№ 3434
гр. Варна, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501821 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 44702/01.07.2022г.,
депозирана от Н. ИСМ. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: .........,
действащ чрез пълномощника си адв. Д.А. от АК – Варна, срещу Решение №
1766/06.06.2022г., постановено по гр. д. № 4564/2022г. по описа на ВРС, 19-ти
състав, с което е отхвърлена молбата на въззивника с правно основание чл.
19, ал.1 ЗГР за промяна на собственото, бащиното и фамилното му име от „Н.
ИСМ. Р." на „Д.Ю.Р".
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и
необосновано, поради което моли за неговата отмяна и уважаване на
депозираната по реда на ЗГР молба. Излага, че доколкото в сезиралата съда
молба се твърди, че молителят е известен с горепосочените български имена в
обществото, то изводите на съда неправилно са основани на извършени от
него служебни справки, от които е видно, че имената на бащата и дядото на
молителя са от турски произход, като в тази връзка се сочи, че по делото
никога не е твърдяно последните да са с български имена. Застъпва се, че
неоснователно ВРС не е кредитирал показанията на допуснатия до разпит
свидетел, който заявил категорично пред съда, че името с което е известен
молителя Назиф в своето обкръжение е Диян, Дидо, като същият се представя
именно по тази начин. Застъпва се, че като български гражданин молителят
има право да носи имена с български произход, а носените от него
понастоящем имена с турски произход му създават неудобства при социално
общуване и по повод намиране на работа.
Заинтересованите страни Окръжна прокуратура Варна и Община Варна
не изразяват становище.
1
Постъпилата въззивна жалба е редовна. Същата е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок за това, срещу акт подлежащ на обжалване
съдебен акт и съдържа необходимите реквизити. Дължимата авансово
държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Въззивникът се
представлява от пълномощник с права за въззивна инстанция. Съдът приема,
че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания за приемане
на писмено доказателство – удостоверение за раждане на молителя, както и за
ангажиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели в режим на довеждане за установяване на фактите, изложени в
молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР. Същите, настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъдат оставени без уважение. Соченият документ – удостоверение
за раждане на молителя Н. ИСМ. Р. вече е приет като писмено доказателство
по делото /видно от протокола от о.с.з. от 11.05.2022г., поместен на л.11 и 12
от гр. д. № 4564/2022г. по описа на ВРС/ и наред с това, макар посочен като
приложение, същият не е представен реално с въззивната жалба. Що се отнася
до поисканите гласни доказателствени средства, съобразявайки
обстоятелството, че по първоинстанционното дело вече са ангажирани такива
чрез разпита на свидетеля Фанка Николова за установяване на релевантния по
делото факт относно името, с което е известен в обществото молителят и
същите са кредитирани в частта относно посоченото от свидетеля, че в своето
обкръжение последният е известен като Д.Ю.Р и че към него близки и
познати се обръщат с името Диян, респ. „Дидо", съответно този факт е приет
за установен по делото /показанията не са кредитирани единствено в частта
относно имената на дядото на молителя/, съдът намира, че същите не се
явяват необходими за установяване на релевантни по делото факти /в тази
връзка следва да се отбележи, че обстоятелството с какви имена са известни в
обществото дядото и бащата на молителя не е част от предмета на доказване
по настоящото дело/, поради което искането за ангажирането им пред
въззивната инстанция следва да се остави без уважение.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
44702/01.07.2022г., депозирана от Н. ИСМ. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ........., действащ чрез пълномощника си адв. Д.А. от АК – Варна, срещу
Решение № 1766/06.06.2022г., постановено по гр. д. № 4564/2022г. по описа
на ВРС, 19-ти състав, с което е отхвърлена молбата на въззивника с правно
основание чл. 19, ал.1 ЗГР за промяна на собственото, бащиното и фамилното
му име от „Н. ИСМ. Р." на „Д.Ю.Р".
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба
2
доказателствени искания за приемане на Удостоверение за раждане на Н.
ИСМ. Р. като писмено доказателство по делото, както и за ангажиране на
гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели в режим на
довеждане за установяване на фактите, изложени в молбата по чл. 19, ал. 1
ЗГР.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1821/2022г. за разглеждане
в открито съдебно заседание на 07.11.2022г. от 13:30 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3