Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 24.06.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 17.06.2020 г. в състав:
председател: Анелия Йорданова
членове: Валентина Д.
Атанас Х.
при секретаря Дияна
Георгиева разгледа докладваното от съдия Атанас Х. въззивно гражданско дело № 100
по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 63 от 19.02.2020г.
по гр.д № 1923/2019 г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска, предявен от Г.Х.Д., ЕГН ********** *** срещу Х.Д.Х.,
ЕГН ********** с постоянен адрес м.“Арменски лозя“, №711 за заплащане на
ежемесечна парична издръжка при условията на чл.144 от СК в размер на 200 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законовите
предпоставки за прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Недоволна
от това решение, останала жалбоподателката Г.Х.Д., която чрез пълномощника си адвокат Йорданка Кондиева от АК
– Разград, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и исковата претенция
да бъде уважена. Излага подробни съображения
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Х.Д.Х., чрез
особения си представител адвокат И.Ц.Ц. ***, депозира отговор на жалбата.
Намира същата за неоснователно и моли обжалваното решени да бъде потвърдено.
В открито
съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява.
Явява се пълномощникът адвокат Йорданка Кондиева от АК – Разград, която поддържа
жалбата и излага подробни съображения.
Въззиваемата страна, с призовка връчена й
лично не се явява. Явява се упълномощеният от въззиваемата страна адвокат
Младен Енчев от АК – Разград. Пълномощникът моли да се даде ход на делото, като
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Акцентира, че видно от справка от НАП средномесечния доход
на въззиваемия за 2019г. до м. ноември е бил 583 лв., а съгласно изследване на
КНСБ средствата необходими за издръжка на на едно лице в края на годината са
били 618 лв. Твърди че въззиваемият е работил до м. ноември 2019г., но в
момента е безработен. Ето защо, няма възможност да дава исканата издръжка.
Сочи, че доверителя му не претендира деловодните разноски.
Разградският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка от
родител на пълнолетно учащо дете. С обжалваното решение съдът е приел, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като с оглед установените по делото доходи
и имущество на ответника заплащането на издръжка би съставлявало особено
затруднение за него.
Във въззивната жалба срещу решението са
изложени доводи, че са налице предпоставките на чл. 144 от СК за уважаване на иска и
съдът неправилно е приел, че ответникът не е в състояние да предоставя на
ищцата претендираната издръжка без особени затруднения.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението
съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че ищцата е
дъщеря на ответника, а нейна майка е Петранка
Георгиева А.. Навършила е пълнолетие на 24.06.2018 г.
Преди същата да навърши пълнолетие – с решение от
29.09.2003 г. по бр.д.86/2003 г. по описа на РС Разград бракът между двамата
родители е прекратен и е утвърдено сключеното между тях споразумение, според
което упражняването на родителските права по отношение на Г.Х.Д. е предоставено
на майката Петранка Георгиева А., като бащата се е задължил да заплаща месечна
издръжка в размер на 30 лв. С това споразумение ползването на семейното жилище,
което е било индивидуална собственост на съпруга, е предоставено за ползване на
него.
За учебната 2019/2020 година ищцата е студент първи
курс по специалността КСТ в Технически университет Варна, редовно обучение.
Видно от представената студентска книжка курсът на обучение е четиригодишен.
Платената от нея семестриална такса е 375 лв.
Майката на ищцата работи по трудово правоотношение и
получава месечно брутно трудово възнаграждение от 1 838, лв. Същата има
задължение по два кредита в размер на по 196,18 лв. и 68,91 лв. месечно или
общо 265,09 лв. месечно
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът до м. ноември 2019г. е работил трудово
правоотношение, като за последните 11
месеца, които са посочени в справката от НАП е получавал брутно трудово
възнаграждение от 583,08 лв. месечно.
По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да има друго имущество и доходи.
Не се спори между страните, че ищцата не
упражнява трудова или стопанска дейност, няма недвижими имоти и моторни
превозни средства, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове и не
получава доходи от заплата, стипендия, наем дивиденти и др., както и че и
двамата родители нямат задължение за издръжка към друго дете. Според
показанията на свид. А. след м. май 2019 г. ответникът не заплаща издръжка на
дъщеря си и тя сама осигурява нейната издръжка, а последната е около 650 лв.
месечно. Кредитите, които свидетелката продължава да изплаща са за ремонт на
жилището, което е закупила, за да живеят с ищцата и за заплащане на разходи за
операция.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е неоснователна по изложените в
нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите,
изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря,
а препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата претенция са правилни, кореспондират на
доказателствената съвкупност, и се споделят от настоящият съдебен състав.
Основното възражение, наведено от
пълномощника на жалбоподателя пред първоинстанционния съд и наведено като
оплакване пред въззивния е: може ли ответникът по иска, да заплаща издръжка на
детето си – ищеца, без това да съставлява за ответника особени затруднения.
Според чл. 144 СК издръжка на навършили
пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - освен
че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или
висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, но и че даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете. В Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на
ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решения, а именно:
Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение
№ 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Така и постановеното по
реда на чл. 288 ГПК Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1257/2012 г., III г. о., ГК.
Разпределението на доказателствената
тежест е следното: - ищецът доказва, че учи редовно в средно/висше учебно
заведение, че ответника е негов родител, нуждата от издръжка и възможността на
ответника да я дава без особени затруднения, а ответникът доказва, че ищеца
реализира доход, от който да се издържа и че даването на издръжка би
съставлявало особено затруднение за него. Така и Определение № 285 от 6.03.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК.
Практиката по приложението на чл. 144 СК и в частност на
понятието "особени затруднения", е достатъчна и непротиворечива.
Понятието "особено затруднение" по смисъла на СК означава
ограничаване, на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди
на самия родител и на лицата, които е задължен да издържа по закон. Затова
задължението за издръжка по чл. 144 от СК се подчинява както на
общите правила, определящи правото и размера на издръжката, така и на
допълнителни изисквания (в този смисъл са и Решение № 199/17.05.2011г по гр. д.
№ 944/2010г на ВКС, ІІІ г. о. и Решение № 305/07.06.2011г по гр. д. №
1269/2010г на ВКС, ІV г. о.). Преценката за възможностите на родителя е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установената съдебна практика се съблюдава от съдилищата в смисъла, разяснен в
решение по чл. 290 ГПК № 199 от 17.05.2011 г.
по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о., а именно, че родителят може да дава
издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената
си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. Задължението за даване на
издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява
за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите
на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот към
момента на нейното присъждане от съда.
За да бъде прието, че ответникът би могъл
да дава на ищеца издръжка, същият следва да притежава средства над собствената
си издръжка.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че
видно от справката от НАП, изискана от РОС с цел удовлетворяване изричното
искането във въззивната жалба въззиваемият да бъде призован по месторабота, на
осн. чл. 46, ал.2 ГПК, се установява че
трудовия договор на ответника е прекратен на 02.12.2019г. /л. 20 РОС/ и няма
действащ трудов договор /както и изрично твърди пълномощника
на въззиваемия/.
Изложеното обуславя извода, че в
настоящият случай следва да се приеме, че ответникът не разполага със средства,
които да може без особено затруднение да отделя за издръжка на ищеца.
Изложеното налага като единствено възможен
извода за неоснователност на въззивната жалба. В хода на въззивното
производство не се събраха такива доказателства, които да разрушат убеждението
на въззивния съд в правилността на обжалваното решение. Решението е валидно и
допустимо. Съдът не констатира противоречие на същото с материалния закон,
както и съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред
първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи
кореспондират на установените фактически обстоятелства. Събраните доказателства
са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на
доказване.
Съобразно изложеното и поради съвпадение
на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд,
настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното Решение следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът, на основание
чл. 272 ГПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63 от 19.02.2020г. по гр.д № 1923/2019 г. по
описа на РС - Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ