РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330100019 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1, т.3 ЗЗД от М. К. ДЗ. против З.
ИЛ. Н. за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***** до размера на ½ идеална част от прехвърления имот.
Ищцата твърди, че с договор за дарение от 04.02.2009 г., обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** заедно със ***** и И.Т.Д.
прехвърлили на **** им – ответницата, притежавания от тях недвижим имот,
представляващ УПИ ***** по плана на село ***** с площ от 950 кв.м., ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 77 кв.м., лятна кухня с площ
от 16 кв.м., гараж с площ от 18 кв.м., навес с площ от 38 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в имота, като си запазили правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване по отношение на имота. Ищцата поддържа, че ответницата не
проявила необходимата признателност спрямо нея, тъй като имала нужда от издръжка,
която въпреки отправените покани не и била предоставена. Сочи, че от началото на
2018 г. имала здравословни проблеми, свързани с приемането на скъпо струващи
лекарства. От края на 2019 г. и началото на 2020 г. започнала да търси подкрепа от
надарената, тъй като не й достигали средства, но ответницата отказала да и изпраща
парични средства и да и окаже помощ. Ищцата изпратила две писмени покани, едната
на 10.01.2020 г., а втората на 08.04.2020 г., но въпреки това ответницата отказала да и
предостави средства. Поддържа, че ответницата била на млада възраст, реализирала
доходи, от които можела да се издържа, както и да поеме издръжката на ищцата изцяло
1
или частично. Излага подробни твърдения по отношение на здравословното си
състояние, както и посочва, че стойността на лекарствата, нужни й за лечение била 180
лв. на месец. Сочи, че получава месечен доход от 260 лв., а възнаграждението на
ищцата било над 800 лв. на месец. Предвид изложените твърдения предявява
настоящия иск за отмяна на дарението до размера на притежаваната от нея ½ идеална
част. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата З. ИЛ.
Н., с който признава предявения иск. Заявява, че не е осигурявала средства за
издръжката на ищцата и не я подпомагала. Признава, че имала достатъчен доход, с
който да поеме част от разходите на ***** й, но не го е сторила и нямала намерение да
го направи за вбъдеще.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******г., вписан в СВ
Пловдив под акт № ***** И.Т.Д. и М. К. ДЗ. даряват на **** си З. ИЛ. Н. следния
недвижим имот, а именно: УПИ ****** по плана на село *****, с площ от 950 кв.м.,
находящ се в село *****, общ. *****, обл. *****, ул. *****, ведно с построените в
имота масивна жилищна сграда – къща, състояща се от сутерен и етаж, с площ от 77
кв.м., лятна кухня с площ от 18 кв.м., навес със застроена площ от 38 кв.м., като
дарителите си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота,
заедно и поотделно.
Представени са две писмени покани – от 10.01.2020 г. и от 08.04.2020 г., с
които ищцата уведомява ответницата, че има здравословни проблеми, свързани със
закупуването на скъпо струващи лекарства, че се нуждае от нейните грижи, както и я
кани да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от месец януари 2020 г.
От епикриза, издадена от ***** Г.Ч. към МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“
ООД – гр. ******, се установява, че ищцата е приета в болничното заведение на
11.01.2018 г. и е изписана на 15.01.2018 г. с диагноза при приемането: *****, дължаща
се на нарушения *******. При изписването е предписано лечение с посочените
медикаменти.
Видно от епикриза, издадена от ***** Г.Ч. към МБАЛ „Централ Онко
Хоспитал“ ООД – гр. *****, ищцата е приета в болницата на 07.01.2019 г. и е изписана
на 11.01.2019 г. с диагноза при изписването: *****, дължаща се на ******. Предписани
са медикаменти със схема за лечение.
Постъпила е справка – данни за осигуряването по ЕГН от ТД на НАП Пловдив,
за ответницата, от която се установява, че същата има сключен трудов договор с
дружеството „Виктори 18“ ЕООД – гр. Пловдив.
2
От показанията на свидетелката М. К. Н., **** на ответницата и ***** на
ищцата, се установява, че от 2018 г. ответницата влошила отношенията си с ищцата,
като от 2020 г. не я поглеждала. Ищцата получавала много ниска пенсия, която не й
стигала да покрива нуждите си от лекарства, за които заплащала 180 лв. месечно.
Свидетелката изяснява, че ответницата имала възможност да помага финансово на
***** си, но не го правила, поради влошените им отношения.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства,
съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения
подареното, като със стойността на последното, имуществото на дарителя се намалява,
а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното
задължение за признателност. В нормата на чл.227, ал.1 ЗЗД са посочени основанията,
при възникването на които дарителят може да поиска отмяна на дарственото
разпореждане. Във всички случаи те касаят обществено укоримо поведение от страна
на дарения, което съставлява непризнателност в различни форми и с различен
интензитет. Поради това се приема, че самата отмяна на дарението е санкция на
неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя.
В ТР № 1 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че съгласно чл.227, ал.1, б.
„в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст са следните:
1)трайна нужда от издръжка на дарителя, 2) искане, отправено от него до дарения и
3)отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава
необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения
към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Законът в нормата на чл.227, ал.3 ЗЗД поставя едногодишен преклузивен срок,
в който може да бъде предявен искът за отмяна за дарението, който срок започва да
тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на
дарението. В настоящата хипотеза на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД началото на течението на
срока се поставя от момента, в който до знанието на надарения е достигнало
изявлението на дарителя, че има нужда от издръжка. Знанието на надарения за
намерението на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете
страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата
отмяна. Когато е налице покана преди предявяване на иска, както е в случая,
преклузивният срок по чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от получаването й или от
узнаването й от надарения. Видно от представените по делото доказателства, ищцата е
изпратила покана до ответника на дата 10.01.2020 г. Няма данни за получаването й от
3
надарената, поради което като най-ранен момент, в който тя е узнала за нуждите на
дарителят от издръжка е 10.01.2020 г. От тогава е започнал да тече и преклузивния
законов срок, който е изтекъл на 10.01.2021 г. Искът за отмяна на дарението е предявен
на 04.01.2021 г. с постъпването на исковата молба в съда съгласно нормата на чл.125
ГПК, поради което е в срока по чл.227, ал.3 ЗЗД. По отношение на визираните
предпоставки за уважаване на иска, следва да се има предвид какво се разбира под
„нужда от издръжка“. Съдебната практика – решение № 30/ 09.04.2010 г. по гр.д. №
4215/ 2008 г. на ВКС, IV г.о., приема, че нуждата, като елемент от фактическия състав,
трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на
решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява
както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни
разходи, медицинско лечение, квартира и др., но още и в необходимост от
непосредствена грижа, помощ, включително и от ******. Следва да бъде установено
още, че дарителят не може сам да удовлетвори нуждата си от издръжка.
Необходимостта дарителят да бъде подпомогнат, това състояние трайно ли е и какви са
възможностите му да се справи сам, се преценява при съпоставка между специфичните
му нужди и размера на доходите и наличното имущество, съответно възможността от
него да се реализират реално доходи. В случая, от ангажираните по делото
доказателства, се установява, че ищцата е на възраст от **години, страда от *****,
дължаща се на *****. Разпитаната свидетелка изяснява, че ищцата получава пенсия в
минимален размер, сама посреща битовите си разходи, а необходимата сума за
лекарства месечно е в размер на 180 лв. Налагало се, за да може да се издържа, да
взема заеми от близки и познати. Описаните фактически констатации установяват
визираната предпоставка за нужда от издръжка от страна на дарителката. Нуждата е от
траен характер, доколкото съществува от 2018 г. и продължава и към момента на
предявяване на иска и приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна
инстанция.
Както се посочи по-горе, ищцата е отправила искане, под формата на две
писмени покани, до ответница, да и предоставя издръжка в размер на 150 лв. За
изпълнение на предпоставката, не е нужно посочване на конкретната сума, с която
трябва да разполага месечно и която не достига на дарителя. Достатъчно е да се
твърди, че се нуждае от издръжка и че му е непосилно да си я осигури. В този смисъл –
решение № 473/ 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/ 2011 г. на ВКС, IV г.о. Установи се също,
че ответницата изрично е отказала да дава издръжка на дарителя въпреки отправените
покани.
В цитираното ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че при иск за отмяна на
дарение на основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не представи поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
4
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя. От това принципно разрешение следва, че за
уважаване на иска не е достатъчно само обектното проявление на описаните по-горе
предпоставки, но и надареният да е имал възможността да дава издръжка. По делото се
установи, че ответницата е в работоспособна възраст, полага труд срещу трудово
възнаграждение от средно 800 лв. месечно, като получава и допълнителни бонуси,
живее сама, няма непълнолетни деца, за които е длъжна по закон да полага грижи и да
осигурява издръжка. Тези обстоятелства водят до извода, че ответницата е имала
възможност да отдели от получавани от нея средства и да подпомогне (дори и
частично) ищцата, за която е възникнала нужда от средства за посрещане на разходи за
лечение. С описаното поведение надарената е проявила непризнателност спрямо
дарителя. Признателността е изисквала дареният да намали собствения си стандарт на
живот тогава, когато дарителят му трайно се нуждае от издръжка. В случая, надарената
е била в състояние да задоволи собствените си нужди с останалите си доходи и
имущество, или с тези, които би могла да реализира, ако положи всички усилия,
изисквани от дължимата грижа и недобросъвестност. Така проявената непризнателност
влече след себе си отмяна на дарението.
В заключение, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради което
сключеният между страните договор за дарение следва да бъде отменен до размера на
½ идеална част от процесния недвижим имот.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. По делото се доказаха да са сторени разноски за ДТ в размер на 82,95 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД сключения на 04.02.2009 г.
между М. К. ДЗ., ЕГН: **********, адрес: село *****, община *****, обл. *****, ул.
***** и З. ИЛ. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, *****, договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № ***** вписан в СВ Пловдив под акт № *****, до
размера на ½ идеална част от прехвърления недвижим имот, а именно: УПИ *****
по плана на село *****, общ. *****, обл. ******, адрес: ул. *****, с площ от 950 кв.м.
по нотариален акт, а по скица с площ от 895 кв.м., ведно с построените в имота
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 77 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м.,
гараж с площ от 18 кв.м., навес с площ от 38 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в имота, при граници: улица, УПИ *****, УПИ ******, УПИ ******, УПИ
*****.
ОСЪЖДА З. ИЛ. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати
5
на М. К. ДЗ., ЕГН: ********** сумата от 82,95 лв. (осемдесет и два лева и деветдесет и
пет стотинки) – разноски за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6