Решение по дело №199/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от И. Р. Б., с настоящ адрес: [населено място] връх, общ. Камено, обл. Бургас, против заповед № 24-0434-000015 от 22.01.2024 г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ 02 Бургас, с която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя. С оспорената заповед, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца“.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от процесуален представител- адвокат А. от АК-Бургас. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед. Ангажира гласни и писмени доказателства.

Ответникът- полицейски инспектор в ОД МВР-Бургас, 02 РУ-Бургас, редовно уведомен, се явява в първото открито заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя пълната административната преписка.

Видно от вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.4-5), същата е връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис на 21.01.2025г. Жалбата срещу заповедта е постъпила в деловодството на съда на 04.02.2025г., поради което е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Оспорването е направено от лице, което е адресат на административния акт, съответно има правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Административен съд-Бургас, като обсъди доводите на страните и анализира представените по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, приема следното от фактическа и правна страна:

ФАКТИ:

На 20.01.2024 г. на жалбоподателя е съставен АУАН, серия АД, бл. № 0586933, за това, че на същата дата- 20.01.2024г., около 15,50 ч. в [населено място] извор по посока [населено място] връх, И. Б. управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел „Ц 5“, рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол със съдържание 0,94 промила в издишания въздух, установено с техническо средство дрегер „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARРМ-0780. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0005968 (л.34 от делото). Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (л.33 от делото).

По делото е безспорно, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието в талона за изследване и в указания срок не е дал кръвна проба за анализ.

От представени по делото и приети като писмени доказателства материали, се установява, че на 19.01.2024г. жалбоподателят Б. е прегледан от лекар /лист за преглед на пациент- л.64 от делото/, като му е предписана терапия, с описаните в рецепта лекарствени средства /л.63 от делото/. Във връзка със запитване на съда, от Изпълнителната агенция по лекарствата е постъпил отговор, съдържащ справка за съдържимите вещества в отпуснатите на пациента Б. лекарствени средства /л.74-75 и л.79-80 от делото/. Посочено е, че всяка ампула Flosteron инжекционна суспензия съдържа 9 mg/ml бензилов алкохол, като помощно средство; всяка ампула Auxillen инжекционен/инфузионен разтвор съдържа 200 mg етанол, като помощно средство, а Dimex сироп съдържа 0.384 ml етилов алкохол в 5 ml сироп. Посочени са стойности на общият прием на алкохоли /етилов и бензилов/ за един ден прием на посочените препарати, но е изтъкнато, че установяването на посочените количества алкохол /етилов и бензилов/, приети от лицето за един ден, както и тяхното отчитане ще зависи от различни фактори, като времето на взимане на пробата /след първи, втори или трети прием на лекарствените средства/, механизъм на взимане на пробата и използваното техническо средство или кръвна проба, отчитане само на молекулите етанол и други.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя в качеството на свидетел е изслушана М. Д., която познава жалбоподателя и са семейни приятели. В показанията си свидетелят Д. потвърди, че знае за здравословния проблем на И. Б., поради което се е наложило от 19.01.2024г. да приема описаните лекарствени средства. На 20.01.2024г. около 15-16 часа Б. се обадил на съпруга й, за да го прибере, защото са му взели книжката при проверка в [населено място] извор. По данни на свидетеля, нейният познат е посетил [населено място] извор с детето си, за да купят хляб, защото следобед през почивните дни /събота и неделя/ магазините в [населено място] връх не работят. Според нейните впечатления И. Б. не пие „твърд алкохол“ и не знае да е имало случай, в който да управлява автомобила след като е пил алкохол. Заяви, че след случилото се И. Б. бил уплашен и нямало на кого да остави детето си, за да отиде да даде кръвна проба за анализ, а освен това валяло дъжд и изминал половин час и не можел да дойде до болницата, за даване на проба.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Заповед № 24-0434-000015 от 22.01.2024г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП; заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас /л.45 от делото/ за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори, какъвто е издателят на процесния административен акт.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Предоставена е възможност на проверяваното лице да упражни правото си на защита, включително като даде кръвна проба за анализ в случай, че оспорва показанията на техническото средство, но по свой избор жалбоподателят не е предоставил такава проба.

Оспорващият дори не твърди, че е бил във фактическа невъзможност да предостави такава проба, нито се установяват от доказателствата подобни факти. Видно е от съдържанието на изготвения талон за изследване, че времето, което му е предоставено за явяване в лечебното заведение, където да даде проба е 90 минути, с което е предоставена достатъчно време водачът да опровергае констатациите на техническото средство, след като още при връчване на талона е написал „не приемам пробата“. Талонът е връчен в 16.25 часа, но не се и твърди в предоставеният интервал от 1 час и 30 минути /90 минути/ водачът да се е явил за изпълнение на предписанието.

Относно приложението на материалния закон:

Издаденият административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в цитирания Акт за установяване на административно нарушение от 20.01.2024г., който съдържа всички задължителни реквизити и е редовно съставен, по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Качеството на водач на превозното средство, което е имал към инкриминирания момент жалбоподателя е доказано от представените писмени доказателства, включително редовно съставеният АУАН, който има необходимата доказателствена стойност, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а и фактът на управление на автомобила въобще не е спорен по делото. Ясно е посочена и концентрацията на алкохол в кръвта на водача, установена с техническото средство- 0.94 на хиляда. При това положение, така посочените по-горе факти относно лицето управлявало автомобила на посочената дата и място и установеното по повод извършената проверка не са опровергани.

Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП изискват да бъде установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване или с тест или който отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство или да даде проби за химическо изследване на кръвта.

Съгласно чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ Следователно, въпреки оспорването на пробата от страна на водача, в случаят липсва друга възможност за нейното определяне и съгласно цитираната императивна норма така посочената концентрация остава неопровержима.

ПАМ не е наказание, а се налага с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на възможността за извършване на други нарушения. Въпросът за отговорността на водача се решава в съответното административнонаказателно производство, каквото настоящото не е. Видно от текста на закона- чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП този срок е„…до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“. В този смисъл, времето на наложената мярка е изцяло в съответствие с указаното в материалния закон и издаденият административен акт не противоречи на закона. Обективно не може да се намаля срока за налагане на ПАМ, защото такъв конкретен срок не е определен, а е посочен само крайният възможен период- не повече от 18 месеца. Това е така, защото статуса на СУМПС, т.е. дали същото ще бъде отнето за конкретен период в изпълнение на административно наказание ще реши съдът, който е компетентен да разгледа оспорване на евентуално издаденото НП за вменено на водача нарушение. Именно в това производство може да се определи конкретен период на отнетите права, в случаите когато се налага такова наказание. В настоящото производство наказание не е наложено, а е определена само временна мярка, до решаване на тази отговорност.

Съгласно обсъжданата законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези, компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната.

По отношение възражението на жалбоподателя, че установената концентрация на алкохол се дължи на употреба на посочените по-горе от съдържанието на рецептата и описани в справката на ИАЛ лекарствени средства, следва да се отбележи, че този факт обективно не може да бъде установен, при положение, че водачът Б. не е дал кръвна проба за анализ. Само при изпълнение на дадените указания в талона за изследване и явяване на лицето в посочения срок в медицинското заведение, където да даде съответна проба би могло обективно да се провери от какво естество е алкохолът в кръвта на водача. С отказа си да стори това, жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да установи факта дали така установената концентрация на алкохол се дължи само на прием на лекарствени средства, каквито са му били предписани, с оглед ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и според данните по делото е приемал такива от предходния ден- 19.01.2024г.

Неясна обаче е тезата на жалбоподателя, че дори да се установи този факт /концентрацията на алкохол се дължи на прием на лекарства/, издаденият ПАМ е незаконосъобразен. В закона не се поставя условие от какво естество следва да бъде алкохолът в кръвта на водача и дори приемът на описаните препарати да е допринесъл за този резултат- 0.94 на хиляда алкохол, липсва законово основание този резултат да не бъде зачетен и предвидените правни последици да не се състоят, поради факта, че използваните лекарствени средства съдържат видове алкохоли. Подобно разбиране не намира опора в нормативния акт и при положение, че съдържанието на лекарствени вещества е посочено в общодостъпните листовки с описание на използваните за тяхната направа вещества, за водачите на МПС този факт не може да бъде основание за отпадане на отговорността, каквото разбиране е възприел жалбоподателя по неясни причини.

По изложените съображения, оспорената по делото заповед, се явява законосъобразен административен акт, респективно подадената жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора разноски не могат да се присъждат, тъй като няма искане за това от ответната страна.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването от И. Р. Б., с настоящ адрес: [населено място] връх, общ. Камено, обл. Бургас, против заповед № 24-0434-000015 от 22.01.2024 г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ 02 Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП– „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.