149 от СК малолетното дете *** с ЕГН ********** чрез
нейната майка и особен представител Л.Е.С. с ЕГН ********** *** издръжка в размер на 480лева, дължима се за периода от
01.10.2017год. до 08.02.2018год., считано от датата на предявяване на иска-
22.03.2019год. до окончателното й изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА
Решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С.И.И. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд перник държавна
такса в размер на 19.20лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** *** заплати на Л.Е.С. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 124.86лева.
РЕШЕНИЕТО, в частта му относно определения режим на лични контакти
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните, като в
останалата му част НЕ подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: