Решение по дело №160/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 77
Дата: 28 септември 2022 г.
Съдия: Павел Александров Ханджиев
Дело: 20222001000160
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Бургас, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000160 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 114 от 11.05.2022 г., постановено по т.д. № 373/2021 г.,
постановено по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдена О. С**** да
заплати на „ВЙНС 78” ЕООД: (1) сумата 50 000 лв., представляваща дължима
главница по т. I.2 от споразумение № 455 от 20.12.2017 г.; (2) сумата 13
209,39 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 50 000 лв. за
периода 01.01.2019 г. – 08.08.2021 г. и (3) законната лихва върху главницата
от 50 000 лв., считано от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски в полза на ищеца.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът О.
С****, който го е обжалвал с въззивна жалба. В жалбата се сочи, че
решението е неправилно и необосновано. Окръжният съд основал изводите си
само на представените от ищеца доказателства, като не уважил нито едно от
направените от ответника доказателствени искания. Съдът, за да обоснове
основателност на исковите претенции, се задоволил само с процесното
споразумение, без да предостави на ответника възможност да докаже
оспорването си на валидността на първоизточника на процесното вземане и
валидността на цесията, която служи за основание на процесното вземане.
Съдът не отчел, че се касае за сключено споразумение с предходната
общинска администрация, като настоящата администрация не разполагала с
документи, доказващи цесията и споразумението.
Страната не успяла да докаже възраженията си, той като окръжният съд
1
лаконично и без мотиви оставил без уважение исканията за събирана на
доказателства. По този начин било накърнено правото на защита и на
равнопоставеност на страните в процеса. Отказано било и привличане на
трето лице.
Неправилно била тълкувана волята на страните по процесното
споразумение относно претендираните лихви за забава.
Отправя се искане за допускане събирането пред настоящата инстанция
на доказателствата, поискани с отговора на исковата молба пред
първоинстанционния съд.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Претендират се сторените по делото разноски.
Въззиваемият “ВЙНС 78” ЕООД в срока по чл. 263 ГПК е
представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и иска
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Сочи се в отговора, че първоинстанционният съд е обосновал изводите си с
относимите към спора доказателства. Споразумението за разсрочване на
парични задължения № 455 от 20.12.2017 г. имало характер на договор за
спогодба, поради което не подлежали на изследване действителните каузални
отношения между страните, уредени с договора за спогодба, а единствено
дали е налице валидно поето задължение по този договор. Подписването на
спогодбата от представител на предходната общинска администрация не
представлявало отменително основание за правното действие на спогодбата.
По отношение на доказателствените искания на въззивника се
възразява, че те са неотносими и недопустими.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 21.07.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество. Със същото определение са отклонени и
доказателствените искания на въззивника.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова претенция от “ВЙНС
78” ЕООД против О. С**** за заплащане на сумата 50 000 лв. – дължима
съгласно сключено между страните споразумение № 455 от 20.12.2017 г.,
имащо характер на спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, и на сумата 13
209,39 лв. – мораторна лихва върху главницата от 50 000 лв. за времето от
01.01.2019 г. до 08.08.2021 г., заедно със законната лихва и разноските по
делото.
2
Ответникът оспорил претенциите. Възразил, че за изплащане на сумите
по договор № 1365 от 14.09.2012 г., предхождащ споразумение № 455, бил
предявен иск. Наред с това за тези суми била изтекла погасителна давност.
Задължението на общината по споразумение № 455 не било валидно
възникнало, тъй като липсвали спецификации за вида и количеството на
договореното с цедента “Окай – 2005” ЕООД и договор № 136 от 2012 г.
С обжалваното решение окръжният съд уважил претенциите
изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му, което не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод
конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че
първоинстанционният съд е възприел само представените от ищеца
доказателства, тъй като не уважил направените от ответника доказателствени
искания, като това лишило страната от справедлив процес; че съдът “се
задоволил само с процесното споразумение”; че съдът неправилно е тълкувал
волята на страните, изразена в споразумението , относно претендираните от
ищеца лихви за забава.
Исковата претенция съдържа подробно фактическо изложение на
правните отношения между ищцовото дружество и О. С****, възникнали по
повод придобито от ищеца с договор за цесия от 30.12.2015 г. с трето лице
“Окай 2005” ООД вземане против общината, но всъщност претенцията за
главното вземане в размер на 50 000 лв. се основава на твърдението, че О.
С**** не е изпълнила задължението си по сключено между страните
споразумение № 455 от 20.12.2017 г., което се явява спогодба по смисъла на
чл. 365 ЗЗД и е самостоятелен източник на задължението. Ето защо
възраженията на ответника, свързани с действието на договора за цесия и с
предмета на договора на предходния договор от 2012 г. на общината с третото
лице-цедент, са извън предмета на спора. Това е причината да не бъдат
допуснати исканите от ответника доказателства и в двете инстанции.
Споразумение № 455/20.12.2017 г. действително представлява договор
за спогодба с правна уредба в чл. 365 и сл. ЗЗД. Договорът за спогодба е
неформален консенсуален договор и по волята на страните може да бъде
самостоятелен източник на права и задължения. Той има за страните
действието, предвидено в чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, и те са длъжни да съобразят
поведението си с клаузите му, съответно да търпят последиците от
неизпълнението му. В случая не се повдигат възражения за нищожност или
унищожаемост на договора.
В т.I.2 от споразумение № 455 страните са изразили ясно и
недвусмислено съгласието си, че съществува задължение на О. С**** към
“ВЙНС 7” ЕООД за сумата 50 000 лв. с ДДС, а в т. IV – че задълженията на О.
3
С****, вкл. това по т.I.2, ще бъдат заплатени до 31.12.2018 г. След като
ответникът нито твърди да е изпълнил задължението си, нито ангажира
доказателства за това, главната претенция е основателна, а на осн. чл. 86, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 84 ЗЗД са основателни и претенциите за лихва за забава.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение на Окръжен съд – Бургас ще се потвърди като правилно. На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските,
сторени във въззивното производство – 2500 лв. за платен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114 от 11.05.2022 г., постановено по т.д.
№ 373/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА О. С****, Булстат ****, с адрес: гр. С*****, да заплати на
“ВЙНС 78” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. П****,
8456, О. С****, сумата 2500 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4