Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 27.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 230
по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* е предявило против Т.С.Т. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 245,11 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
№********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за сумата от 32,74 лв., възнаградителна лихва по
договора за периода 15.05.2015 г. – 03.03.2016 г.; сумата от 50,79 лв. - лихва
за забава за периода 15.05.2015 г. – 30.05.2017 г., както и за сумата от 112,77
лева, представляваща такси за периода от 15.05.2015г. до 03.03.2016г., които са
прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия, за които е издадена заповед
за изпълнение от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 3204/2017 г. по описа на РС -
Враца, първи граждански състав.
Ищецът
твърди, че с посочения договор за потребителски кредит №********* „Провидент Файненшъл България“ ООД е
предоставило на ответника с размер от 250 лева, като той се задължил да ги
върне заедно с уговорените лихви и такси. При подписване на договора ответникът
е удостоверил, че е получил посочената сума. Ответникът е следвало да погаси
задължението с 45 седмични погасителни вноски, с които да издължи главницата от
250 лева, лихва от 34,15 лева и такси в размер на 158,20 лева. Таксите били
изрично уговорени за оценка на досието и услугата „Кредит у дома“, съгласно
която дължимите суми се събират с посещение в дома на кредитополучателя.
Твърди, че ответникът не изпълнил нито едно свое задължение за плащане на
погасителни вноски, поради което изпаднал в забава, считано от деня следващ
падежът на първата вноска по кредита – 14.05.2015г. При изпадането в забава,
съгласно закона било начислено обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора бил
настъпил на 03.03.2016г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от
задължението. Твърди, че вземанията са прехвърлени от „Провидент Файненшъл
България“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 28.07.2016 г. Ищецът бил упълномощен от цедента да извърши уведомяването на
длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД. Изпратената до отвтника пратка с уведомлението за
цесия чрез „Български пощи“ ЕАД се върнала в цялост непотърсена. Уведомяването
следвало да се извърши едновременно с връчването на исковата молба.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, като същият на 12.02.2018г. е
получил разпореждане №494/23.01.2018г. лично.
С молба вх.
№5654/20.04.2018г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да
бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място,
съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответника не е представил в срок
отговор на исковата молба. На следващо място, не изпрати представител в първото
заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание /Разпореждане №494/23.01.2018г г. е връчено на ответника
лично на 12.02.2018г./.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство - 25 лева,
представляваща държавна такса, и сумата от 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона
за правна помощ във вр. с чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде осъден да заплати и
сторените в исковото производство разноски в размер на 75 лв. – държавна такса
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъде оставено без уважение
искането за присъждане на сумата от 150 лева, представляваща внесен депозит за
изговяне на експертиза. С оглед искането на ищеца и като е съобразил
процесуалното поведение на ответника, съдът не е изслушвал ССчЕ, такава не е
била изготвяна по делото и депозит не е бил изплащан на вещо лица. Сумата може
да бъде възстановена на ищеца по негово искане, поради което не следва да бъде
присъждана.
При горните съображения и на
основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 245,11 лв./двеста четиридесет и пет лева и 11 ст./, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит №********* с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; сумата от 32,74 лв. /тридесет и два
лева и 74 ст./, възнаградителна лихва по договора за периода 15.05.2015 г. –
03.03.2016 г.; сумата от 50,79 лв.
/петдесет лева и 79 ст./ - лихва за забава за периода 15.05.2015 г. –
30.05.2017 г., както и за сумата от
112,77 лева /сто и дванадесет лева и 77 ст./, представляваща такси за
периода от 15.05.2015г. до 03.03.2016г., които са прехвърлени на ищеца по
силата на договор за цесия, за които е издадена заповед за изпълнение от
20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 3204/2017 г. по описа на РС - Враца, първи
граждански състав..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.С.Т., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. деловодни разноски по ч.гр.
дело №3204/2017 г. на ВРС,както и 175 лв. деловодни разноски по настоящето
дело.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: