Решение по дело №977/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 772
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20207170700977
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№  772

гр.Плевен, 03.12. 2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен,  втори  касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти  ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :Даниела Дилова

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Снежина Иванова

                                                                                              Венелин Николаев

                                                                          

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно дело № 977 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

   С решение № 2600076  от 07.10.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 1064/2020 год., Районен съд- Плевен е отменил наказателно постановление №19-0938-006443/12.12.2019г. на началник сектор към ОД  на МВР Плевен, сектор пътна полиция Плевен  упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на П.З.Б., ЕГН ********** *** на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1    от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 20, 00 лв.  и   на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4   от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лв.  

         Против горното решение е постъпила по касационна жалба от Областна дирекция на МВР- Плевен, представлявана от директора В. В.,  в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и  необосновано. Сочи се, по отношение на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП,  в наказателното постановление  не е налице липса на задължителен реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Сочи се още, че законовите разпоредби, които виновно са нарушени са описани подробно както в АУАН, така и в наказателното постановление.   Твърди се, че макар  цифрово да не е посочено кое точно предложение на чл.6,  т.1 от ЗДвП е нарушил водача на процесното МПС, то текстово подробно е изписано, че водачът не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 „Спри, пропусни движещите си по път с предимство“. В тази връзка се твърди, че

правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като от текстовото описание  на нарушението в АУАН  и НП става ясно по безспорен начин, че е визирано предложение 2 на чл.6, т.1 от ЗДвП

По отношение на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП се излагат твърдения, че не е налице несъответствие  между описателната част на АУАН   и НП  и съставеният протокол за ПТП, в който са посочени и настъпилите материални щети отбелязани върху двата автомобила/оцветени квадратчета в черно на схемите под надпис видими щети на МПС/. Твърди се, че в АУАН  и НП е посочено нарушението, извършено от жалбоподателя, а именно не спира на знак Б2 и не пропуска правилно движещ се от дясно на ляво лек автомобил “Ауди А6“, като механизма е посочен- като го удря под ъгъл.Сочи се, че преценката затова кой е виновният водач е направена от актосъставителя, служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД  на МВР-Плевен,  който е посетил автопроизшествието и е установил всички обстоятелства свързани с него. Подчертава се, че актосъставителят подробно  описва  в съдебно заседание  вида на материалните щети. Счита се, че подробното описание на материалните щети не е задължителен реквизит на НП. В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде потвърдено обжалваното НП.

               В съдебно заседание  ответникът по касационната жалба  се представлява от адв. М. от АК- Плевен, която моли да бъде  потвърдено решението на РС-Плевен като правилно и законосъобразно. 

          Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключени, че решението на РС-Плевен   е правилно о законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество жалбата е основателна.

За да постанови оспорения съдебен акт РС- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че     на 02.12.2019г.в 16:40  в град Плевена на кръстовището на улица „Средец“  и ул.“Хаджи Димитър“ П.З.Б.  като водач на  товарен автомобил „Форд Транзит“   с рег.№ ****** с посока на движение към улица „Стоян Заимов“ извършва следните нарушения: 1. Навлиза в посоченото кръстовище като не съобразява поведението си с пътен знак „Б2“ Спри ! пропусни движещите се по пътя с предимство, като не пропуска правилно движещия се от дясно на лява лек автомобил „Ауди А6“  с рег.№ ******, като го удря под ъгъл. Реализира материални щети по двата автомобила, с което е нарушил чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП.

         Във връзка с това на 02.12.2019г.  Л. Х.Ц., младши антоконтрольор при ОД  на МВР Плевен, сектор пътна полиция съставила АУАН  серия GA 9414,  а след това било издадено и обжалваното НП.  В мотивите  си съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелят Д. А. Х., тъй като същите са логични, обективни и съответни на останалите събрани по дело писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

 За да постанови отмяна на оспореното НП, Районен съд- Плевен  е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяната му като незаконосъобразно. Посочил е, наказателното постановление е незанокосъобразно по отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на    чл.57, ал.1,    т. 6 от ЗАНН – не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени.Настоящият съдебен състав не споделя   изводите на въззивния съд за извършените нарушения и намира, че са налице основания за уважаване на касационната жалба.  

С издаденото НП не са допуснати   нарушения на чл.57, ал.1, т. 6   от ЗАНН, тъй като в него са посочени  законовите разпоредби, нарушени виновно, а именно чл.6, т.1 от ЗДвП. Същите са възпроизведени текстово както в АУАН, така и в НП- управлява МПС, като не съобразява поведението си с  пътен знак  „Б2“ Спри ! пропусни движещите се по пътя с предимство, като не пропуска правилно движещия се от дясно на лява лек автомобил „Ауди А6“  с рег.№ *****, като го удря под ъгъл.   Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП   Участниците в движението: 1.съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“

 Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.183, ал.2, т.3  от ЗДвП, съгласно която се наказва   с глоба от 20   водач, който  не спира на пътен знак   Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно се престроява или не спазва предимството на друг участник в движението.

    От така извършеното описание става ясно, че лицето е наказано за това, че управлява МПС, като не съобразява поведението си с  пътен знак  „Б2“ Спри ! пропусни движещите се по пътя с предимство, за което нарушение е и ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото му на защита не е нарушено.

 От изложеното в АУАН, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДП има съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на въззивното производство е видно, че ответникът по касационната жалба е осъществил състава и на двете  нарушения  от ЗДвП.   

         По отношение на нарушението по чл. 50, ал. 1,   от ЗДвП настоящия състав счита същото за доказано, доколкото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в АУАН и НП относно това нарушение, а съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тук следва да се посочи, че от показанията на свидетелят Д.А. Х.,  дадени в открито съдебно заседание на 25.09.2020г. се установява, че на  датата на процесното събитие изпълнявал служебните си задължения заедно със св. Л. Ц.. По телефон 112 получили сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие на кръстовище на ул. „Средец“ и ул.“Хаджи Димитър“. На място установили двата автомобила, който били на  местопроизшествието и провели разговор с водачите, които изложи своите версии за настъпилото птп. След като извършили оглед на кръстовището, пътните знаци, маркировка  и щетите на автомобилите установили, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на движещият се по ул.“Средец“ товарен автомобил „Форд Транзит“, който не съобразил поведението си със знак Б2,  който го задължава да  спре и    да пропусне всички движещи се  по пътя с предимство по улица “ Хаджи Димитър“ пътни превозни средства.“ Посочил е,   водачът на товарния автомобил не е пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил, който се е движил от дясно на ляво по неговата посока, както е записано в АУАН    и в протокол за  ПТП.  Показанията на свидетелят Х. са съответни на останалия по делото доказателствен материал – АУАН и  протокол за птп.

При това положение, според настоящия съдебен състав правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на П.Б. за извършеното административно нарушение по 50, ал.1 от  ЗДвП.

         Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

          Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.

 

 Относно претенцията на касатора  за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора касаторът има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното ответникът  П.З.Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД  на МВР Плевен  разноски по делото в размер на 80 лева.

 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.1 от АПК,  административен съд Плевен, втори състав

 

Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ решение № 2600076  от 07.10.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 1064/2020 год. по описа на Районен съд- Плевен  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-006443/12.12.2019г. на началник сектор към ОД  на МВР Плевен, сектор пътна полиция Плевен,   упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на П.З.Б., ЕГН********** *** на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1    от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 20, 00 лв.  за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП  и   на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4   от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лв. за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА   П.З.Б., ЕГН********** *** да заплати на ОД  на МВР   направените по делото разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева).

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

 Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                 2./п/