№ 18749
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110117634 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 17634/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от Д. Н. К. срещу Гаранционен фонд, с която се
претендират вземания за имуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва.
Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба намира следното:
В исковата молба, противно на разпоредбата чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК не е посочен
адреса на ищеца, а единствено съдебен адрес (за кореспонденция) с процесуалният
представител – адв. Т.П.. Като се изключи въпросът за редовността на подобна искова
молба, то е очевидно, че процесуалният представител на ищеца очевидно цели да обуслови
подсъдност на спора пред Софийският районен съд, като така извършения избор на съд
(forum shopping, което е особена хипотеза на злопупотреба с процесуални права) е очевиден,
поради факта, че процесуалният представител е от САК. Въпреки това, съдът е извършил
служебно справка НБД „Население“ за ищеца, като се установява, че Д. Н. К. е с постоянен
и настоящ адрес в с. Д...
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е
1
относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато
законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка,
доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен
процесуален момент за нея – арг. чл. 119, ал. 3 ГПК.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е
предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния.
Съгласно чл.115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането
на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към
момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или
постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на
застрахователното събитие. А в случая се твърди, че ПТП-то е настъпило на 07.12.2018 г.
в гр. Варна.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018
г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113
ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Съгласно § 5 ПЗРЗИД ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) заварените до влизането в сила на
този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от
промяната на подсъдността. В случая, тъй като производството пред Софийски районен съд
е образувано на 04.04.2022 г., то следва да се приложат новите процесуални разпоредби, т.е.
§ 5 ПЗРЗИД ГПК не намира приложение в настоящия случай.
Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото,
телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК,
настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от предходната правна уредба, в
случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна
процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при
липса на отвод, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл.
113 ГПК, превалира правилото на чл. 105 ГПК, когато се отнася за потребителски спор,
какъвто е настоящият случай, доколкото се ищецът е застраховател, а ответникът е
„ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ, като същото е аналогично
и на понятието „потребител на застрахователни услуги“ по отменения КЗ, съответно в тази
насока следва да се спазят указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК.
При граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на правилото на
чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се вземе предвид, че по отношение физическите лица, извън
рамките на професионалната им или търговската им дейност, при сключването на
застрахователни договори, последните ще са потребители по смисъла на ЗЗП и те винаги ще
се ползват от по-благоприятната правна регламентация – арг. § 1 ДРЗЗП. Този извод се
подкрепя от логиката на самото потребителско законодателство, в което е залегнало
схващането, че на потребителите се осигурява един минимален стандарт, под които не би
могло да се влоши правното им положение, а само да се надграждат допълнителни права. От
телеологическа гледна точка, това разбиране важи с още по-голяма сила в застрахователното
право, доколкото застрахователната дейност е специфична, рискова, а трудно обикновеният
потребител би могъл да извърши преценка на рисковете, съответно да съобрази клаузите на
предложения му застрахователен договор, така както това би могъл да направи
застрахователят. Нещо повече, именно за това се заплаща застрахователна премия – за да
2
носи професионалист съответния риск. Противното тълкуване би обезсмислило целите на
КЗ, залегнали в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ – осигуряване защита на
интересите на ползвателите на застрахователни услуги; създаване на условия за развитието
на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Този извод се подкрепя и от
използвания от законодателя израз „независимо дали е потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите“ (к.м.), т.е. дори когато е потребител по смисъла на ЗЗП, то
същият може и е ползвател на застрахователни услуги по смисъла на КЗ. Нещо повече,
изрично в мотивите към законопроекта за КЗ е записано, че „когато в определени случаи
защитата, предоставяна с кодекса, се отнася само за тези ползватели, които имат
качеството на потребители, това се указва изрично“ (к.м.).
На следващо място трябва да се посочи, че съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК, исковете за
обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател,
Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното
събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по
местонастъпване на застрахователното събитие. Като с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3
ГПК, съдът следи служебно и за приложението на просочената местна подсъдност.
С оглед гореизложеното, следва да се направи извод, че производството е местно
подсъдно на Районен съд – гр. Варна, тъй като в случая са касае за най-близка връзка с
ищеца по делото с оглед разпоредбите на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК. Като в тази насока
трябва да се посочи, че в правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК е налице т. нар. „каскадна“
подсъдност, която е предоставена на избор на ищеца, без възможност ответника да направи
отвод за местна подсъдност при надлежно упражнено право на иск от ищеца. Когато обаче
съдът служебно следи за местната подсъдност, следва да се спазва както правилото на чл.
115, ал. 2 ГПК, така и правилото на чл. 113 ГПК, поради което предпочтително, с оглед
законодателното разрешение, следва да отдаде предпочитание на адресната регистрация на
ищеца, като възможността за предявяване на иска по местонастъпване на застрахователното
събитие се явява евентуална. Тоест, в случая на посочените разпоредби законодателят
предпочита местната подсъдност, сходна на правилото forum domicilii debitoris, която
превалира, освен ако ищецът не е предпочел подсъдността по правилото forum loci
delicti/damni.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството е
подсъдно на Районен съд – гр. Варна, поради което същото следва да бъде прекратено, като
делото бъде изпратено на съда на който последното е местно подсъдно.
Така мотивиран, Софийския районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17634/2022 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК и чл. 115, ал.
2 ГПК, по местна подсъдност на Районен съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на
ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4